Яростни атаки принуждават журналисти да се самоцензурират

Журналистиката е атакувана в световен мащаб. Тенденцията, влошена от пандемията Covid-19 и гнева около нея, се усилва от политици, които подбуждат омраза срещу тези, които ги критикуват. В Централна и Източна Европа можем да наблюдаваме как това може да доведе до физически атаки, включително убийството на словашкия журналист Ян Кучиак и неговата годеница Мартина Кушнирова. Изследвания в Словакия показват, че някои журналисти сега се самоцензурират, за да се защитят.

Този съвместен бюлетин (OCCRP Watch) е серия от публикации, изготвени от седем разследващи издания, членове на Мрежата за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP): Investigace.cz (Чехия), BIRD.BG (България), Frontstory.pl (Полша), Rise Project (Румъния), Изследователски център Ян Кучиак (Словакия), Átlátszó (Унгария), Context Investigative Reporting Project (Румъния). Екипът проучва теми свързани с организираната престъпност или корупцията и ще показва най-релевантните факти.

Независимата журналистика се счита за изискване за функционираща либерална демокрация. Политологът Робърт А. Дал, един от най-фундаменталните теоретици на демокрацията, счита за абсолютно необходимо гражданите да имат “достъп до алтернативни източници на информация, които правителството или която и да е друга отделна група не монополизира”. Тази роля обикновено се изпълнява от медии и журналисти, работещи в обществен интерес при строги етични и професионални стандарти.

През последните години тези функции на медиите систематично се подкопават. От Доналд Тръмп, който крещи “фалшиви новини”, през Жаир Болсонаро, който казва, че “консервните кутии с кондензирано мляко трябва да бъдат набутани зад гърба на пресата”, до Виктор Орбан, който унищожава независимите медии и открито признава, че заменя либералната демокрация с “нелиберална” или “християнска демокрация” – които са просто прякори на автокрацията – тази обезпокоителна тенденция виждаме наистина навсякъде. Не е изненада, че индексът за свобода на словото на Репортери без граници (RSF) корелира до голяма степен с различни индекси за свобода и качество на демокрацията. За онези, които искат да изкоренят самата демокрация, пречупването на гръбнака на пресата често е една от първите стъпки. Контролирането на потока от информация – или подкопаването на самото понятие за истина и замяната му с абсурдни представи за “алтернативни факти” – е основна стъпка за всеки автократ от миналото, настоящето и бъдещето.

Това се наблюдава и в Румъния, където има увеличение на атаките срещу журналисти през последните няколко години, като компроматни операции, политически натиск или липса на достъп до обществена информация. Същото се наблюдава в Унгария, където отделни журналисти и цели новинарски издания са атакувани чрез клеветнически кампании от свързани с правителството медии и политици. В Полша журналистите претърпяха физически атаки не само от фанатични поддръжници на омразни политици или радикализирани групи, но и от представители на правоприлагащите органи. В Чехия бивш премиер предизвика онлайн атака срещу разследващ журналист, когото обвини за изборната си загуба. В България, която отбеляза подобрение в класацията за свобода на медиите поради смяната на правителството и разпадането на медийната империя на олигарха Делян Пеевски (който сега е под санкции по Магнитски), през същия период парадоксално докладваните атаки срещу журналисти се увеличават. А също и в Словакия, където въпреки убийството на журналист преди пет години, нивата на омраза и сплашване отново нарастват до такава степен, че самите журналисти признават, че се самоцензурират, за да бъдат оставени на мира. 

Въпреки това има надежда, тъй като можем да видим признаци на изненадваща устойчивост и способност да отвърнем на удара. В Словакия, въпреки опита буквално за убиване на разследващата журналистика, не само тя продължава да съществува, но и самите журналисти започнаха уникална инициатива за наблюдение на атаки и защита на журналистите, наречена safe.journalism.sk. В Унгария и Румъния независими разследващи медии успешно се борят с клеветническите кампании в съдилищата. В Чехия разследваща журналистка не отстъпи, след като срещу нея беше подтикната онлайн атака от един от най-влиятелните политици в страната, но се бори в съда и спечели победа, която създава важен прецедент. 

Най-често срещаните атаки в Източна Европа

В тези съвместни бюлетини се фокусираме върху страните от Източна Европа – Вишеградската четворка, плюс Румъния и България. Общото между повечето от тези държави – освен проблемите с корупцията, качеството на демокрацията и върховенството на закона – е, че често дори не събират точни данни за проблемите, пред които са изправени. Така е и с атаките срещу журналисти. 

С изключение на Словакия, където подобни изследвания започнаха систематично да се правят наскоро от самите журналисти, вдъхновени от холандския подход, никоя от тези страни няма точни данни за инцидентите с журналисти. Въпреки това, най-често срещаният тип атаки в тези страни са заплахите, обикновено вербални заплахи, много често в онлайн среда, но понякога по по-стар начин чрез писмо. Например през 2020 г. словашкият разследващ репортер Петер Сабо получи патрон за пистолет в пощенската кутия.

Други често срещани видове атаки включват дискриминация, правни заплахи, шпиониране и кибер шпиониране – проблем, върху който се съсредоточихме в отделен бюлетин – и дори отказ на акредитация или журналисти от определени издания, недопускани на пресконференции. Такива случаи има в Чехия и Словакия, където от години партията “Smer-SD” и нейният лидер Роберт Фицо отказват да отговарят на въпросите на най-големите независими всекидневници “SME” и “N”. Партията също така отказа да участва в предизборни дебати по “TV Markíza”, като атакува нейната обективност и безпристрастност.

Освен че трябва да се справят с дискриминация и заплахи за тяхното икономическо благополучие и безопасност на работа, след като “Право и справедливост” консолидира властта, полските журналисти трябва да се справят и с изключително висока степен на физически атаки и побоища. Унгарските журналисти са изправени пред много подобни изпитания, с особено неприятни клеветнически кампании, които изглежда са организирани от управляващата партия и нейните партньори.

Там, където има точни данни, те са зашеметяващи. В Словакия две трети (66,2%) от журналистите съобщават, че са преживели някакъв вид атака през миналата година; 76% от тези инциденти са словесни атаки. До 85% от журналистите смятат това за заплаха за свободата на словото, като 16% признават за автоцензура във връзка с реални или предполагаеми заплахи. Тези атаки са една от причините, поради която, въпреки масовата подкрепа на обществеността през 2018 г., днес има значително по-малко активни разследващи журналисти в Словакия, отколкото когато бяха убити Ян Кучиак и Мартина Кушнирова.

Удрянето на оператори стана практика

Убийството е крайна форма на физическо насилие. Въпреки това, докато не е имало други скорошни убийства на журналисти в източната част на ЕС, други случаи на физическо насилие нарастват. По време на пандемията гневни тълпи от протестиращи срещу COVID мерките, често нападаха служители на медии, които възприемаха като част от “елита”, който налагаше предизвикващите гняв пандемични мерки. 

Тази тенденция не е характерна само за източната част на ЕС. Протестиращите редовно атакуваха журналисти в Германия, докато в Холандия някои медии дори прибягнаха до наемане на охрана, която да придружава репортерите по време на протестите. В Словакия агресивни протести доведоха до физически атаки срещу оператори на две телевизии, чието оборудване беше повредено от вода и кетчуп.

Полски журналисти също стават обект на физически атаки, и то не само във връзка с протестите срещу COVID-19. През октомври 2020 г. две журналистки, отразяващи събитие, бяха нападнати физически във Вроцлав по време на демонстрация срещу по-строгите закони за абортите. Отразяването на протестите също беше многократно възпрепятствано от полицията, която например успя да задържи журналист и да го изгони от града.

През 2021 г. фоторепортери, документиращи мигрантската криза на границата на Полша с Беларус, бяха брутално задържани от войници от полската армия, докато изпълняват задълженията си. През април 2022 г. прокуратурата прекрати разследване за полицейско насилие срещу журналисти, отразяващи демонстрации на 11 ноември 2020 г., поради неустановяване на самоличността на извършителите, както четем в Доклада за върховенството на закона за 2023 г. Видеозаписи от събитието показват как полицията използва палки, за да бие представители на медии, въпреки че те или носят знаци PRESS, или ясно се разпознават като журналисти. Според прокуратурата полицаите на място са били или с маска, или с шлем, което прави невъзможно идентифицирането им. Нещо повече, интервюираните полицаи и техните ръководители, участвали в въпросните събития, също не успяват да идентифицират никого.

В Унгария физическите атаки срещу журналисти обикновено се случват по време на протести, които те отразяват, и когато протестиращите ги разпознаят и идентифицират медиите им като “врагове” на техните политически разбирания.

Сериозен инцидент се случи на протест, организиран от про-Фидес инфлуенсъри: там двама репортери бяха тормозени и ударяни (единият от тях, Андраш Хонт, в момента работи за Átlátszó). Този инцидент може да се счита за по-тежък, тъй като нападателят, Жолт Беде, е добре известна проправителствена обществена фигура, която по това време често прекъсва опозиционни събития. Жолт Беде ръководи крайнодесен новинарски портал и дейностите му (които извършва с група активисти) получават много положително отразяване от проправителствените медии.

Имаше и няколко инцидента, при които охранители използват прекомерна сила, попречила на работата на журналистите. През 2019 г. репортер от “ATV” и местен представител се опитват да разследват предполагаем случай на незаконна агитация по време на местните избори. Те са нападнати от членове на частна охранителна фирма, наета за охрана на местни правителствени служби, а оборудването и камерата на репортера са повредени по време на атаката. Снимачен екип от същия канал беше блъснат от охранители и през 2017 г., докато се опитва да заснеме спорен строителен проект в градския парк на Будапеща.

В България разследващият журналист Слави Ангелов беше нападнат пред дома си в София от двама маскирани мъже, въоръжени с метални тръби, а трети записва нападението с мобилния си телефон. Атаката от 2020 г. остава неразкрита.

Словесните атаки подхранват допълнителен тормоз

Въпреки че физическите атаки със сигурност са най-шокиращи, те не са най-честият вид атака, на която журналист в Източна Европа може да бъде подложен. Вербалните атаки са много по-чести. Вербалните атаки, особено от политици, също често могат да подхранват допълнителен тормоз от страна на широката общественост и държавни органи, включително както неприятни клеветнически кампании, така и правен тормоз. По-специално делата “шамари” – SLAPP (стратегически дела против публично участие), остават основен проблем в много страни.

В Полша има многократни словесни атаки срещу журналисти на независими медии по време на правителствени пресконференции. Например през май 2023 г. председателят на партия “Право и справедливост” Ярослав Качински нарече журналист на TVN24 “представител на Кремъл”. В същото време международната организация “Бърза реакция на свободата на медиите” (MFRR) в своя доклад “Article 19” от март 2022 г. посочва, че практиката на SLAPP делата или съдебни дела от страна на държавни служители срещу журналисти или активисти, критикуващи правителството, се разраства в Полша. Целта винаги е една и съща: сплашване и заглушаване. “Towarzystwo Dziennikarskie” (Журналистическото общество) – полска неправителствена организация посветена на защитата на свободата на медиите – публикува през 2021 г. доклад, в който между 2015 г. и 2021 г. изброи общо 66 съдебни SLAPP дела срещу журналисти и 58 наказателни дела, включително 25 по чл. 212 от НК (Полша – бел. ред). Последният е особено популярен инструмент за възпрепятстване на журналисти. Той предвижда, че журналист може да бъде осъден на до една година затвор за “оклеветяване” на публична личност.

Според информация на “Towarzystwo Dziennikarskie”, от 187 съдебни дела (дела от типа SLAPP, обвинения по чл. 212 от Наказателния кодекс, граждански дела), повечето са заведени от: публични институции (41), както и държавни финансови дружества (26), хора, свързани с даден политик (26) и самите политици (21). Най-честите мишени на съдебни дела са журналисти от “Gazeta Wyborcza”, която е критична към властите (73). Според информация на “Axel Springer Polska” (издател на популярния портал Onet.pl, седмичника “Newsweek Polska“ и др.), техните журналисти са били съдени почти 100 пъти от 2016 до 2021 г. Авторите на последния доклад на Фондация Батори за нивото на върховенството на закона също подчертават проблема с делата шамари SLAPP.

В Унгария устните заплахи за съдебно наказание са едни от най-честите заплахи, с които се сблъскват журналистите. Доклад от 2017 г. на Международния институт за пресата изтъкна, че журналистките в Унгария са по-често обект на нападения, отколкото мъжете (което е в съответствие с глобалните тенденции).

Няма доказателство, че подобни заплахи идват от правоприлагащите органи, разузнавателните служби или подобни участници. Подобен тормоз обаче често е резултат от медийни кампании, дискредитиращи новинарски издания или отделни журналисти. Например през февруари 2023 г. репортер от лявото издание “Mérce” получи смъртни заплахи след репортаж за крайнодесен митинг. Преди инцидента проправителствените медии лъжливо свързаха “Мерсе” с нападения извършени от антифашистки активисти. По-късно полицията повдигна обвинения срещу насилника.

Въпреки че не е незаконно, има случаи на проправителствени национални медии, насочени към конкретни журналисти с клевети. През 2016 г. “TV2” пусна клеветнически репортажи за Жофия Гергели – журналистка от “HVG”. Този инцидент може да се счита за форма на сплашване, тъй като Гергели не е известна публична фигура. Въпреки това, тя изведнъж беше набелязана, снимката ѝ беше показана по националната телевизия и беше подложена на клеветническа кампания. По-късно “TV2” беше принудена от съда да изплати обезщетение за клевета.

Освен отделни журналисти, медиите като цяло често са обект на клеветнически кампании, както от свързани с правителството медии, така и от политици. “Direkt36”, “Telex” и “Átlátszó”, например, бяха обвинени в поредица от идентични статии, препубликувани от много проправителствени новинарски издания, включително държавната информационна агенция “MTI”, че са “финансирани от чуждестранни агенти” и че са “заплаха за националната сигурност”. 

По подобен начин в Румъния словесните атаки често са свързани с тормоз от страна на държавни институции. Тормозът над репортери е илюстриран от случая с Алин Кристеа, журналист, набелязан от Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT). Кристеа беше обвинен в разпространение на детска порнография. Кристеа преди това информира, че прокурор от DIICOT му е оказвал натиск да не публикува критични статии за началника на полицията на окръг Браила. Същият отдел повдига обвинение срещу журналистка, станала подателка на сигнал за Румънското национално радио, след като тя разкрива, че един от нейните шефове е използвал публични средства в негов интерес. В крайна сметка делото е прекратено от съда. 

Освен това, разследващият журналист Емилия Серкан се сблъсква със заплахи и тормоз, след като разкрива плагиатство в докторска дисертация на бивш министър-председател. Кампанията за клевети и сплашване започва през февруари 2022 г., след като журналистката предоставя доказателства на полицията, че нейни снимки се споделят в уебсайтове за възрастни. Лични снимки и доказателства по случая са публикувани на уебсайта на бившия депутат Кристиан Ризеа и разпространени на множество други уеб страници, като са използвани в пренебрежителни материали, разпространявани в чат-групи в WhatsApp, свързани с полицейската академия “AI Cuza”. В резултат на действия на Серкан са образувани шест наказателни дела по десет подадени от нея жалби.

Според доклад на Държавния департамент на САЩ, съпругата на главния редактор на “G4Media.ro” е била заплашвана от военен офицер в очевиден опит да цензурира предстояща статия. Капитан Габриел Кристиан Александру от Университета за национална отбрана се свърза и заплашва съпругата на Кристиан Пантази, за да окаже натиск върху журналиста, като го разубеди да публикува статия за професор от университета, който разпространява теории на конспирацията и пропаганда срещу Украйна и нейния президент.

Настоящи и бивши държавни служители са използвали граждански производства и наказателни дела срещу разследващи журналисти като тактика за натиск. В друг скорошен случай международният минен магнат Бени Щайнмец завежда две дела срещу проекта RISE Румъния и Мрежата за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP).

Щайнмец иска изтриването на всички статии, публикувани от проекта RISE и OCCRP. Бизнесменът поиска и в съда да се забрани на двете платформи да публикуват журналистически разследвания за него. Искането до съда е направено “без призоваване на страните”. Бени Щайнмец е осъден през 2016 г. на пет години в Румъния, а през 2022 г. също на пет години и в Швейцария, където съдът потвърждава присъдата за корупция, но намалява срока на три години. Щайнмец планира да обжалва пред най-висшия федерален съд на Швейцария.

Българските журналисти също са изправени пред подобна комбинация от заплахи и тормоз от държавни служители. През 2022 г. разследващият журналист и член на OCCRP Атанас Чобанов получава предупреждение от посолството на САЩ в София, че има непосредствена опасност от физическо нападение срещу него. Колегата му Димитър Стоянов трябваше да се премести в друга държава след подобен сигнал за предстоящо нападение от други източници. През 2023 г. и Чобанов, и Стоянов, от сайта за разследваща журналистика BIRD.BG, са изправени пред институционална атака от страна на тогавашният главен прокурор Иван Гешев, който твърди, че са заговорничили с престъпници и политици да го отстранят от длъжност и публикува кореспонденция с техни журналистически източници. Чобанов, който живее във Франция, през 2022 г. е бил и обект на проследяване от френската разузнавателна фирма “Avisa Partners”, работеща за български клиент.

Инициирането на клеветнически кампании срещу разследващи журналисти, които разкриват сериозни нарушения и корупция, също е много често срещано явление. Това е стара тактика за изместване на фокуса от нарушителя и дискредитиране на разобличителя. И когато заплахите и клеветите не помагат, винаги има правна заплаха: Биволъ (член на OCCRP) и сайтът Mediapool са съдени за по 1 милион лева (около 500 000 евро). Срещу Чобанов и Стоянов са заведени по четири дела шамари (SLAPP) от известен сенчест бизнесмен.

В Словакия разследващи журналисти, които местният бизнесмен Мариан Кочнер мрази, са били проучвани в държавните бази данни на здравноосигурителната каса и дори в полицията. Резултатите от тези незаконни проучвания са използвани от екип от шпиони, наети от Кочнер, за да проследява тези журналисти, включително Ян Кучиак. Снимките от това наблюдение по-късно са използвани, когато приближен на Кочнер поръчва убийството на журналиста. Няколко души са обвинени за незаконно наблюдение, един полицай е осъден на две години затвор за незаконните обиски.

На правителствата не им пука

След убийството на Ян Кучиак и особено след следващите избори през 2020 г., когато опозицията поема властта, политиците обещават да приемат няколко закона за защита на журналистите. Въпреки че новата коалиция е подкрепена от конституционно мнозинство в парламента през 2020 г., те не успяват да приемат конституционния закон за защита на журналистите в Словакия.

Правителството и парламентът приемат така необходимите промени в кодекса за печата и дори подготвят промените в наказателния кодекс, които да доведат до обещаната по-висока степен на защита на журналистите. Според предложения проектозакон всички престъпления, извършени срещу журналисти и няколко други професии, като например лекари, ще се считат за по-тежки и автоматично ще водят до по-тежки наказания.

Управляващата коалиция обаче не успява да прокара в парламента предложената поправка в закона. Очаква се поправките да бъдат разгледани от парламента по-късно след предстоящите предсрочни избори през 2023 г.. 

По същия начин, в съседните страни няма специални закони за защита на журналистите, въпреки че работят в обществен интерес и са изправени пред висок риск. “Пресклуб Полша” няколко пъти е внасял – неуспешно – в Сейма (полският парламент, бел.ред.) проект за изменение на закона, целящ да разшири по-голямата правна защита на журналисти и служители на медии. Според него, нападение срещу журналист или член на редакционния екип (напр. звукорежисьор или оператор) по време или във връзка с тяхната работа ще се преследва служебно и ще се наказва като нападение над длъжностно лице. 

В България единственото забележително подобрение е наскоро приетото ново законодателство относно лицата, подаващи сигнали за нередности. Прилагането му обаче, все още трябва да се подобри.

Единствената светлина на надежда в много държави идва от съдебната система, която понякога помага на атакувани журналисти и може да създаде важни прецеденти. Докато унгарските клеветнически кампании срещу независими медии обикновено не нарушават никакви закони, има изключения: през 2023 г. “Átlátszó” успешно осъди “GONGO CÖF” за клевета. 

Апелативният съд в Букурещ разгледа жалба на “RISE Project” и техният репортер Йону Станеску. Тази жалба оспорва две присъди от юли 2020 г. и март 2021 г., които са в полза на Рамона Манеску, бивш министър и настоящ член на Европейския парламент. “RISE” е разследвал твърдения за незаконно получени 31 милиона евро чрез сделки с недвижими имоти, включващи познати на Манеску, 4 милиона евро от които се твърди, че са достигнали до нейното семейство. Въпреки че Манеску печели две дела срещу “RISE”, твърдейки липса на доказателства, свързващи я с транзакциите, на 8 юни 2023 г. Апелативният съд отхвърли нейните твърдения и ѝ нареди да компенсира репортерите с 8 000 евро и да покрие съдебни разноски от 18 000 румънски леи.

В Чехия разследващ журналист спечели дело, което създава важен прецедент. След публикуване на разследването на Pandora Papers, което разкрива, че тогавашният чешки премиер Андрей Бабиш е използвал верига от офшорни фирми, за да инвестира пари от неизвестен източник в покупката на недвижими имоти в Южна Франция, партията “ANO” на Бабиш губи следващите избори. Той обвинява Investigate.cz и Павла Холцова за manipulirane на изборите и решава да си отмъсти лично, като предизвиква онлайн линч. Холцова съди Бабиш и съдът отсъжда в нейна полза. Бабиш трябваше да се извини и да покрие всички съдебни разноски. Решението е от съществено значение, защото установява отговорност на политика за публикациите му в социалните мрежи и модериране на последващите коментари под публикациите.

Водеща снимка (от ляво надясно): Йоргос Караиваз, Дафне Галиция, Ян Кучиак. Източник: ICJK, Wikimedia Commons

Борбата за достъп до обществена информация

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!