Пали, взривявай: Подробен наръчник на руското ГРУ за саботажи

“По същество срещу нас воюва блокът НАТО, чиито членове снабдяват киевския режим с тежко въоръжение, боеприпаси, разузнавателна информация, осигуряват обучение на военни специалисти, участват в планирането на военни операции и ни шантажират с използването на оръжия за масово унищожение”, заяви председателят на Съвета за сигурност Николай Патрушев през октомври 2022 г., 8 месеца след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна.

В стенограмата от вече историческото заседание на Съвета за сигурност на 21 февруари 2022 г. думите “американци”, “САЩ” и “НАТО” са използвани повече от 80 пъти, малко по-малко от честотата на споменаване на Украйна, която Кремъл атакува три дни по-късно. Според него войната, започната от Владимир Путин, е била срещу Запада като цяло, а Украйна се е превърнала само в един от фронтовете, макар и най-горещия.

Докато руските танкове си проправят път към Киев, разузнавателните служби кроят планове за разширяване на контрола на Кремъл над други страни. “Център Досие” установи, че ФСБ, например, сериозно е обмисляла възможността за анексиране на Молдова. Този план се проваля, защото руските войски не успяват да окупират Николаевската и Одеската области. ГРУ е натоварено със задачата да укрепи сенчестия фронт – тайната хибридна война, която Владимир Путин води срещу САЩ и Европа.

От началото на 2022 г. медиите съобщават за нови инциденти почти всеки месец – от инсталирането на видеокамери по железопътните линии в Полша и нападения над паметници в балтийските страни до организирането на експлозии в складове на DHL. Разследванията на повечето от тези случаи са строго класифицирани, но европейските власти все по-често твърдят, че вълната от инциденти е координирана атака на Кремъл, често извършвана чрез военното разузнаване.

Експертите започват да говорят за хибридна война, която Кремъл води с Европа и Съединените щати през 2014 г. През последните години действията на руските специални служби на международната арена стават все по-агресивни и открити. Редовни кибератаки срещу ключова инфраструктура, опити за намеса в изборите на други държави и дори организиране на военен преврат

Руските специални служби са активно ангажирани с всичко това през 2010-те години.

Подобно на противопоставянето между Русия и Украйна, тази война не започва през февруари 2022 г., но “четвъртък сутринта” я извежда на ново ниво и внася оперативни корекции. Служителите на ГРУ вече не пътуват за мисии и действат чрез агенти, вербувани на тъмно, които се интересуват от бързи пари. Между клиентите и изпълнителите има няколко нива на посредници, всяко от които взема своя дял от бюджета на операцията. Целите на саботажа и подривната дейност се разширяват – от една страна, това са удари срещу конкретни центрове за подкрепа на Украйна, а от друга – “мъчения с китайската капка”, което би трябвало да повиши общото ниво на напрежение на Запад. Не само руснаци, но и украинци или дори жители на други страни, които не говорят руски, могат да станат агенти. Но специалните служби не се интересуват от мирните жертви. “Център Досие”, заедно с партньори от Süddeutsche Zeitung и WDR, анализираха известни случаи на саботажи, за да разследват най-новата методология на ГРУ.

Саботаж или диверсия?

Термините “саботаж” и “подривна дейност” обикновено се използват като синоними, но това не е напълно правилно. В първоначалното си значение, саботажът означава възпрепятстване на нормалното функциониране на дадена система, често вътрешно. През 1944 г. американското разузнаване издаде цяло ръководство за саботажи за служители на германски предприятия, в което подробно се описва как да се нарушава дейността им, без да се прави нищо незаконно. Наказателният кодекс на СССР включваше член за “контрареволюционен саботаж”, който според болшевиките се извършва от кулаци, бивши богаташи и други “врагове на трудещите се”. В контекста на военното разузнаване, терминът саботаж означава и действия, чиято основна цел е да предотвратят логистични или военни маневри на противника, да попречат на плановете му. 

Първоначално диверсия означава маневри или операции, целящи да дезориентират противника и да скрият главното направление на удара.да попречат на плановете на противника. В корена на термина “диверсия”, напротив, е отклоняването на вниманието от нещо по-важно. Първоначално под диверсия се разбират маневри или операции, предназначени да дезориентират противника и да скрият основната посока на удара, но след това тази дума започва да се прилага към всякакви действия за обезвреждане на важни вражески цели. Оказва се, че макар целите на действията на ГРУ в Европа да не са точно известни, е невъзможно да се каже със сигурност дали те са диверсия или саботаж. Най-вероятно, както повечето хибридни операции на Кремъл, това е смесица от двете.

ГРУ – подпалвачът на Европа

След началото на руската инвация в ГРУ е създадено ново звено, което се фокусира изцяло върху организирането на саботажи и подривна дейност в Запада. “Център Досие” информира за това още през лятото на 2024 г. През февруари 2025 г. Wall Street Journal добави нови подробности към профила на тази команда. Ръководи я генерал-майор Андрей Аверянов и тя се нарича Служба за специални дейности (ССД). Тя е натоварена с много широк фронт от задачи.

Част от тях са доста специфични и пряко свързани с военни действия. ГРУ наблюдава и се опитва да саботира доставките на оръжие за Украйна, обучението и рехабилитацията на украинските воини в Европа, укрепването на собствените отбранителни способности на Европа и да всява раздори между страните от НАТО.

Например, на 3 май 2024 г. в Берлин горя повече от три дни завод на отбранителния концерн Diehl Group, чиято продукция се доставя в Украйна. Местното контраразузнаване смята, че заводът е бил подпален от опитни професионалисти по заповед на Русия. А правителствата на Чехия и Полша обвиниха Москва в саботиране на железопътните линии на страната, очевидно с цел да попречат на доставките на въоръжение за Украйна. Чешкият министър на транспорта Мартин Купка заяви, че Кремъл е направил хиляди опити да наруши железопътния трафик в Европа през последните над две години.

Агресивните дейности на Кремъл в Европа обаче имат и по-широки политически цели. Дариус Яунишкис, ръководител на литовското разузнаване при Службата за държавна сигурност, в интервю за Suddeutsche Zeitung казва, че Русия използва атаки, за да повлияе на общественото мнение и вземането на решения в Европа, да отслаби подкрепата за Украйна сред населението и рейтингите на политиците, които се застъпват за оказване на помощ за нападнатата страна.

Подобни действия вече не напомнят за саботаж, а по-скоро за тероризъм, който само благодарение на стечение на обстоятелствата досега е успявал да избегне многобройни жертви. Така през април 2024 г. във Варшава бе подпален магазин. Полски следователи задържаха беларуски гражданин, за когото се смята, че е действал по заповед на Русия. В Литва, в нощта на 9 май 2024 г., тийнейджър, вербуван от ГРУ, подпалва местния магазин ИКЕА. Според разследващите, за изпълнената поръчка му били обещани 10 хиляди евро и автомобил BMW. След това същият тийнейджър отишъл във Варшава, където, според “New York Times”, е бил замесен в пожар в най-големия търговски център на полската столица. Друг опит за палеж – на автогара, е предотвратен приблизително по същото време в Чехия, като в този случай тайните служби успяват да вербуват латиноамериканец.

Associated Press изчисли през март 2025 г., че от началото на войната, в Европа вече е имало 59 различни инцидента, които правоохранителните органи са класифицирали като провокации от страна на Кремъл. Те включват не само палежи, експлозии и астове на вандализъм, но и кибератаки, разпространение на пропаганда и дори опити за организиране на убийства.

Кликнете върху линка за да прегледате интерактивна карта на Associated Press в нов прозорец. Научете повече за това как е създадена картата на AP.

Един от най-дръзките случаи е разкритият заговор за покушението на Армин Папергер, ръководител на германския концерн Rheinmetall, но според източници на CNN това убийство е било замислено като само едно от поредица покушения срещу шефовете на западните компании от отбранителната промишленост. “Списъкът за разстрели” на ГРУ очевидно е доста дълъг. На журналисти от OCCRP, които са се свързали с бот за вербуване на изпълнители, е била предложена възможността да станат убийци. “Център Досие” знае също, че ГРУ активно издирва адресите на журналисти, напуснали Русия и публикуващи разследвания за режима на Путин. По-точно, се подготвял се е опит за покушение срещу един от руските журналисти в Латвия.

По мнението на украински военни, провокациите на ГРУ могат да имат по-конкретни саботажни цели:

“През Средновековието актьори и куклени театри са играли на пазара, докато джебчии са ограбвали публиката. Същият принцип действа и днес – докато диверсионните терористични атаки се извършват от лесно контролирани лица, на заден план се извършват по-стратегически действия като усилия за дестабилизация, политическа корупция и разузнавателни операции. Целта е да се организира терористична атака чрез посредници, целевата държава да бъде принудена да изразходва ресурси, да се създаде образ на врага и допълнително да се дестабилизира обществото. Хаосът служи отклоняване на вниманието, позволявайки на други операции да продължат незабелязано”.

Друга функция на саботажа в Европа е мащабното изпитание на системите за сигурност и постепенно изместване на границите на възможното. Както и във вътрешната политика, на международната арена Владимир Путин предпочита да вари жабата на бавен огън – да не прави никакви резки движения, а постепенно да повишава нивото на агресия. По този начин разузнавателните служби успяват да постигнат междинните си цели, без да провокират прекомерен отговор от европейските страни. Те работят за разкриване на уязвимости в западната сигурност, пречат на доставките на оръжия за Украйна, създават хаос и тревога в обществото, но не прекрачват границата на откритата атака, на която Европа би следвало да отговори с военни методи. В момента този процес не е завършен и, както казва Дариус Яунишкис, ескалацията може да продължи.

“Например, те могат да проникнат на територията на страна от НАТО. Да направят нещо наистина много лошо, да убият хора или нещо подобно и след това просто да си тръгнат. Ще бъде много трудно за разузнавателните служби и полицията да докажат, че Русия стои зад това. А е много сложно и опасно да се активира чл. 5 от споразумението на НАТО (за взаимна отбрана в случай на нападение срещу един от членовете на алианса)”, казва той.

Вертикала на властта и организационна верига

Структурата на управлението на саботажните операции на ГРУ е малко по-различна от другите проекти за намеса на Кремъл в политиката на други държави. На върха на йерархията са Владимир Путин и Съветът за сигурност. Най-вероятно висшите служители не навлизат в подробности за определени операции, но именно те определят общите насоки на работа и поставят задачи за засилване или, обратно, да се намали нивото на агресия. Аматьорската дейност по толкова важна тема е невъзможна. Според “Център Досие” задачи, свързани със саботаж, се възлагат не само на ГРУ, но и на ФСБ.

Началникът на Службата за специални дейности на ГРУ Андрей Аверянов съобщава приоритетите на подчинените си, които след това ги очертават пред най-близките си агенти. При саботажните операции, като правило, има 2-7 междинни звена между офицерите и непосредствените изпълнители. Това се прави, за да се затрудни проследяването на операцията.

Сред известните офицери от ССД, които ръководят операциите, са полковник Денис Смолянинов, както и колегата му Владимир Липченко, за които “Център Досие” вече писа, и Юрий Сизов, чиято самоличност беше разкрита от украинските специални служби, след като се опита да организира терористични атаки в Киев през 2024 г. – на 9 май, както и в Литва и Полша.

Както се вижда от анализа на документите на Смолянинов и някои други случаи, известни на “Центъра Досие”, един разузнавач обикновено има 3-5 ключови агенти, с които поддържа редовен контакт и това са координаторие. Всеки от тях управлява собствената си мрежа, те от своя страна включват познатите си и т.н. Офицерът от разузнаването може сам да измисли някои операции и да даде задачи на своите агенти и така надолу по веригата до изпълнителите. Има и други примери. Например, в документите на Смолянинов е ясно, че едновременно с това различни негови агенти предлагат идеи по сходни теми. Вместо това, той им дава общи насоки, а те от своя страна разработват конкретни планове и ги представят за одобрение. Случва се също така, ако изпаднат в еуфория, агенти на ниско ниво сами да извършват някои операции и да искат плащане пост фактум.

Анализът на случаите, известни на “Център Досие” сочи че координаторът обикновено е лице, тясно свързано със специалните служби или силите за сигурност, например ветеран или член на специализирана обществена организация.

Координаторът, от своя страна, намира оператори, специализирани в необходимите задачи. В случай със саботаж това могат да бъдат хора от престъпния свят или открито прокремълски активисти, които някога са живели в Европа и са запазили мрежа от контакти там. Освен това, операторите могат да вербуват изпълнители за саботаж чрез социалните мрежи и месинджърите.

Офицерите от ГРУ управляват операции от Русия, за да намалят рисковете. Преди това щабът на диверсионното военно поделение 29155, което беше погълнато от ССД, редовно участваше в операции в Европа. Това доведе до разкриването на десетки офицери сред личния състав. Освен това, след случая “Скрипал” и пълномащабното нахлуване, тайните агенти на ГРУ бяха масово изгонени от руските посолства, а бдителността на западните правоохранителни органи се засили. Следователно, ГРУ сега действа дистанционно и чрез няколко посредника. Координаторите също често се намират в Русия, но операторите могат да пътуват до Европа, за да управляват преките изпълнители на място.

Изпълнителите се възприемат като материал за еднократна употреба, докато координаторите и операторите в тази схема са най-ценните кадри. Съществува конкуренция за такива агенти както между различните екипи в рамките на ГРУ, така и между ГРУ и ФСБ. Случва се един и същ оператор първо да работи с един координатор, а след това да премине към друг или да работи с няколко едновременно. Това представлява заплаха за разузнаването, защото ако бъде хванат, човек може да разкрие няколко различни операции едновременно.

Един от добре познатите примери за такъв “двоен координатор” е финансистът Ян Марсалек и неговият екип, който, както стана известно от съдебни заседания, е изпълнявал задачи както за ФСБ, така и за ГРУ. След като е обвинен в Германия и бяга в Русия, Ян Марсалек наема българина Орлин Русев, който живее във Великобритания. В тази схема Марсалек е действал като координатор, а Русев като оператор. В Англия Русев започва да сформира екип, който извършва шпионска дейност в интерес на руските разузнавателни служби. В него участват български граждани с фалшифицирани документи, които са пътували из Европа, наблюдавали са цели, събирали са данни и са ги предавали на Москва. Групата на Русев е действала във Великобритания, Германия, Австрия и Испания, като е осъществявала наблюдение, включително на журналисти. По време на претърсването у шпионите са открити стотици телефони, подслушвателна техника и фалшиви документи. Разследването подозира, че групата не само е извършвала разузнавателни мисии, но и е подготвяла “активни мероприятия” – от сплашване до евентуални опити за покушения. По-голямата част от тази дейност е била осъществявана в интерес на ФСБ, но в съобщенията на групата Марсалек-Русев неведнъж се споменават и задачи от ГРУ.

Видове операции и методи за вербовка на изпълнители

На 5 март в Париж, на площад Сен Пиер в Монмартър, петима души с маски, представящи се за украинци, окачват антитурски транспарант с надпис “Ердоган, земетресението е възмездие за руските туристи”, вдигат ръце в нацистки поздрав и започват да викат към камерата “Stop Erdogan!”. Но те не са украинци – под маските се крият северноафрикански мигранти, наети от подчинени на полковник от ГРУ Денис Смолянинов. Речта има за цел да дискредитира украинците, а също и да предизвика раздори сред страните от НАТО – по това време се обсъжда приемането на нови членове в алианса, а Турция е против. В течение на няколко месеца същите мигранти успяват да участват в поне 10 антиукраински акции в Париж, Хага, Мадрид и Брюксел. Те често се присъединяват към големи демонстрации. Например, на 11 февруари на площад “Република” в Париж се провежда митинг срещу пенсионната реформа, а в тълпата има няколко мъже, държащи транспарант с лозунга “Европейски съюз и Съединените щати, спрете финансирането на войната в Украйна”. Плакатите на другите протести имат идентични послания – те призоваваха НАТО да спре бомбардировките над Донецк и изпращането на оръжия на Украйна. “Център Досие” откри съобщения за тези събития в документите на Смолянинов, а те са налични и в пропагандни постове в социалните мрежи.

Смолянинов ръководи един от отделите на ССД. “Център Досие” разказа преди време, че до 2022 г. той е натрупал богат опит в хибридните операции. През 2014 г. Смолянинов координира изпращането на наемници в Донбас, а по-късно ръководи дейността на фалшива ЧВК под контрола на бивши бандити, която се опитва да установи контакти с чуждестранни колеги. Агент на Смолянинов се е опитал да вербува и украински публични личности преди началото на руската инвазия и е управлявал няколко псевдоукраински телеграм-канали, целящи да всяват паника и отчаяние сред населението.

Екипът на Смолянинов, доколкото може да се съди от документите, организира политически изявления чрез вербувани активисти, които промотират необходимите тези сред своите контакти. Идеологията не е важна за ГРУ – сред агентите на Смолянинов има както ултрадесни, така и ултралеви. Първите са привлечени от Кремъл от идеите за превъзходството на бялата раса и традиционните ценности, вторите – от опитите на Владимир Путин да възстанови СССР и псевдопацифистката реторика. Често тези агенти имат широк кръг от връзки в чуждестранни политически организации и поне преди войната са пътували активно в чужбина, за да общуват лично с активистите там. Сега много от тях вече са разкрити и пътуването до Европа стана по-опасно. Ето защо те избират по-неутрални държави за своите събития. Според документите например, агент на Смолянинов в антифашистката общност, свързана с клуба “Молотов”, е предложил провеждането на конференция на леви организации в Мароко през 2023 г., за да се изберат координатори измежду тях за антиукраински протестни акции в Европа.

Но извършителите на по-опасни провокации обикновено се търсят чрез социалните мрежи и сред престъпния свят. Един от колегите на Смолянинов – Владимир Липченко, е участвал в организирането на палежа на Музея на окупацията на Латвия в Рига. Тогава двама мъже хвърлят коктейл Молотов в сградата на музея. Те получават инструкции чрез Телеграм от лице, държано в затвора. Никой не се интересува за безопасността на изпълнителите, но поръчителите са внимателно скрити чрез верига от посредници. 

Връзките в престъпни групировки помагат на ГРУ да открива извършители от различни националности, не само рускоезични, което допълнително помага за прикриване на следите им. Граждани на Полша, Литва, Великобритания, България и други страни са участвали в известните операции, свързани с руското разузнаване. Такива изпълнители обикновено са мотивирани не от идеология, а от пари. Често те вече имат присъди за дребни престъпления или връзки с организираната престъпност, но не осъзнават, че участието в саботаж се счита от правоохранителните органи за престъпление срещу националната сигурност и се наказва с много по-дълги присъди.

Освен това, ГРУ е внедрило телеграм-бота Privet Bot, който действа като виртуален координатор – той разпределя задачи на потребители, готови да извършват подривни операции. Ботът е проектиран на принципа на хазартната игра – на новобранците първо се предлагат прости задачи, като например да направят снимка на сграда. След това нивото на опасност се увеличава – стига се до точката, в която се предлага палеж на сгради, саботиране на стратегически съоръжения или дори елиминиране на конкретни хора – срещу щедро възнаграждение в криптовалута. Времето за изпълнение на задачите е ограничено.

Ботът се рекламира в проруски телеграм-канали, включително Grey Zone, който е свързан с групировката Вагнер. Журналисти на OCCRP, тествайки го в действие, откриха, че те предлагат 10 000 долара за изпълнение на задачи. Ботът изпраща подробни инструкции – как да се направи коктейл Молотов, къде да се заложат експлозиви, къде да се заложат доказателства, за да се обърка разследването.

Чрез Privet Bot ГРУ е вербувало хора от различни страни за извършване на саботажи. В Латвия извършителите са снимали база на НАТО и са подготвяли палеж. В Полша група задържани се опитали да повредят и извадят от строя влакове, превозващи военна помощ за Украйна. В Германия са задържани двама души с двойно гражданство, които ГРУ е координирало чрез Privet Bot да атакуват американски обекти. Схемата превръща Телеграм в оръжие, като прави терористичните атаки достъпни за всеки, който желае да продаде услугите си на руските разузнавателни служби. През 2024 г. в цяла Европа са арестувани над 50 души, свързани с тези мрежи.

Тази тактика има много предимства – опитен саботьор струва колкото злато. Необходимо е да се отделят няколко години за обучението му, да се погрижат за прикритието, да се изчисляват методи за отстъпление и т.н. Вербуваните от чатове се възприемат от ГРУ като агенти за еднократна употреба. Освен това, дори и да бъдат заловени, те няма да могат да разкрият организаторите на операцията, тъй като самите те не ги познават. Те комуникират с анонимен бот-оператор, който им изпраща съобщения, които е невъзможно да се проследят без достъп до вътрешните данни на Telegram (и това дори би било трудно). Освен това е евтино. Въпреки че на разследващи, които са общували под прикритие с такъв бот, са били предлагани 10 000 евро за поръчково убийство, литовското разузнаване ВСД твърди, че извършителите често са “подмамени” с пари. Изкушението наистина е голямо – те нямат къде и на кого да се оплачат, получавали са заповеди от анонимен източник, а задачите, които са изпълнявали, са били от престъпен характер. 

Източници на “Център Досие”, запознати с дейността на ГРУ, посочват, че за подобни операции се отделят големи бюджети – до 20 000 евро. Но тъй като всеки посредник във веригата взема своя дял, само една десета може да достигне до действителните изпълнители или те може изобщо да не получат заплащане.

Според информация на изданието, за наистина важни задачи като палежи на военни заводи и убийства, подчинените на генерал Аверянов търсят хора с военен опит. Обекти за вербовка са мъже, които са преминали още школата на съветската армия, тези, които отдавна са заминали за чужбина или дори са родени в чужбина. Например руски германци, които Германия активно репатрира през 90-те години, или хора, които са живели в ГДР още от съветско време. Разузнаването установява контакти и с хора, израснали в рускоезични семейства, но вече добре интегрирани в местното общество, с добри работни места и голяма мрежа от контакти. Такива хора не се хабят за дребни провокации, но са полезни за получаване на важни данни, включително за отбранителната промишленост и логистиката.

Схемата с платени агенти за рискови операции не е нова. Военното разузнаване е тествало тази тактика още през 2016-2020 г. в Афганистан. Там представители на местни терористични групировки са били вербувани за извършване на терористични атаки срещу американските военни и техните съюзници. Тази дейност е ръководена от генерал-лейтенант Иван Касяненко, който сега е заместник-началник на ССД.

Експлозии в складове на DHL

Потенциалните жертви не са проблем за ГРУ – през цялата 2024 г. саботажните операции стават все по-опасни. Така през юли 2024 г. в складовете на DHL в Бирмингам (Великобритания), Яблоново (Полша) и Лайпциг (Германия) избухват пожари, причинени от запалването на пратки, съдържащи запалителни устройства. Разследването установява, че тези устройства са били маскирани като електрически масажори и вибратори и са съдържали леснозапалимо вещество на магнезиева основа. Това вещество е използвано, защото в повечето европейски страни не е обект на строг контрол, за разлика например от амониевия нитрат, хексогена или калиевия перхлорат.

Взривовете в складове на DHL, които се разследват от службите в няколко страни и при които вече са извършени повече от 5 ареста, илюстрират добре как работят подобни саботажни операции. Изпълнителите се запознават чрез Telegram, получават фрагментарни задачи, без да знаят следващата стъпка, а координаторите остават в сянка.

Вестник “Suddeutsche Zeitung” научи от източници в Германия и Полша, че взривни устройства, маскирани като масажни възглавници, са били предавани по дълга верига. Първата известна на разследващите връзка в него е 26-годишният украинец Владислав Деркавец, живял в Полша. До 2024 г. той вече си е спечелил условна присъда за кибер-измама и пране на пари. Според съдебни документи, анонимни акаунти в Telegram са инструктирали Деркавец да преведе пари. По време на изслушването младият мъж се разкаял и признал вината си, но ако се вярва на разследването, веднага след присъдата той поел нови поръчки.

Този път той получава инструкции от акаунт в Telegram с прякор Warrior. На Деркавец първо е заповядано да отиде във Варшава, след това в Каунас, където получава координатите на паркиран автомобил. Той взема няколко пакета от него и отива във Вилнюс, където го очакват допълнителни инструкции. В столицата на Литва Деркавец опакова 4 пакета и активира скрити вътре взривни устройства със забавено действие. Последната заповед е пакетите да бъдат предадени на литовския гражданин от руски произход Александър Сурановас, действал под псевдонима Игор Прудников. На 19 юли 2024 г., според разследващите, той изпраща 4 пратки от Вилнюс – две до Великобритания и една до Полша. Четвъртата е прихваната. Адресите на местоназначение за британските пратки са посочени като несъществуващи получатели в Лондон и Бирмингам. Според DHL, въпреки високата цена на доставката, пратките не са били застраховани. На 20, 21 и 22 юли в складовете на спедитори е имало експлозии. Ако устройствата биха се запалили във въздуха, това е можело да причини самолетна катастрофа, коментира Томас Халденванг, ръководител на германската агенция за вътрешна сигурност.

Според разследващите, основната цел на операцията е била да се тестват мерките за сигурност при въздушен превоз на товари – първо в рамките на Европа, а след това и по трансатлантически маршрути. ГРУ вероятно се е интересувало какви запалими вещества се показват на скенери и рентгенови снимки, колко щателно са проверени пакетите и колко бързо са доставени.

Според “Wall Street Journal”, след като саботажът е разкрит, представители на Белия дом са се свързали с руското ръководство и са поискали да спрат враждебните действия. Но Кремъл, очевидно, не се подчинява. Още на 1 август – денят, в който се състоя нашумялата размяна на руски шпиони за политически затворници, вербуваните агенти на ГРУ в Полша започват нова операция, пише вестник “Wyborcza”. Този път в пратките няма взривни устройства, но те все пак предизвикват подозрение сред разузнавателните служби. Цената за доставка е висока, но вътре има стоки от ширпотребата – няколко тениски и маратонки. Те са предназначени за фондации в САЩ и Канада. Адресите на получателя и подателя, както и телефонният му номер, са фалшиви. Само името се оказва правилно, защото служителите на куриерската служба са длъжни да проверят данните спрямо паспорта. Подателят е украинецът Вячеслав Чебаненко. Скоро след тези операции Чебаненко е натоварен със задачата да прикрие следите си – той трябва да предаде колата, в която са превозвани пакетите, на двама други украинци, които планират да я скрият в Каунас.

Но този път полските органи успяват да идентифицират руския куратор, 43-годишния Александър Безрукавий, роден в Ростов на Дон. За разлика от украинците, вербувани в социалните мрежи, Безрукавий, очевидно, е имал директен контакт със служители или координатори на ГРУ и е участвал в повече от една операция. Според “Wyborcza”, през февруари 2024 г. Безрукавий е влязъл в Босна и Херцеговина от Истанбул, след което е прекарал няколко месеца в Испания, а след това е отишъл в Полша, където е започнал да доставя пакети. След това се върнал отново в Босна – за друга задача. Там, според местните власти, той е действал като инструктор в лагер, обучавайки провокатори, които да бъдат изпратени в Молдова. Обучението включва подготовка за незаконни демонстрации и тяхното разпръскване – участниците трябва да се върнат в Молдова и да дестабилизират ситуацията в страната. Босненските правоохранителни органи задържат Безрукавий и инициират депортирането му. Борба за жителя на Ростов се разгръща между две държави – Полша иска екстрадицията му по обвинения в участие в експлозиите, а Русия – заради криминални дела за кражба и наркотици.

“Център Досие” установи, че срещу Безрукавий в Русия наистина са били образувани няколко наказателни дела по различно време. Той е осъден за притежание на оръжие през 2002 г. и обвинен в кражба с взлом през 2011 г., но делото е прекратено по взаимно съгласие. През 2021 г. Безрукавий е обявен за федерално издирване, след което то е отпаднало и, очевидно, е обявено отново след ареста му в Босна. Според полските медии последните криминални дела са свързани с оръжия и наркотици.

Сред спътниците на Безрукавий е открит и някой си Михаил Куковинец, по прякор “Миша Светецът”. В интернет има уебсайт, посветен на него, чиито автори съобщават, че Миша Святой е “рецидивист с множество присъди, който спазва правилата на престъпния свят”, “млад престъпник, който, решил да свърже живота си с престъпния свят, спазва неговите правила и решения”.

В базите данни Безрукавий няма съвпадения с адреси на ГРУ или военни части, а обширната му криминална биография може да покаже, че е бил вербуван от престъпния свят – често срещана практика за специалните служби. От страна на ГРУ операцията вероятно е била координирана от Денис Смолянинов и Владимир Липченко.

Въздушни сблъсъци

Западните разузнавателни агенции разглеждат инцидентите с взривни устройства като пробни стъпки от страна на ГРУ, с помощта на които разузнаването е тествало методи за саботаж при товарни въздушни полети. Но руското разузнаване се бори със западния въздушен трафик и на друг фронт – електронната война.

Смущенията в GPS сигналите са се превърнали в редовен проблем в Балтийския регион. През пролетта на 2024 г. финландската авиокомпания Finnair дори спря полетите от Хелзинки до Тарту поради чести повреди в навигационните системи. Властите на Естония, Литва и Латвия обвиниха руските специални служби, предимно електронните бази в Калининградска област, в създаването на тази намеса. Пилотите започнаха да съобщават за увеличени смущения още през март 2022 г.

През първите 4 месеца на 2024 г. Русия е блокирала GPS-сигналите на почти всеки четвърти британски военно-транспортен полет над Източна Европа, съобщава The Telegraph. Засегнатите полети са десетки. Анализ на Flightradar 24 показа, че от близо 1500 полета, извършени от 63 британски военни самолета, 142 са имали смущения в GPS-сигнала. Това създава значителни предизвикателства за пилотите, увеличавайки работното натоварване и риска от инциденти в натоварено въздушно пространство. А през март 2024 г. се случи инцидент със самолет, превозващ тогавашния британски министър на отбраната Грант Шапс. По време на полет от Полша до Обединеното кралство, самолетът е загубил GPS-сигнал за около 30 минути, докато е летял над Балтийско море близо до Калининградска област. Инцидентът беше описан като “крайно безотговорен” акт на електронна война. Международният съюз по телекомуникации (МСТ), специализирана агенция на ООН, поиска Русия да спре намесата в работата на европейските сателитни системи. Украйна, Франция, Нидерландия, Швеция и Люксембург съобщиха за сериозни смущения в управлението на полетите на самолети. Според МСТ, смущенията са дошли от наземни станции в районите на Москва, Калининград и Павловка.

“Център Досие” установи, че руските разузнавателни служби са започнали да работят по въпроса за заглушаването на GPS-сигнали и прихващането на комуникациите на самолети поне още през 2014 г. В работните материали на полковник Смолянинов открихме документи от 2014-2015 г. с подробни инструкции как да се намесват системите за контрол на въздушното движение, да се подслушват разговори между диспечерите и самолетите, да се заглушават сигналите, да се дават фалшиви команди на самолетите и да се пречи на кацането им. Една от илюстрациите беше украински правителствен самолет. Смолянинов е получил тези материали от служител на ФСБ, което може да показва съвместни усилия на двете специални служби в областта на въздушните саботажи.

…

В допълнение към решаването на специфични военни проблеми, саботажът и подривната дейност създават кумулативния ефект, от който Кремъл се нуждае – хората се уморяват от нестабилност и несигурност, спират да вярват на правителствата си и започват да подкрепят маргинални политици, които обикновено са по-приятелски настроени към режима на Путин. Естествено, тези “заслуги” не могат да се припишат единствено на ГРУ – те са само част от по-широка кампания, която включва пропаганда в социалните мрежи, опити за установяване на контакти с радикални политици и много други.

Нещо повече, стратегията на Кремъл е да налива масло в огъня, тоест да следи проблемите, които вече съществуват в западните страни и да удря по тези болни точки с всички налични средства. ГРУ играе основна роля в тази сенчеста война – усилията му са способни да причинят физическа вреда на народите на Европа, а всякакви ответни действия от страна на западните правителства могат да бъдат използвани от Кремъл за неговата пропаганда.

“Център Досие” с партньори Süddeutsche Zeitung и WDR

Превод: BIRD.BG

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!