Офшорка на ДС-кадър платила 1 млн. евро на осъден за убийството на журналиста Иво Пуканич

Прокурорите по делото за убит журналист в Хърватия подозират, че убийството е платено с превод от 780 000 евро към сметка на един от убийците. Но те така и не установяват кой е изпратил парите. Изтекли документи от разследването “Поверително от Кипър” (Cyprus Confidential) разкриват името на собственика на компанията, извършила плащането – българинът Огнян Бозаров – както и неговите бизнес връзки с осъдения за убийството Слободан Джурович.

Важното:

• Компанията General Pioneer от Британските Вирджински острови плаща на Слободан Джурович, един от мъжете, осъдени за убийството на журналиста Иво Пуканич, над 1 милион евро с два превода. Единият превод на стойност 780 000 евро, е изпратен само три седмици преди убийството на Пуканич, твърдят хърватските прокурори.
• Изтеклите документи разкриват, че собственик на General Pioneer е българският бизнесмен Огнян Бозаров.
• Имейл, видян от репортерите, показва, че плащането от 780 000 евро към Джурович е описано от дъщерята на Бозаров като „изключително спешно“.
• Фирмените документи показват, че Джурович е работил за компанията на Бозаров няколко месеца преди Пуканич да бъде убит, но е напуснал фирмата три дни преди убийството.
• Черногорските служители за борба с прането на пари са се усъмнили в обяснението, което Джурович дава за плащането, според доклад, видян от репортерите.
• Слободан Джурович е “дясната ръка” на известния сръбски престъпен бос Сретен Йосич, който беше съден и оправдан за това убийство. Бозаров се е срещал с Йосич.
• Огнян Бозаров е бил виден кадър на ДС, а след промените развива бизнес с руския депутат Алексей Чепа, приближен на Путин, намиращ се под западни санкции.

От Драгана Печо (OCCRP/KRIK), Весна Радоевич (KRIK) и Атанас Чобанов (BIRD)

През октомври 2008 г. скутер, пълен с експлозиви, се взривява на паркинг пред загребския офис на “Национал”, седмично списание, известно със сензационните си заглавия и разкрития на политически и бизнес скандали. Скутерът е поставен до кола, използвана от основателя на изданието Иво Пуканич. Той загива мигновено при взрива, заедно със свой колега.

Две години по-късно хърватски съд осъжда шестима мъже за убийството на Пуканич, като те получават общо 163 години затвор. Прокурорите казват, че фигури от организираната престъпност от няколко балкански държави са участвали в планирането и изпълнението на убийството.

Съдът установява, че „основният посредник“ в организирането на убийството е бил Слободан Джурович, роден в Черна гора, но живеещ в Сърбия. Интерпол и няколко други регионални полицейски агенции го описват като важна фигура в организирана престъпна група, известен в престъпния свят като “Кардиналът”. Той получава присъда 23 години затвор, но така и не се установява кой е поръчал и платил убийството.

Прокурорите твърдят, че парите от мистериозен превод от 780 000 евро в личната банкова сметка на Джурович в Черна гора са били използвани за плащане на някои от убийците, но следите на парите изглежда свършват дотук. Плащането идва от от компания наречена General Pioneer Inc., но тя е регистрирана на Британските Вирджински острови, чиито строги правила за корпоративна тайна затрудняват определянето на крайните собственици. Лицето зад General Pioneer остава загадка след съдебния процес.

Но сега, благодарение на изтекли документи от кипърския доставчик на корпоративни услуги MeritServus, репортери от партньорите на OCCRP KRIK в Сърбия и BIRD в България най-накрая успяха да идентифицират собственика на компанията. Това е българският бизнесмен Огнян Бозаров.

Репортерите не откриха преки доказателства че Бозаров е поръчал или е играл някаква роля в убийството на Пуканич, но изтеклите документи — съчетани с информация, събрана от репортери на КРИК от корпоративни документи и съдебни протоколи — предлагат нов прочит за бизнес отношенията на Джурович с Бозаров в навечерието на убийството.

Документи от процеса за убийството и от сръбския търговски регистър показват, че Бозаров е наел Джурович най-малко една година преди убийството чрез друга притежавана от него компания, която е регистрирана в Сърбия. Джурович напуска поста си в тази компания наречена Karizia DOО само три дни преди Пуканич да бъде убит.

Наскоро изтекли документи от глобалното разследване “Поверително от Кипър” (Cyprus Confidential) разкриват за първи път информацията, че General Pioneer е платил на Джурович веднъж 255 000 евро и 780 000 евро след още пет месеца. 

KRIK попита хърватските прокурори дали са проверили собствеността на General Pioneer, но въпросите останаха без отговор. Не е ясно дали прокурорите са знаели или са разследвали по-ранното плащане от 255 000 евро. 

В писмено изявление до OCCRP Бозаров каза, че „със сигурност не е организирал убийството [на Пуканич]“ и никога не е заплашвал или наранявал никого. Бозаров каза, че всички плащания, извършени през неговите фирми, са били „чисто за бизнес цели“.

Навсякъде в разпитите по делото Джурович твърди, че голямото плащане, което е получил, е свързано със сделка за земя в Белград, столицата на Сърбия. Но нови документи, получени от репортерите, повдигат въпроси дали бизнес отношенията на престъпника с Бозаров имат икономически смисъл и дали плащанията към него действително са били свързани със законна сделка за имот.

Изтеклите файлове на MeritServus бяха получени от групата за прозрачност Distributed Denial of Secrets и първоначално споделени с OCCRP и Guardian. Това разследване е част от Cyprus Confidential, глобално разследващо сътрудничество, ръководено от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) и Paper Trail Media.

На прицел

На Иво Пуканич не му липсваха врагове. Откровено и непримиримо, той използваше широката си мрежа от контакти в политиката, бизнеса и подземния свят, за да изрови материали за за скандалните заглавия и снимки, които публикуваше на страниците на Национал, съоснован от него през 1996 г.

Негови колеги го критикуваха публично за приятелските му връзки с противоречиви бизнесмени и престъпници, но той също така публикуваше значителни разследващи истории за могъщи личности. Разследванията му за богатството на бившия хърватски премиер Иво Санадер привлякоха широко внимание. Така стана и със серията от публикации за връзките между тогавашния президент на Черна гора Мило Джуканович и противоречивия сръбски бизнесмен Станко Суботич. Пуканич пишеше много за предполагаемите връзки на Суботич и Джуканович с контрабандата на цигари. Когато италианските прокурори започнаха дело срещу Джуканович през 2002 г., журналистът беше един от свидетелите им (Джуканович се позова на дипломатически имунитет, за да бъдат свалени обвиненията в Италия.)

След първия опит за убийство на Пуканич през април 2008 г. той получи полицейска защита. Но въпреки охраната, след смъртта му стана ясно, че той е бил наблюдаван три месеца преди убийството му през 2008 г. и, че убийството е било планирано толкова внимателно, че сръбски снайперист е чакал на покрива на съседна сграда, за да го застреля в случай, че бомбата не детонира или експлозията не го е убила.

Сретен

Докато мозъкът на убийството на Пуканич така и не беше идентифициран, важна фигура от организираната престъпност беше съдена в Сърбия за организиране на убийството: Сретен Йосич или „Йоца Амстердам” /наречен така поради базата си в Холандия/, сръбски наркобарон и скандален престъпник.

Доклад на Интерпол от Сърбия от 2008 г., съгласуван с холандските и френските власти, описва Слободан Джурович като “дясна ръка” на Сретен Йосич и твърди, че той управлява бизнеса на Йосич и купува компании от негово име. Според друг доклад на Интерпол Черна гора от същата година, Джурович бил „кум“ на Йосич през 90-те години.

Сръбските прокурори повдигнаха обвинение срещу Йосич през 2009 г., твърдейки, че е организирал убийството на Пуканич, но в крайна сметка той беше оправдан, след като съдия постанови, че прокуратурата не е предоставила достатъчно доказателства за връзката му с убийството.

Адвокатът на Сретен Йосич не отговори на писмени въпроси.

Коментар на BIRD: 

Сретен Йосич е добре известна фигура в България. Той пребиваваше в страната ни в продължение на години, преди да бъде експулсиран към Нидерландия, а оттам в Сърбия, където беше осъден на 15 години затвор за убийството на Горан Мариянович. По време на процеса си Йосич твърдеше, че в България е “имал чадър от българските служби за сигурност”.

Репортер на BIRD попита Бозаров по телефона дали познава Сретен Йосич и дали го е срещал, на което Бозаров отговори утвърдително. Бозаров заяви, че се е виждал веднъж със Сретен Йосич, но не отговори на въпроса какво са обсъждали.

„Изключително спешно“ плащане

По време на процеса срещу Йосич в Сърбия, Джурович е разпитан за тези 780 000 евро, които е получил в банковата си сметка. Той казва, че парите са платени „от моите български приятели“ в замяна на помощта му за подаване на документи до градската администрация на Белград за сделка за земя. На въпроса защо му е платена толкова голяма сума за проста задача, която „всеки би могъл… да направи“, той не дава ясен отговор.

Черногорски следователи за борба с прането на пари също поставят под съмнение обяснението за банковите преводи по време на процеса, и казват на хърватските следователи, че Джурович е изтеглил 60 000 евро от сметката си в Черна гора в деня след трансфера от General Pioneer. Хърватските власти споделят констатациите със сръбските си колеги, които по-късно твърдят в обвинителния акт, че това теглене на пари е част от начина, по който Джурович е платил на другите заговорници в убийството.

Протоколите от процеса и изтеклите документи предоставят допълнителни доказателства, че Джурович и Бозаров са работили заедно много месеци преди Пуканич да бъде убит.

Когато полицията арестува Джурович шест дни след убийството на Пуканич, тя конфискува два телефона от него. Въпреки че тогава полицията и прокуратурата не отбелязват този факт, журналистите на KRIK, ровейки се в старите съдебни протоколи, откриха тел. номера на Бозаров в България и Кипър сред контактите на Джурович.

Най-ранните доказателства за съвместна работа на Джурович и Бозаров идват от ноември 2007 г., когато Джурович прехвърля сръбска компания, наречена Karizia, на друга компания, в крайна сметка притежавана от Бозаров срещу номиналната такса от 500 евро, покриваща средствата, които Джурович е инжектирал при създаването на Karizia.

Джурович продава Karizia на друга сръбска компания през ноември 2007 г. Тази компания става собственост на Tymara Holding SA в Люксембург. Въпреки че собствеността на Tymara не е публично достояние в архивите на Люксембург, в изтекли имейли дъщерята на Бозаров казва, че баща ѝ притежава 50 процента от компанията, а в друг имейл тя твърди, че Karizia им принадлежи.

Джурович е използвал компанията, за да кандидатства пред Белградската обществена агенция за земеустройство за 99-годишен наем на поземлен имот. Арендата е одобрена през септември 2007 г., а договорът е подписан на 5 ноември 2007 г. – три дни след прехвърлянето на Karizia към фирмата на Бозаров.

На 1 декември 2007 г., малко след трансфера на Karizia на Бозаров, Джурович подписва договор с Genera Pioneer, за да помогне за увеличението на зоната, върху която Karizia има право да строи. Комисионната му за това е определена на 255 000 евро, въпреки че получаването на разрешение за разширяване на строителната площ изисква просто плащане на по-висока такса. General Pioneer няма официална връзка с Karizia, като не е ясно защо Бозаров използва тази фирма за плащането към Джурович.

Въпреки, че не притежава официално Karizia, General Pioneer дава заем на тази сръбска компания от 5 милиона евро, отпуснати на няколко вноски, съгласно условията на договор от януари 2008 г. В договора се казва, че заемът е за покриване на наема на парцела в Белград.

Също така не е ясно защо изобщо е сключено това допълнително споразумение, след като Джурович остава генерален директор на Karizia след прехвърляне на собствеността върху компанията, което означава, че той продължава да работи във фирмата като служител на Бозаров.

През май 2008 г. молбата е удовлетворена от градската администрация на Белград, и над 255 000 евро са внесени в сръбската сметка на Джурович.

Втори договор между Джурович и General Pioneer от 19 септември 2008 г. определя условията за второто плащане от 780 000 евро като допълнителна компенсация за успешното увеличаване на размера на разрешените сгради в парцела. Джурович все още се явява служител на Karizia по време на второто плащане.

Изтеклата кореспонденция указва, че плащането от 780 000 евро е направено по спешност. В електронно съобщение до кипърски доставчик на услуги, който е помогнал за управлението на General Pioneer, изпратено ден преди извършването на трансфера, дъщерята на Бозаров пише, че плащането за Джурович е „изключително спешно“ и трябваше да бъде изпратено „утре сутринта, първото нещо, ако е възможно“.

След това, само три дни преди убийството на Пуканич, Джурович подава оставка като директор на Karizia и напуска компанията, чиято собственост едновременно с това е прехвърлена на кипърска фирма.

Дъщерята на Бозаров не отговори на запитване за коментар.Бозаров не отговори директно на въпроси за бизнеса си с Джурович, но каза, че всички плащания от неговите компании са подкрепени от „валидна договорна документация“, а той и адвокатите му споделиха копия от договорите на General Pioneer, подписани с Джурович, свързани със сделката за земя .

Но повече от 15 години след подписването на тези документи в парцела не е построено нищо. Когато репортери на KRIK посетиха мястото по-рано това месец, но го намериха празен, обрасъл с растителност и осеян с отпадъци.

Кой е Огнян Бозаров?

76-годишният Бозаров е сравнително неизвестен дори в родната си България. Едно от малкото публични споменавания за него се намира в книга от 2011 г. на Христо Христов, български изследовател и журналист. Христов пише, че Бозаров е работил за Научно-техническото разузнаване от времето на комунизма, обслужващо диктатурата на Тодор Живков, който беше на власт 35 години до падането на комунизма през 1989 г.

Документите на Министерството на правосъдието на САЩ показват, че българското посолство във Вашингтон се е притекло на помощ на Бозаров, когато той е арестуван там след обвинение, че е изпращал компютърна технология в България в нарушение на експортния контрол през 80-те години. Документите показват, че посолството е поело разходите за адвокатска кантора на Бозаров и още един българин.

Обвиненията в крайна сметка са свалени, според съдебните регистри на САЩ, но по-късно български депутат задава въпрос в парламента кой е платил гаранцията от 250 000 долара на Бозаров.

Бозаров не отговори на въпросите дали е бил свързан с разузнаването.

Коментар от редакцията на BIRD: 

Според изследването на Христо Христов, Бозаров оглавява тайната българо-руска операция “Нева” и има ключова роля в задраничните фирми, през които са източени милиони след падането на комунизма. Христов няма никакво съмнение, че Бозаров има връзка с Научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност.

“Нева” е свръхтаен проект за трансфер на крадена западна технология в СССР. Отпуснати са стотици милиони долари на български фирми, които да построят завод за харддискове в Кострома. Бозаров е начело на държавната фирма “Инсист”, която координира проекта. Голяма част от парите изчезват в сметки на задгранични дружества, създадени от “Инсист”. Връзката между General Pioneer и “Инсист” обаче е проследима по документите налични в “Поверително от Кипър”.

Христов твърди също, че Бозаров е племенник на Тодор Живков, но самият Бозаров в телефонен разговор отрече това. 

Явната бизнес активност на Бозаров в България след падането на комунистическия режим е предимно в сферата на недвижимите имоти, където той е съдружник с руския депутат Алексей Чепа, санкциониран заради близостта си с Путин и подкрепата му за руската агресия срещу Украйна. 

Бозаров и Чепа инвестират десетки милиони в курортния комплекс “Емералд” в Равда. И до момента синът на Алексей Чепа – Даниил и дъщерята на Огнян Бозаров – Лидия са съдружници във фирмата, която владее бизнес центъра “Вертиго” в София.

Неявният бизнес на Бозаров включва широка мрежа от офшорни компании, които инвестират в страни от Балканите и Източна Европа.

От неявни до офшорни

Повече от тридесет години след падането на комунистическия режим, обявен за престъпен, продължават да са актуални тайните икономически мрежи, създадени от режима за “скрит транзит” – включащ трафик на наркотици, оръжия, акцизни стоки и технологии. Дори и краденето на западни технологии пак е на дневен ред заради ембаргото срещу Русия.

Връзката с криминални босове, контролиращи посткомунистическите канали за трафик на дрога, започва да излиза наяве. Както и мащабът на контролираните от тези мрежи финансови средства.

Все още обаче голяма част от тайните за генезиса на “неявните фирми” и агентурните мрежи около тях са погребани в архивите на Държавна сигурност. В България те са охраняват по-строго от класифицираната информация на НАТО. За окончателното им разсекретяване и предоставяне на изследователите изглежда няма политическа воля и до днес.

Поддържането на тайните на ДС и на новите тайни офшорни зони има зловеща цена. Журналисти от BIRD са участвали в най-големите международни разследвания за офшорни компании – Панамските документи, Документите Пандора и Поверително от Кипър. В настоящото разследване за пръв път изтекли документи за тайна офшорна собственост вадят наяве парични трансакции, свързвани с поръчково убийство. Офшорката е на ДС-кадър, а убитият е журналист.

Cyprus Confidential | OCCRP | Автори: Драгана Печо (OCCRP/KRIK), Весна Радоевич (KRIK) и Атанас Чобанов (BIRD) | Водещ колаж: Miodrag Ćakić/KRIK

cyprus-confidential

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже. Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое… Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСBIRD

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.

Защо да мятам ли?

BIRD.bg е една от малкото специализирани разследващи медии у нас и осветява мащабни корупционни схеми, конфликти на интереси и злоупотреба с власт, в които участват ключови политици, магистрати, бизнесмени. В завладяна държава като България свободните медии имат изключително важна роля и за да останат независими и обективни, се нуждаят от подкрепата на гражданите.

Ние се издържаме само от малки дарения от граждани. Изчислили сме, че за да работим като устойчива медия, ни трябват около 240,000 лв. годишно или 20,000 лв. на месец. Тук виждате актуалния брой на нашите регулярни дарители, средната месечна сума на даренията и общата сума, която те са дарили за периода от старта на сайта през септември 2020 г. до днешна дата.

Регулярните месечни дарения в размер 10, 20, 50 лв. или друга сума по избор ни дават финансова сигурност и позволяват да планираме дейността си за месеци напред.

Освен да “мятате”, можете и да “шамаросвате”. В момента срещу журналистите от BIRD се водят 10 дела SLAPP известни като “дела-шамари”. Помогнете ни за съдебните разходи, които никак не са малки. Всяко Ваше дарение за конкретно “дело-шамар” е “шамар” срещу шамаросващите, които разполагат с огромни пари срещу нашите скромни финансови възможности.

Дълбоко благодарни сме за всяка подкрепа!