Сенчестият нефтен флот на Русия

След нахлуването в Украйна и попадането под санкции, Русия започна активно да развива своя сенчест флот – мрежа от кораби за износ на руски петрол при заобикаляне на ограниченията. На 25 ноември Великобритания въведе нови санкции срещу флота по примера на САЩ. Въпреки това сенчестият флот на Руската федерация, въпреки всички ограничения, не спира да работи. Разказваме ви как е устроена тази система, какви трикове се използват и защо нейните дейности са толкова трудни за спиране.

Санкциите

На 25 ноември Великобритания наложи санкции срещу 30 танкера от руския сенчест флот, които през изминалата година транспортираха нефт и петролни продукти на стойност над 4,3 милиарда долара. Санкционирани бяха и застрахователните компании, които поддържат дейността на тези кораби: „Алха страхование“ и ВСК. Това е най-големият пакет от санкции, насочени към ограничаване на приходите от руски петрол, използвани за финансиране на военни операции в Украйна.

Санкциите ще ограничат възможността корабите да влизат в британските пристанища, да се регистрират в британските регистри и да получават услуги, свързани с доставката на руски петрол. Вече няколко танкера не работят.

„Ние сме решени да гарантираме, че както самите плавателни съдове, така и онези, които подпомагат техните дейности, ще бъдат изправени пред правосъдието в този момент“, заяви британският външен министър Дейвид Лами.

Какво е сенчест флот?

Според класификацията на аналитичните фирми Windward и Vortexa целият флот е разделен на три категории:

• Бял флот – танкери, които спазват санкциите и правилата за търговия;
• Сив флот – кораби, чиито дейности са в зона на правна неопределеност, например поради чести смени на флага;
• Тъмна флота – кораби, активно участващи в заобикалянето на санкции, с деактивирани идентификатори и фалшифицирани маршрути.

Тъмният флот (dark fleet) включва както сивия, така и тъмния флот. Флотът в сянка е група танкери, използвани за заобикаляне на международните санкции, наложени на държави или компании, участващи в износа на нефт и петролни продукти. Тези плавателни съдове принадлежат на анонимни лица, регистрирани в държави с удобни флагове като Панама, Либерия, Малта, Маршалови острови и Габон.

Самата концепция за първи път започна да се използва активно през 2010 г. по отношение на Иран и Венецуела, които използваха подобни схеми за заобикаляне на санкциите на САЩ. Тогава иранските кораби изключваха своите идентификатори и често сменяха флаговете, за да объркат наблюдателите, а венецуелските петролни компании наеха десетки танкери, регистрирани в юрисдикции с минимален надзор.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. и налагането на санкции от САЩ, ЕС и страните от Г-7, Москва възприе тези методи. През декември 2022 г. влезе в сила ценови таван от 60 долара за барел руски петрол, транспортиран по море.

Русия отговори, като изкупи стари танкери и създаде най-големия сенчест флот в света. До март 2023 г. той наброяваше приблизително 600 кораба, нарастващи с 25–30 плавателни съда на месец.

За да заобиколи санкциите, сенчестият флот използва следните техники:

• Деактивиране на системата AIS (автоматична идентификация на кораба), което го прави невидим за проследяване;
• Фалшифициране на документи за произхода на петрола;
• Честа смяна на флага (т.нар. “flag hopping”), за да се прикрие страната на регистрация на кораба;
• Прехвърляне на товари в открито море, което позволява източникът на петрола да бъде скрит.

Въздействие върху световния пазар

Руският сенчест флот играе ключова роля в поддържането на експортния потенциал на страната на фона на международните санкции. Той осигурява значителни приходи, активно влияе на световния петролен пазар и създава екологични рискове за околната среда.

Според Vortex около 30% от целия руски петролен износ се осъществява чрез сенчестия флот. Това се равнява на 1,4 милиона барела петрол на ден. През 2023 г. Русия е получила приходи от над 6 млрд. долара само от сенчестия флот. През последния месец Руската федерация е изнесла 3,12 млн. барела петрол в денонощие, въпреки наложените ограничения.

Сега сенчестият флот транспортира около 10% от всичкия руски петрол, а основните купувачи на целия петрол остават Индия и Китай.

Много сенчести кораби обаче нямат надеждна застраховка, което ги прави потенциално опасни за околната среда. В случай на нефтен разлив отговорността за отстраняване на последствията може да падне върху страните, през чиито води преминават. Това вече се е случвало. Съвместно разследване на Politico и журналистическата група с нестопанска цел SourceMaterial установи най-малко 9 случая на плавателни съдове на руския сенчест флот, оставящи петролни разливи в глобални води от 2021 г. насам. Инцидентите са се случили в Тайланд, Виетнам, Италия, Мексико и в натоварени корабни коридори като Червено море и Панамския канал. През март 2024 г. край бреговете на Шотландия беше регистрирано нефтено петно ​​с дължина 23 км, вероятно оставено от танкера Innova, който превозваше 1 млн. барела руски петрол от Мурманск за Индия. Корабът е принадлежал на компанията Sao Viet Pe Petrol Transportation, но британската брегова охрана не е започнала разследване. През февруари същата година край бреговете на Италия 47-километрово петно ​​съвпадна с маршрута на сенчестия танкер Aruna Gulcay, плаващ от пристанището на Равена за Новоросийск под флага на Маршаловите острови и, както се предполага, изсипа петролни отпадъци, но италианските власти също не са проверили това.

В същото време Сергей Вакуленко, експерт от Фондацията Карнеги за международен мир, отбелязва, че много медии представят сенчестия флот като нещо, което „се състои от стари галоши, които отдавна трябваше да бъдат изхвърлени на сметището, ръждясали вани, всяка от които може във всеки момент да изтече и да причини огромни екологични щети“. По думите му възрастта на закупените съдове, която е намаляла от 19 на 15 години, не създава повишен екологичен риск. Всички тези танкери имат двоен корпус, което значително намалява риска от разливи, въпреки че няма пълна гаранция за това.

„Не съм много доволен от появата на голям флот от петролни танкери, работещ в паралелна реалност и извън установените механизми за инспекция и гаранции за безопасност, чиито проводници бяха в много отношения големи, утвърдени застрахователни компании. Но наистина не ми харесва, когато се създават лъжливи теории и лъжливи идеи, за да подкрепят аргументи, които са удобни в момента, породени от политическа необходимост“, подчерта той.

Защо “сенчестият флот” не може да бъде спрян?

Руският „сенчест флот“, въпреки всички ограничения, продължава да изпълнява функциите си. Миналата година Съединените щати на два пъти наложиха санкции на кораби и техните собственици, свързани с транспортирането на руски петрол на цени над установения таван. ЕС също разработва нов пакет от санкции, насочени към борбата със сенчестия флот. Очаква се мерките да бъдат договорени преди края на годината и да влязат в сила през февруари 2025 г. Но засега не е възможно напълно да се спре заобикалянето на санкциите.

Това до голяма степен се дължи на факта, че корабите са собственост на анонимни компании, регистрирани в държави с минимален контрол. Те също често изключват транспондерите или използват методи за заместване на данни (спуфинг), което прави движенията им практически невидими за международните регулатори. Това прави особено трудно доказването на участието им в нарушения, включително нефтени разливи.

Освен това Конвенцията на ООН по морско право гарантира правото на „невинно преминаване“ през териториални води.

Това означава, че корабите имат право да пресичат териториалните води на друга държава, без да влизат в пристанища и без да нарушават нейната сигурност. Този принцип затруднява задържането на кораби.

Освен това високите печалби от търговията с петрол компенсират рисковете от санкции. В резултат на това страни като Турция и Индия не са склонни да въвеждат строги мерки спрямо сенчестия флот, с цел да запазят достъпа до евтин петрол и да избегнат конфронтация с Русия. За да бъдат ефективни санкциите, е необходимо да бъдат привлечени други държави, но често те не искат да влизат в санкционни режими, което създава допълнителни проблеми, подчертава Вакуленко.

„Как можем да направим така, че да е невъзможно транспортирането на руски петрол, без да използваме услугите на онези застрахователи, които работят с държави, които налагат (осигуряват спазването, бел.ред.) тавана на цените? В същото време никой няма да каже в прав текст, че прави това, за да наложи тавана на цените – това е нарушение на основите на международното право. Сега това се прави уж не за ограничаване на световната търговия, а по екологични причини“, отбеляза още експертът.

Според него първоначално е било планирано да се създаде монопол върху инфраструктурата и услугите, свързани с транспортирането на петрол, включително застраховането. Но се оказа, че такъв монопол не съществува. Всички предлози за контрол предизвикват противоречие с Конвенцията за свобода на мореплаването от 1982 г., която ограничава правата на крайбрежните държави. Въпреки, че държавите могат да проверяват застраховките на корабите и да отказват преминаване, това подкопава международния ред. В резултат на това, според Вакуленко, се създава дилема:

Как да наказваме агресивните държави, без да нарушаваме международните норми? Ефективността на подобни мерки обаче зависи от икономическата сила на държавите и използването им може да отслаби доверието в глобалните правила.

През ноември 2023 г. Европейският съюз обсъди възможността да повери на Дания инспектирането и, ако е необходимо, блокирането на руски танкери, преминаващи през нейни води без западна застраховка. По този начин експертите се надяваха да засилят контрола върху спазването на тавана на цените на руския петрол. Въпреки дискусиите обаче тази инициатива не беше реализирана. Датската морска администрация веднага заяви, че крайбрежните държави имат „изключително ограничени възможности“ да инспектират незабавно кораби, преминаващи през нейните териториални води.

„Все повече кораби намират начини да заобикалят санкциите, като действат извън западната юрисдикция. Сенчестият флот премина на стероиди. А измамните практики за корабоплаване, в които участват, стават все по-сложни и усъвършенствани“, заяви Мишел Визе Бокман, главен анализатор в Marine Data Group Lloyd’s List Intelligence.

Любов Борисенко, “Новая газета Европа”
Превод: BIRD.BG

Новая газета Европа

“Новая газета” е руски обществено-политически вестник. Известен е със своята опозиционна, либерална, демократична и правозащитна ориентация, както и с разследващата журналистика.

Редакцията се намираше в Москва, към октомври 2021 г. в редакцията работят 138 души, вестникът излизаше три пъти седмично.

На 5 септември 2022 г. Басманният съд на Москва, въз основа на иск на Роскомнадзор, отне медийния лиценз на Новая газета в Русия.

Изданието и неговите служители многократно са ставали лауреати на професионални, обществени и държавни награди. Най-малко петима журналисти са убити, вероятно поради професионалната им дейност.

Главният редактор на вестника Дмитрий Муратов получи Нобеловата награда за мир за 2021 г. за “усилията си да запази свободата на мисълта като незаменимо условие за демокрация и мир”. На 22 март 2022 г. Дмитрий Муратов и екипът на вестника решиха да дарят медала на Нобеловата награда за мир за 2021 г. на фонд за подпомагане на украинските бежанци.

На 28 март 2022 г. вестникът обяви спиране на работата до края на руската инвазия в Украйна. През април 2022 г. журналисти, напуснали Русия, стартираха онлайн изданието “Новая газета Европа”, но той беше блокиран от Roskomnadzor през същия месец. Сайтът обаче продължава да се актуализира. На 15 юли журналистите на Новая, останали в Русия, започнаха да издават хартиено списание заедно с електронното издание “НО. Нова история-вестник”, но седмица по-късно този сайт беше блокиран от Роскомнадзор. В края на август 2022 г. редакторите стартираха конструктора на уебсайтове “Novaya.media”, където можете да прочетете, наред с други неща, нови броеве на списание “НО”.

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!