Делото “Осемте джуджета” тръгва без прокурори и Снежанка, само срещу Пепи Еврото

Софийски градски съд (СГС) насрочи разпоредителното заседание по делото срещу Петьо Велков Петров – който е единственият подсъдим по скандалната рейдърска схема „Осемте джуджета“. Това се случва 4 месеца след като прокуратурата внесе обвинителния акт в съда, но само и единствено срещу т.нар. Пепи Еврото. Заседанието е насрочено за вторник 29-и октомври, от 10 часа.

Още в края на юни месец от BIRD съобщихме как прокуратурата смачка досъдебното производство и свали обвиненията срещу Любена Павлова (бивша Петрова), както и срещу прокурорите Кирил Пейчинов и Дилян Деянов. Впоследствие получихме достъп и до прокурорското постановление на прокурор Ивайло Петров, от което в детайли става ясно как е отигран механизма на изпирането на прокурорите. Ето защо сега ще запознаем нашите читатели с тази провокираща погнуса схема – както и ще обърнем внимание какво евентуално може да се направи, за да се счупи този дяволски кръг… при който самата прокуратура „спасява“ загазилите прокурори. Особено когато има указания „отгоре“.

Как се перат замесените прокурори – джуджета. И къде е Любена?

Как пере пералнята на Сарафов

Постановлението на прокурор Ивайло Петров е христоматиен пример за злоупотреба с наказателно право. То е систематично свързано и с постановление на горестоящ прокурор от САП, с което не разполагаме. Важните моменти и акценти обаче могат да бъдат извлечени и от акта на първоинстанционния прокурор. На първо място Петров твърди, че нито един от двамата (Пейчинов и Деянов) „не е разполагал с данни за спор за право за веществените доказателства, който да подлежи на разглеждане по реда на ГПК“. Разбирай, че нямало проблем да върнат 35-те килограма злато и половин милион евро в кеш на „правилните“ хора (т.е. на Любена). Това е не просто абсурдно, но и обидно към правото и елементарните правила на формалната логика. Още при конфискуването на активите на Явор Златанов, в протокола за претърсване и изземване изрично е записано неговото волеизявление, че това е негова законна собственост. Следователно и Пейчинов, и Деянов много добре са били наясно, че има две насрещни претенции за собственост! Да се препраща към „реда на ГПК“ буди недоумение, доколкото няма как да има висящо гражданско дело за собствеността върху златото и кеша, преди Явор Златанов да е наясно, че и друг претендира да е собственик! Очевидно към дадения момент единствено Пейчинов и Деянов са били наясно с това, но те не уведомяват Златанов – а директно пристъпват към „връщане“ на активите на Любена Петрова (чрез Димитър Ламбовски като прокси).

Нещо повече, прокурор Ивайло Петров изцяло игнорира изключително ключов момент. Според източници на BIRD, в крайна сметка все пак са били намерени записите от охранителните камери, на които ясно се вижда как прокурор Пейчинов с количка на колелца лично товари златото в джипа на Любена, в следработно време на паркинга на спецсъда. Тези записи удобно не се коментират в нито един прокурорски акт по делото. Те са игнорирани както от Петров, така и от горестоящия прокурор от САП, Юлиана Христова (командирована от СГП).

На следващо място в прокурорския акт се твърди, че Пейчинов и Деянов не са „имал(и) информация за нередовност на представените (от Ламбовски – бел. ред.) документи – осем броя фактури и договор за отговорно пазене.“ Само че фактурите, послужили като основание за връщане на златото, са на немски! Пейчинов не владее немски език. А дори и да владееше, българският НПК е категоричен, че представените оригинали следва да са преведени и приложени на български – което не е направено! Нещо повече, прокурорът дори не си е направил труда да изследва дали същите не са фалшифицирани, особено при наличието на фалшифициран подпис върху договора за отговорно пазене между Ламбовски и Явор Златанов. Най-малкото е следвало да бъде питан Златанов дали това наистина е неговият подпис. И това не е направено. Всичко описано дотук осъществява състав на престъпления по служба, конкретно по чл. 282 от НК – „Длъжнocтнo лицe, ĸoeтo нapyши или нe изпълни cлyжeбнитe cи зaдължeния, или пpeвиши влacттa или пpaвaтa cи c цeл дa нaбaви зa ceбe cи или зa дpyгигo oблaгa или дa пpичини дpyгимy вpeдa и oт тoвa мoгaт дa нacтъпят нeмaлoвaжни вpeдни пocлeдици, ce нaĸaзвa c лишaвaнe oт cвoбoдa дo пeт гoдини.“ Именно в тази насока бяха и заключенията на Инспектората към ВКП, обективирани в доклад на прокурор Марио Василев още през 2020. Доклад, който три години Главният каскет на републиката Иван Гешев е крил в чекмеджето и който видя бял свят едва миналото лято покрай избухването на конфликта Гешев-Борисов-Сарафов.

Черешката на тортата обаче е свалянето на обвиненията от Любена. След като горестоящият прокурор оневинява двамата прокурори, Й. Петров от СГП дълбокомъдрено заключава следното: „липсва елемент от обективната страна на състава на престъплението, а именно – да е придобила и укрила чужди движими вещи, за които е знаела или предполагала че са придобити от другиго чрез престъпление“ (чл. 215 от НК). Следователно оневиняването на Пейчинов и Деянов автоматично „повлича“ след себе си и изпирането на Любена. В предишната ни публикация вече разказахме как с едни „интересни“ записи Любена всъщност си гарантира свалянето на обвиненията срещу нея. Така може да се окаже, че освен себе си, всъщност тя индиректно “измъква” и двамата прокурори. Висящ остава обаче въпросът защо КОНПИ не се е заинтригувала от нея и от необяснимото и благосъстояние докато все още е била обвиняема.

Може ли СЕС да разсече гордиевия възел

Предстои след броени дни да видим как процесуално ще се развие разпоредителното заседание по делото. Явор Златанов е пострадал и частен обвинител по делото срещу Пепи Еврото, следователно има определени процесуални права. Според нас пред съда в момента стои един огромен и изключително важен въпрос. Може ли прокуратурата да си внася каквито си иска обвинителни актове, особено при груби нарушения на закона с цел оневиняването на определени обвиняеми – в случая Пейчинов, Деянов и Любена. Т.е. може ли в самия обв. акт да е въплътено беззаконие – и то такова, което съдът да е безсилен да отстрани. Как ли, бихте попитали? Като върне обв. акт на СГП със задължителни указания за включване обратно в обв. акт на тримата „изпрани“.

Разбира се, българската „конституционна традиция“ (по думите на чугунения ВСС-кадровик Вероника Имова) не познава такава възможност – съдът няма право да „дописва“ обв. акт на прокурора, освен ако не бъде променен основния закон (което и без това би важало само занапред). Това обаче означава, че уличени в престъпления хора остават завинаги ненаказани. Което може и да е несъответно на съюзното право – правото на ЕС. Иначе казано, един съдия с малко повече гръбнак и силно вътрешно убеждение би могъл да спре делото срещу Еврото и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург. Макар и да не сме експерти-пеналисти, една възможна формулировка на въпроса би била (например) следната: Допуска ли Съюзното право национална правна уредба, която забранява на съда да преформулира обвинителния акт, когато са налице данни за престъпления извършени от други лица, които обаче прокурорът изрично е изключил от обхвата на внесения обвинителен акт?

Ние считаме, че рано или късно някой съдия на място следва да отправи подобно питане до СЕС. В противен случай оставаме да киснем в блатото, в което „господарите“ на досъдебното производство (т.е. подходящо “мотивирани” прокурори) през годините „изпраха“ прекалено много престъпници. Къде в замяна на услуги, къде директно срещу пари, имоти и прочее материални насрещни престации.

И понеже настоящото дело е изключително важно за здравето на съдебната система като цяло, най-удачно ни се струва подобно запитване да бъде отправено именно сега, от съдията-докладчик Мирослав Георгиев. Дали той ще се осмели на подобен смел и нестандартен ход, предстои да видим. Ако ли не, тепърва ще се нагледаме на още „брокери“ като Еврото, Нотариуса, Красьо Черния и прочее одиозни примери за това, какво НЕ трябва да представлява правораздаването в една европейска държава. Защото имената на брокерите се сменят, но системата за рекет и изнудване остава. Точно както остана – след “прегрупирането” – главният и недосегаем ортак на Еврото, и.ф. главният прокурор Борислав Боби Сарафов.

Водеща снимка (от ляво надясно): Прокурор Ивайло Петров и изпраните от него прокурори Дилян Деянов и капитан Кирил Пейчинов.

Сарафов бил редовно в “Осемте Джуджета”. Взели 500 хиляди лева за да обвинят Къро

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!

This post is also available in: English (Английски)