Съдът: Делата на Ами срещу BIRD са дела шамари. Целта им е цензура

Размиг Чакърян – Ами “катастрофира” на първа инстанция и загуби три дела шамари, две от тях заведени срещу журналистa от BIRD.BG Димитър Стоянов и едно срещу бившия зам.-министър на земеделието в кабинета “Петков” – Иван Христанов. Съдът третира искa на Чакърян като “злоупотреба” с правото и “пример за дело шамар (SLAPP), с което се “преследва друга нелегитимна цел – цензура, сплашване, финансов и психологически натиск с краен ефект заглушаване на конкретния засегнат критичен глас и възпиращ ефект върху останалите критични гласове”.

Исковете на Чакърян бяха заведени за два журналистически материала на BIRD – единият, от 09.01.2023 г. и озаглавен: “Златна митница: Гербер премести митницата на Капитан Андреево на “златния паркинг” на Таки” с автори: Димитър Стоянов и Атанас Чобанов и вторият, публикуван на 17.02.2023 г. и озаглавен “Справка в МВР: Ружа Игнатова била убита по поръчка на Таки. Шефът на отдел “Убийства” работел за него“, като в този материал клеветническото, според ищеца, била направената препратка към друга статия на сайта BIRD.BG с автор: Атанас Чобанов, която препратка се отваря на думата “се прочу” в текста на обжалвания журналистически материал и тази друга статия е озаглавена: “Интереси на Таки и ГЕРБ в “златните” гьол, паркинг и лаборатория на ГКПП “Капитан Андреево” от 27.05.2022 г. с автор: Атанас Чобанов.

Размиг Чакърян – Ами завежда дело и срещу бившия заместник – министър на земеделието в кабинета “Петков” – Иван Христанов, което също претърпя крах. Или два независими един от друг съдебни състава на Софийския районен съд се обединиха около становището, че Чакърян не преследва легитимни цели с исковете си, а се опитва да заглуши критични гласове чрез злоупотреба с право.

Въпреки, че свързваните с Размиг Чакърян – Ами субекти на търговското право, сякаш са абонирани за удовлетворяващи ги решения в административните съдилища, в общия съд на първа инстанция, бившият съдружник на Красимир Каменов – Къро се провали в опитите си да наложи цензура над критичните гласове на журналисти и политици под претекста, че са му причинили болки и страдания.

Размиг Чакърян – Ами придоби първоначална известност покрай инцидент с бити журналисти на АМ Тракия. Впоследствие свидетелски показания и връзки от Търговския регистър обосноваха хипотезата, че той е скрит собственик на “Златния гьол“, “Златната лаборатория” и пункт за почивка на животни край ГКПП Капитан Андреево.

Чакърян, чрез участието си в търговско дружество, е явен собственик на “Златния паркинг“, където според свидетелски показния и медийни разследвания, шофьорите на камиони са принуждавани от местната полиция да отсядат срещу съответното заплащане на таксата за паркинг.

Днес Размиг Чакърян – Ами се ползва с репутация на един от доверените хора на Христофорос Аманатидис – Таки. Свидетелят на прокуратурата Ивайло Серафимов коментира тяхната близост. Въпреки многобройните доказателства за връзките с Таки и “златната инфраструктура” на Капитан Андреево, Размиг Чакърян реши, че ще съди журналистите от BIRD.BG и няколко политици, свързани с ПП “Продължаваме промяната” като основните оплаквания бяха, че се е разстроил от изнесената връзка между него и лица от криминалния контингент.

Ищецът входира три искови молби срещу Атанас Чобанов и две срещу Димитър Стоянов в опит да докаже пред Софийския районен съд, че в няколко последователни публикации на BIRD.BG се съдържа клеветническа информация, поставяща под съмнение неговите чест, почтеност, коректност и морални качества, които той твърдеше, че са засегнати.

Самият факт, че Чакърян “бомбардира” екипа на BIRD.BG с искови молби и заведе 5 дела, сам по себе си е показателен. Това му поведение ясно свидетелства, че просто се опитва да създаде затруднения на екипа на медията като го накара да отделя време и ресурс да отговаря на неоснователни твърдения.

Връзката с Таки формирала негативна оценка

Чакърян твърди, че с разследванията си журналистите са засегнали конституционно признатото му право на неприкосновен личен живот и формирала негативна обществена оценка за личността му като изнасяла връзките му с Христофорос Аманатидис – Таки. От исковите му молби става ясно, че той е особено притеснен, че в публикациите си BIRD.BG го свързват с наследника на някогашната силова групировка ВИС 2 – Христофорос Аманатидис – Таки.

Бизнесменът твърди, че с изложената от BIRD.BG връзка между “златния гьол”, “златната лаборатория” и “златния паркинг” се поддържало невярно твърдение, че “паркингът е ключов елемент от една доходоносна триада”. А всъщност трите дейности се извършвали от различни правни субекти, които нямали нищо общо помежду си. В близко бъдеще екипът ни ще отдели и специално внимание на едно досъдебно производство за твърдян преврат, който постфактум беше преформулиран в “търговия с влияние”. Сега само ще отбележим, че в рамките на това разследване няколко свидетели декларират пред надлежен орган на властта, че Размиг Чакърян – Ами е скрит собственик на “златния гьол” и “златната лаборатория”. Именно заради тези обекти възникнал и конфликтът му с покойния вече Красимир Каменов – Къро! 

След надлежна молба с искане до съда, разглеждането на двете искови молби срещу Димитър Стоянов, беше обединено в едно съдебно производство. В съдебна фаза, на първото заседание Размиг Чакърян беше представляван от адвокат Цветелина Петкова от адвокатското дружество “Велинов и Петкова”. Впоследствие, на следващите заседания Чакърян беше представляван от адвокат Венцислав Милушев.

Същият адвокат придружаваше собственика на “Евролаб 2011” Васил Димитров, който е сочен за “сламен човек” на Ами, при изслушването му в Парламентарната комисия по превенция и противодействие на корупцията през 2022 г. По време на изслушването депутатът от “Продължаваме промяната” Константин Бачийски отбелязва, че адвокатът, който придружава собственика на “Евролаб 2011” обслужвал дружества, свързани с Таки. Според Бачийски именно Милушев е една от връзките между Ами и Таки.

Свидетел на Ами се оказа свързан с шефка в БАБХ и брат на адвоката му

Вероятно процесуалното представителство на Венцислав Милушев би могло да се приеме за поредно доказателство за връзката между Аманатидис и Чакърян. За да стане още по-конфузна ситуацията, като свидетел за преживените от Чакърян болки и страдания от статиите на BIRD.BG, пред съда се яви един от най-доверените хора на Ами – Павел Петков. За него BIRD.BG разкри, че живее на семейни начала с Моника Пашова – дъщеря на шефката на дирекция “Правна” в БАБХ Анита Пашова.

Малка, но съществена подробност, която защитата на Чакърян неуспешно опита да скрие от съда е, че Павел Петков е брат на процесуалната представителка по делото – адвокат Цветелина Петкова, която е упълномощена от Ами да го представлява по делата срещу журналиста Димитър Стоянов и която след изнасянето на тази информация повече не се яви по делото.

Същият Павел Петков е бил управител и собственик на фирмата, чиито гардове биха екип на Нова телевизия, докато са придружавали Размиг Чакърян по АМ Тракия. Разкриването на връзката между Павел Петков и адвоката на Чакърян стана достояние на съдията, пред който се разглеждаше делото – съдия Красен Вълев.

Магистратът приключи делото по категоричен начин. В диспозитива на решението си, той отбелязва, че исковете на Чакърян във връзка с конкретния казус трябва да бъдат третирани като злоупотреба с процесуално право и пример за Strategic Lawsuit Against Public Participation /SLAPP/- дело шамар. В съзвучие с практиката на Европейския съд по правата на човека, в решението си съдия Красен Вълев приема, че с исковете си срещу Димитър Стоянов, Чакърян не преследва легитимна цел за разрешаване на гражданския спор. Напротив, Ами преследва нелегитимна цел – цензура, сплашване, финансов и психологически натиск с краен ефект заглушаване на критичния глас на журналистите от BIRD.BG и последващ възпиращ ефект върху останалите критични гласове на журналисти и общественици.

Съдия Вълев отбелязва, че към настоящия момент, при т.н. SLAPP дела, както и при делата на т.н. “масови ищци” съдебните състави нямат възможност за ранно прекратяване на производството и санкциониране на нарушителите – ищци, злоупотребяващи с процесуални права. Този факт, освен че създава прекомерни затруднения на ответниците, принудени да хабят времеви и финансов ресурс, затруднява и съда, който е принуден да хаби административен ресурс. Съдия Вълев подчертава, че ролята на съда е да следи и да парира подобни злоупотреби с право, които с оглед липсата на процесуални правила, поне към настоящия момент, може само да заклейми.

Решението на съдия Красен Вълев не е прецедент, то трасира една тенденция и започва да поражда съдебна практика в най-кратки срокове. Неговата теза е възприета и от други съдебни състави в СРС. В последващо решение по дело на Размиг Чакърян срещу бившия зам.-министър на земеделието Иван Христанов, разглеждано пред друг съдебен състав, съдия Елена Донкова като се мотивира и с позицията, която е заемал ответника Христанов, напълно възприема и доводите на съдия Вълев.

Чакърян съди бившият зам. министър на земеделието Христанов заради интервю, дадено от него в предаването “Денят” по “ТВ1” и публикувано на интернет страницата на телевизията на 10.01.2023 г. Според Ами, Иван Христанов е поставил под съмнение професионалните и морални качества за бизнес дейност на ищеца и е засегнал доброто му име и почтеност. Съдия Донкова не уважава с постановеното от нея съдебно решение, че думите на Христанов са клеветнически, а ги възприема като оценъчни. Всъщност Чакърян е засегнат и огорчен от коментарите на Христанов за ТИР паркинга, в който бизнесмена има дял. Христанов коментира опита митническото бюро в Свиленград да бъде изместено на паркинга на Ами с фразата:

“Което означава, че имаме от една страна въпросните господа на паркинга Размиг Чакърян и от друга страна г-н Еленков, които продължават да са твърдо убедени, че те могат да разиграват държавата, както си искат и, че те са над държавата”.

Съдът приема, че изявлението представлява отрицателна оценка на ответника за дейността на ищеца във връзка със стопанисването на ТИР – паркинг, ситуиран в близост до ГКПП Капитан Андреево и това не е противоправно действие. Съдът отчита, че Христанов дава интервюто в битността си на политическа фигура и депутат. В това си качество той има не само право, но и задължение да изразява мнения по важни за обществото теми, като съдът е категоричен, че не е необходимо мнението му да се възприема благосклонно от всички. Пред “Денят” Иван Христанов дава коментар за изнесената информация от журналистическото разследване на BIRD по наболял обществен проблем в страната – съмнение за корупция с участие на публични фигури при осъществяването на граничния контрол от БАБХ, Гранична полиция и Агенция Митници на ГКПП Капитан Андреево.

Съдия Донкова препраща в решението си към практиката на ЕСПЧ, който е постановил, че свободата на изразяване е особено важна за избраните представители на народа. Тя подчертава, че имунитетът на народните представители им позволява да вземат участие в съдържателни дебати и да представляват своите избиратели по въпроси от обществено значение, без да е необходимо да ограничават изказванията си под заплата от съдебни дела.

Съдия Елена Донкова намира за необходимо да отбележи, че е солидарна с мотивите на съдия Красен Вълев, изложени по гражданско дело 2379/2023 г. по описа на СРС (Чакърян срещу Стоянов). Тя също изтъква, че производство по иска на Чакърян срещу Христанов представлява злоупотреба с права и е пример за т.нар дела “шамар”. Съдия Донкова ясно заявява в дипозитива на решението си, че подобна злоупотреба руши доверието в съда, използвайки го за противоправни цели.

Макар и целта на Чакърян да е очевидно различна, неговите искове има шанс да се окажат от полза на съдебната практика по SLAPP дела, бидейки емблематичен пример за такива. Претенциите в тези три негови искови молби – срещу Стоянов и Христанов не просто са отхвърлени от съда. Магистратите порицават и заклеймяват поведението на ищеца като противоправно и подчертават необходимостта от правен инструмент, който би позволил на съда да откаже да разглежда подобни искове, целящи само и единствено цензура. Такъв инструмент се очаква да има включително на европейско ниво.

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!