Клетките на ГРУ в Полша и Чехия: Нови дани за диверсиите на Русия

Клетката на руското Главно разузнавателно управление (ГРУ) в Полша е координирана от рецидивист от Ростов. В Чехия бивша дисидентка, журналистка от Беларус, прокарва интересите на Кремъл “под ръка” с президента Милош Земан. И това са само единични случаи на саботажи и вярна служба на Русия.

Кой е Александър Безрукавий

На 19, 20 и 21 юли 2024 г. избухнаха експлозии в складове на DHL във Великобритания, Германия и Полша. По-късно европейските правоприлагащи органи установиха, че те са резултат от саботаж на ГРУ. Клетката, подготвила пратките с експлозиви, е базирана в Полша. А полското разследване посочва “Александър Б.” като координатор на една от нейните операции. На 5 април 2025 г. Ройтерс публикува името му – Александър Безрукавий. Очевидно той е бил важен агент за ГРУ и е участвал в други операции. „Центърът Досие“ установи, че Безрукавий е родом от Ростов на Дон, многократно осъждан и обявен за издирване. Вероятно военното разузнаване го е вербувало от подземния свят.

Миналото лято „Център Досие“ разкри как ГРУ намира изпълнители за саботажи. Служителите от разузнаването наблюдават чатове и групи за рускоезични хора в чужбина (например за намиране на работа или обсъждане на новини) и предлагат на участниците бързи пари. Такива агенти получават спорадични задачи – да снимат нещо, да го транспортират или да го запалят. Но за координиране на операциите са необходими професионалисти. Очевидно Александър Безрукавий се оказва точно такъв човек и колетите в Полша не са единствената му операция.

„Център Досие“ разкри, че през 2002 г. Безрукавий е признат за виновен в незаконно притежание на оръжие (чл. 222, част 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация), а през 2011 г. е преследван за кражба с взлом като част от организирана група (чл. 158, ч. 2, т. „а“, „б“), но делото е прекратено поради помирението на страните. Освен това в руските бази данни има наказателни дела, свързани с наркотици и грабежи, но датите на престъпленията са неизвестни. Според записите за закупуване на билети през 2014 г. той е пътувал с Михаил Куковинец, известен още като „Миша Светеца“. На този човек е посветен личен уебсайт, където се посочва, че той се стреми да живее според законите на света на крадците. Подобно на Безрукавий, Миша Светеца участва в кражби с взлом по домовете. Всичко това може да свидетелства, че самият Безрукавий е бил вербуван от ГРУ от престъпните среди. Събеседници на изданието от криминалната среда разкриха през лятото на 2024 г., че в хода на подготовката за саботажни акции руските силоваци активно са търсили агенти сред организираните престъпни групи.

Според базата данни на МВР през 2021 г. Безрукавий е обявен за федерално издирване, което след това е прекратено. В началото на 2024 г. той успява да напусне Русия и да отиде на обширно турне из Европа. Според полския вестник „Wyborzca“ през февруари 2024 г. той е отлетял от Истанбул за Босна и Херцеговина, след това е прекарал няколко месеца в Испания и не по-късно от август е отишъл в Полша. Там той координира поне една от операциите на ГРУ за изпращане на колети.

Източници на Wall Street Journal от разузнаването смятат, че по този начин ГРУ тества логистични системи, за да извърши в крайна сметка експлозии на товарни самолети, летящи за САЩ и Канада. Изданието пише, че след инцидентите в складовете на DHL през юли 2024 г. представители на Белия дом са се свързали с Кремъл и настояли операцията да бъде спряна. Но още на 1 август, под контрола на Безрукавий, агентите на ГРУ изпращат нов пакет. Този път в тях нямало експлозиви – само чифт маратонки и тениски. Според „Wyborzca“ Безрукавий ги е предал на някой си Вячеслав С., който ги е изпратил на несъществуващи адреси на организации в САЩ и Канада. Цялата информация за подателя е невярна, с изключение на името, тъй като при изпращане трябва да се показват документи. Тогава Безрукавий ръководи покриването на следите. По-специално той дава указания колата, в която са пътували участниците в операцията, да бъде изведена от Полша.

През октомври 2024 г. Безрукавий е задържан в Босна и Херцеговина. Според местните правоприлагащи органи той е инструктирал провокатори за последващо изпращане в Молдова. По време на закрито обучение участниците са били подготвени за некоординирани демонстрации и научени да скандират антиевропейски лозунги. По време на пътуването си до Европа Безрукавий се сдобива с нови документи. Според босненските медии той е имал испанска лична карта със себе си, когато е бил задържан.

Между Полша и Русия избухва битка за екстрадицията на Безрукавий. Полша изисква той да ѝ бъде предаден за делото за пратките, а руската страна си спомни наказателните дела за наркотици и оръжия, и отново постави Безрукавий в списъка за издирване. Полша спечелва конфронтацията – сега Безрукавий чака съдебен процес във варшавски следствен арест.

От Прага на два фронта – за ГРУ и Кремъл

На 2 април 2025 г. чешкият санкционен списък беше попълнен с две имена – беларуската журналистка Наталия Судленкова и нейният куратор от руското военно разузнаване Алексей Шавров. Според местните разузнавателни служби те са манипулирали обществения дневен ред в интерес на Кремъл. Опитите на Русия да се намеси във вътрешните работи на европейските държави не са рядкост, но този случай все пак е специален. В крайна сметка агентът на ГРУ се оказа политическа бежанка, някога е сътрудничила на Радио Свобода. Но паралелно с работата си за американската медийна корпорация Судленкова прокарва интересите на руските държавни компании. Сред нейните клиенти са Руската търговско-промишлена камара, „Росатом“, Руските железници и, според чешкото разузнаване – ГРУ.

„Център Досие“ установи, че кураторът на Судленкова е свързан с отделите за психологическа война на ГРУ, които се намесиха в американските избори. Самата Судленкова дълги години е работила с PR специалиста на руски държавни компании и олигарси Григорий Левченко, а също така е получавала финансиране от фондове към Министерството на външните работи.

„Бягството ѝ от Беларус беше фалшиво“, казва пред „Център Досие“ източник, запознат с обстоятелствата по случая на Наталия Судленкова. Тя е трябвало да напусне родината си през 1999 г. поради криминални случаи на кражби и пране на кредити на стойност 4,5 милиона долара. Медиите по това време я наричат ​​известна дисидентка и един от лидерите на беларуската опозиция. Самата Судленкова твърди, че преследването ѝ е започнало поради отказа ѝ да финансира предизборната кампания на Александър Лукашенко:

„Да се ​​каже, че няма икономически причини, би било просто лъжа. Имаше икономически причини, разбира се. Друго нещо е, че тези проблеми бяха създадени изкуствено. Моите проблеми с Александър Григориевич започнаха много преди той да стане президент. Тези проблеми започнаха с предизборната му кампания“, твърди тя.

Според нея преди изборите през 1994 г. някакъв човек ѝ казал: „Ние сме големи бизнесмени, нека имаме свой президент“. Но Судленкова отказва и вместо това „финансово и организационно“ подкрепя Станислав Шушкевич, който се проваля на вота.

Бизнесът в живота ѝ върви ръка за ръка с политиката – от 1988 г. тя е секретар на Беларуския народен фронт, а след това се присъединява към Обединената гражданска партия на Беларус. В същото време Судленкова оглавява минската финансова компания Фико и Беларуския финансов съюз.

Въпреки икономическия мотив, в Чехия случаят ѝ беше счетен за политически мотивиран и тя получи убежище. На новото място на пребиваване, както установи „Център Досие“, политиката и бизнесът отново са преплетени. През 2002 г. Судленкова става кореспондент на беларуската редакция на Радио Свобода, но почти едновременно с това оглавява вестник „Пражки телеграф“, основан от Руската търговско-промишлена камара.

Вторият човек, срещу когото Чехия наложи санкции, е Алексей Шавров. Според местните разузнавателни служби това е офицер от ГРУ, който е ръководил Судленкова. „Център Досие“ установи, че той е регистриран в Москва на улица „Свобода“ 21/2. Този адрес е свързан с военната част 74455 на ГРУ – Център за оперативна координация на органите на военното управление. Там се намира и Центърът за специални разработки на Министерството на отбраната. И двете звена участват в операции за намеса в политиката на други държави и хакерски атаки. Служители на военно поделение 74455 бяха обвинени в хакване на сървърите на Демократическата партия на САЩ през 2016 г. и в неуспешна кибератака срещу офиса на ОЗХО (Организация за забрана на химическите оръжия) в Нидерлания – същият, в който злощастните хакери бяха заловени с квитанции за такси от сградата на ГРУ до летището. Центърът за специални разработки е една от научните компании на Министерството на отбраната, където също се набират хакери.

Кога точно Судленкова е била вербувана от ГРУ, чешките власти не разкриват. Но нейната двойна игра очевидно е започнала преди повече от десетилетие. В ролята си на журналист от Радио Свобода Судленкова интервюира колегата на Владимир Путин. Като предприемач тя си сътрудничи с руски държавни компании. Чешката служба за информационна сигурност смята, че докато е живяла в Чехия почти 25 години, Судленкова се е занимавала с манипулиране на информация срещу заплащане – тя е организирала публикуването на положителни статии за „Росатом“ и санкционирания олигарх Алишер Усманов в местните медии.

Изданието ни успя независимо да потвърди фактите за сътрудничеството ѝ с държавни компании и организации, които разпространяват влиянието на Кремъл. Както показват документите, с които разполага „Център Досие“, Судленкова започва да си сътрудничи с „Росатом“ не по-късно от 2012 г. по предложение на тогавашния заместник-директор на отдела по комуникации на държавната корпорация Владислав Бочков, а пиарът на „Атоменергомаш“ Григорий Левченко става неин постоянен контакт. Според документите, бившата дисидентка е подготвила рецензии на чешката преса за ядрената енергетика за „Росатом“ и е помогнала за публикуването на материали в местни медии – както хвалебствени за руската компания, така и негативни за чуждестранните конкуренти (например за украинската „Енергоатом“). Най-вероятно сътрудничеството е започнало много по-рано – през 2006 г. журналистката публикува обширни статии, написани на казионен език за успехите на руската ядрена енергетика. През 2015 г. PR агенцията Essential Communications, свързана със Судленкова, дори получава награда за PR кампания за Росатом – за нея капитан на ядрен ледоразбивач е докаран в Чехия с олимпийския огън.

Такова внимание към Чешката република не е изненадващо. До 2014 г. страната е обещаващ пазар за „Росатом“ – първата чешка атомна електроцентрала е пусната в съветско време, Русия се състезава с американски компании за обслужване на втората, а проектът за разширяване на реактора, планиран от чешките власти, обещава нови договори. Анексирането на Крим и санкциите, наложени срещу Кремъл, свиват желанието на чешките власти да си сътрудничат с руските енергийни компании. Но по това време Григорий Левченко се премества на друга работа – в екипа на президента на руските железници Владимир Якунин. Заедно с него Судленкова също промени сферата на интересите си.

Тя организира серия от пиар-кампании за Владимир Якунин, преговаря с чешки медии за публикуване на материали за Руските железници, подготвя резюмета за неговите речи и съставя списъци на приятелски настроени политици, бизнесмени и журналисти в Чешката република. По-специално, през май 2015 г., благодарение на нейните усилия, голямото чешко списание Techmagazin издава специален брой за железниците с раздел за руските и интервю с Владимир Якунин. Целта на тази и други подобни публикации е да се отвлече вниманието на чешката общественост от дискусиите за агресията на Кремъл в Украйна и да се подчертаят ползите от сътрудничеството с руски компании (за това, разбира се, санкциите трябва да бъдат премахнати).

Впоследствие Якунин е уволнен и той се концентрира върху развитието на своя институт „Диалог на цивилизациите“. Тази организация е замислена като инструмент на меката сила на Кремъл, чрез който Якунин установява връзки със западни политици и експерти. Судленкова продължава да работи в екипа на Левченко и вече се занимава с личния пияр на Якунин и института в Чехия.

През 2015 г. Судленкова дори иска от структурите на Якунин да отпуснат няколко хиляди евро за организиране на концерт за 70-годишнината от победата във Великата отечествена война. Домакин на събитието е група привърженици на Земан, а Судленкова настоява, че е много важно руската страна да подкрепи чешкия президент, тъй като той страда заради прокремълската си позиция. На концерта детски хорове от Русия и Чехия изпълняват военни песни, а в центъра на града е докарана съветска военна техника. Не е известно дали Якунин е отпуснал парите, но както пишат медиите, акцията се провежда под патронажа на президента на Чехия Милош Земан, с подкрепата на Координационния съвет на руските сънародници в Чехия, вестник „Пражки телеграф“ и представителството на Россотрудничество в Чехия.

Концерт в Чехия за 70-годишнината от победата във Втората световна война:

Според източник на „Център Досие“, близък до „Роскосмос“, през лятото на 2018 г. Судленкова е участвала в някои пиар-проекти на държавна компания в Чехия. Например с нейна помощ Звездното градче е трябвало да посетят финалистите от детския конкурс „Космосът обединява“, организиран с подкрепата на руския посланик в Чехия Александър Змеевски и президента на страната Милош Земан. Судленкова координира и опит за изстрелване на златен чешки дукат в космоса в чест на 100-годишнината от възникването на чешката държава. Вярно, съдбата на дуката остава неизвестна.

Телеграм-каналът „ВЧК-ОГПУ“ съобщава, че през 2019 г. Григорий Левченко има проблеми поради наказателни дела срещу изпълнители на руските железници. Скоро пиарката се сбогува с Якунин и отива да работи в USM холдинга на Алишер Усманов. Судленкова вероятно пак го последва – в обвинението ѝ присъства и USM.

Основното официално място на работа на Судленкова продължава да бъде изданието „Пражки телеграф“, където до последно тя заема длъжността главен редактор. Съдейки по архивни публикации на уебсайта, Судленкова отдавна се е отдалечила от някогашните си демократични възгледи. Още през 2011 г. в авторската си колонка тя симпатизира на убития либийски диктатор Муамар Кадафи, а през 2014 г. се обявява против Евромайдана в Украйна.

Работата в Радио Свобода остава в миналото и бившата дисидентка започва открито да сътрудничи на руското посолство и на различни организации за мека сила към външното министерство. Например през 2015 г. тя участва в конференция за „народната дипломация“ в Руския дом в Прага, а през 2018 г. координира филмов фестивал в руското посолство в Чешката република.

Судленкова помага и на организаторите на „Безсмъртния полк“ в Прага да се свържат с чешкия президент Милош Земан.

Според документите, с които разполага „Център Досие“, не по-късно от 2016 г. вестник „Пражки телеграф“ започва да получава средства от Фонда за подкрепа и защита правата на сънародниците, живеещи в чужбина, по-известен като „Правфонд“. Това е организация към руското Министерство на външните работи, чрез която се плащат различни пропагандни инициативи, включително адвокати на хора, работили за Кремъл. Например „Правфонд“ финансира съдебната защита на убиеца Вадим Красиков, който застреля бивш чеченски военен в центъра на Берлин и бе тържествено разменен за руски политически затворници. С подкрепата на „Правфонд“ Судленкова стартира рубрика в „Пражки телеграф“, където дава прости правни съвети – как да получите разрешение за работа, помощ за жилище и т.н.

По справка от 2022 г. малко повече от 20 души са се обърнали към редакцията на „Телеграф“ за правни консултации. Отговорите на много от техните въпроси могат лесно да бъдат намерени в интернет – например, един от кандидатите твърди, че е попитал каква е възрастта за пенсиониране в Чехия. Тази правна подкрепа за сънародниците обаче струва на руския бюджет 12 000 евро. Анализираните от „Център Досие“ материали сочат, че това е сумата, която „Телеграф“ получава годишно от 2020 до 2022 г.

В доклада за целевото използване на безвъзмездната помощ се посочва, че издател на „Пражки телеграф“ е компанията VRM Company s.r.o., ръководена от Михаил Михайлович Чепелов. Според сайта EU Objective.info, това е съпругът на Наталия Судленкова, бивш служител на беларуската КГБ. През 2023 г. „Пражки телеграф“ все още е сочен като активен проект на „Правфонд“.

След налагането на персонални санкции Наталия Судленкова има 30 дни да напусне територията на Чехия.

Разследване на “Център Досие”
Превод: BIRD.BG

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!