Съдът засекрети дело за клевета заведено от Сотир Цацаров срещу бивш министър

През март 2023 г. Софийският районен съд засекретира делото за клевета на Сотир Цацаров срещу бившия военен министър Бойко Ноев. Съдът насрочи делото за края на април 2023 г., но мотивите на съдия Хаджиева предизвикаха недоумение.

На 1-и март 2023 г. Софийски районен съд постанови определение, с което засекретява делото за „клевета“, заведено от Сотир Цацаров срещу бившия военен министър Бойко Ноев. В началото на 2022 г. Цацаров заведе това дело заради поредица интервюта, в които Ноев систематично и последователно твърдеше няколко неща:

Цацаров саботира разследванията за мистериозните взривове на военни заводи и обекти в България през последното десетилетие
Цацаров саботира разследването за отравянето на оръжейния търговец Гебрев, неговия син и търговския директор на „Емко“
Цацаров се явява проводник на руските интереси в България чрез топлата си връзка с руския генералпрокурор /главен прокурор/ Юрий Чайка

Както и при делото срещу Кирил Петков, бившият български генералпрокурор твърди, че тези твърдения уронват престижа му, причиняват му дискомфорт, страдания и т.н. Дотук добре, както се казва. Към днешна дата, година по-късно, съдът най-сетне насрочва делото – за края на април 2023 г.. Будят недоумение обаче някои от мотивите на съдия Хаджиева в обявения проект за доклад по делото.

Пълна секретност

На първо и най-важно място, съдията приема, че делото следва да се гледа при закрити врата, понеже „е налице опасност в хода на съдебното дирене да се достигне до разкриване на класифицирана информация“. Това се приема с оглед на твърденията на Ноев, които според съдията приписват извършени престъпления от страна на Цацаров – конкретно, престъпления срещу правосъдието (а и не само). Такава класифицирана информация би могла да постъпи по делото и от нашите западни съюзници, между другото, с оглед характера на действията на руските подривни групи на българска територия – действия, които цацаровата прокуратура в продължение на 7 години блажено и изцяло проспа. Или по отношение на които – в най-добрия случай – „много успешно се пра‘им на луд“. Достатъчно е само да припомним цацаровите твърдения за рукола с пестициди и развалено кафе.

Само че според нас една изначално хипотетична възможност за прилагане на класифицирани материали по делото не е основание да се засекрети цялото съдопроизводство. Напротив – могат да се засекретят само онези документи и заседания, които (ако) е необходимо. За сравнение, такъв подход прие съдът по делото на Цацаров срещу Кирил Петков, където (засега) бе засекретено само едно заседание от общо три. Между другото, пълното и непропорционално засекретяване е запазена марка на ВАС (Съда на Чудесата) открай време. По наши наблюдения, единствената причина (например) да се засекрети едно дело срещу ДКСИ от 2017 г. е споменаването на името на агент от ДАНС в един документ по делото. Преценете сами дали това е пропорционално и смислено. Друг пример, който наскоро припомнихме, беше засекретеното дело Чолаков/Божурски и произнасянето на Съда в Страсбург.

Какво става с разследванията

Но да се върнем в Софийски районен съд. Бойко Ноев на свой ред прави редица доказателствени искания, които тепърва ще видим дали съдът ще уважи. Например той иска да му допуснат шестима(!) свидетели, които явно имат да споделят интересна фактология. На следващо място иска издаване на съдебни удостоверения, чрез които да се снабди с информация относно текущия статус на различните разследвания относно подривните действия на руското ГРУ у нас. Ние също много бихме искали да знаем какво става с тези разследвания, но от известно време Гешев/Цацаров спряха да дават каквато и да била информация и да отклоняват въпросите по темата. В опит поне донякъде да запълним тази „дупка на мълчанието“, ще си позволим да споделим с обществото малкото, което установихме от наши източници.

На първо място, разследването на терористичния акт срещу Гебрев и другите двама от Емко е доникъде. В последно време там се „труди“ прокурор Зоя Мананска, но делото не изглежда по-близо до съд отколкото беше преди 3 години – когато от кумова срама гешефтурата обвини трима полковници от ГРУ за атентата. С половин уста от прокуратурата тогава поясниха, че няма как обвиненията да прераснат в обвинителен акт, докато Русия не екстрадира тримата – което очевидно никога няма да стане. Същевременно, нямаше никаква пречка още преди 6 години делото срещу също толкова липсващия Цветан Василев да влезе в съдебна фаза. Каза ли някой „двоен стандарт“?! Казваме го ние.

Същевременно по делото има данни, че руските „разведчици“ са имали и корпулентни (да кажем) български помагачи – данни, които обаче прокурор Мананска упорито игнорира… с оглед спуснатите „отгоре“ указания по българската следа „да не се работи“. Като черешка на тортата, прокуратурата е скрила номера на преписката от сайта си, така че никой да не може да разбере движи ли се тя въобще. Теоретично е възможно разследването да е вече прекратено и руските полковници вече да не са обвиняеми – но няма начин да се разбере, след като преписката е скрита. Удобно, нали?! Всъщност делото веднъж вече е било спирано – но с определение от септември 2020 г., СГС отменя спирането и указва на прокуратурата да продължи да работи. Оттогава – тишина.

На второ място ще посочим „взрива на петолъчката“ отпреди 11 години, който костваше живота на трима български граждани и причини колосални материални щети. Това е може би първият известен случай на подозирана диверсия от ГРУ, който и до ден-днешен няма разрешение. Наши проучвания показаха, че прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу трима души само и единствено за „немарливост“ – и то го е внесла в… Районен съд Ямбол. Делото там бавно цикли вече шеста година, като последно е насрочено за края на месеца. Защо делото се води само за „престъпление против народното здраве и околната среда“ (точната правна квалификация е по чл. 349 от НК) – един дявол знае. Защо не са разследвани и други версии – пак никой не знае. Освен вероятно Сотир – и Иван.

Нерушимата българо-съветска-прокурорска дружба

Към днешна дата, България е почти единствената държава в ЕС (другата е орбанова Унгария), която има споразумение за сътрудничество с руската генерална прокуратура. Унгария вече обмисля да прекрати своето споразумение с оглед на руската инвазия в Украйна, но в България такива настроения няма. Защо няма – защото това зависи единствено и еднолично от физическото лице Иван Гешев, па макар и в битността му на (все още) главен прокурор. Очевидно в нашата правна уредба има „вратичка“, която позволява на главния прокурор да сключва подобни споразумения без възможност за вето от друг държавен орган, както и без последваща възможност от никого (дори от президента) да ги анулира. Фактът, че Гешев отказва да прекрати това срамно споразумение едва ли е изненадващ – достатъчно е само да си спомним топлото и радушно посрещане на санкционирания генералпрокурор Чайка в България (другаде в ЕС той не смее да ходи), както и изобилния снимков материал, на който видяхме Чайка рамо-до-рамо със своя щастлив боен другар Цацаров – и барабар с Борисов. С Чайка тогава се е срещал и Гешев, макар че това не е снимково-документирано. Надлежно документирана обаче беше ответната визита на Гешев в руската генерална прокуратура. Какво си е говорил той с Чайка и какви ангажименти е поел – остава мистерия и до днес. Как това се връзва с неговия активно прокламиран евроатлантизъм в последно време – остава още по-голяма мистерия. Ние лично се сещаме за един медицински термин, който донякъде обяснява нещата: циклична шизофрения. Не можем все още да преценим дали тя е по-силно проявена у Гешев или у Борисов, но може би някой експерт-психиатър, който прочете този материал, би могъл да даде отговор. Така или иначе, според нас отдавна е време с тези двамата да се заеме медицинската наука, поне на първо време. За да може след това с тях да се заемат и специалистите по затворническо дело. Дай боже скоро, както се казва. Все пак търпението на Бай Ставри е пословично – но не и безгранично.

Водеща снимка (от ляво надясно): Сотир Цацаров – бивш главен прокурор, Юрий Чайка – генерален прокурор на Русия, Бойко Борисов – бивш премиер и лидер на ГЕРБ | © Министерски съвет, септември 2017 г.

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.