The Insider:
Хавански синдром. Как руското ГРУ осакатява американски дипломати със секретно оръжие

Вече 10 години американски дипломати, служители и разузнавачи по целия свят се сблъскват с мистериозни инциденти, известни като „Хавански синдром“. Това е като парализиращ удар от някаква невидима сила, която ги оставя инвалиди за цял живот – те не могат да се концентрират, губят равновесие внезапно, страдат от ужасни мигрени. Американските разузнавателни агенции доскоро заявяваха, че нямат информация за съпричастност към това на други държави, но ние успяхме да открием, че времето и мястото на атаките са свързани с пътуванията на служители на ГРУ от военно поделение 29155. Две жертви са видели служители на 29155 преди нападението или непосредствено след нея и ги идентифицираха по снимка. Оказа се също, че Военномедицинска академия, свързана с ГРУ, изучава клиничните ефекти, причинени от „Хаванския синдром“, а един от ключовите членове на група 29155 е получил държавна поръчка за разработване на акустично оръжие.

Какво представлява “Хаванският синдром”

„Хаванският синдром“ получи името си след един от най-големите инциденти, случили се през 2016 г. в кубинската столица. Много американски и канадски служители на местното консулство се сблъскаха със странен феномен. Те се разболяха внезапно, почувстваха силен натиск (понякога болка) в ушите, пристъп на гадене и паника, усещане за странни звуци – или силен шум, или много висок звук, подобен на чуруликане на скакалец, а като последствия от тях месеци или дори години ги следват замъглено съзнание, проблеми с концентрацията, внезапна загуба на равновесие, хиперакузис, (повишена острота на слуха и понижена чувствителност към определени звукови честоти, бел. ред.), проблеми със съня. С течение на времето става ясно, че нещо подобно се повтаря с американски дипломати, служители и разузнавачи по света, често направо в помещенията на консулствата. Медицинските тестове са направили възможно в много случаи да се открият обективни доказателства за следи от травма в определени области на мозъка и по този начин да се изключи психосоматика. От общия брой оплаквания от американски държавни служители, събрани през последните години (повече от 1000), поне няколко десетки са добре проверени и доказани, и те са се случили по целия свят – от Европа (включително Русия) до страните на Югоизточна Азия и Латинска Америка, от 2014 г. и досега. Какво причинява този ефект все още не е установено, но основната работна версия е импулсно микровълново излъчване.

Както успяхме да установим, има явна връзка между пътуванията на офицери от ГРУ от поделение 29155 и случаите на „Хавански синдром“ в различни региони на света.

Франкфурт, 2014. Идентификация на Гордиенко

Проследяването на движението на офицери от ГРУ в Европа е доста трудно, тъй като те обикновено летят в една страна, а след това наемат кола и карат до друга – за да е по-трудно да се изчисли дестинацията им. Освен всичко друго, това им помага да се представят за туристи и предпочитат да влязат в зоната Шенген през страната, издала визата, за да привлекат по-малко внимание. Освен това те, като правило, летят в групи, които се сменят един друг – някои наблюдават жертвата и провеждат приготовления, други участват пряко в изпълнението. Всичко се разви по този сценарий през 2014 г.

На 26 януари 2014 г. двама служители на военно поделение 29155 кацат в Прага – Александър Мишкин (с паспорт на името на Петров) и Денис Сергеев („Сергей Федотов“). Четири години по-късно те ще станат известни в цял свят като отровителите на Скрипал в Солсбъри, но този път имат съвсем друга задача. Те вземат влака до Мюнхен, където на 30 януари наемат кола. Изчезват за два дни и, както показва километражът, отиват в друг град, който не е известен (например Франкфурт може да е в този радиус). Веднага след завръщането си те се връщат в Прага и на 2 февруари летят обратно в Москва. Най-вероятно това е първото „разузнаване на района“.

Няколко месеца по-късно започва основният етап от операцията. На 25 септември същият Денис Сергеев излита от Москва за Милано (тогава има нова италианска виза), по същото време, но за Париж, Егор Гордиенко („Георгий Горшков“) излита за Париж с френска виза – помнете това име, той отново ще играе важна роля в тази история. И двамата веднага ще вземат влака при пристигането си, за да се срещнат скоро в Женева. Там те отново наемат кола, този път за 5 дни (къде са отишли ​​пак не е ясно). В останалите дни те очевидно също не са в града (въпреки че според легендата имат резервирани курсове по английски наблизо – кой ли руснак не лети до Женева за няколко седмици, за да подобри уменията си по английски). Те резервират хотел директно от летището в Женева, което им позволява да пътуват оттам до всяка шенгенска дестинация, без да оставят следа (повечето европейски авиокомпании дори не изискват документ за самоличност при вътрешни полети в Шенген). Те се връщат в Москва на 13 октомври – отново по различни маршрути.

Сергеев и Гордиенко са заменени от следващата група. Първо пристигат Иван Терентьев („Лебедев“) и неговият помощник Николай Ежов („Кононихин“), който пристига във Виена на 11 октомври. Малко по-късно, на 15-и, към тях се присъединява Данил Капралов („Степанов”). От 17 до 24 октомври Александър Ковалчук ​​(„Данилин“) се присъединява към групата. Между другото, всички гореописани лица, с изключение на Мишкин, след година ще участват в отравянето на българския оръжейник Емилиян Гебрев с „Новичок“. И след това ще действат по същия начин, като се сменят на ротационен принцип.

Операцията приключва на 3 ноември, когато и тримата членове на група 29155 отлитат едновременно, но през различни летища – Ежов от Виена, а Терентьев и Капралов от Женева. От хотелските резервации на Капралов и датите на резервации на самолетни билети става ясно, че те са знаели за планираното заминаване на 3 ноември много по-рано.

А на 4 ноември във Франкфурт служители на американското консулство се натъкват на поредица от странни нападения. Един от пострадалите (да го наречем Тейлър) се почувствал зле точно в сградата на консулството – силен натиск в гърдите, след това във врата и главата, световъртеж, започва да се поти, да му прилошава, сърцето бие лудо, слухът сякаш е изключен, само силен и висок звук се чува в главата му. Няколко секунди по-късно Тейлър губи съзнание.

Тейлър си спомня, че няколко седмици преди инцидента (той/тя не помни точно кога) е забелязал подозрителен мъж със здраво телосложение и висок ръст, който се разхождал из жилищния комплекс, предназначен за служители на консулството, и снимал района. Тейлър го пита какво прави тук, а той отговаря нещо със силен акцент и се отдръпва.

Когато чрез посредници The Insider, 60 Minutes и Der Spiegel показаха на Тейлър снимка, отговаряща на описанието на Егор Гордиенко, той отговори уверено: „Да, това е той, сега настръхвам, когато гледам тази снимка.“

Може би това е просто съвпадение? Може ли жертвата да го идентифицира? Но подобни съвпадения впоследствие ще продължат почти всяка година с нарастваща честота.

Китай и рали “Пътят на коприната”, 2016–2017

The Insider вече информира за мащабен проект на ГРУ – ралито “Пътят на коприната”, чийто маршрут минаваше от Казан през страните от Централна Азия до Китай. Ралито е използвано като прикритие за трансфер на агенти, превоз на стоки и легализация на работа в чужбина.

През 2016 г. ралита се провеждат за първи път не само в Централна Азия, но и в Китай. И точно тогава, от лятото на 2016 г., американските дипломати започват да съобщават за странни здравословни проблеми.

Организаторът на тези ралита Булат Янборисов, който поддържа постоянен контакт с всички ключови служители на група 29155, лети до Китай през май 2016 г., за да подготви събитието. (Заслужава да се отбележи, че преди отравянето на Гебрев той също лети за България по същото време като същите „Горшков“ и „Федотов“ няколко дни преди първото му отравяне.)

А на 6 юли 2016 г. група агенти 29155 отлита за Казан, състои се от същия военен лекар Александър Мишкин („Петров“), Алексей Калинин („Никитин“), Алексей Толстопятенко („Тимур Нозиров“) и Роман Пунтус ( „Панова“). Три дни по-късно ралито започва и колона от камиони се придвижва към Китай. Следите на групата се губят за известно време, но на 25 юли Мишкин се връща в Москва със самолет от Китай и веднага след завръщането си отива в Санкт Петербург – там се намира постоянният контакт между Мишкин и Сергей Чепур, професорът във Военно- медицинска академия и ръководител на Изследователския изпитателен институт по военна медицина, който в ГРУ отговаря за тестването на ефектите на различни видове токсични вещества и други оръжия върху организма.

Именно това лято в Китай са забелязани странни инциденти със служители на американски консулства. Първата жертва е ai-специалист от Държавния департамент, отговарящ за съхранението на класифицирана информация и работещ в Шанхай. Симптомите му също се появяват внезапно – на 12 юни той започва да изпитва силен световъртеж, трудно поддържа равновесие и дори ставането от леглото му е проблем. Понякога просто пада, докато върви по улицата, започват и проблеми с краткосрочната памет. След няколко месеца симптомите започват да отшумяват, но през 2018 г. той отново започва да губи равновесие внезапно. След няколкомесечно изследване официалното заключение на лекарите е само „неизвестно въздействие на околната среда, причиняващо черепно-мозъчна травма“.

През 2017 г. служители на ГРУ от поделение 29155 продължават да използват ралито като начин да попаднат до Китай. На снимката по-долу например Сергей Андреенко се усмихва на заден план – той се присъединява към състезателите под прикритието на автомонтьор и влиза в Китай на 12 юли 2017 г., и се връща със самолет от Сиан в Новосибирск на 23 юли 2017 г.

Междувременно все повече и повече американци съобщават за странни здравословни инциденти. През лятото на 2017 г. в Гуанджоу се появяват няколко жертви наведнъж – някои от тях казват, че са чули странен висок звук, различен от всичко, което са чували дотогава. Жертвите се оплакват и от световъртеж, мозъчна мъгла, главоболие, загуба на краткотрайна памет, безсъние и гадене. Една жертва съобщава, че внезапно губи равновесие и понякога усеща остър натиск в ушите си. В резултат на това се налага Държавният департамент на САЩ да евакуира от Гуанджоу повече от 10 служители.

Подобни инциденти има и в Пекин през 2017 г. Най-малко една американска държавна служителка, сътрудник на Министерството на търговията, съобщава за странни звуци и внезапни здравословни проблеми – гадене, загуба на равновесие, болки в ушите.

Информацията за китайските инциденти е очевидно непълна, може да има повече случаи, отколкото знаем днес, точно както може да има повече пътувания на служители на ГРУ, така че е трудно да се правят сравнения между конкретни епизоди и пътувания на членове на 29 155 в Китай. Може би благодарение на това разследване други жертви ще разкажат своите истории и това ще ни позволи да установим пълната картина.

Тбилиси, 2021 г. Идентификация на Алберт Аверянов

Джой (ще я наречем така) се мести от САЩ в Грузия през февруари 2020 г. със съпруга си дипломат и сина им. Те се установяват в Тбилиси в къща на тиха улица, недалеч от посолството. Джой, лекар по образование, работи в частна американска клиника.

На 7 октомври 2021 г. тя чака сина си да се върне от училище, докато пере бельо на втория етаж. Когато вади дрехи от пералнята, обръщайки се към прозореца, изведнъж усеща нещо подобно на мощна звукова вълна, която пронизва главата й отляво, от страната на прозореца, изпълва я с всепоглъщащ шум и следва ужасно главоболие. Джой излиза от стаята и влиза в банята, където звукът сякаш изчезва от главата й и тя повръща. Обажда се на съпруга си, който скоро пристига, придружен от служители по сигурността в посолството.

Докато чака съпруга си, Джой поглежда навън, забелязва странна кола, която никога преди не е виждала на тази улица, и я снима. Близо до колата тя вижда висок, рус, слаб мъж. До него има едно момиче, и двамата много добре облечени, сякаш отиват на сватба или на театър. Когато мъжът вижда, че Джой го снима, бързо се мушва в колата.

От този ден до сега Джой изпитва тежки мигрени всеки ден (каквито никога преди не е имала). Съзнанието й е замъглено, трудно намира стъпалата, когато слиза по стълбите, координацията на движенията е нарушена, започват проблеми с вестибуларния апарат. Често звънят ушите й и е развила проблеми със слуха. Световъртежът е толкова силен, че понякога дори й е трудно да се обърне в леглото. Слухът й е станал свръхчувствителен и дори звукът от климатика й звучи като рев на двигател на самолет.

В университета Джон Хопкинс на Джой е поставена диагноза, потвърдена по-късно в университета в Лос Анджелис – двустранна дивергенция на полукръглите канали, много рядко заболяване. Може да е вродено, но тогава болестта би трябвало да се е проявила отдавна, или би могло да е резултат от нараняване, но Джой не е имала такива. Налга се да й направят операция и да й поставят метални пластини от двете страни на черепа. Това облекчава симптомите, но не ги премахва напълно.

Американските следователи не успяват да установят какво е причинило инцидента. Въпреки това, както установи The Insider, по странно съвпадение офицери от ГРУ от поделение 29155 в този момент са били в Грузия.

На 30 септември 2021 г. в командировка заминава началникът на военно поделение 29155 генерал Андрей Аверянов. По същото време от Москва излита и синът му Алберт Аверянов, когото баща му взема в своята част няколко години по-рано. Алберт, въпреки младата си възраст (тогава е на 21 години), вече е натрупал сериозен опит – докато все още е студент в Московския държавен университет, през 2017–2018 г. той неофициално „се обучава като стажант“ в Женева под ръководството на гореспоменатия Егор Гордиенко, който пък тогава работи там под прикритието на втори търговски представител на Русия в Световната търговска организация.

След това Алберт става активен член на групата (както се вижда от неговите обаждания и спътници), въпреки че, за разлика от другите, той продължава да води напълно публичен начин на живот, лети в чужбина под истинското си име, играе футбол с приятели за отбора на Евиан (60 мача на година), вози приятелката си Настя в своя Mercedes-Benz ML/GLE. И едва ли някой от съучениците му е знаел за тайния му живот. По време на описаните събития Алберт току-що е завършил магистърската си степен във Факултета по глобални процеси на Московския държавен университет (темата на дипломната му работа е „Формиране и институционализация на глобалното ниво на управление на миграционните процеси“).

Същия ден генерал Аверянов изключва телефона си и е трудно да се проследи по-нататъшният му маршрут, знаем само, че той се появява отново в Москва на 10 октомври, по същото време като сина си.

Телефонът на сина показва, че на 30 септември той е отлетял за Ташкент, където на следващата сутрин се е обадил на узбекски мобилен номер от летището. Това обаждане е последното, което Алберт ще приеме за следващите 10 дни. 40 минути след това обаждане, в 8:40 сутринта на 1 октомври, самолетът Ташкент-Тбилиси излита от летището.

След това телефонът на Аверянов-младши е в роуминг, но без достъп до мрежата. Девет дни след последното обаждане от Ташкент – и само два дни след инцидента с Джой – на 9 октомври Алберт Аверянов отново включва телефона в Ташкент (видно от съобщението „Добре дошли в Узбекистан“, което получава в същия момент) и на следващия ден се връща в Москва.

Когато на Джой беше показана снимка на Алберт Аверянов, тя веднага го разпозна:

„Когато видях тази снимка, веднага имах спонтанна реакция, почувствах се зле. Не мога да съм 100 процента сигурна, че това е точно този човек, но определено много прилича. Дори до ден днешен, когато го гледам, усещам същата интуитивна реакция.”

Алберт Аверянов в разговор с The Insider отказа да коментира участието си в инцидента.

Странни съвпадения: Белград и Ханой, 2021 

Както се вижда от атаката в Тбилиси, членовете на група 29155 предпочитат да не летят директно до страната на местоназначение, за да направят операциите по-трудни за проследяване на полетите. Въпреки това, като се сравнят работните заминавания от Русия на екипи на ГРУ с епизоди на „Хаванския синдром“, могат да бъдат открити интересни съвпадения.

Например, през 2021 г., преди инцидента в Тбилиси, генерал Аверянов и неговият екип извършват още няколко работни пътувания, които всеки път съвпадат с епизоди на „Хаванския синдром“. И така, вечерта на 17 юли 2021 г. Андрей Аверянов, Роман Пунтус и Вячеслав Долганов отиват в Душанбе и се връщат в Русия в началото на август. Къде са летели не е известно, но на следващата сутрин, 18 юли, самолетът излита от Душанбе за Белград, а на 26 юли в Белград се случва инцидент със служителка на ЦРУ, базирана в Сърбия, която преди това е работила в отдела, който се занимава с Русия.

Според американски източници, запознати със ситуацията, тя била вкъщи вечерта и хранела бебето си, когато усетила това, което описва като „удар“ – сякаш някакъв лъч е бил насочен към нея. Тя ляга на пода и след това се премества в друга стая. Посочено е, че според нейното описание ударът е бил тясно насочен и е възможно да се излезе от въздействието на този „лъч“, като се направят няколко крачки встрани. Според източника тя е сигурна, че детето също го е усетило. Тя е евакуирана и като останалите пострадали е диагностицирана с черепно-мозъчна травма.

А на 8 август Аверянов, Долганов и Пунтус отново са в командировка и пак през Душанбе. Връщат се само след две седмици. Именно в тези дни, около 15 и 21 август, се случват два тежки инцидента с американски граждани в Ханой.

Около 15 август (датата е известна приблизително, но не може да има съществени разлики) са ранени 11 души – двама служители на посолството, петима представители на Министерството на отбраната и няколко командоси. Според нашите източници, един от пострадалите разказва, че симптомите са били предшествани от усещане за оглушителен шум – „като прахосмукачка или реактивен двигател“, след което се е почувствал сякаш гърдите му са притиснати и съзнанието му е замъглено. Друг се почувствал така, сякаш моментално е бил потопен на стотици фута под водата, последвано незабавно от силно замайване и паническа атака.

Нашите източници твърдят, че няколко дни по-късно е имало нов инцидент – рано сутринта на 21 август служител на ЦРУ, който преди това е работил в Украйна, се събудил със странни усещания. Отначало чул някакъв нискочестотен звук, а след това сякаш имало експлозия в главата му. Той е един от малкото хора, които са били медицински прегледани малко преди инцидента, така че лекарите да могат да сравнят биомаркерите в кръвта преди и след инцидента и да запишат невронни увреждания (повече за това кои биомаркери помагат за идентифициране на мозъчни увреждания, по-долу).

Преди атаката той е бягал в ултрамаратони, а след нея едва може да ходи повече от 15 минути и според собствените си усещания „функционира на 35%“ поради мозъчна мъгла. Официалната диагноза е дисфункция на невронната мрежа и постоянна дисавтономия поради мозъчно увреждане.

Тъй като все още не е възможно да се установи къде точно е летяла групата на Аверянов от Душанбе през юли и август и, за разлика от Тбилиси и Франкфурт, никой не ги е идентифицирал на място, няма преки доказателства за тяхното участие в тези инциденти. Любопитно е обаче, че действията на група 29155 са синхронизирани във времето с епизоди на „Хаванския синдром“.

Мистериозен лиценз

Както често се случва в ГРУ, счетоводният отдел проваля конспирацията. На 12 декември 2019 г. полковникът от ГРУ Иван Терентиев (известен още като „Иван Лебедев“), заместник на Аверянов в поделението 29155, изпраща писмо с „разяснения“ до началника на отдела за борба с корупцията на президента на Русия Андрей Чоботов. В писмото Терентиев обяснява защо не е включил 100 000 рубли в декларацията за допуск, която е трябвало да подаде като част от повишението си на длъжност в президентския кабинет (появявайки се в разследванията на The Insider, Терентиев не можа да продължи дейността си в Европа и е изпратен в почетно изгнание като главен федерален инспектор за Сахалинска област).

Терентиев е не просто шпионин, а висококвалифициран военен инженер, който съчетава работата на заместник-командир на диверсионна група с изследователска работа в Министерството на отбраната (той е съавтор на десетки научни статии, като „Критерийна оценка на ефективността на стрелба под вода с отчитане на динамичната стабилност на системата „стрелец – оръжие – среда“). Но 100-те хиляди рубли, от които се интересува антикорупционната агенция, са платени за нещо друго, а именно за работа във Фондацията за перспективни изследвания, която се занимава с „разработване и създаване на иновативни технологии“ във военната сфера. Отделът за борба с корупцията изисква доклад за това каква работа е била извършена за фондацията и Терентиев се обръща към своя помощник, подполковник Николай Ежов (известен още като „Николай Кононихин“, назначен за главен федерален инспектор за съседната Магаданска област на Сахалин), за да изпрати копие по имейла до Кремъл. Ежов изпраща споразумение, в което се посочва, че Терентиев като победител в конкурса ще прехвърли своята „индивидуална работа“ на Фондацията. Антикорупционният отдел не остава доволен от този отговор и иска подробно обяснение каква е същността на тази работа.

И тук Ежов изпраща документ, от който следва, че Иван Терентиев е прехвърлил на фондацията „индивидуална работа“, озаглавена „Потенциални възможности на несмъртоносни акустични оръжия по време на военни (бойни) операции в града“.

Какъв вид „акустично оръжие“ разработва Терентьев? Ако говорим за оръжия, които използват звукови вълни, тогава бихме могли да говорим за инфразвукови оръжия, които действат на голямо разстояние и са предназначени да предизвикват паника във врага, или за вълни от звуковия спектър, които предизвикват оглушителен ефект. Малко вероятно е това да е ултразвук, който бързо се абсорбира или разпръсква. Но може би оръжието е наречено акустично по друга причина – микровълновото излъчване от човешкото ухо при определени условия може да се преобразува в акустичен сигнал (ефект на Фрей). Именно този ефект американските изследователи смятат за най-вероятния кандидат за причината за „Хаванския синдром“.

Какво причинява “Хаванския синдром” и какво общо имат с него лекарите от ГРУ?

„Хаванският синдром“ е толкова необичаен феномен, че дълго време изследователите се съмняват, че изобщо е реален – мнозина го приписват на психосоматични разстройства или погрешно тълкувани странични ефекти от други заболявания. Но с течение на времето се появяват толкова много данни, че става невъзможно да се отрече наличието на този феномен – от стотици оплаквания са идентифицирани няколко десетки добре проверени случая, при които е ясно установено конкретно увреждане на мозъка.

Разузнавателната общност на САЩ събира група от експерти, които заключават, че „Хаванският синдром“ е предизвикан от „уникална комбинация от характеристики, които не могат да бъдат обяснени с известни екологични или медицински състояния и могат да бъдат причинени от външни стимули“. Въпреки това през март 2023 г. Службата на директора на националното разузнаване (ODNI) публикува доклад, в който се нарича „много малко вероятно“ „Хаванският синдром“ да е причинен от въздействие от чужд противник. Оценката шокира стотици бивши и настоящи дипломати, офицери от разузнаването и техните семейства, които вярват в противното. Много от тях се чувстват предадени от своето правителство заради неспособността му да идентифицира виновника за тяхната трагедия.

Д-р Дейвид А. Релман, микробиолог от Станфордския университет и съпредседател на групата, заяви пред The ​​Insider, че мнозина преди това са отхвърляли жертвите на „Хаванския синдром“ като странични ефекти на депресия или други заболявания, но (ако става дума за потвърдени случаи) в по-голямата си част жертвите са били здрави преди атаката и не са имали депресия, мигрена или нещо подобно. Това се потвърждава не само от техните показания, но и от резултатите от медицински прегледи, на които много от тях са минали по време на работа.

Въпреки, че фактът на увреждане на мозъка при жертвите на „Хаванския синдром“ е извън съмнение, не е напълно ясно точно какъв вид въздействие е довело до това, отбелязва Релман. Един от вариантите е импулсно микровълново лъчение, друг вариант е ултразвук, но във втория случай възникват много проблеми – ултразвукът е много по-лесно да се отслаби от всякакви препятствия, като например дебела стена, а разстоянието до жертвата трябва да бъде много по-малко, отколкото при използване на микровълни.

Експериментално е доказано, че импулси от определен тип могат да увредят невроните и миелиновата обвивка на невронните клетки, добавя Релман, и следи (маркери) от това увреждане могат да бъдат открити в кръвта – за невроните това е протеинът NEFL (тънък полипептиден неврофиламент), а ако миелиновата обвивка е увредена – GFAP (глиален фибриларен киселинен протеин). Но тестът за тези маркери трябва да се извърши незабавно, за предпочитане още в първия ден, а не всички жертви са успели да направят такъв тест. Желателно е на пострадалия да му бъдат взети и кръвни изследвания преди пристъпа, за да е по-правилно съпоставянето на биомаркерите, а и такива случаи да са още по-малко.

Според констатациите на експертната група:

„Електромагнитната енергия (особено импулсните сигнали в радиочестотния диапазон) правдоподобно обяснява ключови характеристики, въпреки че остават някои слепи петна. (…) Използвайки нестандартни антени и методи, сигналите биха могли да се разпространяват с малки загуби във въздуха на десетки и стотици метри и, с известни загуби, през повечето строителни материали. (…)

Външен електромагнитен или акустичен стимул, независимо от честотата, може да достигне и да засегне вътрешното ухо и други части на мозъка, за които групата оцени, че играят ключова роля в причиняването на симптоми. Външният слухов канал може да действа като проводник за вълни, насочвайки външната енергия към вътрешното ухо и мозъка.

Експертната група изслушва показанията на няколко души, които случайно са били изложени на електромагнитни сигнали. Въпреки че тези случаи не са били контролирани експерименти, те предоставят интересни доказателства, че такива стимули могат да имат значими клинични ефекти. Въпреки това, те също дават основания за предположения, че различните хора могат да изпитат един и същ тип стимул по различен начин, което може да обясни част от наблюдаваната хетерогенност в изследваните случаи, когато се появяват такива ефекти. Освен това, експозициите с по-висок интензитет изглежда предизвикват различни симптоми от експозициите с по-нисък интензитет, което предполага, че може да има повече от една променлива или биологичен механизъм. И накрая, ефектите от електромагнитното излагане могат да се натрупат с течение на времето (например за няколко часа) и могат също да причинят внезапни, остри симптоми. Екипът обаче подчертава, че потвърждаването или опровергаването на някое от тези предварителни наблюдения ще изисква систематично изследване.

Един от най-проучваните случаи на последствията от „Хаванския синдром“ този на Джой, където две клиники независимо диагностицират двустранната дивергенция на полукръглите канали (синдром на Минор). Това е костен дефект, при който се образуват малки дупчици в полукръглия канал на вътрешното ухо. Ключовите симптоми включват хиперакузис (когато човек може дори да се чуе как мига или движи очните си ябълки, докато чете), загуба на равновесие, шум в ушите, който пациентите описват като „свирещ“ звук или звук, подобен на цвърченето на щурец или скакалец (това е докладвано от много жертви на „Хаванския синдром“), мозъчна мъгла и мигрена.

Синдромът на Минор е изключително рядко и слабо проучено явление, което почти никой не е изучавал в Русия, освен… Кировската Военно-медицинска академия (ВМЕДА), чийто професор е докторът от ГРУ Сергей Чепур, постоянен консултант на генерал Аверянов, и чийто възпитаник е Александър Мишкин. Именно там сега работи Александър Ковалчук ​​(“Калинин”), който излита в Европа през 2014 г. по време на операцията във Франкфурт. Академията и Институтът по военна медицина, ръководен от Чепу, са основните полигони, където ГРУ изследва ефекта на своите лекарства и оръжия върху човешки и животински тела.

Именно Сергей Чепур, като специалист по холинестеразните инхибитори, е и остава основен консултант на офицерите от ГРУ от група 29155 по „Новичок“, а в телефонните разговори на генерал Аверянов Чепур е един от основните събеседници. Чепур изучава не само биохимията, но и, съдейки по публикациите му, ефектите на радиацията върху мозъка.

По един или друг начин изглежда удивително съвпадение, че по същото време, когато Джой е нападната в Тбилиси, което довежда до появата на нейния синдром на Минор, този рядък синдром е изследван от лекари, тясно свързани с генерал Аверянов и неговия екип.

Причини и последствия

Защо Кремъл има нужда от подобни атаки? Никой не знае точния отговор, но от разговорите с дипломати става ясно, че тази стратегия има своя ефект – много служители не искат да работят по руското направление, осъзнавайки, че могат да останат инвалиди и дори да не получат подходяща помощ – пред това са изправени много от жертвите, тъй като оплакванията им са описвани като дължащи се на психично разстройство.

Сега, след като нашето разследване разкри много преки индикации за връзката между инцидентите и операциите на военно подразделение 29155 на ГРУ, американските власти могат да преосмислят отношението си към „Хаванския синдром“ и да започнат пълно разследване на инцидентите. Самите жертви се надяват на това – не само защото не обичат да ги правят на луди, но и защото разбират, че ако американските власти не реагират на тези инциденти, те ще продължат.

Трудно е да се каже каква точно ще бъде реакцията, но нападенията срещу дипломати, докато изпълняват задълженията си, особено на територията на посолствата, не могат да останат без сериозни последствия.

The Insider, 60 Minutes и Der Spiegel, съвместно разследване
Автори: Майкъл Вайс, Христо Грозев, Роман Доброхотов
Превод: BIRD.BG

Предаването на “60 Минути” за разследването “Хавански синдром“:

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже. Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое… Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСBIRD

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.

Защо да мятам ли?

BIRD.bg е една от малкото специализирани разследващи медии у нас и осветява мащабни корупционни схеми, конфликти на интереси и злоупотреба с власт, в които участват ключови политици, магистрати, бизнесмени. В завладяна държава като България свободните медии имат изключително важна роля и за да останат независими и обективни, се нуждаят от подкрепата на гражданите.

Ние се издържаме само от малки дарения от граждани. Изчислили сме, че за да работим като устойчива медия, ни трябват около 240,000 лв. годишно или 20,000 лв. на месец. Тук виждате актуалния брой на нашите регулярни дарители, средната месечна сума на даренията и общата сума, която те са дарили за периода от старта на сайта през септември 2020 г. до днешна дата.

Регулярните месечни дарения в размер 10, 20, 50 лв. или друга сума по избор ни дават финансова сигурност и позволяват да планираме дейността си за месеци напред.

Освен да “мятате”, можете и да “шамаросвате”. В момента срещу журналистите от BIRD се водят 10 дела SLAPP известни като “дела-шамари”. Помогнете ни за съдебните разходи, които никак не са малки. Всяко Ваше дарение за конкретно “дело-шамар” е “шамар” срещу шамаросващите, които разполагат с огромни пари срещу нашите скромни финансови възможности.

Дълбоко благодарни сме за всяка подкрепа!