Начало » Сиела съди ЦИК за 43,2 млн. лв. за машините. ЦИК плаща шестцифрен адвокатски хонорар

Сиела съди ЦИК за 43,2 млн. лв. за машините. ЦИК плаща шестцифрен адвокатски хонорар

Търговско дело 822/2022 на Софийски градски съд е образувано на 04.05.2022 г. и ще се гледа в открито заседание на 20.01.2023 г. от съдия Атанас Маджев. Близо половин година ЦИК скромно мълчи, че това е делото е за машините, внесени от “Сиела Норма” АД, като фирмата иска да получи 42,3 млн. лв. наем за трите поредни избора през втората половина на 2021 г.

Попитана за това дело, Централната избирателна комисия отговори лаконично, без да дава подробности: “Машините за гласуване са доставени от две търговски дружества. По искова молба, подадена от едното от тях, има образувано дело в СГС. Централната избирателна комисия намира, че по висящи съдебни спорове не следва да предоставя информация.”

Претенция за 42,3 милиона с частичен иск за 26 000 лв.

“Сиела Норма” АД не счита, че плащането на 34 126 848 лв. от ЦИК за машините /от 05.07.2021/ прехвърля тяхната собственост на Държавата и претендира, че остава собственик на всичките 9600 устройства за гласуване до изплащането на пълната сума на договора, който е за 43 198 800 лв. с ДДС.

ЦИК плаща и остатъка по договора, но в края на годината на 21.12.2021, а междувременно са проведени парламентарните избори през юли и двата тура на изборите “2 в 1” през ноември. “Сиела” иска от ЦИК да плати наем по 1500 лв. на машина или 14 400 000 лв.за всяко от трите изборни събития – общо 43,2 млн. лв.

Освен този главен иск са предявени още няколко иска при условия за евентуалност, с други правни основания, пише в исковата молба, с която БРРД се запозна.

Както главният иск, така и другите са предявени частично. Главният иск за 42,3 млн. лв. е предявен само за 26 000 лв. Това е направено, за да не се внася пълната държавна такса при неясен изход на делото. Тази практика почива на тълкувателно решение на ВКС, според което при спечелване на частичния иск може да се събере пълната сума.

Адвокатът на ЦИК Валя Гигова обаче ще получи хонорар върху пълната сума на иска или над 300 000 лв. Самата тя е вносител на поправка в наредбата за адвокатските хонорари, която урежда точно този въпрос – адвокатското възнаграждение да се изчислява върху пълната сума на иска, а не върху частичната.

Адвокатите са ни скъпи

“Не трябва да се пише за това!” – категорична беше адв. Гигова, потърсена за коментар. Според нея разгласяването на делото щяло да навреди. Попитана каква е сумата на нейния хонорар, Гигова отказа да я назове, но каза, че тя е “в пъти по-ниска, отколкото законния хонорар”. Тя уточни, че не защитава ЦИК сама, а в екип, като посочи доц. Траян Конов. По делото е упълномощен и адв. Стефан Марчев, съдружник в кантората “Гигова и партньори”.

Адв. Валя Гигова. Снимка: ВАС

По неофициална информация хонорарът на адвокатите на ЦИК за това дело е над 300 000 лв.

Адв. Валя Гигова е зам.-председател на Висшия адвокатски съвет /ВАС/. И точно тя е предложила нов текст в Наредба 1 на ВАС за хонорарите върху частичните искове, с който се урежда те да се изплащат върху пълната сума на иска. Това става ясно от протокола от заседанието на ВАС:

Гигова: “Моето предложение за редакция е следното. Всъщност логиката по първия иск да се определя възнаграждението върху пълната цена на иска, а не върху частичната, е възприетото разбиране в т. 2 на тълкувателно решение № 3 от 2016 г., което каза, че по правопораждащите факти се формира сила на присъдено нещо в рамките на първия предявен иск. Казано иначе, ако един адвокат гледа първия предявен иска за 10 000 лв. от 15 млн. лв., той решава въпроса за цялото вземане. Защото ако искът бъде отхвърлен, няма да има друго дело… Затова предложението ми е следното. При частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът, а за всички следващи частични искове се определя върху размера на вземането по конкретното дело.”

Срещу това възразява адв. Петър Славов, който вижда възможност за злоупотреба.

“Искам да кажа, това дава възможност за злоупотреба с право, защото един, как да кажа, по-иновативно мислещ колега може да реши вместо да завежда дело за цялата сума едно, а да заведе 10 като частични, по първото да си взема цялата сума веднъж и останалите 9 ще си взема съобразно материалния интерес по процента…”

В хода на дебата позицията на Гигова е твърда и ясна:

при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът и слагаме точка.”

Не помагат и аргументите на Славов, че такъв текст може да доведе до източване на държавни институции за огромни хонорари:

“А я си представете, че това дело примерно е заведено срещу някой държавен орган и, не дай си Боже, там някакъв … са спретнали, примерно този … колега с представляващия държавния орган и…”.

Многоточието на Славов всъщност отговаря донякъде на ситуацията с държавния орган ЦИК, частичния иск на “Сиела Норма” АД и адв. Валя Гигова, която /заедно с нейния екип/ са “спретнали” над 300 000 лв. хонорар, вместо скромното възнаграждение върху 26 000 лв., каквото е било дължимо по старата наредба, преди поправката “Гигова”.

Конфликт на интереси?

Проблемът е, че адв. Гигова е договорила този хонорар преди да се гласува новата наредба. Така в нейното предложение и в пламенната защита на промяната на наредбата прозира сериозен конфликт на интереси.

Друг потенциален проблем е, че адв. Валя Гигова определено има афинитет към специализирания правен портал LEX.BG, който е свързан със “Сиела”. Гигова брани пред ВАС договора за 3000 лв. на месец с фирмата-издател ЛЕКС.БГ ЕАД.

“Нека да се концентрираме върху това, нека изберем LEX.BG, които аз не знам дали те въобще имат нужда от представяне, но наистина според мен са най-…, и не само защото са го правили, те са най-близко до темата. И на тях ще им възложим да координират не само регистъра, ами да координират и всички други, свързани с регистъра неща, защото ние имаме сайт, имаме…” – лобира Гигова пред колегите си.

LEX.BG е исторически партньор на “Сиела” и на сайта се предлагат нейните правноинформационни услуги.

Собственик на ЛЕКС.БГ ЕАД до 2019 г. е американската фирма “Софтуер Пойнт” ЛЛС, която няма ясен собственик. След като възникна задължение за фирмите да декларират крайния си собственик, собствеността е прехвърлена от офшорката на Дилян Николаев Вичев.

В миналото в борда на ЛЕКС.БГ стои фирмата “Правен Свят” ЕАД, която до 2017 г. е била собственост на адв. Иван Тодоров, мажоритарен акционер в “Сиела Норма” АД.

Проф. Иван Тодоров е считан за близък с депутата от ДПС Делян Пеевски. Това се обсъжда в изтеклите разговори на съдия Владимира Янева, съдия Румяна Ченалова и адв. Момчил Мондешки, известни като “Двете каки”: „Ходи горе постоянно, при Делян, Делян“, казва Мондешки и цитира конкретно дело за БТК, по което Тодоров обслужил интересите на депутата от ДПС. „Аз съм говорила с Делян знам, че се познават“ – съгласява се Янева. Самият Иван Тодоров отрича категорично да има връзка с Пеевски.

Водеща снимка: БГНЕС

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже. Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое… Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСBIRD

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.

Защо да мятам ли?

BIRD.bg е една от малкото специализирани разследващи медии у нас и осветява мащабни корупционни схеми, конфликти на интереси и злоупотреба с власт, в които участват ключови политици, магистрати, бизнесмени. В завладяна държава като България свободните медии имат изключително важна роля и за да останат независими и обективни, се нуждаят от подкрепата на гражданите.

Ние се издържаме само от малки дарения от граждани. Изчислили сме, че за да работим като устойчива медия, ни трябват около 240,000 лв. годишно или 20,000 лв. на месец. Тук виждате актуалния брой на нашите регулярни дарители, средната месечна сума на даренията и общата сума, която те са дарили за периода от старта на сайта през септември 2020 г. до днешна дата.

Регулярните месечни дарения в размер 10, 20, 50 лв. или друга сума по избор ни дават финансова сигурност и позволяват да планираме дейността си за месеци напред.

Освен да “мятате”, можете и да “шамаросвате”. В момента срещу журналистите от BIRD се водят 10 дела SLAPP известни като “дела-шамари”. Помогнете ни за съдебните разходи, които никак не са малки. Всяко Ваше дарение за конкретно “дело-шамар” е “шамар” срещу шамаросващите, които разполагат с огромни пари срещу нашите скромни финансови възможности.

Дълбоко благодарни сме за всяка подкрепа!

Ние се издържаме само от малки дарения от граждани. Изчислили сме, че за да работим като устойчива медия, ни трябват около 240,000 лв. годишно или 20,000 лв. на месец. Тук виждате актуалния брой на нашите регулярни дарители и средната месечна сума на даренията. Регулярните месечни дарения в размер 10, 20, 50 лв. или друга сума по избор ни дават финансова сигурност и позволяват да планираме дейността си за месеци напред.

До момента нашите активни редовни дарители са 454 на брой и осигуряват 6397.64 € месечно. Нашата цел е дарителите да станат 1,000

 

Събери се с приятели и мятайте заедно с BIRD. Лесно е. 1. Регистрирай се 2. Създай отбор 3. Създай свой профил 4. Покани приятели Или се включи в някой съществуващ отбор:

 

BTC: bc1q8asgyunzwue3esm7p6nj8yv7umcppssktjv6e7

Lightning network: modularself83@walletofsatoshi.com

Менко Менков, адвокатът на Бойко Борисов, съди в Софийски градски съд Атанас Чобанов и Димитър Стоянов за статията "Досиетата Пандора: Адвокатът на Борисов и министрите му контролира сейшелска офшорка". Претенцията на Менко Менков е за 100 000 лв. за непозволено увреждане. Номерът на делото е 1761/2022 в СГС. Съдия по делото е Весела Офицерска.

 

Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов съди в Софийски градски съд Димитър Стоянов и Ангел Алексиев за статията Помощ или подкуп? Какво се крие зад акциите на Лъчезар Иванов, разследвани от прокуратурата? Претенцията на Лъчезар Иванов е за 10 000 лв. за непозволено увреждане. Номерът на делото е 3857/2021 в СГС. Съдия по делото е Гергана Кирова.

Ванина Колева, съдия от Административен съд София - Град е образувала наказателно дело за клевета срещу целия екип на BIRD, заради статията ни "Всички пътища на „Eвpoлaб 2011“ водят към съдия Ванина Колева". Делото се гледа в Перник, тъй като софийските съдии си направиха отвод.

Размиг Чакърян - Ами е завел общо пет дела - три срещу Атанас Чобанов и две срещу Димитър Стоянов, заради статиите ни за "Златния паркинг", "Златната локва" и "Златната лаборатория" на Капитан Андреево. Всяко от делата е с претенция за 10,000 лв. Съдиите по делата от Районен съд - София са Красен Вълев 2379/2023, Светлозар Димитров 9982/2023, Иванина Пастракова 9981/2023, Лилия Митева 2381/2023 и Деница Урумова 9980/2023. 

Братът на зам.-председателя на парламента Росица Кирова е завел дело срещу Атанас Чобанов и Димитър Николов с материална претенция 26,000 лв. за статията ни "Таки и братът на зам.-председател на Парламента са разследвани за тероризъм". Гражданското дело с номер 606/2023 е образувано пред Софийски градски съд, а съдия е Екатерина Стоева.

Вътрешният министър Калин Стоянов е завел дело срещу Атанас Чобанов и Димитър Стоянов с претенция за общо 65 000 лв. за 13 публикации в сайта и във Facebook страницата на BIRD, които го свързват с Мартин Божанов - Нотариуса.

This post is also available in: English (Английски)

About the author

Atanas Tchobanov

роден 26 юни 1968. Разследващ журналист. Гл. редактор на сайта Биволъ 2010-2020. Член на борда на OCCRP 2016-2018. Член на ICIJ от 2020. Atanas Tchobanov is born on 26 June 1968. Investigative journalist. Editor in chief of Bivol.bg 2010-2020. Member of the Board of OCCRP 2016-2018. Member of ICIJ from 2020.

Свързани лица

Политически лица

Обществени поръчки

Агенти на ДС

Дългове към НАП

Свързани лица

Политически лица

Обществени поръчки

Агенти на ДС

Дългове към НАП