The Insider:
Куфар с кеш от мафията за Виктор Орбан: Има ли Путин видео-компромат?

На 7 април 2018 г. Владимир Путин пристига на официално посещение в Унгария за среща с премиера Виктор Орбан – лидер на европейска държава, считан за един от най-лоялните към Кремъл. Разследване на The Insider разкри, че една от причините за неговата лоялност може да е видео с компрометираща информация за Орбан, заснето в средата на 90-те години от краля на престъпността Семьон Могилевич. В резултат на това руско-унгарското приятелство се разраства, а парите от съвместни договори се вливат в непрозрачни офшорни сметки.

През 1998 г. лидерът на Фидес (Унгарски граждански алианс) Виктор Орбан беше избран за първи път за министър-председател. Но за разлика от своите предшественици, той пропусна да посети Москва и често атакуваше Русия, особено след като Владимир Путин дойде на власт. Например през 2007 г. Орбан остро критикува правителството, че е „сляпо за нарастващото влияние“, което Русия упражнява чрез огромните си енергийни гиганти, и предложи Унгария да бъде европейски играч. „Тези млади хора, които ни следват, не трябва да позволяват Унгария да се превърне в най-веселата казарма на Газпром“, каза Орбан, като намекна за статута на Унгария преди 1989 г. като „най-веселата казарма на Москва“. През 2008 г. той продължи да критикува Кремъл – наричаше други европейски правителства „марионетки на Москва“ и определяше одобрението на проекта „Южен поток“ от предишното правителство за държавна измяна.

Изведнъж през 2009 г. всичко се промени. Орбан неочаквано се появи на събора на “Единна Русия” в Санкт Петербург, където се срещна с Путин. Той веднага спря да критикува Русия, а година по-късно, когато Орбан отново стана премиер на Унгария, се превърна в един от ключовите апологети на Путин в Европа. 

Какво се случи с Орбан за толкова кратък период от време? Може ли арестът на криминалния крал Семьон Могилевич в Москва да е повлиял на унгарския лидер?

Пълен куфар с пари

Всъщност, историята започва много по-рано, още в средата на 90-те години. Научихме за това благодарение на германския журналист Юрген Рот, който успя да развърже устата на бизнесмена Дитмар Клодо и да го накара да говори (Рот публикува техния разговор в книгата си „Мръсната демокрация“). Клодо е германец, който в младостта си е участвал в RAF (Фракция на Червената армия, лява терористична организация, която е била активна в Западна Германия през 1970 г.) Той основава компанията за сигурност SAS, която осигурява охранителен ескорт за транспортиране на пари в брой и услуги за сигурност в Германия, Франция и Русия. През 90-те години Клодо живее в Будапеща и е ръководител на отдел в Унгарската търговска и индустриална камара. Клодо прекара 8,5 години в унгарски затвор заради производството на бомби (твърдеше, че е невинен) и беше освободен през 2011 г. Твърди се, че е имал връзки с различни разузнавателни служби. 

Клодо се запознава с Могилевич чрез племенника на Сергей Михайлов (Михас, един от лидерите на мафията Солнцево), когото Клодо на свой ред среща в Афганистан. Ето писмено изявление (клетвена декларация), подписано от Дитмар Клодо (The Insider разполага с копие):

„През 90-те години живеех в Будапеща, където правех консултации и притежавах частна охранителна компания SAS. Там срещнах известния бизнесмен Семьон Могилевич. Установихме отношения на доверие, отчасти защото и двамата бяхме религиозни евреи. В средата на 90-те, всъщност между 1993 и 1996 г. той ме молеше да предам пари в брой на различни хора. 

Един от тях беше Шандор Пинтер (който и сега е унгарският министър на вътрешните работи). По това време знаех само, че той е старши полицейски офицер и че работи за г-н Могилевич. Бях официално запознат с него по-късно, след като той напусна работата си в полицията. Това се случи през 1996-1997 г. Семьон Могилевич ме помоли да му дам пари и аз го направих. Беше ми ясно, че тези хора са влиятелни. За мен Шандор Пинтер беше само един от многото корумпирани хора, на които подадох пликове с пари от името на Могилевич. Той и други хора идваха в дома ми на Meggy Utca 19, в трети район на Будапеща. Вземаха по 10 000 марки пари в пликове. Тази практика продължи през 1996 г., по-късно парите бяха превеждани чрез друг човек. 

Веднъж през пролетта на 1994 г., в навечерието на парламентарните избори, преводачът на Могилевич ми донесе куфар с почти 1 милион дойче марки.

Тези пари е трябвало да бъдат предадени на млад мъж. Въпросният мъж обаче отказа да влезе в дома ми. Казах му: „Слушайте, имам куфара с проклетите пари и няма да изляза на улицата с тях. Ако откажете да влезете, ще върна куфара с милиона на г-н Могилевич. Не ми пука“. Той се качи при мен с друг по-възрастен на вид господин и аз му подадох куфара. Не ме интересуваше кой е той. 

Едва след парламентарните избори разбрах, че младежът е Виктор Орбан от Фидес. Могилевич го нарече „решаващ фактор в предизборната кампания“. Сред другите хора, които редовно ме посещаваха, за да си вземат парите, бяха Ласло Тонхаузер, който по това време беше началник на отдела за организирана престъпност на полицията в Будапеща, бившият старши полицейски следовател Ищван Шандор и Ласло Юст, влиятелен медиен човек.

Основната причина, поради която ми беше възложена тази задача за прехвърляне на пари, беше фактът, че нямах нищо общо с руснаците и като ръководител на международната секция на независимата Унгарска търговска и индустриална камара ме смятаха за сериозен човек. Декларирам, под отговорност за лъжесвидетелстване, че казах истината.
Регенсбург, 15.06.2016 г.“

Дитмар Клодо даде и интервю за австрийския телевизионен канал ORF, в което каза, че през 90-те години на миналия век Шандор Пинтер е получавал по 10 000 германски марки месечно за това, че „унгарската полиция си затваря очите за интригите на Могилевич с Украйна и Русия“. Главният офис на криминалния крал се намираше в Будапеща.

Бившият унгарски министър на образованието Балинт Маджар, който написа известната книга „Посткомунистическа мафиотска държава: Случаят на Унгария“, разкри корупционни схеми пред The Insider, от които става ясно, че връзките между Шандор Пинтер и Дитмар Клодо са отдавна известни: „Имахме подозрения за тези връзки през 90-те години. През 1998 г. партията “Алианс на свободните демократи” дори даде пресконференция за корупционните връзки между Шандор Пинтер и Дитмар Клодо.

Въпреки това унгарските политици и правоохранители отричат да знаят каквото и да било за Дитмар Клодо. Още през 1999 г. Шандор Пинтер заявява пред унгарските медии, че веднъж е присъствал на бизнес-преговори, на които съпругата на Дитмар Клодо е била секретар, но това е било съвпадение. Да, той бил чувал за този човек, но не го бил срещал лично. Правителственият говорител Золтан Ковач отказа да коментира пред The Insider информацията за тези корупционни връзки.

Обвиненията на Клодо са лесни за пренебрегване, тъй като той е човек със съмнителна репутация. Но нещата биха се обърнали, ако тези обвинения могат да бъдат потвърдени с документи. А Могилевич е човекът, който би могло да държи такива доказателства.

Истинската причина, поради която пликовете с пари е трябвало да бъдат предадени вътре в къщата на Клодо, а не навън, не е в това, че той се е страхувал парите да не бъдат откраднати. Скрита камера „като предпазна мярка“ записва процедурата по предаването на парите и филмите са предадени на Могилевич.

Сделката на Могилевич 

Семьон Могилевич се премества в Будапеща през 1990 г. и живее там до началото на 2000-та година (домът му се намира на 300 метра от руското посолство). По време на приватизацията в Унгария той успява да поеме контрола над оръжеен завод, като прилага различни схеми. Според ФБР основният му бизнес е пране на пари за престъпния синдикат Солнцево.

В момента Могилевич е един от 10-те най-издирвани от ФБР престъпници. Той привлече вниманието на ФБР, италианската полиция и швейцарските правоохранителни органи още през 90-те години на миналия век, а през 2003 г. Интерпол го включи в международния списък с най-издирвани лица. В резултат на това той се премества от Будапеща в своята подмосковска вила и оттогава не е напускал Русия. 

Въпросът за Могилевич беше повдигнат отново през 2000 г., когато майорът от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Мелниченко направи публично достояние известните му записи. В един от записаните разговори с бившия президент на Украйна Леонид Кучма, бившият ръководител на СБУ Леонид Деркач споменава, че макар официално Могилевич да живее в Унгария, „той става съсед на (руския комунистически лидер) Генадий Зюганов, чиято вила в московското предградие е в съседство с тази на Могилевич“. В отговор на изненаданата реакция на Кучма, Деркач уточнява: „Е, той поддържа добри отношения с Путин от времето на Ленинград“. „Трябва да внимаваме с него“, отбелязва Кучма. Междувременно през 2005 г. СБУ мистериозно унищожи досието на Могилевич.

В първия етап от новия му московски живот пред Могилевич няма никакви предизвикателства. Според информация на ФБР от 1998 г., той е собственик на луксозния хотел “Балчуг-Кемпински”, разположен точно до Кремъл. Днес “Балчуг-Кемпински” принадлежи на офшорна компания, а според тв Fox словашка компания иска да го купи. Швейцарската служба за анализи и превенция (DAP, понастоящем част от Федералната разузнавателна служба NDB) подозира, че Могилевич е бил в тайно споразумение с руските специални служби. Ето какво се казва в доклад на DAP през 2007 г.:

„Дълго време се предполага, че много лидери на организираната престъпност са били защитени от държавните агенции, т.е. ФСБ. Например Семьон Могилевич, един от най-влиятелните стълбове на руската организирана престъпност, е издирван от ФБР от 2003 г. за измама и пране на пари. Руските правоприлагащи органи никога не са го притеснявали. Твърди се, че е присъствал на руско-украинските преговори за доставките на природен газ. Досега нито един от лидерите на организираната престъпност не е съден в Русия и то не поради липса на доказателства срещу тях. Точно обратното: лидерите на престъпни организации се ползват със защита на най-високо ниво“.

Но през 2008 г., след написването на този доклад, Могилевич е арестуван в Москва не по искане на ФСБ, а за укриване на данъци във връзка с делото „Арбат Престиж“. Могилевич прекара година и половина в затвора, а през юни бе освободен под подписка без право да напуска Москва. Скоро делото беше закрито „поради липса на елементи на престъпление“. Дитмар Клодо смята, че за да осигури освобождаването си, Могилевич е предал част от активите си и е споделил с Кремъл документите си, компрометиращи Виктор Орбан.

„За съжаление днес Орбан е марионетка, която следва инструкциите на Путин“, коментира Клодо пред The Insider. Той смята, че в замяна на свободата си Могилевич е предал компрометиращите записи на бившия директор на ФСБ Николай Патрушев. Обаче пък Орбан беше внезапно поканен да посети Москва веднага след ареста на Могилевич и точно в онзи момент Орбан направи рязък завой в политиката си.

Солнцевската мафия и реставрацията на съветски паметник в Будапеща

Едно от свидетелствата за приятелството между Орбан и Путин беше решението да се възстановят паметници на съветските войници в Будапеща – на тези, които освободиха Унгария от фашистите и онези, „които загинаха при потушаването на Унгарското въстание от 1956 г.“. Трябва да се отбележи, че в комунистическа Унгария използваха термина „въстание“, докато след падането на комунизма унгарците определят това събитие като „Революцията от 1956 г.“. За да разберете значението на това събитие за унгарския народ, трябва да прочетете националната конституция, която гласи: „Нашата настояща свобода е израснала от почвата на революцията от 1956 г.“

Репортерът на Insider не успя да намери нито един поддръжник на Руския свят в Будапеща. Стотици хиляди хора напуснаха Унгария и отидоха в Европа и САЩ, след като съветските танкове жестоко потушиха масовите протести. Живееха в бежански лагери, почти всяко семейство в Унгария беше засегнато от трагедията. Някои от бежанците и техните потомци се върнаха в Унгария след 1989 г. Никой не съжалява за „въстанието“, въпреки неуспеха му. Унгарците обичат да говорят за „гулаш социализма“ на Янош Кадар. Широко разпространено е мнението, че след кървавите събития от 1956 г. комунистическата диктатура в Унгария значително се смекчава и някои елементи на пазарната икономика са решени. Някои унгарски историци като Андреас Оплатка смятат, че Унгария е започнала обратното си броене към капитализма през 1956 г., тъй като „след революцията само фасадата на социализма е запазена“.

Това, което наистина има значение, не е фактът, че съветски паметник е реставриран, а кой го е направил. Това беше направено от „уважавания (в престъпния свят)” бизнесмен Андрей Скоч, който, подобно на Могилевич, е тясно свързан с мафията в Солнцево. През 2012 г. Скоч възстанови паметници на съветските войници, които „загинаха при потушаването на Унгарското въстание от 1956 г.“ в съвместни усилия с руските министерства на външните работи и на отбраната. През 2015 г. Скоч успя в начинанието си и досиетата му, уличаващи връзките му с организираната престъпност мистериозно изчезнаха при неизяснени обстоятелства от архивите на DGSI (Генералната дирекция за вътрешна сигурност на Франция). Този инцидент обаче стана известен и агенцията започна разследване на случая.

През 2012 г. Скоч публикува в блога си LiveJournal запис, който по-късно беше премахнат, а в него описва своята „благородна“ мисия в Будапеща: „И двете страни се съгласиха, че не само гробището трябва да бъде възстановено, но и репутацията на руската държава. Реставрираният мемориал ще бъде символ на пълното взаимно разбиране на най-сложните исторически събития, а откритостта на унгарското правителство със сигурност ще подобри отношенията между двата народа на държавно ниво“. Тогава „пълното взаимно разбирателство“ е изправено пред предизвикателства. През 2015 г., когато Путин положи венец на паметника на загиналите при потушаването на „Унгарското въстание“, избухна скандал. Унгарските медии обвиниха правителството на Фидес в нарушаване на конституцията.

Заедно в бизнеса

Не може да подминем факта, че Кремъл никога не е използвал компрометиращите документи на Могилевич срещу Орбан и може дори посещението на Орбан в Москва да е просто съвпадение. Кремъл обаче използва не само тоягата, а и моркова. Русия активно развива икономическо сътрудничество с Унгария, от което печелят както унгарските, така и руските данъкоплатци. Откакто стана министър-председател, Орбан многократно се е срещал с Владимир Путин.

„…Оставете настрана принципите, идеологиите и погледнете интереса… това е унгарският подход; …Трябва да знаете, че въпросът с Крим е сложен въпрос на международното право… ЕС… се нуждае от зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток“, каза Орбан в интервю за „Politico“ след посещението на Путин в Унгария през 2015 г. Той посочи, че „санкциите не са правилният начин“ в отношенията с Русия и призна, че не възнамерява да наложи вето върху подновяването на санкциите срещу Русия.

В навечерието на онова посещение от април 2018 г. на Путин в Будапеща унгарският външен министър Петер Сиярто отбеляза, че „международните санкции са повлияли сериозно на отношенията между Унгария и Русия“. Освен санкциите има още една важна тема: подобрението на атомната електроцентрала Paks на стойност 10 млрд. евро. Този проект се финансира от Русия и това официално е кредит. Унгарското правителство, за да осигури успеха на атомната електроцентрала, въведе данък върху слънчевите батерии.

Балинт Маджар твърдо вярваше, че и двамата лидери имат дял в тази сделка. Той посочи, че когато правителството на Унгария е говорило за подобряване на АЕЦ Пакс, Росатом вече е бил избран за този проект без наддаване, докато договорните документи са били засекретени за 30 години. Когато Европейската комисия започна задълбочено разследване, сделката изглеждаше с непрозрачен характер. Унгарското правителство твърди, че разследването има „политически нюанси“. И така разследването не даде резултат. Maджар обясни: „ЕС няма наднационални органи, които да разследват корупцията, има Европейска служба за борба с измамите (OLAF), но нейната задача е да подпомага националните агенции в борбата им с корупцията. С други думи, унгарските служители бяха тези, които отговаряха за разследването на Европейската комисия – точно същите хора, които бяха заподозрени в корупция“.

Не само сделката за ядрената централа предизвика безпокойство, но и други енергийни договори. 161 млн. евро бяха пренасочени към сметката на швейцарския посредник MET Holding AG. Самоличността на истинския му действителен собственик остава загадка.

Анастасия Криленко, The Insider.
Превод: BIRD.BG

Текстът е от 2018 г., но го публикуваме поради неговата обществено-политическа актуалност.

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!

This post is also available in: English (Английски)