Решение на ЕСПЧ по делото “Неделчев срещу България” казва, че българският Върховен административен съд, известен и като Съда на Чудесата, НЕ ГАРАНТИРА правото на справедлив съдебен процес, проведен публично от независим и безпристрастен съд. Това е тежка и сериозно уличаваща диагноза за съдии, които са призвани да бъдат най-висш гарант за върховенството на правото (поне административното) в една европейска страна.
Има дела – в буквалния смисъл на думата – които преследват своите бащи дълги години по-късно. Именно такова е и делото, за което първи БИВОЛЪ разказа в свое разследване през 2017 – в навечерието на избора на Георги Чолаков за шеф на ВАС. Това е дело от 2012, в което Чолаков е участвал лично като член на съдебния състав – като току-що назначен съдия след проведен външен „конкурс“. Чолаков всъщност връща на работа уволнения полицейски шеф Чавдар Божурски, махнат от МВР заради пиянски изцепки в нощното заведение “Сохо” в Сливен. По една щастлива случайност обаче, към 2012 Божурски е бил шеф на брата на Чолаков, Петко, в РЗБОП Сливен. Иначе казано, Чолаков е следвало да се отведе – но не го е направил. Запитан през 2017 за това свое решение, той се обоснова с факта, че не той бил докладчикът по делото (докладчик всъщност е съдия Марчева, която 2 години по-късно ще позволи на съвеЦкия гражданин Алексей Трифонов да оглави СГС). Да, ама какво от това – бихме попитали ние. Основанията за отвод важат за всички членове на съдебния състав, а не само за докладчика.
Така или иначе, по същото време се развива и друго, идентично съдопроизводство, свързано с уволнението на полицая Неделчо Неделчев, началник на РПУ Сливен. Неделчев пристига на място в нощта на скандала и плаща сметката на Божурски, който буйствал и отказвал да си плати. Впоследствие обаче той „изгаря“ заедно с Божурски, поради опита си да манипулира свидетелските показания, дадени от патрулните полицаи пред Инспектората на МВР. И тук обаче идва ключовата разлика – при съдебното обжалване Неделчев губи пред ВАС, докато Божурски щастливо печели. С любезното съдействие на Чолаков. И това при положение, че делата на двамата са фактически идентични.
Решението на ЕСПЧ – ВАС е извършил груби нарушения
Добре, но… сагата далеч не свършва дотук. Полицаят Неделчев завежда дело срещу България в Европейския съд по правата на човека. Основанието – отказ от достъп до правосъдие и липса на реален съдебен контрол над заповедта за уволнение. Делото е заведено през 2013, като 8 години по-късно ЕСПЧ се произнася в полза на полицая, прогласявайки нарушение на Член 6, Параграф 1 от Конвенцията – а именно, правото на справедлив съдебен процес. Всеки може да се запознае с точния текст на български тук, но ние ще го кажем направо: българският Върховен административен съд НЕ ГАРАНТИРА правото на справедлив съдебен процес, проведен публично от независим и безпристрастен съд. Това е доста тежка и сериозно уличаваща диагноза за съдии, които са призвани да бъдат най-висш гарант за върховенството на правото (поне административното) в една европейска страна. Преведено на прост език, ЕСПЧ казва на ВАС: „всъщност вие НЕ СТЕ такъв гарант.“
ЕСПЧ изрично коментира и прави сравнение с делото на Божурски. Централният аргумент е следният: след като Божурски е можел да се позове на изтекла дисциплинарна давност – и така да постигне служебна победа и отмяна на уволнението си, то защо същото да не може да направи и Неделчев?! И тук именно лъсва двойният стандарт на ВАС и доказателството, че Божуров явно е по-специален човек – щом за него може, но за други не може. Нещата изглеждат пределно прости, направо по банкянски: МВР-министърът Цветанов е издал заповедта за уволнение на Божурски с 4 дни закъснение, т.е. само 4 дни след изтичане на преклузивния срок. И само и единствено на това основание – въпреки че по същество нарушенията на Божурски са установени и доказани – заповедта за уволнение е отменена от петчленката на ВАС. Същевременно, на базата на абсолютно същата фактология, дати, времеви периоди и т.н. по делото на Неделчев ВАС въобще не си прави труда да коментира дали двумесечният преклузивен срок е изтекъл или не. Решението на тричленния състав е потвърдено от петчленен – който не само, че не коментира срока, но и игнорира касационните оплаквания на Неделчев, които са точно в тази насока. Това, според ЕСПЧ, е особено тежко нарушение допуснато от българските върховни съдии. Пълната липса на мотиви по въпроса за срока съставлява достатъчно тежко нарушение, за да реализира отговорността на държавата по Член 6 от Конвенцията. Но може и по-лошо, както казва оптимистът. И това е така, понеже петчленният състав на ВАС разглежда и решава делото без Неделчев въобще да участва в заседанието – което е по същество „закрито“ заседание, или най-малкото едностранчиво такова. Именно това е смисълът, който Конвенцията влага в термина „публичен съдебен процес“ – и този принцип е нарушен от ВАС. Утре, драги читатели, съдът може да разгледа и ваше дело без вие самите да можете да участвате. Защо пък да слушаме разни досадници какво ни говорят, като и по документи всичко е „ясно“, нали така, драги върховни съдии? Това, между другото, беше и тезата на Барни Ръбъл, когато през 2018 се опита да узакони закритите заседания по касационните дела във ВАС. Интересно пък КОЙ ли е подсказал идеята на Барни? Ние лично се сещаме не само за Георги Колев, но и за Боян Магдалинчев – например. За Чолаков – да не говорим.
След ЕСПЧ – рестарт на сагата
Решенията на ЕСПЧ са стопроцентово основание за отмяна на влезли-в-сила решения на ВАС. Неделчев не закъснява да се възползва от тази процесуална възможност – на 30 септември 2021 той подава молба за отмяна, по която ВАС се произнася доста бързо, само за 2 месеца. Критикуваното от ЕСПЧ решение на ВАС е отменено и делото започва отначало, пред тричленен състав. Тук нещата се забавят и на новия състав му отнема десет месеца да излезе с решение по същество, като изходът реално е предизвестен – заповедта на Цветанов е отменена като издадена след изтичане на преклузивния двумесечен срок. Точно както при Божурски 10 години по-рано. Може с голяма степен на сигурност да очакваме, че МВР все пак ще обжалва пред петчленен състав. Но все едно – освен ако пак не стане някое „чудо“, петчленката би следвало да потвърди решението на тричленката. След което ни очаква финалната фаза на тази сага – Неделчев да заведе дело за обезщетение срещу МВР. И сега нека малко посмятаме – от 2010 до 2023 са цели 13 години – т.е. като добавим и лихвите, се очертава да платим доста солено обезщетение. И то защо? Не само защото Цветанов е просрочил с 4 дни заповедта, но и най-вече заради нескопосаното и двулично правораздаване, реализирано от ВАС навремето.
ВАС като непреклонен рецидивист
Нека обаче не си мислим, драги читатели, че ВАС твърде много е „помъдрял“ през годините и е започнал сериозно да се съобразява с Европейската конвенция за правата на човека. Не, даже напротив – както ще посочим по-долу, наблюдава се нещо като тежък рецидив от страна на върховните съдии, като случаите подобни на горния напоследък силно зачестиха. Ще посочим (засега) само два на брой, но фрапантни примера.
На първо място изпъква делото КТБ. През август 2022 ЕСПЧ постанови нарушение на правото на справедлив процес, както и на правото на собственост, вследствие на решение на ВАС от 2015, в което състав председателстван лично от шефа на съда Георги Колев постанови, че бившите директори на КТБ нямат правен интерес(?!) да обжалват отнемането лиценза на банката от БНБ. Решението на ЕСПЧ представлява изключително тежка и многопластова критика срещу решението на ВАС, постановено под вещото ръководство на правния корифей на Народната Милиция, Георги Колев (в единственото дело, което той е гледал за 7 години като шеф на ВАС). И както споменахме по-горе, това дава формален повод за отмяна на решението на ВАС и рестартиране на процеса. Именно това и правят четиримата бивши директори на КТБ през ноември 2022. Следват някои странни разпореждания на ВАС, с които по същество съдия Анчева се опитва да саботира молбата за отмяна. Така или иначе обаче, четиримата упорстват – и след 3-месечно „джуркане“ на преписката, на 23 февруари (т.е. буквално преди дни) делото е образувано. Тепърва предстои да видим как то ще се развие по същество, доколкото такъв процес реално е без аналог в нашата съдебна история. Още в самото начало обаче впечатление прави един притеснителен детайл – председател на петчленния състав, който ще гледа молбата за отмяна е… Георги Колев. Според нас това е шизофренично (меко казано) и дълбоко нередно. Елементарното благоприличие диктува, че Колев НЕ бива да участва в състава, който сега евентуално би отменил решението на състава, председателстван навремето от него лично! Народе?!?
Второто скандално решение на ВАС е по делото „Хиполенд“. За това дело писаха неведнъж колеги, но ние ще добавим, че то плътно се вписва в класическата рамка на fumus persecutionis – т.е. прибягване до привидно законни методи с цел незаконна репресия. Последно този термин беше използван миналата година от Европейския парламент, когато той гласува с голямо мнозинство против искането на Главния Каскет за снемане имунитета на Елена Йончева. В случая „Хипо“ беше наказано от КЗК (с абсурдни мотиви!) с глоба от 120 хиляди лева, която ВАС потвърди. Това тричане беше за назидание – защото десетки служители на Хипо си позволиха да протестират с лицата и униформите си през горещото лято на 2020 срещу същия този Главен Каскет и неговия шеф Боко, който „много успешно се пра‘и на луд“. Защото собственикът на “Хипо” си позволи да напише открито писмо срещу боковия вътрешен министър Младен Маринов (той и шофьор на Мето Илиенски), който даде заповед да се стреля със залпове силно токсичен сълзотворен газ срещу тийнейджъри и всички останали протестиращи. Защото „Хипо“ не беше сред послушните боково-доганови фирми, които послушно осигуряваха корпоративен вот избори-след-избори. Защото фасона на „Хипо“ трябваше да бъде смачкан – за урок на другите.
С днешна дата това позорно решение на ВАС също пътува към ЕСПЧ. Можем с висока степен на вероятност да предположим какво ще решат съдиите в Страсбург. Като за капак следва да посочим, че тричленният състав на ВАС, който завърши процеса на тричане на „Хипо“, е нещо като стена на срама. Защо ли – ами много просто. Докладчик в този състав е жената на Емил Пирата, пардон Емил Евродепутата, от ГЕРБ. А „Хипо“ протестираше срещу олицетворението на ГЕРБ, Вожда-Слънце (той и Бащица на нацията) Б. М. Борисов. Вторият член на състава е Таня Дамянова – която е жена на Огнян Дамянов, член на ПК(П) на ВСС и най-яростният и самоотвержен защитник на Главния Каскет. И да, „Хипо“ протестираше срещу същия този Каскет. И да, прокурор Дамянов се е изказвал подигравателно, унизително и вулгарно срещу протестиращите против Гешев през 2019 и 2020 – точно така, другарю Дамянов, в протоколите от заседанията на ВСС всичко е записано черно-на-бяло. Същият този Дамянов нападаше и все още напада без капка свян и мяра правосъдните министри Стоилов, Демерджиев, Йорданова и Зарков всеки път, когато те си позволяваха да кажат макар и дума „напреко“ на великия Райхсфюрер на прокуратурата Иван Гешев. И това е записано в протоколите. И от всичко това следва, че човек трудно би могъл да си представи по-предубеден, пристрастен и дефектен съдебен състав от този, формиран от герберо-прокурорските съпруги. Както се казва, с това решение ВАС не просто удари дъното, ами го удари и започна да копае с 200.
Вместо епилог: Божурски и Петко 5 години по-късно
Към днешна дата Чавдар Божурски вече не е на държавна заплата. През 2017 година, малко преди да назначи Георги Чолаков за шеф на ВАС, Бойко Борисов назначава полицая Божурски за областен управител на Сливен. На базата на какви управленски квалификации – дявол знае (всъщност и Бойко знае, но не каза). През май 2021, след като Борисов падна от власт, първият служебен кабинет уволни Божурски от поста. От финалната му декларация пред КПКОНПИ ясно се вижда, че Божурски се „пенсионира“ като един изключително заможен и имотен държавен служител – посочени са 15 имота, сред които къщи, апартаменти, земи, гори и прочее. Отделно виждаме влогове за над 100 хиляди лева, както и средства в инвестиционни фондове за още толкова. Дай боже всекиму, както се казва.
А що се касае до Петко Чолаков, брата на шефа на ВАС, от 2016 година той вече не е на работа в РЗБОП. Според разследването на БИВОЛЪ от 2017 – поради съмнения за връзки с криминалния контингент. Оттогава и до ден-днешен е управител на общинска охранителна фирма в Сливен и за него нищо повече не се чу. Напълно мълчаливи по адрес на Петко се оказаха и съдебните регистри, като нашите проучвания разкриха едно-единствено решение, с което съдът отменя дисциплинарна мярка, наложена от Петко на негов подчинен в общинската фирма. Извън това човекът, както се казва, остава изцяло под радарите. И все пак следва да споменем, че общинската фирма печели над 9 милиона лева от обществени поръчки през годините. Дали пък някоя такава поръчка няма да се озове във ВАС? Храна за размисъл, така да се каже.
***
За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение: 
Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.
Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.
Чекирайте се и Вие!
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
БРРД Eднократно 2023 / BIRD One time 2023
БРРД Ежемесечно / BIRD Monthly
BTC: bc1q8asgyunzwue3esm7p6nj8yv7umcppssktjv6e7
Anonymous
Георги Ангелов
Чест и почитание приятели; надявам се да продължите борбата и никога да не се … Read more
Чест и почитание приятели; надявам се да продължите борбата и никога да не се корумпирате или откажете!
Anonymous
Maria Kircheva
Petar Gitsoaika
Grigor Shimbov
Anonymous
Anonymous
Anonymous
Силвия Величкова
Kosta Stefanov
Great job, thanks.
