Властта тайно “съгласува” закон срещу хазарта с рекламни и хазартни босове

Общественото обсъждане на новия “всеобхватен” закон за хазарта още не е обявено, но зад кулисите текат тайни консултации с фирмите, чийто бизнес ще бъде засегнат от законовите промени. И които очевидно нямат интерес от забраните за реклама на хазарт и ефективното прилагане на санкции.

Отваряме спортна новина в Sportal.bg. Преди да стигнем до текста, на екрана се появява банер на хазартен оператор. Рекламата предлага бонус и с един клик отвежда към страницата за залози. Тя не е скрита, нито е изолиран случай. Подобни послания се показват и в други спортни и новинарски сайтове.

По закон този банер не би трябвало да е там. От май 2024 г. рекламата на хазартни игри в електронни медии и интернет страници е забранена. Повече от две години по-късно рекламите продължават да се появяват. До момента няма публични данни за наказан новинарски или спортен сайт. На този фон Министерството на финансите и НАП подготвят нови промени в Закона за хазарта.

Двама участници в непубличните разговори твърдят пред BIRD, че част от текстовете са обсъждани с представители на големи хазартни оператори и с избрани участници от медийния и рекламния бизнес.

Забранено, но санкции няма

Рекламата на хазартни игри в интернет е забранена от май 2024 г. Чл. 10 от Закона за хазарта не допуска такава реклама в радио- и телевизионни програми, печатни издания, електронни медии и интернет страници.

Законът използва широко определение за „реклама на хазартни игри“. Това е не само пряката покана за залагане или обещанието за голяма печалба. За реклама се смята и всяко търговско послание, съобщение, препоръка или действие, в което се използва името на хазартна игра или търговската марка на неин организатор. Така дори показването на логото на букмейкър може да попадне в обхвата на забраната, когато представлява търговско послание.

Изключенията са изрично изброени. Реклама се допуска върху билбордове, ако те са на поне 300 метра от училища, детски градини, висши училища, читалища, детски площадки, общежития и обекти за социални услуги за деца и младежи. Един доставчик на външна реклама не може да предоставя за хазарт повече от 5% от общата си рекламна площ.

Реклама може да има и върху фасадата на лицензирана игрална зала или казино, но тя не трябва да заема повече от 20% от фасадата и не може да надхвърля 50 квадратни метра. Допуска се брандиране на спортна екипировка, спортни съоръжения, зали, стадиони и материали на спортни организации, като изключение са продуктите и екипировката, предназначени за деца.

Хазартните оператори могат да спонсорират събития в областта на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалните дейности, но при спазване на останалите ограничения. Разрешените реклами могат да съдържат основно наименованието на играта и регистрираната марка на организатора, но е забранено използването на цифри, а върху повечето разрешени рекламни формати поне 10% от площта трябва да бъде заета от предупреждението: „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“.

Контролът е в ръцете на НАП. Приходната агенция установява нарушенията и издава наказателните постановления, а СЕМ има помощна роля — наблюдава рекламното съдържание в медийното пространство и при установени данни за нарушение трябва да сезира НАП. Съветът не налага сам санкциите по Закона за хазарта.

За незаконна реклама хазартният организатор може да бъде санкциониран с между 15 340 евро и 2З 565 евро, а медията или друго юридическо лице, което публикува, излъчва или разпространява рекламата, имуществената санкция е между 5 113 и 15 340 евро. За физически лица глобата е от 2 556 и 5 113 евро. От август 2026 г. отделни санкции са предвидени и за лицензирания вече режим на афилиейт операторите.

Промените от 2024 г. въведоха и ограничение за местоположението на игралните зали и казината. Те могат да работят само в урбанизираните територии на населени места с над 10 000 жители, изключение е предвидено за националните курорти и за населените места на не повече от 30 километра от шосейни, железопътни или речни гранични пунктове.

Залите и казината трябва да бъдат и на поне 300 метра от образователни институции, висши училища, читалища, детски площадки, ученически и студентски общежития и обекти, предоставящи социални услуги на деца и младежи.

Тези правила вече важат при откриването на нови обекти, а на работещите към момента на законовата промяна зали и казина беше даден тригодишен срок да приведат дейността си в съответствие. Срокът се брои от влизането на измененията в сила през май 2024 г. и изтича през май 2027 г., а не на 1 януари 2027 г. След него заварените обекти, които не отговарят на изискванията за население и отстояние, не би трябвало да продължат да работят.

Щадяща всеобхватна реформа

Министерството на финансите все още не е публикувало законопроект, мотиви или оценка на въздействието на подготвяните промени. За започването на реформата беше съобщено на 21 юли 2026 г. от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова по време на заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси, на което беше разглеждан на второ четене Законът за държавния бюджет за 2026 г.

„Започваме работа по цялостен преглед на Закона за хазарта“, заяви тогава Петкова. Като причина тя посочи многократното изменение на закона между първо и второ четене на други законопроекти и последвалите трудности при поправянето на допуснатите неточности. Петкова определи рекламата в онлайн пространството като основен проблем и посочи, че според НАП контролът там е значително по-труден.

Месец по-късно финансовият министър Гълъб Донев потвърди подготовката на промени. В писмен отговор от 21 август 2026 г. до депутата Божидар Божанов той съобщи, че се извършва „цялостен преглед на нормативната уредба за рекламата на хазартни игри“.

Според отговора трябва да бъдат анализирани практическото прилагане на чл. 10 от Закона за хазарта, установените при контролната дейност случаи и необходимостта от прецизиране на действащите правила. Донев обяви и бъдещи законодателни изменения, включително относно обхвата и ограниченията на външната реклама.

В публичното представяне на реформата основните цели се свеждат до по-ясни правила, ограничаване на видимостта на хазарта и по-ефективен контрол. Защитата на децата и непълнолетните е посочвана като основание за ограниченията върху рекламата и местоположението на игралните зали. Увеличаването на постъпленията в бюджета също присъства в политическия дебат около облагането на сектора.

По информация на източник, запознат с подготовката, проектът трябва да бъде публикуван за обсъждане на 21 септември. Според него решението за публично обсъждане е взето след засиления медиен интерес към подготвяните изменения. Посочва също, че в последната версия остават промените за игралните зали, външната и онлайн реклама, лицензионните такси и спонсорството.

Шушу-мушу зад затворени врати

Източник с пряко знание за процеса потвърждава провеждането на няколко срещи. Повезето са били онлайн, но е имало и поне една присъствена среща. В разговорите са участвали представители на Министерството на финансите, НАП и избрани участници от хазартния, медийния и рекламния сектор. По думите им разговорите не са били само предварително обсъждане на общи идеи. На тях са били представяни и конкретни предложения за промени в закона.

Сред участниците източниците посочват представители на водещите хазартни оператори, основателя на Sportal.bg Стилиян Шишков и Зарина Генчева от „Моушън Артс“, компанията зад „Метрореклама“. От страна на държавата според тях водеща роля са имали заместник-министърът на финансите Людмила Петкова и Гинка Панаретова, която преди е ръководила дирекцията за хазартен надзор в НАП.

По данни на Mediapool след напускането на приходната агенция Панаретова е предоставяла правни услуги на компании от групата INBET. През юни 2026 г. депутатът Владислав Панев съобщи, че тя е подготвяна отново да оглави дирекцията за хазартен надзор. 

На срещите са обсъждани увеличението на таксите, режимът за външната и онлайн рекламата, както и бъдещето на ограниченията за игралните зали. Сред разглежданите предложения са били отпадането на забраната за зали в малките населени места и промяна на изискването за отстояние от училища, детски площадки и други защитени обекти. Извън разговорите са останали и други компании и браншови организации от рекламния сектор. Най-същественото твърдение е, че част от промените вече са били оформени като законови текстове, както и е било обсъждано те да бъдат внесени чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, а не като самостоятелен законопроект. Това би означавало използване именно на подхода, който Людмила Петкова публично посочи като причина за натрупаните проблеми в Закона за хазарта.

Какво предлагат промените и кой печели?

Най-съществената промяна засяга игралните зали и казината в малките населени места. Предлага се действащият праг от 10 000 жители да бъде намален на 6 000, като населението вече ще се изчислява на ниво община, а не на ниво населено място. Така зала в село с 500 жители ще може да продължи да работи, ако общината има население над 6 000 души.

Подготвя се и отпадане на изискването за 300-метрово отстояние от училища, детски градини, детски площадки, читалища, общежития и други защитени обекти. Ако измененията бъдат приети преди изтичането на преходния срок през май 2027 г., много от заварените зали няма да се наложи да прекратят дейност или да сменят адреса си. Според източник, запознат с проекта, двете промени ще запазят над 80% от обектите, които иначе трябва да затворят. Тази оценка засега не е подкрепена с публична справка за броя, адресите и операторите на засегнатите зали.

Сред компаниите с най-голям потенциален интерес е WINBET. Самата компания посочва, че управлява над 30 зали в повече от 20 града, а „Капитал“ преброява 36 обекта през 2024 г. Същото проучване посочва девет игрални зали и шест спортни бара на INBET. Тези данни показват мащаба на физическите им мрежи, но не и колко от обектите им ще бъдат спасени от новите правила. Това може да се установи чрез съпоставяне на адресите от регистъра на НАП с населението на общините и местоположението на защитените обекти.

Букмейкърските пунктове е редно да бъдат разглеждани отделно. По данни на НАП от 2024 г. „Инбет Онлайн“ има 135 лицензирани пункта, а efbet рекламира мрежа от над 70 физически локации. Ограничението за малките населени места се отнася до игралните зали с автомати и казината, а не автоматично до всеки пункт за спортни залози.

Онлайн дейността на WINBET се организира от „Уин Бет Онлайн“ ЕООД, собственост на „Казино Решения“ ООД. Георги Папазки, брат на Валтер Папазки, е бил вписан като действителен собственик на „Уин Бет Онлайн“ от юли 2021 г. до ноември 2022 г. Валтер и Георги Папазки имат и общо участие в „Г-ПРО“ — съответно 50% и 40%. В историята на „Казино Инбет“ се появява и Александър Валтер Папазки, който през 2019 г. е притежавал 20% от тогавашното дружество „Уин Бет Груп“.

Тези връзки показват пресечни точки между фамилията Папазки, WINBET и INBET, но не установяват кой в момента получава приходите от конкретните игрални зали. 

Втората съществена промяна е увеличаването на хазартните такси. Според източника всички те ще бъдат повишени. Известният конкретен параметър е увеличаване от 20% на 25% на таксата върху разликата между получените залози и изплатените печалби.

Очаква се да нараснат и фиксираните лицензионни разходи. Именно те биха засегнали най-тежко малките дружества, защото не зависят от оборота. Големите оператори като WINBET, INBET, efbet и 8888 разполагат с разпознаваеми марки, онлайн лицензи и физически мрежи от зали или пунктове, между които могат да разпределят допълнителния разход. За малка компания същата фиксирана тежест може да направи дейността нерентабилна, а освободеният пазарен дял да бъде поет от по-големите конкуренти.

По информация на източника в НАП не е изготвен анализ кои оператори могат да понесат увеличението. Прогнозата за приходите приема, че всички действащи компании ще останат на пазара. Ако част от тях прекратят дейност, очакваните постъпления може да се окажат завишени. Точният ефект може да бъде изчислен едва след публикуването на новите ставки и съпоставянето им с броя на лицензите и финансовите резултати на всяко дружество.

Промени се подготвят и при външната реклама. Хазартните билбордове ще бъдат забранени в населените места, но ще останат разрешени извън урбанизираните територии, включително по автомагистралите и републиканските пътища.

Предвижда се да отпадне сегашният таван, според който хазартната реклама не може да надхвърля 5% от общата площ на всеки доставчик на външна реклама за 14-дневен период. Вместо него се обсъжда един хазартен оператор да може да използва до 25 билборда в рамките на един рекламен период. Не е ясно колко ще продължава този период, дали лимитът ще се прилага за юридическо лице, лиценз или отделна марка и кой ще следи общия брой на съоръженията.

По информация на източника се предвижда и годишна такса от 50 000 евро за правото да се рекламира хазарт. Трябва да бъде изяснено дали тя ще се плаща от хазартния оператор, от собственика на рекламните площи или отделно за всеки лиценз и марка.

При 28 хазартни оператора и по 25 позиции теоретичното търсене може да достигне 700 билборда за един рекламен период. Според източника две или три големи компании разполагат общо с около 500 подходящи съоръжения извън урбанизираните територии. Ако тези числа се потвърдят, новият режим може да насочи значителна част от хазартните бюджети към ограничен кръг собственици на площи край основните пътища.

Икономически интерес има „Моушън Артс“, контролирана общо с 61% пряко и непряко от Зарина Генчева. В публикувано портфолио са посочени 100 рекламни съоръжения по републиканската пътна мрежа, поддържани от „Метрореклама“. Това потвърждава присъствието на свързана с Генчева структура в този сегмент, но не доказва каква част от бъдещите рекламни бюджети ще получи. Контролът и при действащия режим не е довел до окончателни санкции. НАП съобщи за 26 акта за нарушения при билбордове, но към август 2026 г. наказателните постановления се обжалваха и нямаше окончателно приключили производства.

Онлайн рекламата остава голямото изключение от заявеното затягане. Подготвяните текстове не предвиждат постоянен мониторинг на банерите и търговските послания в новинарски сайтове, спортни медии и социални платформи. Според прилаганото от НАП тълкуване забранена е рекламата в онлайн медии, но не и интернет рекламата по принцип. Агенцията приема за онлайн медии само сайтовете, които според нея са се регистрирали като такива. Това позволява на редица новинарски и спортни сайтове да продължат да показват хазартни банери.

Този подход се различава от предложенията на ПП–ДБ, внесени през септември. Те предвиждат изрично включване на социалните мрежи и платформите за споделяне на съдържание, постоянен автоматизиран мониторинг от НАП и възможност за временно спиране на достъпа до рекламни мрежи, които системно разпространяват незаконна хазартна реклама.

От запазването на онлайн рекламата пряк интерес имат сайтовете, които получават приходи от хазартни оператори. Сред тях е Sportal.bg. Около 85% от дружеството „Спортал.БГ“ се контролират от швейцарската Ringier Sports Media Group, а Стилиян Шишков държи около 1% и е член на Съвета на директорите.

През 2022 г. Ringier инвестира 50 млн. британски лири в LiveScore Group, която обединява спортната платформа LiveScore и букмейкърските брандове LiveScore Bet и Virgin Bet. След сделката Шишков влиза в Надзорния съвет на LiveScore Group. Това е корпоративна пресечна точка между спортни медии и бизнес със залози.

Подготвят се и ограничения върху хазартното спонсорство, така че спонсорските наименования и послания да бъдат подчинени на правилата за реклама. Това може да засегне имената на спортни първенства като „efbet Лига“, логата върху екипите, стадионната реклама и други форми на брандово присъствие.

Едновременно с това се предвижда изключение за наименованията на спортни зали. От него би се възползвал брандът 8888. Зад него стои „ТОП СОФТ“ ООД, собственост на Денчо Ганев с 60%, Николай Николов с 26,7% и Милен и Димитър Ганев с по 6,7%. От септември 2024 г. най-голямата държавна спортна зала в София носи името „Арена 8888 София“. Запазването на изключението би позволило на хазартния бранд да остане в наименованието на държавния обект въпреки ограниченията върху рекламата и спонсорството.

Ако информацията за проекта се потвърди, печеливши ще бъдат операторите, които ще запазят застрашените си зали, големите компании, способни да понесат увеличените такси, собствениците на рекламни съоръжения извън урбанизираните територии и сайтовете, в които онлайн рекламата ще остане допустима. Губещи могат да се окажат малките хазартни дружества, компаниите за външна реклама без позиции край основните пътища и спортните организации, чието финансиране зависи от хазартно спонсорство.

Кои конкретни компании ще получат най-голяма полза може да бъде установено окончателно едва след публикуването на проекта и съпоставянето му с регистрите на НАП и АПИ, адресите на игралните зали и финансовите данни на операторите.

Забрана само на хартия

Проверка на началните страници на няколко спортни сайта на 10 септември 2026 г. откри множество директни връзки към регистрационни страници на лицензирани хазартни оператори, отделни номера на рекламни кампании и интегрирани букмейкърски модули.

Законът използва широко определение за реклама на хазартни игри. Освен информацията, която директно приканва към участие или обещава печалби, в него влиза и всяко търговско послание, съобщение, препоръка или действие, използващо наименование на хазартна игра или търговска марка на организатор. Затова проследим банер или линк към регистрация не престава да бъде реклама само защото съдържа предимно логото на оператора. 

НАП обаче прилага по-тясно тълкуване на забраната. В отговор по Закона за достъп до обществена информация от 2024 г. агенцията приема, че тя не обхваща всички интернет страници, а сайтовете на радио- и телевизионни оператори, платформите под надзора на СЕМ и сайтовете, свързани с печатни издания. Според информацията на източника това разбиране продължава да се прилага: интернет рекламата не се приема за забранена по принцип, а ограничението се отнася само до страниците, които НАП признава за онлайн медии.

Агенцията допуска и показването само на търговска марка или лого, когато липсват текстове за бонуси, награди или друго промоционално съдържание и не се цели заобикаляне на закона. Това разграничение става трудно защитимо, когато логото е поставено в платена позиция и съдържа проследяващ код или директна препратка към регистрация и залог. Редакционното споменаване на дадена марка е едно; измеримото насочване на потенциални клиенти към оператора — друго. 

Към 7 октомври 2024 г. НАП е получила 31 сигнала за хазартна реклама — 21 от СЕМ и 10 от граждани. Само един е бил за радио или телевизия. Останалите 30 са обхващали банери в интернет страници, публикации във Facebook, Instagram и YouTube и реклами върху билбордове. По нито един сигнал тогава не е имало окончателно влязла в сила санкция. По-късно НАП публикува информация за 26 акта при рекламата върху билбордове, всичките от които са обжалвани към днешна дата, но не предостави съответна разбивка за интернет. Не е известно колко новинарски и спортни сайтове са проверени, колко акта и наказателни постановления са издадени и в колко случая е разпоредено премахване на банери или линкове.

Санкциите, които законът предвижда са сериозни: хазартният оператор може да бъде санкциониран с до около 25 500 евро, а юридическото лице, което публикува или разпространява незаконната реклама — с до около 15 300 евро. Божидар Божанов отправи парламентарен въпрос дали забраната в интернет се прилага и дали НАП използва правомощията си за премахване или блокиране на незаконно съдържание. 

Допълнително противоречие създава въведеният от 1 август 2026 г. лиценз за афилиейт оператори. Това са лица, които популяризират хазартни игри срещу възнаграждение, зависещо от привлечените играчи, депозити, залози или друг измерим резултат. При кандидатстването те трябва да декларират всички сайтове, приложения, профили в социални мрежи и видео и стрийминг платформи, чрез които ще работят.

Същевременно чл. 10, ал. 9 изисква афилиейт операторите да спазват ограниченията за реклама. За нарушение физическото лице може да бъде глобено с между 2000 и 5000 евро, а за юридическо лице е предвидена имуществена санкция от 3000 до 8000 евро.

Законът обаче не посочва изрично каква онлайн дейност остава разрешена за лицензирания афилиейт. Практическият отговор идва от тълкуването на НАП, че дадена страница не бъде призната от агенцията за онлайн медия, популяризирането на хазарт чрез нея може да остане извън забраната. Това не се явява като изрично законово изключение, а административен прочит, който позволява едновременно да съществуват забрана за реклама в медиите и лицензионен режим за привличане на играчи през интернет.

Кой е регулаторът и къде се крие потенциалният конфликт

Подготовката на новите правила е съсредоточена между Министерството на финансите и Националната агенция за приходите. В тази институционална връзка ключова позиция заема заместник-министърът на финансите Людмила Петкова.

Петкова има над 30 години опит в данъчната администрация и управлението на публичните финанси, от които 15 години е работила в данъчната администрация, включително като заместник-директор на „Големи данъкоплатци и осигурители“ и директор на „Средни данъкоплатци и осигурители – София“. От 2010 г. е в Министерството на финансите, където ръководи дирекция „Данъчна политика“. Неколкократно е била заместник-министър с ресор данъчна политика, НАП и Агенция „Митници“, а през 2024–2025 г. оглавява Министерството на финансите.

В настоящия си мандат Петкова отново отговаря за данъчната политика и координацията с приходната агенция. Тя не издава лично хазартните лицензи и наказателните постановления — това е правомощие на НАП. Министерството обаче подготвя законодателната политика, а Петкова е пряката политическа връзка с агенцията, която трябва да прилага бъдещите правила.

В биографията ѝ има и пряко участие в хазартния сектор, макар и като представител на държавата. През февруари 2020 г. тя е назначена в Управителния съвет на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“, а впоследствие става негов председател. Самото предприятие посочва, че Петкова е заемала поста от март 2020 г. През февруари 2022 г. тя е заменена в Управителния съвет.

Втората фигура е Гинка Панаретова. Тя е бивш директор на дирекция „Надзор върху хазарта и хазартните дейности“ в НАП и е ръководила звеното през предишния мандат на Борис Михайлов начело на приходната агенция. След напускането си е предоставяла правни услуги на дружества от групата на INBET. На 17 юни 2026 г. депутатът Владислав Панев обяви, че Панаретова е подготвяна да оглави отново хазартния надзор. Тогава НАП отговори, че промяна в ръководния състав няма. Борис Михайлов потвърди единствено, че Панаретова е ръководила дирекцията по време на предишния му мандат. По информация на разследването Панаретова в момента е началник на отдел “Лицензионно производство” в НАП.

Над цялата структура стои Борис Михайлов. Министерският съвет го върна начело на НАП на 10 юни 2026 г. Той замени Милена Кръстанова и започна втория си мандат като изпълнителен директор, след като вече е ръководил агенцията от август 2022 г. до юни 2023 г. Именно през този първи период Панаретова е директор на хазартния надзор.

Изпълнителният директор на НАП издава, отказва, изменя и отнема лицензи по Закона за хазарта, разпорежда блокирането на нелегални сайтове и определя ръководния екип на агенцията. Дирекция „Надзор върху хазарта и хазартните дейности“ извършва текущия контрол. Последният публично посочен неин директор е Александър Попов. На 17 юни НАП заявява, че промяна в ръководството няма, но не публикува актуален поименен състав на дирекцията.

Така остават два различни въпроса: кой формално ръководи хазартния надзор и кой фактически участва в подготовката на новите правила?

Закон през бюджета

Бюджетът за 2026 г. променя хазартния режим чрез параграф 34, който съдържа 33 изменения в Закона за хазарта, които не са добавени между четенията, а са включени още в първоначалния законопроект за бюджета. 

Промените въвеждат петгодишен лиценз за афилиейт оператори, издаван от НАП, като кандидатите трябва да декларират всички сайтове, приложения и профили, чрез които работят. Таксата е 6000 евро годишно плюс 10% върху комисионите, свързани с привлечени клиенти, депозити или залози. Предвидени са и глоби за нарушения на рекламните ограничения.

Правителството очаква целият пакет да донесе 100 млн. евро през 2026 г. и 150 млн. евро през 2027 г., но няма разбивка за приходите от афилиейт операторите. Липсват и отделна оценка на въздействието и разчети за необходимия административен ресурс на НАП.

Бюджетната комисия разглежда проекта на 7 юли без посочени представители на хазартния, медийния или рекламния сектор, но от 70 становища по бюджета няма публикувано такова, посветено конкретно на новия режим. 

Проектът е приет на първо четене на 15 юли, а окончателно — на 24 юли. Междувременно са внесени промени за блокиране на плащанията и уточняване на 10-процентната такса, а предложението за пълна забрана на хазартната реклама е отхвърлено, докато режимът за афилиейт операторите е приет със 172 гласа „за“. Той влиза основно в сила на 1 август, а действащите оператори трябва да кандидатстват до 15 август. Образците за част от декларациите обаче трябва да бъдат готови едва до 30 септември.

Документите показват, че значителна промяна в хазартния сектор е приета чрез бюджета, без отделна оценка и за кратък парламентарен срок.

Водеща илюстрация генерирана с ИИ

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!