Летният съдебен панаир на Свинаря

През последните няколко дни, въпреки августовските отпуски, се понасъбраха съдебни новини и развития покрай казуса Свинаргейт – или неспирните напъни на почетния руски консул Георги Гергов да прилапа окончателно и безвъзвратно Пловдивския панаир. Решихме да ги обобщим и представим на вниманието на нашите читатели, за да не забравяме, че битката за Панаира продължава и през лятото, както и че залозите за тази пловдивска и национална икона са все така високи и все така заслужават общественото внимание.

Победата в Пловдив – окончателна

В понеделник следобед от BIRD първи съобщихме, че Пловдивският апелативен съд се е произнесъл с окончателно решение относно спирането на регистърното производство по партидата на Свинаря, т.е. на Пълдин Туринвест. Забележителното в случая беше, че делото е образувано и решено в рамките на 24 работни часа, но и не само. Самият акт не беше публикуван на сайта на съда, незнайно защо. Вчера преди обяд, обаче, той се появи по партидата на дружеството в Търговския регистър, което ни позволи да го анализираме. Действително БТА вече съобщи хубавата новина, че свинарювите апетити са отрязани, но без особени детайли. Продължава да липсва и прессъобщение на сайта на самия съд (пак неясно защо), като очевидно ръководството му предпочита да изпраща мейли до медиите, които обаче са невидими за гражданите. Но както и да е, да караме поред.

В понеделник Апелативният съд окончателно спира вписването в ТР на увеличението на капитала на Пълдин, което всъщност представлява подарените (апортирани) от Иван Никола‘ич Портних акции на Община Варна в Панаира. Гергов, или по-скоро неговите адвокати, излизат със странни аргументи в жалбата си до Апелативния съд. Министърът на икономиката, видите ли, не бил страна в регистърното производство, твърдят на първо място те. Това е несъстоятелно, отговаря съдът, понеже министърът е в правото си да иска спиране на неприключило вписване, при висящо съдебно производство пред друг съд. Именно такова се явява делото, заведено преди месец в СГС, с което министърът иска да бъде установено, че Държавата (а не община Варна) е собственик на акциите в Панаира – акции, с които Портних в последната година и половина се опитва да се разпорежда в полза на Гергов.

На следващо място Гергов твърди нещо, което издава или безсилие, или озлобление, или чиста проба правна неграмотност. Нямало доказателства да има такова висящо дело пред СГС. И това при положение, че на герговите айдукати би следвало да е служебно известно, че такова дело има и то е образувано още на 17 юли 2023 – така че към днешна дата да твърдиш, че не било ясно дали има такова дело е, да си го кажем в прав текст, очебийна простотия. Толкоз за юридическия капацитет на герговци. Между другото, делото в СГС е служебно известно и на пловдивските съдии, доколкото все пак те „не рупат доматите с колците.“ Следователно те отрязват воплите гергови и по тази линия.

Последният аргумент на Гергов е най-отявлен – „да играем ва банк“, както се казва. Решението на Пловдивския окръжен съд, който пролетта просна червения килим пред Гергов да налапа Панаира било, видите ли, влязло в сила още на 15 май. С това решение „специалният“ съдия Симеон Захариев „преформатира“ шизофренното решение на ОбС Пловдив точно по начина, който беше нужен на Гергов. Добре, но Агенция по вписванията се заинати и обжалва решението на Захариев чак до Върховния съд. Ето защо, посочват сега апелативните съдии в решението си, това решение е влязло в сила чак на 20-и юли след произнасянето на ВКС – но в никой случай не и още на 15-и май. И понеже молбата на министъра за спиране на регистърното производство предхожда 20-и юли (макар и “на косъм”, само с два дни), това означава, че тя не е недопустима и не и липсва годен предмет на действие. Припомняме, че нестандартното поведение на АВ „на ползу роду“ буквално докара Гергов до истерия, като той си издейства включително и „син мокър печат“ върху първоинстанционното решение, което го ползваше, че е влязло в сила и – видите ли – как смее ДЛР към АВ да не вписва! След като преподават кратък урок на Гергов (и индиректно на съдията Захариев) кога точно едно съдебно решение влиза в сила, съдиите отрязват Гергов за трети и последен път. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Битката в София – ще има ли “джуркане”

Дотук добре, но всичко това е само едната половина от пъзела, или от войната за Панаира, да го кажем направо. И това е така, защото обвиняемият гербер Портних все още може да се опита да се разпореди с варненските акции в Панаира, които са вписани в Централен депозитар (ЦД). Ето защо по делото заведено в СГС, първата работа на министъра беше да поиска запор на варненските акции, който запор бе вписан чрез съдебен изпълнител в ЦД. Това е „двойно осигуряване“, което фактически гарантира, че Гергов няма да може да се налапа, докато делото в СГС не приключи на три инстанции. Градският съд наложи запора на 2-и август – и само няколко дни по-късно Портних не закъсня да обжалва! Това е доста трудно обяснимо поведение, доколкото герберският кмет вече е разследван относно неизпълнение решенията на ОбС Варна и по наша информация скоро ще бъде и обвинен за същото. А дали разиграният цирк с дадения от него „подкуп“ на апелативния прокурор на Варна не е просто активно мероприятие – тепърва предстои да разберем. Така или иначе, ние считаме, че това обжалване от страна на Портних е меко казано нагло. Освен ако, разбира се, някой не го „натиска отзад“ – при това силно. Примерно, някой от Банкя, който е поел необратими и неотменими ангажименти към масона Гергов и към лицето Пеевски, пардон, Палийски (Ангел).

И сега внимавайте, понеже става още по-интересно. Срещу наложения запор постъпват също така жалби от Гергов и… Гергов. Т.е. от Пълдин и от самия Панаир (като юридическо лице). Т.е. обжалват Иван, Драган и Петкан – обжалват всички възможни недоволни. Предстои делото скоро да бъде качено към САС, който ще има последната (и необжалваема) тежка дума. И тук е редно да споделим едно наше опасение, подплатено и от известна вътрешна информация от системата. Изглежда, че от няколко дни Гергов активно лобира в САС да получи „правилното“ решение. Лобирането се осъществява чрез посредници, вкл. и с помощта на Държавното Предприятие, което има традиционно най-силните позиции в САС. И ако ВАС, Съдът на Чудесата, може спокойно да бъде определен като „Съдът на Жоро“, то САС през последните години се превърна в „Съдът на Данчето“. Наблюденията и съдебните протоколи показват недвусмислено, че несменяемата шефка на съда Даниела Дончева си е създала интересния навик (пардон, практика) сама да разпределя интересни и „медени“ дела на… себе си. Ние попаднахме на много такива дела, което ни напомни за добрите стари времена на депесарския съдия (и настоящ ВСС-кадровик) Стефан Гроздев, който разпределяше всички „по-така“ дела лично на себе си. Няма да отегчаваме публиката със статистика, обаче ще посочим три фрапиращи и необорими примера.

Първи пример – „делото за 102 милиона“ за КТБ. Дончева изземва делото от друг съдия, за да го даде на себе си. След като самият съдия Василев вдигна огромен скандал и публично я обвини в корупция, Дончева се отведе. След няколко месеца Цацаров тържествено обяви, че тя не била корумпирана, но пък шефката на САС загуби делото за клевета срещу Василев. Берекет версин, както казва почетният съдебен кадровик Ахмед Доган. Втори пример – Дончева намества себе си като шеф на състава по „делото Домусчиеви“, в което държавата (чрез АППК) се опитваше да обезпечи вземането си от близо 60 милиона лева, които успелите млади мъже не искаха да платят като неустойка покрай приватизацията на БМФ. След безобразните и действия по въпросното дело 1490/2020, юристите на АППК искат нейния отвод в зала, като изрично и припомнят „делото за 102 милиона.“ И този път тя се отвежда. Трети пример – Дончева е съдията, която елегантно „изрита“ временния синдик на Булсатком, с което постла червения килим пред афериста и бивш шофьор на УБО Спас Русев да налапа и тази апетитна хапка от българската икономика и на практика да монополизира целия телеком сектор. Този случай не е медийно известен, но решението по т.д. 287/2022 на САС е факт в правния мир – и неговите безумни мотиви също.

Горните примери са неизчерпателни, но достатъчни. Нашето обосновано предположение – плюс вътрешна информация – е точно такова, че по казуса с Панаира сега Дончева ще се опита да разпредели делото на себе си. Или в най-лошия случай на някой себеподобен (такива не липсват) – разбирай верен лично на нея съдия, разбирай командирован (примерно). Още повече – и това далеч не е без значение – че в момента съдиите в САС са в силно намален състав, предвид августовските отпуски. Т.е. създадени са идеалните предпоставки за това, делото да бъде „изджуркано“ (казано по чолаковски) при когото трябва. И интересите на Гергов и Пеевски да бъдат за пореден път обгрижени и нахранени. В този ред на мисли е редно да припомним и нашето разследване за забележителните имотните придобивки на съдия Дончева: басейн и къща за гости финансирани с евросредства. Дай боже всекиму, ама надали! Много подобен имот за без пари си има и “Жоро от ВАС”.

Така че, драги читатели, BIRD ще следи с изключително завишено внимание разпределението на това дело и ще осведомява обществеността в реално време. Това поне можем да ви обещаем!

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.