The Insider: Министерство на странните работи. Как МВнР и спецслужбите помагат за доставките на кокаин в Русия

В края на септември център „Досие“ публикува мащабен материал за доставките на кокаин в Русия чрез посолството в Аржентина, в който се съмнява в официалните заключения на разследването, според които руските дипломати и чиновници се оказаха невинни.
Разследването на The Insider, който се запозна и с аржентинските, и руските материали по делото, отхвърля последните съмнения – руският посланик и други високопоставени дипломати са били активни организатори на кокаиновия наркотрафик, а руските власти настоятелно са противодействали за наказанието на виновните, игнорирайки улики, възпрепятствали са следствието и са организирали хакерски атаки.

Официалната версия – „съвместна спецоперация“

На 22 февруари 2018 г. министърът на вътрешните работи на Аржентина Патрисия Буллрич дава пресконференция, на която казва, че Аржентина заедно с Русия е приключила разследването срещу нарко-криминална група, която е „използвала или опитвала да използва дипломатическата поща на Русия за контрабанда“. Буллрич оценява откритите 389 кг кокаин на 50 млн. долара /пазарната цена е около 11 млн. долара/.

Според официалната версия, руският посланик Виктор Коронелли се е свързал с Буллрич късно вечерта на 13 декември 2016 г. и е отишъл на среща „придружен от трима служители на ФСБ“. Той е казал, че в помещенията в посолството, както сам подозира, се намират наркотици. Аржентинската полиция някъде посред нощ доставя 389 кг брашно, заменя открития кокаин и установява проследяване на куфарите. Според същата официална версия, да изнесе куфарите опитва служителят в аржентинската полиция, роденият в Русия Иван Близнюк. Вторият арестуван е съучастникът му Александър Чикало, президент на „клуба на меценатите в Латинска Америка“ /например, заедно с Близнюк, вицепрезидент на този клуб, подарили на православната енория в град Мар-дел-Плата Казанската икона на Божията майка/.

Скоро след онази пресконференция в Русия е екстрадиран живеещият в Германия Андрей Ковалчук /него Буллрич назовава „господин К., организатор на доставката/. При това от ноември 2019 г. съдебните заседания по мерките за неотклонение неясно защо са провеждани при закрити врати. Единствен арестуван служител на посолството е завеждащият стопанския отдел Али Абянов, когото също съдят в Русия. Руската страна, впрочем, уверява Аржентина, че Абянов е уволнен от посолството още на 16 август 2016 г. По какъв начин тогава той успява през декември да пренесе товара в училището към посолството, както гласи официалната версия, остава неясно.

Учудващо, но рапортът за подозрителните куфари, според материалите по делото /стр.7 от oбвинителния акт по дело №17882/2016 на Федералната прокуратура в Аржентина/, е съставен от „заместник-началника на ФСБ по борбата с наркотиците С. Муравьов“ през октомври 2016 г. Ако това е истина, то не е ясно защо посланикът е съобщил за находката едва месец и половина по-късно.

От материалите по углавното дело в Аржентина следва, че над Ковалчук е имало минимум един началник – Константин Лоскутников, който сам се нарича барон фон Босснер. Той е лидер на същия „Клуб на православните меценати“ в Берлин, към когото руското следствие по някаква причина не проявява интерес, а аржентинското се е ограничило до формална проверка на връзките с Аржентина и не го конституира като обвиняем. Впрочем, следствието в Аржентина отбелязва, че престъпната група се състои „минимум“ от арестуваните и не претендира за изчерпателен списък.

След като куфарите са поставени под наблюдение, аржентинците почти година са в изчакване, изяснявайки схемата, по която Близнюк и Ковалчук опитват да ги изнесат от посолството. Схемата е била проста: Иван Близнюк като преподавател във Висшия институт на МВР в автономния град Буенос Айрес, организирал приятелски екскурзии на аржентински полицаи до Русия на конференции за обмяна на опит. Под прикритието на такива пътувания той е смятал да натовари куфарите с кокаина на самолета на официалната делегация. По принцип Близнюк е организирал такива екскурзии и в предишни години, но имало ли е в тях контрабанда, официалното следствие не съобщава. Близнюк е предлагал в Русия да бъдат изпратени 5-има аржентински кадети, но на Ковалчук това му се сторило крайно малко и поискал да се организира визита на 100 души – „четири взвода“ за участие в парада на 9 май 2017 г. в Петербург.

Близнюк е използвал не само статута на полицай, но дори наричал себе си „представител за връзките с руското посолство“. Такава длъжност официално не съществува, но в руското посолство Близнюк действително е бил вътрешен човек, помагал с преводи и осигурявал безопасност. При това той е имал контакти и в самото министерство на външните работи на Русия, където „внимателно изяснявал“ отношението към личността на Ковалчук по време на протоколните пътувания в Руската федерация, уточнява прокурорът по следствието Тайано /стр.4, 8 и 39 от обвинителния акт/. С помощта на Близнюк Андрей Ковалчук е планирал да осигури доставката на „своите лични куфари“ в самолетите на тези официални делегации за Русия, като използва дипломатическата поща. Според официалното следствие, той е правил това, „като е мамил руските дипломати“.

Покрай дипломатите Близнюк и Ковалчук са опитвали да се сдобият и с подкрепата на полицията, отговорна за сигурността на летищата /в Аржентина това е отделен сектор/. На 22 май 2017 г. Близнюк пише писмо до началника на летищната полиция в Аржентина Алехандро Гриот и го кани в Русия, като отново се подписва като „представител за връзките с посолството на Русия“.

Близнюк (последният отдясно) и Гриот (вторият отдясно) на посещение в Краснодар

Визитата на Гриот в Краснодарския университет на МВР на Руската федерация успешно се е състояла на 13 юни, където той получава медал и диплом от ръцете на началника на въпросното висше училище. Лично Иван Близнюк го е придружавал в пътуването, който пък е останал в Русия до 15 юли „за среща в Петербург с Константин /Босснер/“, се посочва на стр.29 в обвинителния акт.

Близнюк и Ковалчук разчитали на визитите на кадетите и на Гриот за прехвърлянето на куфарите с кокаина в Москва. Но те не са знаели, че всичките им действия вече се контролират и записват от аржентинските власти, позволили осъществяването на контролиран превоз на наркотици само тогава, когато са били готови за това. Но по време на първите две пътувания не допуснали контрабандистите да изнесат кокаина по различни причини. Според договореностите на аржентинското следствие с руското посолство, дипломатите в последния момент измисляли причини, за да попречат за вземането на куфарите – например, новият шеф на стопанския отдел Игор Рогов се „оказал в командировка“ в Мар-дел-Плата, където уж отнесъл ключовете от помещенията с куфарите. Ковалчук организира чартърен полет – „самолет от Босснер“ за транспортирането на куфарите.

Но служителят в посолството Олег Воробьов съобщава, че посланикът отсъства, а само той може да даде разрешение за изпращането на микробус с имунитет за превоза на куфарите директно до самолета, но заместник-посланикът няма дипломатически паспорт. „Не може да бъде!“ – Ковалчук е силно разстроян, но нищо не може да се направи. Служителите в посолството Олег Воробьов и Игор Рогов са инструктирани да кажат на Ковалчук, че едва през декември 2017 г. той ще може да изнесе всичко, което иска, със самолета на официалната делегация на Русия, който ще пренася вещите на посланика /стр.72 от обвинителния акт/.

Впоследствие, според видео на аржентинската полиция, куфарите с брашно в опаковка, подобна на дипломатическата поща, са транспортирани със самолет RA-96023 на специалния авиоотряд „Русия“ /ползван обикновено от Патрушев/. Източници на „Интерфакс“ от Съвета за сигурност неясно защо са отрекли, че самолетът на Патрушев е участвал в операцията. И изобщо изборът на именно този борд би бил наистина малко странен, ако ставаше дума просто за операция за борба с наркотиците. Затова не по-малко странно изглежда появата на този самолет в Аржентина, ако Патрушев е бил лично въвлечен. Самолетът на Патрушев много често се появява в тези страни и в това време, когато Кремъл трябва да замете някакъв сериозен скандал.

Например, самолетът на Патрушев се появява в Тайланд, когато там е била арестувана Настя „Рибка“ Вашукевич, заплашила да предаде на САЩ информация за преговорите на любовника й Дерипаска за намесата в американските избори. Патрушев се появява в Сърбия точно в онзи момент, когато там се разгаря скандалът с арестуваните представители на руските спецслужби, опитали да организират преврат в Черна гора. И същият този Патрушев след старта на следствието по разбития от Русия „Боинг“ МН17 долита в Малайзия, където опитва да склони страната да оспори заключенията на JIT. Тогава какво все пак е станало в Аржентина – дипломатически скандал с наркотрафик в руската дипломатическа поща или спецоперация, в хода на която доблестните руски дипломати са пресекли опити за износ на кокаин?

Какво всъщност се случи в Аржентина

Веднага след като бе огласена пълната с противоречия и недомлъвки официална версия, възникна алтернативна – кокаинът в посолството е открит не от служителите в посолството, а от полицията на Аржентина, разкрила отдавна съществуващата схема на наркотрафика чрез дипломатическата поща. Но след преговорите на политическо равнище Москва успява да замете скандала и да нарочи редови изпълнители за жертвени агнеци.

Намеци за това, че алтернативната версия е вярната, могат да се видят и в официалните изявления на Аржентина. Буллрич отбелязва, че „наркотикът е получен от Колумбия и, както ние смятаме, той може да е напуснал страната с дипломатическа поща и можем да си представим, че е попаднал в Аржентина по същия начин“. През март 2020 г. съдът в Аржентина отказва Александър Чикало да бъде поставен под домашен арест, като още веднъж припомня, че бандата „е смятала да използва дипломатическата поща за пренос на наркотици“.

Служител в руското посолство сам е признал, че е опаковал контрабандата в дипломатическата поща вече много години и това е главното. В материалите по делото има показания на Али Абянов, който признава, че е опаковал и „молил да опакова“ /кого точно не се уточнява/ куфарите на Ковалчук като дипломатическа поща още през 2012 и 2014 години. Първият такъв куфар е изнесен за Русия през Уругвай с товарен самолет, два други – с военен самолет. Абянов твърди, че е мислел, че в тях има „вино, кафе и бисквити“, но същото той казва и по повод последните 12 куфара на Ковалчук, които той е оставил в посолското училище през 2015-2016 г. /първо два, а после още 10/. Думите на Абянов за износа през Уругвай са особено важни, тъй като в прихванатия разговор между Чикало и Близнюк те коментират, че по-рано контрабандата е минавала именно през Уругвай и се учудват защо този маршрут се е променил /и очевидно обсъждат не бисквити, макар да не употребяват конкретно „кокаин“, като го заменят ту с макарони, ту с коняк, ту с кожи или картина/.

След анализа на всички разговори, аржентинското следствие решава, че всички участници в контрабандата отлично са знаели, че пренасят кокаин, като използват каналите на посолството, а измислят различни версии поради опасения от подслушване /“американците подслушват всички“, казват Близнюк и Чикало в разговора от 11 октомври 2017 г./. Същия ден Чикало казва на Близнюк /а тогава опитите за износа вече няколко пъти са провалени и партньорите започват да се безпокоят/, че веднъж е намерил дискове за замаскиране на миризмата в куфарите, които му е оставял Ковалчук. Нито за кожи, нито за коняк и още повече за пренос на картина са нужни специални средства срещу мириса за отбиване на служебните кучета. И именно такива средства са открити при огледа на куфарите с кокаина в посолството на 14 декември 2016 г., е посочено в обвинителния акт /стр. 55 на документа/.
Във външното министерство започват да опровергават всякакви намеци за използването на дипломатическата поща, но твърде несполучливо и така само задълбочават подозренията: „С дипломатическата поща не е изпращано нищо, това е невъзможно. Такива изявления са просто непознаване на това какво представлява дипломатическата поща“, казва дипломатът и професор в МГИМО /Московския държавен университет по международни отношения, бел.ред./ Александър Панов, като допълва, че не само техническите служители в посолството, но и обикновените дипломати нямат пряк достъп до формирането на дипломатическата поща. Но ако самите технически лица нямат този достъп, на какво тогава са разчитали арестуваните Близнюк, Ковалчук и Абянов? Или все пак те не са действали сами?

Неофициално аржентинските власти говорят за всичко в прав текст. Още в края на 2018 г. колумбийското издание Semana публикува разследването „Дипломатически нарко-куфари“, съдържащо интервю с анонимни аржентински следователи, недоволни от това, че разследването се е концентрирало върху второстепенни персонажи. Те твърдят, че практиката на наркотрафик в руската дипломатическа поща е обща и за другите латино-американски страни.

Сред тях един от следователите в жандармерията на Аржентина заявява:

„Дипломатическите чиновници от средното звено като Абянов и другите задържани не могат да извършат операция с такъв мащаб. Колкото до обема от 400 кг, очевидно това се случва не за пръв път, защото търговците на наркотици не рискуват да изпращат първа партида в такова количество, ако те не са сигурни, че тя ще стигне до мястото на предназначението си. Освен това, в делото не са обвинени други длъжностни лица, които явно са били съпричастни и това е така, защото те не са били обикновени дипломати в посолството. В крайна сметка, един от тях работи в СВР /Службата за външно разузнаване на Русия, бел.ред./.

Връзката на обвиняемите по делото със СВР е потвърдена пред списанието от три източника. Като се позовава на следствието, Semana пише също, че Абянов най-малко три пъти е изнасял наркотици от Уругвай, като е ползвал дипломатическия си статут.
Материалите по делото потвърждават думите на аржентинските полицаи. Например, на 11 октомври 2017 г. полицаят Близнюк и съучастникът му Чикало обсъждат по телефона превоза на куфарите с дипломатическия багаж и някак между другото споменават, че преди Ковалчук да „се скара с посланика“, той редовно е пренасял наркотици с дипломатическата поща:

„-Какво мислиш за предложението на нашия общ приятел?
-Знаеш, че ако имаш отношения на доверие с тези хора, нищо не би струвало това да се пренесе като дипломатическа поща. Но под някаква форма и посолството трябва да участва.
-Разбира се, в крайна сметка, машината е с дипломатически имунитет.
-Първо, машината е с дипломатически имунитет, второ, документи, в които е написано, че това е дипломатическа поща, нещо такова. Иначе ти ще кажеш: „Ние искаме да преминем без проверка“ и те ще ти отговорят: „Да? Отваряй всичко“.
-Сега, когато каналът е покрит с дипломатическата поща, понеже се е скарал с посланика, той не знае какво да прави. Може би нещо в този дух става. Можеш ли да си представиш обема на наркотрафика, който е заминавал оттук?
-Да, разбира се.
-Но ако той преди ги е превозвал, защо сега не може?
-Защото в момента е скаран с посланика. По-рано той му осигуряваше автомобил, микробус с документи, че това е дипломатическа поща. И сега той не знае какво да прави. „Ще се обърна към Иван“. А преди те правеха точно така“.

„Скарването с посланика“, съдейки по всичко, не е било нищо такова, а начало на оперативните действия, когато посланик Коронелли, в рамките на постигнатата с Аржентина договореност, е „издал“ Близнюк и Чикало. За това, че руските дипломати са били именно участници, а не разобличители на контрабандата на кокаина, свидетелства хакерската атака по сървъра на полицията в Аржентина. The Insider разполага с доклад на аржентинските спецслужби Tetris Botnet от 29 май 2018 г. и цитира:

„На 21 май Дирекцията по управление на технологиите при Полицията за сигурност на летищата откри редица мероприятия, насочени срещу Министерството на сигурността и неговото управление. Най-значителното събитие е масовото сканиране на портовете на сървърите, IP-адресите на които съответстват на официалните сървъри на Полицията по сигурността на летищата, на Аржентинската морска префектура, националната жандармерия на Аржентина и Министерството по сигурността, с IP-адрес, принадлежащ на Русия. Впоследствие са реализирани брутфорс-атаки срещу пощенския сървър на полицията по сигурността на летищата чрез протокол SMTP с 14 IP-адреси /свързани по-рано с хакерски атаки/, разположени в различни страни“.

Спецслужбите на Аржентина допускат, че цел на атаките е била да се извлече информация от конкретен сървър, както и да се създаде „димна завеса“ чрез едновременната атака по няколко сървъра. Хакерските атаки, насочени към получаване на информация за разследвания по отношение на Русия, са типично явление. Например, хакери от ГРУ опитаха да получат достъп до Швейцарския за радиологичен и химико-бактериологичен анализ в град Шпиц, който анализира образци на „Новичок“ след отравянето в Солсбъри, а също са атакували сървърите на JIT, за да получат документи от разследването на разбития „Боинг“ МН17 и дори са се сдобили оттам с някакви документи, но от второстепенно значение.

Интересно, че в деня на атаката /21 май 2018 г./ е приключила работата по обвинителния акт, т.е. вероятно руските спецслужби са искали да се запознаят с документа, който не са могли да получат пряко – той се предава само на съда. Трудно е да си представим, че руските власти са били така загрижени за съдържанието в обвинителния акт, ако тяхната роля се заключаваше само в помощта за следствието.

Любопитно е, че посланик Коронелли, който уж по официалната версия героично е заловил контрабандистите, тихомълком е преведен в Мексико още на етапа на следствието. Според източник на The Insider, близък до следствието в Аржентина, това е пряко свързано с неговото участие в кокаиновата схема. Не по-малко интересно е и това, че на 20 декември 2016 г., само 6 дни след като Коронелли уж по своя инициатива се е свързал с МВР на Аржентина, в Москва е убит Пьотр Полшиков, извънреден и пълномощен посланик , главен съветник на департамента за Латинска Америка при Външното министерство на Русия, а преди това началник на отдел в този департамент. Руското Външно незабавно е изискало убийството да не се свързва с кокаиновия скандал и го определя като „нещастен случай, не свързан със служебната работа на загиналия“. Но когато в медиите прониква информация за това, че Полшиков не просто е „загинал“, а е бил убит с изстрел в главата, а и пистолет до тялото не е открит, става ясно, че не е възможно да се замете това, нито да му се припише „нещастен случай“. Случаят до момента не е разкрит и никакви други версии за убийството, освен връзките с наркотрафика, не са предлагани.

Фон Барон и Кремъл

Началникът на Ковалчук – Константин Лоскутников, напълно сериозно представящ се за барон фон Босснер, на пръв поглед изглежда като комичен персонаж, вечно пакетиран в костюм-тройка, с широка и гъста брада, и винаги с пура в зъбите. В интернет той е колоритен, явно по поръчка, с интервюта, в които той разказва за небивалите си успехи /а някои от тези интервюта той публикува в собственото си списание за разкошен живот, разпространявано безплатно/. Като официален източник на доходите си той посочва цигарения бизнес, който наистина съществува /той арендува фабрики в Никарагуа и Доминикана/, но печалбите му провокират големи съмнения.

Според източник на The Insider от офиса на Босснер в Берлин, бизнесът е „рахитичен“ и не може да бъде основен извор за неговата „благотворителност“. По данните на търговския регистър на Германия, с които The Insider се запозна, марката на Босснер Golden Mile GmbH за пръв път регистрира печалба само през 2018 г. в размер на 197 000 евро годишно, а дотогава декларира минуси – до 800 000 евро годишни загуби.

“Православният меценат” фон Босснер (Лоскутников)

Офисът на Босснер изглежда така, както трябва да изглежда кантора, съществуваща само за прикритие. Социологът Игор Ейдман, живеещ в Берлин, разказва, че е попаднал в този офис два месеца преди да гръмне аржентинската история: „Трябваше ми монтажист за видеофилма за руската пропаганда. Познати ми дадоха този адрес. Отивам там и виждам на вратата три табелки – коняк и пури Босснер, „православни меценати“ и „игрални автомати“. Всички тези фирми бяха в един офис, някъде към 6 стаи. Монтажистът смяташе точно там да се заеме с видеото /Босснер поддържа и канал в Youtube, един клип набира от 20 до 200 преглеждания/. Аз му казвам: „Виж какво, ти попитай началството си, а то при вас някакви православни меценати, това вероятно е свързано с Кремъл“. И после този ми позвъни и каза, че началството му е забранило да монтира опозиционно видео“.

Босснер опита да отрече, че Ковалчук работи за него, но подслушванията опровергават това. Така Чикало и Близнюк /лидерите на обществото на православните меценати в Латинска Америка/ припомнят, че Ковалчук е изпратил самолет „с коняк от Босснер“ като подарък за полицаите /това е бил третият несполучлив опит да се изнесат куфарите с кокаина, натоварени за обратния път/: „Ковалчук ми дава 2 000 долара, иска да му уредя среща с моето началство в ресторанта, ние го представяме като представител на барона… И ние имаме и друг въпрос, това и това, ние возим с коли на посолството, трябва да натоварим без проверка. И да говорим открито, и те ще кажат могат или не“.

А на 14 ноември 2017 г. Ковалчук и Близнюк организират среща с ръководството на Висшия институт за полицейска сигурност на градската полиция в Буенос Айрес, при което Ковалчук приветства полицейския началник на Аржентина от името на „фонд Босснер“. И въпреки, че аферистът Ковалчук постоянно се представя за най-различнви хора /той се изявява като силовак, дипломат, бизнесмен/, Чикало и Близнюк, работещи с Босснер, е невъзможно да не са знаели дали изобщо Ковалчук представлява Босснер или не, та и самолета с коняка да е взел отнякъде.

Има и друг любопитен разговор, в който се обсъжда организацията на срещата на Ковалчук с губернатора на Петербург Георгий Полтавченко с цел да получи от него писмен документ за готовността му да приеме аржентински кадети от полицията и за сключване на споразумение с Университета на МВР в Петербург. Според данните от следствието, това е било необходимо за по-нататъшните превози на кокаин под предлог „обмен на полицейски делегации“. Близнюк настоява пред Ковалчук на срещата да присъства и Босснер: „Аз бих искал Костя да се включи в отделна среща, за да можем да му поставим тази тема. Да има отделна среща с Костя, с вас“. Самият Близнюк остава в Русия, за да се срещне с Босснер в Петербург.

Това, че именно Босснер-Лоскутников стои зад схемата на контрабандата, излиза от много прихванати разговори. Ето част от разговор, от който става ясно, че именно Константин Босснер инициира схемата за контрабандата на кокаина. The Insider публикува разговора в превод от испански по материалите от гореспоменатия обвинителен акт:

„Ковалчук: – Привет, как са нещата? Инсталираха ми скайп. Само още у дома не са ми го донесли.
Близнюк: – Супер.
Ковалчук: – Утре вероятно ще го взема, днес не мисля. Виж, аз искам да те питам това-онова. Ще дойда следващата седмица.
-Близнюк: – И?
Ковалчук: – Тук Константин ме пита дали поддържаш контакт с този…как се казва…с арменската фамилия и с още един… помниш, с тези, които бяха на яхтата онзи ден в Питер?
Близнюк: – И?
Ковалчук: – Какво „и“? Вие поддържате ли отношения?
Близнюк: – Разбира се, че поддържаме. Но зависи с каква цел. За пиене на по бира ние не контактуваме. За определена работа – да.
Ковалчук: – Ха-ха. Работата е там, че ще пристигне самолет. Познати на Константин ще пристигнат със собствения му самолет. Доколкото разбирам, към този момент аз също ще бъда у вас. И той иска да изпрати кашон с коняк и пури за всеки.
Близнюк: – За кого?
Ковалчук: – За тези приятели. За арменеца, помня само, че е с арменска фамилия, за още един и за още един – не помня имена, но струва ми се това е началникът на сигурността на летището.
Близнюк: – Добре. И какво се очаква от мен?
Ковалчук: – Той ще им изпрати коняк, а те трябва сами да отидат да си го вземат, или да отидем заедно и да го вземем. От този частен самолет.
Близнюк: – разбрах, обаче кой е длъжен да отиде да прибере коняка?
Ковалчук: – Аз ще кажа. Тръгва частен самолет.
Близнюк: – не е проблем. Дай ми всички данни, за да уредя това по-рано. Не като сега „Утре пристига този самолет, а днес трябва да се каже на тези хора“.
Ковалчук: – Разбрах. Вероятността да бъда там е 90%. Затова във всеки случай ще отидем заедно. Но той иска да им изпрати електронно писмо. Аз го питам защо го имаме Иван за това? Изпрати Иван. И слушай, ние можем да организираме така, че на връщане да им изпратя по същия начин вино?
Близнюк: – С този същия самолет?
Ковалчук: – Да.
Близнюк: – Слушай, браточка, първо трябва да се поговори с тях. Ще могат ли те да поръчат да се прибере това, което им се изпраща. Разбираш ли? И тогава нека Константин да изпрати писмо на мое име: „Иван, изпращам това за еди-какво си“, че да мога да го покажа на тези хора“.

„Арменецът“ в този разговор е аржентинският полицай Карлос Кеворкян. Него заедно с шефа на полицията по летищната сигурност Гриот Ковалчук и Босснер са откарали в Русия под предлога обмяна на опит с руското МВР, където са се возили с яхта и са им устройвали всякакви забавления. Именно тези полицаи са били длъжни да отговарят за кокаина в куфарите. Това, че Ковалчук опитва да възобнови този контакт през есента на 2017 г., вероятно се обяснява с факта, че до онзи период тяхната помощ не е била нужна, контрабандата се е изпращала с дипломатическия багаж без проверка с подкрепата на посланика, но след „скарването“ всичко се е променило.
И така връзката на Ковалчук и Босснер-Лоскутников е очевидна, но ако Ковалчук е екстрадиран и арестуван, то от Босснер никой не се интересува. Той си живее в Германия, прави политически изявления за необходимостта от обединение на ФРГ с Русия, устройва презентации на книгите на прокремълския политолог Александър Рар, обръща се към кмета на Вилнюс от името на клуба на учените и предприемачите в Германия с искане за реставрация на съветските паметници и прави други знаменателни изявления в духа на съвременната политика на Кремъл.

Покрай прокремълските политолози, Босснер прокарва и прокремълската кинематография. Един от неговите проекти е подкрепата за фестивала на рускоезичното кино в Марбел /където Босснер има вила и бизнес под прикритие Marmoles Velerin, носещ му 6 000 евро печалба годишно/. Според Мария Елисеева, бивш член на журито на фестивала на руското кино в Марбел, Босснер няколко години по-рано си присвоява фестивала: „Той сам активно търсеше контакти с фестивала. Самият той е жаден, но твърдеше, че ще осигури финансиране от Министерството на културата на РФ. Из Марбел той се движи с две коли с охрана. През 2016 г. той убеждаваше журито да не даваме приза на Виталий Мански, казваше, че „девойките“-организатори на фестивала няма да получат подкрепата на Министерството на културата, че Мединский е жестоко озлобен спрямо Мански, че не достигат средства за провеждането на фестивала, че неговите берлински благотворителни проекти ще го накажат заради подкрепата му за фестивала в Марбел, ако призът отиде в Мански. Неговата благотворителна организация уж помага на децата в Берлин с помощта на руското посолство. „Нима вие не искате да помогнете на децата в Берлин?“ – така говореше. Пряко в присъствието на членовете на журито след три часа препирни той пред нас позвъни в руското Външно. И събеседникът му упорито препоръчваше „никакъв приз за Мански“. Като не успяваше да убеди журито, той отиде да промива мозъците на организаторите. На същите тези „девойчета“. И ги проми. Като цяло фестивалът стана пропутински“.

Константин Лоскутников (Босснер), Александр Рар, Сара Вагенкнехт (партия die Linke)

Босснер обича да се хвали с познанствата си и с това, че редовно участва в Петербургския икономически форум, но да установява контакти, разхвърляйки пари, не е така сложно, както не е трудно и да си купува поръчкови статии. И едва ли това би го защитило от арест. Най-вероятно е той да не е арестуван просто, защото руските власти са опитвали да заметат случая толкова бързо, колкото е възможно.

Аржентинците също са се ограничили само с няколко основни обвиняеми. В обвинителния акт от 21 май 2018 г. прокурорът по следствието Едуардо Тайано пояснява: Али Бабянов и Ковалчук са били ангажирани с логистиката – преместването на куфарите, а Близнюк е задействал връзките, много от които се появяват благодарение на подаръците, за да се затрудни откриването на наркотика, в това число със служебните обучени кучета. Босснер не попада в числото на обвиняемите, в началото на обвинителния акт само се споменава отделна справка, подписана от Федералната данъчна служба на Аржентина, че „фирма Bossner не е регистрирана в Аржентина“. Тази фирма се появява в делото, след като служителят от посолството Олег Воробьов в показанията си уверява, че „Ковалчук през фирма Bossner получава доходи и сътрудничи по въпросите за официалните визити, които, както се подозира, са били и предлог за трафик на наркотика“.

Но защо властите в Аржентина са се ограничили до толкова тесен списък на обвиняеми и не са поискали екстрадицията на същия този Босснер? Възможно е причината да не е само в политическите договорености с Москва, но и в това, че без съдействието на Русия да се разследват престъпления, извършени от дипломати, е твърде сложно.

„Разследванията, свързани с дипломатическата поща, са изключително сложни. Теоретично, ако възникне подозрение за превоз на забранен товар, ние сме длъжни да призовем служителите на посолството в съответната държава, които да разпоредят разследване на следствените органи в своята страна. Веднъж аз опитах да разкрия дипломатическа поща на Нигерия, но всичко заглъхна на ниво официални протестни ноти“, казва пред The Insider служител от граничната полиция в европейска държава.

Превод от руски БРРД

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.