Мобилизация в Русия. Или път към ескалацията на войната в Украйна

Има ли ресурси за обучение и оборудване на новите войници, колко време е нужно да се съберат 300 000 души, как това ще повлияе на войната и може ли да се избегне мобилизацията – военни експерти и правозащитници обясняват пред изданието „Важни истории“/Important Stories

На 21 септември сутринта Владимир Путин обяви частична мобилизация в Русия. И тя започна още същия ден с връчването на повиквателни на руснаците.

Кой подлежи на „частична мобилизация“

В обръщението си към гражданите Владимир Путин обеща, че призовани ще бъдат само тези, „които са в запас и най-вече служилите във въоръжените сили, имат определени военни специалности и съответния опит“. Министърът на отбраната Сергей Шойгу уточни, че на мобилизация подлежат мъжете с опит на бойното поле. Веднага след това в сайта на Кремъл бе публикуван указ, в който думите на президента и министъра на отбраната за категориите призовани не са отразени.

Военни експерти и правозащитници са единодушни, че указът за мобилизацията е формулиран максимално общо – той не ограничава кръга на лицата, които ще получат призовка. „Не са посочени нито срокове, нито числеността на планираната мобилизация, така, че ще бъдат прибирани всички, които им попаднат“, посочва военният експерт Павел Лузин.

Така твърдят и военните анализатори от Conflict Intelligence Team (CIT). Според тях указът е формулиран така, че „в него може да се пъхне всичко угодно“: „Указът е формулиран така: „Ние обявяваме мобилизация, прибираме всички, а кога, за колко и защо ние няма да ви кажем. В текста няма конкретни ограничения, за тях говориха в изявленията си чиновници или Шойгу. За тези с договор, за наборниците, за числото 300 000, за това, че студентите няма да бъдат призовавани, нищо такова няма в указа. Излиза така, че абсолютно всеки ще бъде привикан – защото всичко останало е само думи“. Анализаторите допускат, че въпросните ограничения по-нататък ще бъдат оформяни в подзаконови актове, в заповеди на министъра на отбраната или с разпореждания на конкретни началници на военни комисариати.

„Ще бъдат призовавани хора с военни книжки, защото непреминалите военна служба не са нужни на никого, в Русия има достатъчно отслужили. Смятаме, че първо ще набират младите до 30-35 години“, предполагат в CIT.

„Разбира се, логично е да призовават тези, които не отдавна са минали през служба, за да не се налага обучение в основни умения. Но тази логика не може твърде да се приложи към нашето министерство на отбраната. Ако бъде спуснато предписание, те ще действат както си искат, ще хващат всички, за да изпълнят плана. Шойгу сега говори за 300 000, но после може да има и втора вълна, никой не гарантира, че тези първите ще бъдат последни. Шойгу разправя, че ще бъдат призовани само такива с боен опит, но какво ще бъде в действителност е неизвестно. Аз не бих се вързал да вярвам на думите на министерството на отбраната“, казва Сергей Кривенко, директор на правозащитната група „Гражданин. Армия. Право“.

Според военния експерт Юрий Фьодоров, в Русия сега просто не са налични 300 000 души с боен опит, които да бъдат мобилизирани. „Около 60 000 човека минаха през двете чеченски войни. Това бяха основно редници, те могат да бъдат мобилизирани до 35-годишна възраст, а войната приключи преди почти 20 години. Затова само офицери с опит от чеченските войни могат да бъдат привикани сега. Има служили в афганската война, но тя завърши преди 33 години – ако някой е бил на 20 години тогава, сега той е на 53. Съмнявам се, че такъв представлява някаква ценност за въоръжените сили. Сред изпратените в Сирия с боен опит са твърде малко хора, ако не говорим за „вагнеровците“ (наемници в „Частната военна компания Вагнер). Летците притежават опит, но той е своеобразен – могат само безнаказано да хвърлят бомби върху бунтовниците. Поради това мобилизирането на 300 000 души с боен опит е просто невъзможно. Това е на гол тумбак – чифте пищови“, коментира експертът.

Освен това, указът за мобилизацията може да доведе до ръст на наказателните дела срещу онези, които не желаят да воюват, предупреждават експертите. Точка в документа гласи, че „договорите за военна служба, сключени с военнослужещи, са валидни до приключването на периода на частичната мобилизация“.

Под риск от наказателно преследване се оказват и тези, които през последните 7 месеца са получили предписания за мобилизация, т.е. зачислени са в определен военен комисариат, казват анализаторите. „През февруари започнаха много новини за получени „призовки“, които после се оказаха мобилизационни предписания. Според правилата, те днес вече са длъжни сами да отидат във военния комисариат. Но ако не отидат, то вече е наказателно дело за отклонение от служба. Невъзможно е да се предположи колко такива хора има, но както писаха в Би Би Си, подобно масово разпращане на тези предписания, както е сега при войната в Украйна, никога преди не е имало“.

Ходът на мобилизацията

Руснаците в различните райони на страната започнаха да получават призовки. „Процесът на мобилизацията изглежда така: взема се базата данни, избира се по категории – търсят се тези, които неотдавна са отслужили или демобилизирани, намират домашните им адреси и така всички получават призовки. След това се задейства репресивната машина – ако има отклоняващи се, изпращат ченгета, повдигат се наказателни дела. А икономиката става мобилизационна, за да облече, обуе и нахрани тези хора“, коментират от CIT.

Според Сергей Кривенко, частичната мобилизация означава, че тя ще се извършва само с призовки. „Има отделна категория хора, които при уволнението си от армията получиха мобилизационни предписания, пъхнати във военната книжка. Те трябва да се явят във военния комисариат на датите, посочени в предписанието. А ако нямат такова в книжката, без призовка не следва да ги мобилизират“, обяснява правозащитникът.

Военният експерт Юрий Фьодоров смята, че за мобилизацията на 300 000 човека ще са необходими няколко месеца: „Това е много голямо натоварване на военните комисариати. За да призоват всички, е нужно повече време, вероятно някъде през януари ще се справят“.

Какво следва, ако не подпишеш призовката или не се явиш

„Ако откажеш да подпишеш, формално се счита, че призовката не ти е връчена. Но сега вероятно ще се прилагат различни методи, за да се попълва бройката. В някакъв момент ще се включи и полицията. Няма отделен член в закона за отказ от мобилизация няма, но има чл. 328 от НК на Руската федерация „Укриване от повикване за военна служба“. Ние смятаме, че сега този член ще се използва за тези, които се укриват от мобилизацията. Най-голямото наказание по този член е 2 години лишаване от свобода. То напълно вероятно ще се прилага, защото мобилизацията и военното положение сега влязоха в списъка на утежняващите обстоятелства“, казва Кривенко.

Той допълва, че онези, които преди войната са получили призовки и не са се явили в комисариата, основно са получавали глоби, но сега вече ще има затвор: „Тук всеки сам ще трябва да избира. Ако попаднеш в армията, за неизпълнение на заповед наказанието е далеч по-строго – от 12 до 20 години“.

Подлежи на мобилизация, но не иска да воюва: какво да се прави

Според правозащитника Кривенко, има два законни начина да не отиде на война: първият е най-обикновен – да опита да замине, ако границите не са затворени и, вторият – при получаването на призовката да поиска замяна на военната служба с гражданска по съвест или поради наличие на антивоенни убеждения.

„Чл. 33 от конституцията казва, че всеки гражданин при наличието на антивоенни убеждения има право да замени военната служба с алтернативна гражданска служба. Това е конституционно право, то е над другите закони. Ако заявите антивоенни убеждения, вас не могат да ви съдят по онзи член за укриването“, обяснява той.

И препоръчва след получена призовка по пощата, в съответната наборна комисия по мобилизацията да се изпрати писмено заявление за антивоенните убеждения. Ако човек вече е попаднал в комисариата, това заявление може да се сложи на масата пред комисията. Според данните на Кривенко, вече няколко хиляди военнослужещи-контрактници са успели по този начин да откажат военна служба и да се махнат от шанса за влизане във войната. Много други призовани са предпочели алтернативна гражданска служба.

„Как обаче всичко това ще работи в условията на мобилизацията не е ясно. Те могат да игнорират заявленията ви, да приемат решения за мобилизация и да ви пратят във войската. Принудителната военна служба е напълно вероятен сценарий. Сега много неща ще зависят от мъжеството и настойчивостта на наборниците, доколко те ще могат да отстояват своето право да не отидат на война“, казва Кривенко.

Има ли Русия ресурси за обучение на мобилизираните

В изявленията си от онзи ден властите посочиха, че преди да бъдат отправени на изпълнение на бойни задачи, набраните резервисти ще преминат подготовка. Но според военните експерти, в руската армия са налице сериозни проблеми със специалистите, които биха могли да обучават новите кадри.

„Самата система за подготовката на наборниците вече беше разрушена на първо място от така наречената „специална военна операция“. На практика всички офицери, длъжни да се занимават с това, бяха или изпратени на война, или станаха бойни загуби. Дефицит има и сред сержантите, старшините, офицерите. Този проблем може частично да бъде разрешен с призовки за вече уволнените обратно на военна служба – т.е. да ги мобилизират отново, а по новите закони те не могат да откажат. За краткосрочна изгода тях могат да ги изпратят да воюват и да пробват да постигнат някакви бързи успехи“, посочват експертите от CIT.

И още: те могат да бъдат използвани за обучение на мобилизираните, а ползата от това ще дойде по-късно, отколкото ако ги пратят на фронта. Т.е. ако на генералите се поставят някакви краткосрочни цели, а не средносрочни и дългосрочни, то те ще изпратят тези мобилизирани офицери и сержанти на фронта. И тогава ще се наложи някои войници да учат други войници, което допълнително ще удължи сроковете за подготовката им и ще понижи нейното качество.

Военният експерт Юрий Фьодоров също акцентира на недостига на офицери за подготовката на новите войници. „Може да призоват не само 300 000, може и милион. Но този милион не може да седи на полето или в казармите. Мобилизираните трябва да бъдат структурирани, като се започне от взвод и накрая дивизия, корпус и т.н. За това е необходим офицерски корпус. Смята се, че в руската армия на един офицер трябва да му се полагат 10 редници. Ако призовете 300 000 редници, трябва отнякъде да намерите 30 000 офицери с различни специалности. Действащата руска армия не разполага с такъв брой офицери. Значи, трябва да се намерят хора, които да запълнят 30 000 длъжности. Може да се призоват офицери от запаса, но тях също трябва да ги обучават, за да възстановят уменията и навиците си“, посочва експертът.

„Като цяло ние се съмняваме, че в хода на мобилизацията ще успеят да подготвят мобилизираните поне до нивото на руските контрактници от довоенното време. Възможно е да постигнат нивото на подготовката на мотострелковите, но не и на въздушно-десантните войски или морската пехота, но това е много ниска летва – не е проблем тя да бъде преодоляна. А подготовка на нивото на боеспособните контрактници няма“, допълват анализаторите от CIT.

Според военния експерт Павел Лузин по-възможно е мобилизираните веднага да бъдат изпращани в разбитите и изведени за възстановяване на боеспоспособността части, и от това няма да излезе нищо свястно:

„Приключилите военната служба са забравили всичко, на което са ги учили. Да управляват танк, да стрелят, да насочват оръдие, там са маса умения. Докато те се възстановят, докато се приспособят, нали нямат боен опит. Много сложно е да се прецени доколко тези 300 000 ще бъдат способни да воюват. Това преди всичко е една авантюра от страна на военното командване, за да покажат на Путин ефективността си, че те могат и ще изпълняват неговите разпореждания“.

Има ли руската армия достатъчно техника и екипировка за мобилизираните

Военните анализатори от CIT смятат, че мобилизирането на 300 000 души изглежда реалистична в дълъг срок от няколко месеца. „Ако трябва 300 000 да бъдат обути, облечени, въоръжени и обучени, това може да стане в рамките на няколко месеца, но ще бъде достатъчно зле. Ние виждаме, че не успяха да подготвят дори доброволците, които бяха не повече от 20-30 хиляди и които бяха подготвяни с използването на регионалните бюджети“, посочват те.

„300 000 е ориентировъчно число, за което може дори формално да се проведат всички нужни мероприятия, за които говореха Путин и Шойгу няколко месеца – т.е. да ги изпратят някъде, да ги обучат, облекат и обуят някак зле, да разконсервират техниката, дори ако тя не върви напълно. 300 000 – това е пределът, за който може това да се направи. Оръжията ще стигнат за стотици хиляди, но те може да имат проблеми с каските, униформите, обувките, с всичко, което се износва бързо. В мобилизационните складове може и да се намери стара униформа, но каски и бронежилетки там няма“, твърдят анализаторите.

Истина ли е „огромният мобилизационен ресурс“ на Русия

В интервю за тв „Россия 24“ Шойгу заяви, че страната разполага с близо 25 милиона души служили в армията, притежаващи необходимите сега специалности и боен опит – „огромен мобилизационен ресурс“.

Но военните експерти се отнасят скептично към този брой. „Демографски погледнато, 25 милиона човека има, но реалността е съвсем друга. Главните пречки пред мобилизирането им са: организационни (дори частична мобилизация е невъзможно да се осъществи успешно, тъй като нито органите на властта, нито армията са готови), икономически (кой, какво и как ще произвежда) и социални (хората не са готови да воюват).

Според анализаторите от Conflict Intelligence Team Шойгу е посочил числеността на мъжкото население в подходяща възраст, намиращо се в запаса. „Разбира се, да мобилизираш всички е невъзможно, за тях дори автоматите няма да стигнат“, казват те.

Какво очакват властите от мобилизацията и как тя реално ще промени хода на войната

Може би решението за мобилизацията бе продиктувано от провала на руската армия по време на украинското контранастъпление. „Основната цел за нея е да се предотвратят катастрофи като тези до Харков. Всички проблеми на руската армия с липсата на гъвкаво командване, на нормално разузнаване, с ниския боен дух и т.н., се наслагват върху недостига на войници на конкретния фронтови участък. Руското командване се надява, че ако там ще има достатъчно хора, които да седят в окопите и да защитават територията, тогава подобни катастрофични ситуации не би имало“, коментират от CIT.

И още, че властите разчитат в този случай, че украинското настъпление по-нататък ще изглежда като в Херсонска област, където ВСУ (Въоръжените сили на Украйна) освобождават по няколко населени пункта за седмица, е на като в Харковска област, където веднага си върнаха 8 000 кв. км за няколко дни. Това е първостепенната цел, а по-нататък, след като всички тези мероприятия приключат, условно към пролетта, ще бъде възможно да се премине към някакви настъпателни действия.

Павел Лузин подчертава, че мобилизацията е опит за ескалация на конфликта от руска страна: „Кремъл не иска да върне армията, той иска да продължи агонията“.

Експертите от CIT не вярват, че мобилизацията ще премине успешно: „Имаме малко примери, когато руското военно и политическо командване е свършило нещо нормално през последните 7 месеца – видяхме в ЛДНР началото на мобилизацията. Дават им железни каски, автомати и ги пращат да щурмуват украински позиции също като осъдени. За настъпателни действия са нужни разузнаване, опитни командири, ефективни умения за действия с други видове войски. Руската армия се оказа неспособна на нормални настъпателни действия в никакъв формат и това с мобилизацията няма да се реши“.

Да се повтори опитът на мобилизацията от времето на СССР на Русия няма да й се получи, убедени са експертите. „Последно това е правено по времето на Втората световна война и тогава тя не беше по-добра от това, което ще наблюдаваме сега. В условията на войната бяха отделени огромни сили за това. Онази армия победи чрез подготовката на боеспособни формирования и достатъчно умелото им приложение в дълбоките операции. Без такова оперативно изкуство, на което се научиха съветските военачалници, с цената, разбира се, на милиони загуби, без ефективна мобилизация и без репресивен апарат, който гарантираше всичко това да работи, без реален патриотичен подем, какъвто имаше, всичко това би било невъзможно“, казват от CIT.

Според тях руската държава не се е подготвяла за мобилизацията, а сега ще се наложи да създава всичко от нулата и това ще създава значителни проблеми. Колко те ще бъдат сериозни и в резултат ще се провали ли мобилизацията? Ако трябва да се сравнява сегашният процес, то това е нещо от главата за ръчни настройки на изгрева на слънцето.

„Хотят ли русские войны“

Към всички тези проблеми ще се прибави и фактът, че мобилизираните ще имат по-слаба мотивация да воюват, отколкото действащите в момента руски военни, коментират експертите от Conflict Intelligence Team. „По принцип първите мобилизирани са под 35-годишна възраст. Най-важното е, че те не гледат телевизия и твърде малко са подложени на пропагандното влияние. Обяснимо е, че ако продължите да досаждате на такива хора за някакъв Северодонецк, може и да го вземете, но това е пределът на възможностите на подобни формирования“, казват анализаторите.

„Ние очакваме сериозна вълна на отказ от армията или евакуация от Русия. Дори ако в Украйна виждаме опити да се избегне мобилизацията и да се избяга в чужбина в ситуация, когато страната изцяло е с нагласата за война до победен край, то това предстои и в руското общество, което политически изобщо не е мобилизирано“, смятат в CIT.

И допълват, че ако си хранил с пропаганда 7 месеца това общество, няма как да го мобилизираш политически с натискане на бутона: „Путин нищо не направи с онова обръщение, че да мобилизира политически обществото – той не обяви война, нито военно положение. „Продължаваме спецоперацията“, това какво е, нарича се мобилизация на обществото ли? Не. „Продължаваме да живеем като преди, само доскорошните контрактници ще бъдат частично мобилизирани. А вас, 99% от населението, това не ви засяга“. Такава обява за мобилизацията без политическа мотивация ще повлияе силно не само на бойния дух на руските войски, но и на екипирането на армията, отбелязват анализаторите.

„Политическата мотивация е необходима не само за намаляване на отказващите се, но и за това страната да помага на собствената си армия, каквото виждаме в Украйна. Там военните сами са мотивирани да воюват, но зад тях стои цялата страна, която събира пари, за да ги снабдява с всичко необходимо. Ако ти увеличаваш воюващата армия двойно, то проблемите са неизбежни“, коментират от CIT.

Екип на „Важни истории“/Important Stories

Превод: BIRD.BG

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.