Диверсии от безопасно разстояние: кой стои зад новата тактика на руското ГРУ в Европа

От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна почти всеки месец в европейските страни се случват много странни неща. Мигранти, протестиращи срещу Ердоган, се появяват по улиците на Париж, представяйки се за украинци, внезапно пламват военни предприятия в Германия и Англия, а в Полша и Чехия са заловени саботьори, планиращи взривове на железници. Всичко това е следствие от новата тактика на руското военно разузнаване, по-известно като ГРУ. 

След гръмките провали на Петров и Боширов (отравянето на Скрипал в Лондон и др.), неуспешната организация на кибератака срещу офиса на ОЗХО (Организация за забрана на химическите оръжия) в Хага и на практика пълното разкриване на служителите на военно поделение 21955 с усилията на журналисти, ГРУ започна да разчита много по-малко на собствените си служители за действия в чужбина. Разбира се, повлия и масовото експулсиране на дипломати, много от които също бяха “под прикритие” на ГРУ в посолствата. Сега офицери от разузнаването управляват операции от Русия, а главните герои са “групови агенти” – наети куратори, които организират саботажи на място. 

Така военното разузнаване се надяваше да запази в тайна самоличността на поне някои офицери – но не успя. Днес “Център Досие” запознава читателите с нов екип от служители на ГРУ, който отговаря за саботажите в чужбина.

През затвора в Русия

На 2 март 2024 г. полицейски автобус докарва измачкан мъж със зелена найлонова торбичка в градския съд на Рига. Той и още двама съучастници са обвинени в умишлено увреждане на имущество. Според следователите няколко дни по-рано те са хвърлили коктейл “Молотов” в Музея на окупацията в Рига, където се разказва за периодите на германска и съветска власт в Латвия. Коктейлът “Молотов” попада в кабинета на директора на музея, но не е причинил значителни щети. Първоначално следователите предполагат, че престъплението е извършено от омраза, но скоро започват да разглеждат версията за саботаж от страна на руските специални служби. По-нататъшното разследване води служителите на реда до затвора – местната служба за държавна сигурност подозира, че заповедта за запалване на музея е дошла чрез Telegram от затворник от затвора Даугавгрива в Даугавпилс. От руска страна престъплението е ръководено от някой си “Влодек Лях”. “Център Досие” установи, че зад това име се крие офицерът от ГРУ Владимир Липченко. Акаунт в Telegram на името “Влодек” се оказа свързан с номера, използван от Липченко. Изборът на псевдонима вероятно е продиктуван от корените на разузнавача – той е роден в южната част на Украйна, в Николаев.

Липченко работи под ръководството на полковника от ГРУ Денис Смолянинов, който отдавна не се бои от сътрудничество с бандитите. През 2023 г. говорихме за невероятно бурната дейност на полковника – той изпрати наемници в Донбас, ръководи ЧВК “Лонгифолия”, създадена от криминални авторитети, разположи агентурна мрежа в Украйна в навечерието на руската инвазия и дори се опита да скара страните от НАТО. Оперативният провал, в резултат на който операциите му станаха известни на обществото, не попречи на кариерата му. Денис Смолянинов започва да ръководи саботажи на ГРУ в западните страни, а Владимир Липченко и други офицери от военното разузнаване стават част от група, създадена специално за това.

Нова тактика

През май 2024 г. Financial Times съобщи, че европейските разузнавателни агенции са предупредили своите правителства за повишената заплаха от диверсии от страна на Кремъл. Според изданието руските спецслужби активно са подготвяли експлозии, палежи и щети на инфраструктура на европейска територия, както пряко, така и чрез посредници, без особено да се интересуват от смъртта на цивилни и съдбата на извършителите. Две седмици по-късно The New York Times съобщи, че ГРУ е отговорно за кампанията и основната му цел е да забави доставките на оръжия за Украйна и да създаде внушение за недоволство от подкрепата за Украйна в Европа. Военното разузнаване обаче не се гнуси от други теми – основното е, че те внасят раздор във вече поляризираното западно общество. Например удобен повод беше войната между Израел и Палестина.

В нощта на 30 ноември 2023 г. върху различни сгради в Париж се появиха графити под формата на звезда на Давид. Те бяха нарисувани от молдовските граждани Александър Чочий, Галина Гевкан, Максим Чугуряну, Вера Чобану и Вячеслав Валко. Валко отговорно снима надписите, за да докладва на шефа. По-късно около 250 графита с подобен дизайн бяха забелязани в предградията на Париж. Предполага се, че те е трябвало да се свържат с годините на нацисткото управление, което маркира къщите на евреите със звездата на Давид. Рисуването на шестолъчки е била единствената цел на пътуването на молдовците до града на любовта.

Чугуряну, Чобану и Валко успяват да избягат, но Чочий и Гевкан са задържани от полицията. Те признават, че друг молдовски гражданин, Анатолий Призенко, ги е изпратил в Париж и е платил за операцията. Преди инцидента с графитите Призенко е с проруски възгледи. По данни на “Център Досие” той е бил администратор на прокремълската група “За Митнически Съюз – просперитет на Молдова” в мрежата “Одноклассники”.

В коментар пред молдовското издание TV8 Призенко потвърди, че е организирал акцията. Преди това той посочва, че с него се е свързал мъж на име “Давид”, който го е помолил да намери двама души, които да изпишат графити. “Давид” е обещал по 250 евро на човек за работата. Призенко казва, че се познава с “Давид” чрез кореспонденция в TikTok, където последният се определя като представител на еврейската отбранителна организация “Щитът на Давид” в Европа.

Фотографът на акцията Вячеслав Валко, подобно на Призенко, е свързан с “Митническия съюз” – той се кандидатира за депутат в листите на блока “Избори на Молдова – Митнически съюз” през 2014 г., а напоследък помага на политика Илан Шор, чийто партия се контролира от ФСБ. Валко твърди, че в Telegram му е писал мъж, който уж го е виждал в Tiktok и споделя неговата гражданска позиция. Валко е трябвало да се срещне с хората на летището в Кишинев, да лети до Париж, а също и да закупи спрей боя на тебеширена основа. Неговият контакт е изпратил пари за разходите предварително. В групата един човек посочва къде трябва да се нанеса графитите. След края на операцията на Валко били обещани 500 евро, но той така и не ги видял.

Според източник на “Център Досие”, близък до президентската администрация, офицери от ГРУ също стоят зад тази операция за подстрекаване на антисемитизъм. Той твърди, че политическото ръководство на страната е недоволно от военните разузнавачи, тъй като акцията не е предизвикала паника и не е довела до насилие. По време на разпита задържаните молдовски граждани казват, че са рисували графити със звездата на Давид в подкрепа на евреите и това на практика обезсилва обществения отзвук.

Тази схема със скриването на истинските поръчители на събитията зад веригата от куратори става все по-често срещана при саботажите на Запад. На жаргона на разузнаването хора като Призенко се наричат ”групови водачи на агенти”. Както пише съветският военен разузнавач Константин Звонарьов, те са отговорни пред разузнавателната служба за дейността на останалите агенти. “Център Досие” вече писа, че полковник Денис Смолянинов редовно е използвал такива лидери на групи, например, за да изпишат надписи против Ердоган в Париж – те са предназначени да създадат напрежение между страните от НАТО на фона на преговорите за приемане на Швеция и Финландия в алианса. Изпълнителите често дори не осъзнават, че работят за руските разузнавателни служби.

Групови лидери се търсят чрез чатове за намиране на работа сред радикални или проруски активисти, или сред представители на престъпни групировки. Идеологията не е важна за ГРУ – крайнодесните и крайнолевите активисти са еднакво подходящи за задачи от държавно значение. Така в документите на Смолянинов открихме планове за организиране на леви радикални протести срещу НАТО и Украйна. Следващият куратор обещава на полковника да проведе акции с 15 души в цяла Западна Европа, от Лондон до Атина, под ясни лозунги – “не на въвличането на страната ни във война”, “НАТО е наш общ враг”, “за напускане на НАТО и закриване на военните бази” , “санкциите вредят не само на руската икономика, но и на нашата”. За организирането на такова антивоенно събитие ръководителят на групата поискал 7500 евро. От информацията следва, че е планирано да се започне мрежова работа с европейската левица на базата на някакъв “Клуб Молотов” и проруската украинска организация “Боротьба”, която е трябвало да осигури контакти с координатори.

Не е известно кой е съставител на документа. Самият “Клуб Молотов” не е регистрирана организация; уебсайтът му в интернет е изтрит, но остава страница във “ВКонтакте” с 56 последователи. Както следва от документите, с които разполага “Център Досие”, един от основателите на клуба е бившият активист на “Боротьба” Леонид Илдеркин, известен още с псевдонимите Михаил Рувимов, Семьон Шкловски и Дмитрий Дежньов. От 2016 г. този клуб провежда събития съвместно с “Антимайдан” и Съюза на политическите затворници и политическите емигранти на Украйна.

В документа е посочена акция, която вече е проведена в германския град Дуисбург. Съвсем в духа на плановете на организаторите действат и някои от хората, посочени в проекта като чуждестранни контакти. Например германецът Тобиас Пфениг през март 2024 г. говори на демонстрация в саксонския град Ауе с лозунга “Никога повече НАТО – никога повече войни!”, като разказва за скорошното си пътуване до Русия и срещата с Дмитрий Песков.

Подобни планове полковникът от ГРУ е имал и за балтийските страни. Според аналитичните бележки в неговите документи, в Литва офицери от военното разузнаване са планирали да разгърнат мрежа за подкрепа на Кремъл чрез поддръжници на Алгирдас Палецкис, бивш литовски политик, осъден за сътрудничество с руските разузнавателни служби. Според заключението на съда Палецкис е предавал на Русия информация за служители на литовските правоохранителни органи, които са участвали в процеса срещу бивши войници от специалните части на ФСБ ”Алфа”, извършили кървавото превземане на телевизионната кула във Вилнюс през 1991 г. В Латвия за лидери на групи бяха предложени бившият лидер на Руския съюз в Латвия в Даугавпилс Юрий Зайцев и председателят на Латвийската национална демократическа партия, бивш член на РНЕ (Руско национално единство е руска неонацистка паравоенна организация, основана от Александър Баркашов през 1990 година) Евгений Осипов.

“За единна координация на дейността в страните от ОНД (републики от бившия СССР) се предлага да се създаде Информационно-аналитична агенция, може би не на територията на Руската федерация (варианти Киргизстан, Армения), чрез която под различни предлози тайно да се финансират дейностите на подмрежата”, завършва документът.

Престъпни връзки

Схеми с подобни “протестни акции” са разработвани в продължение на няколко години и след началото на войната в Украйна ГРУ преминава към много по-активни и опасни дейности. През последните две години в Европа зачестиха палежите и опитите за саботажи.

През февруари 2024 г. заводът за производство на дронове Edge Autonomy в латвийския град Марупе се запали, а няколко месеца по-рано в Литва неизвестно лице подпали инсталацията на поддръжници на Алексей Навални в ШИЗО (наказателна колония). В Берлин на 3 май 2024 г. пламна завод на отбранителния концерн Diehl Group, чиито продукти се доставят в Украйна. Пожарът беше толкова голям, че потушаването му отне повече от три дни. Както съобщава The Wall Street Journal, германските разузнавателни служби предполагат, че палежът на завода в Берлин е дело на опитни професионалисти. Според тях в подобни операции Кремъл използва престъпници, които са вербувани в социалните мрежи и им се плаща в криптовалута.

Източник на ”Досие” от криминалните среди съобщи, че напоследък ГРУ активно си сътрудничи с бивши и настоящи оперативни служители на руското МВР за вербуване на агенти от криминалния контингент. Според него руските сили за сигурност издирват престъпници не само в Русия, но и в Украйна, Грузия, Армения, Молдова и Сърбия. Акцентът е върху тези, които имат задграничен паспорт и възможност за влизане в Европа. Източникът твърди, че той и негови познати няколко пъти са получавали предложения да отидат в балтийските страни или Полша, за да дестабилизират местната ситуация. Друг събеседник, близък до президентската администрация, казва, че се очаква спецслужбите да активират агенти сред престъпните кръгове на Молдова и Приднестровието, а те често имат паспорти от ЕС.

Екип за диверсии

За да организира саботажи, протести и атаки в чужбина, ГРУ събра цял екип. За такива задачи разузнаването създава специални оперативни групи, които могат да включват специалисти от различни звена, а понякога и от други разузнавателни служби. Това е необходимо, за да се комбинират различни професионални качества, което стана особено важно след поредицата от провали на ГРУ и масовото изгонване на хора “под прикритие” от посолствата.

Ако преди диверсиите в Европа се извършваха главно от оперативни служители на прословутата военна част 21955, то след началото на войната стана по-трудно и опасно лично да се ходи на мисии. Благодарение на това на преден план излязоха разузнавачи с добри умения за агентурна работа – един от тях беше полковник Денис Смолянинов. Той е роден през 1976 г. в Челябинск, завършва Челябинското висше военно авиационно училище за щурмани и служи в Смоленск. В средата на 2000-те се премества в Санкт Петербург и започва работа в командно-разузнавателен център 172 на ГРУ (военна част 64501). В такива центрове се влива разузнавателната информация за по-нататъшна обработка и анализ.

Владимир Липченко, действащ под псевдонима “Влодек Лях”, е подчинен на Смолянинов. Те работят заедно повече от десет години – съдейки по документи от материалите на Смолянинов, Липченко му е изпращал доклади още през 2011 г. От базите данни следва, че Липченко е бил обучен за офицер от разузнаването и след това е командирован във военни части, свързани с флота. По данни от 2007 г. Липченко е посочил адрес Москва, Народна милиция, 50. Там се намира Военно-дипломатическата академия, известна още като “Консерваторията”. Обучава кадри за разузнаване на въоръжените сили.

През 2006-2007 г. Липченко е назначен във военно поделение 74701. Съдейки по единственото споменаване в съдебното решение, това е военен команден орган в състава на Военно-морския флот. С голяма вероятност е възможно офицер от военноморското разузнаване да бъде посочен като служител в ръководен орган (например офицер в един от отделите на управлението за военноморско разузнаване). През 2008 г. Липченко служи във военно поделение 39079, разположено в Кронщад. Предполага се, че това е 43-и отделен взвод от 526-то комендантство по охрана и поддръжка на Ленинградската военноморска база. Вероятно офицерът от разузнаването Липченко след обучението си е бил назначен в комендантската част или по причини на конспирация, или поради непредсказуемата военна бюрокрация. Възможно е действителното място на служба на Липченко да не е в Санкт Петербург.

Първата и втората му съпруга също са регистрирани на адреси, свързани с военното разузнаване. В допълнение, първата съпруга на Липченко през 2008 г. е регистрирана в сграда, известна като “Блок на НКМФ” или “Дом на военните морски пехотинци”, където военноморските офицери получават апартаменти. Тя също е включена във военно поделение 10730-1, комуникационния център на разузнавателния отдел на Балтийския флот. Бойната част – тя закупува десантни лодки и водолазно оборудване, а сред личния състав е имало загинали. Съпругата на Липченко може да е била регистрирана там поради работата на съпруга си или самата тя да е била военнослужеща или държавен служител в комуникационен център. Дъщерята на Липченко от първия й брак, родена през 1999 г., също е регистрирана на адреса на “Консерваторията” на ГРУ. Сега, съдейки по социалните й мрежи, тя е напуснала страната и живее в Сърбия.

Друг човек, за когото има голяма вероятност да е част от диверсионната група от служители на ГРУ, е небезизвестният разузнавач Едуард Шишмаков. Шишмаков е бивш аташе в руското посолство в Полша, където работи поне от 2013 г. Вярно, той не е харесвал тази позиция – “Център Досие” разполага с историите на офицера за нападение от местни националисти, доклади за закупуване на евтина водка в посолството, оплаквания за езиковата бариера и необходимостта постоянно да се пишат доклади. Ето един пример:

“Добре съм. На 25 февруари организирахме прием в посолството по повод Деня на защитника на Отечеството. До гуша ни дойде от глупости. Ние се трепахме с този прием през цялата миналата седмица, през целия уикенд и той свърши за три часа, всички си тръгнаха и беше такова опустошение, че просто не може да се предаде. Накратко, приемите са просто мръсотия. Те се случват много често; всички посолства имат дни на въоръжените сили или национални празници. И през всички тези дни трябва да пътувате. Някои организират приеми през деня, някои вечер, някои в посолството, някои в ресторанти. Всички чуждестранни аташета говорят само английски, само няколко говорят полски. Така че трябва да се обясняваме на пръсти. Добре е, че поне има поляци, можете да говорите с тях. Накратко, работата тук не е захар. Не го мисли, не се оплаквам, просто е трудно с нашите хора, които имат образование от други отдели. А също и много вътрешни простотии, писане и т.н. Лягам си в най-добрия случай в един през нощта, ставам в седем, защото трябва да оставя (сина си) на детската градина, после в посолството – и след това съм за лудницата”.

Не е изненадващо, че Шишмаков не се прочу на дипломатическото поприще – през 2017 г. властите в Черна гора го обвиниха в опит за организиране на държавен преврат в страната с участието на сръбски националисти. Първоначално Шишмаков бе осъден задочно на 15 години затвор, но през юли 2024 г. бе оправдан. Сега той организира политически интервенции, докато си стои в Русия.

Шишмаков е служил по същото време и в същите военни части като Владимир Липченко, а преди това е бил на отчет във военно поделение 10730, с което е свързана първата съпруга на Липченко. Тогава, подобно на нея, той променя регистрацията си в Блок НКВМФ. Те са ходили на пътувания заедно с Владимир Липченко повече от веднъж, както сочат базите данни.

Към тази група принадлежи и Юрий Сизов – името му се появи в пресата през май 2024 г., когато украинските спецслужби го обвиниха в опит да организира терористични атаки в Киев на 9 май. Според украинската страна Сизов е служил във военна част 92154, част от специалните сили на ГРУ в Солнечногорск-2 край Москва. В базите данни “Център Досие” успя да открие регистрация на Юрий Сизов на адреса на щаб-квартирата на ГРУ. Сизов е най-младият от известните служители на тази група, едва на 36 години. Завършил е Череповецкото висше военно инженерно училище по радиоелектроника и, съдейки по неговите групи в Telegram, се интересува от протести, десни движения и емиграция, а също наблюдава групата на Игор Стрелков “Клуб на гневните патриоти”. Според информация от бази данни през февруари 2016 г. Сизов три пъти купува билети за “Сапсан” заедно с Ксения Шойгу и при това седят на съседни места.

Друг офицер от ГРУ, вероятно част от групата, е Александър Сапетко. Подобно на много офицери от разузнаването, той е роден в Магдебург, Германия, където съветските войски са били разположени в ГДР. Сапетко се оказва колега на полковник Смолянинов в 172-и командно-разузнавателен център на ГРУ, където той е служил поне от 2006 г. Както вече посочихме, служителите на центъра също участват пряко в организирането на разузнавателна работа в Украйна (поне през 2014-2016 г.) и опитват участие в информационната война в Украйна и балтийските страни. Възможно е центърът да има и бойни части, тъй като е закупил оборудване за гмуркане.

Организирането на диверсионни актове и европейското направление не са единствените за групата на полковник Смолянинов. За другите му проекти “Център Досие” ще разкаже в следващите разследвания.

Разследване на “Център Досие”
Превод: BIRD.BG

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!