Софийски градски съд е осъден да плати над 3 милиона лева заради открадната фирма на немски инвеститор

3,366,526 лева, ако трябва да сме точни. Това е сумата с лихвите, която СГС е осъден да плати на германски гражданин, чиято фирма и инвестиционен проект са заграбени по старите изпипани схеми в търгашеското отделение на градския съд. Хубаво е, а вече е и готово. Макар и засега само на първа инстанция.

Историята е всъщност доста стара, макар едва сега да стига до развръзка – и е добре описана и анализирана през годините. Става въпрос за фирмата на Константин Мавродийски, открадната през далечната 2003 година чрез серия дълбоко порочни актове на СГС, конкретно на съдия Димана Йосифова, след което многократно препродадена. Въпреки плетеницата от дела, заведени впоследствие, Мавродийски така и не успява да си върне скъпия парцел на бул. „България“, или поне неговата парична равностойност. Българският ортак (а такъв винаги има) се казва Димитър Ангелинов и през 2010 най-сетне е осъден за измама – осъден е обаче само на 3 години условно, пък и КОНПИ (или както и да се казваше абревиатурата към онзи момент) с пръст не докосва имането му. Не го докосват и прокурорите по наказателно-конфискационен ред. Сами преценете, дали такава апетитна хапка не си струва да рискуваш една смешна, пардон условна, присъда. Ами струва си, разбира се, особено при положение, че си запазваш всеки заграбен лев. Апропо, по време на одита на ПРБ от европейски прокурори през 2016 Цацаров лично и изрично е запитан от германския прокурор за „казуса Мавродийски“. В типичен йезуитски стил, Цацаров дефлектира и насочва вниманието към по-скорошни казуси и прокурорски “успехи”. Т.е. влакът замина, забравете – а и парите ги няма и няма да се върнат.

Историята на една гнила ябълка

Съдия Йосифова, която прави възможно това фирмено рейдърство, за съжаление се оказва един дълбоко проблематичен магистрат, както разбираме от разследване на Mediapool от 2009. Медийният шум обаче не ѝ пречи, даже напротив, помага! Така например през 2012 тя е назначена за съдебен инспектор от ГЕРБ (т.е. от Цветанов и Борисов). След края на мандата в ИВСС е командирована във ВАС лично от Георги Колев (т.е. пак от ГЕРБ), по неясно какви критерии, където скоро успява да постанови едно безобразно определение в полза на грандиозните строителни планове на Цеко Минев, пардон Юлен, пардон Георгиус, в Национален парк Пирин. Неокончателно, за щастие. 

И така стигаме до кулминацията на нейната кариера, когато през 2020 ВСС я пенсионира с „личен почетен знак първа степен – златен, както и с парична награда в размер на 1000 (хиляда) лева за проявен висок професионализъм, безупречно и образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.“ За нас това е висша форма на цинизъм и дебелоочие от страна на ВСС (който и досега е в същия състав), с оглед на всичко известно за Йосифова към онзи момент. Нещо повече – на вниманието на кадровиците е било налично и забележително аргументирано решение на ВКС, с което СГС е осъден на 100 хиляди лева като частичен иск от 2 милиона. Всъщност точно пълният иск (или разликата между 2 милиона и 100 хиляди) е предмет на решението, което онзи ден постанови Софийски окръжен съд. В протокола от заседанието на ВСС ясно се вижда, че единствен Лозан Панов повдига въпроса за отговорността на Йосифова за тези 100 хиляди, съответно той гласува „против“ поощрението. Никой друг обаче не реагира на неговите коментари – и всички останали в овчо единодушие гласуват „за“ златния век, пардон знак и за хилядата лева. Пак да кажем – цинизъм безкрай!

Решението на Софийски окръжен съд

Ищец по делото пред СОС всъщност се явява Кристиан Мавродийски, син на Константин. Преди да стигне до СОС, делото две години се „джурка“ (по георги-чолаковски) в СГС, където води до масови отводи. Т.е. никой съдия не иска да осъди съда, в който работи. Като резултат, през 2021 делото е пратено в СОС.

Актът на съда, постановен на 31-и юли, стъпва на правно необоримия постулат, че решението на ВКС от 2019 се ползва със сила на пресъдено нещо (СПН). Т.е. след като веднъж ВКС е признал вината (установил деликта) на СГС, този въпрос не може по никой начин да бъде пререшаван. Ето защо и самото решение е кратко, доколкото има за задача единствено да установи размера на дължимата от СГС сума. По тази причина защитната стратегия на СГС е изначално обречена. Единственото, което те успяват да измъдрят е, че искът бил недопустим, или най-малкото бил погасен по давност. Това обаче е трудно обяснима глупост – и прави лошо впечатление за юридическата (не)компетентност на самия СГС! Съдия Мулешков от СОС посочва, че въпросът с допустимостта отдавна е решен от ВКС и няма как да бъде преразглеждан и пререшаван! Относно давността съдията посочва – а е видно и с просто око от движението по делото – че исковата молба е подадена няколко дни преди изтичането на петгодишния давностен срок. Следователно и тази линия на защита на СГС е изначално провалена и несъстоятелна. И така, решението е вече факт в правния мир, макар и засега само на първа инстанция.

„Традициите“ на търгашеското отделение в СГС

Разбира се, хубаво би било да има реакция от ръководството на СГС при скандал от такава величина – само че няма. Нямаше и през 2019, при частичното осъждане. Вместо това, тактиката е тази, която винаги е била под вещото ръководство на съвеЦкия председател Алексей Трифонов – снишаване, мълчание, заравяне на главата в пясъка (при което във въздуха стърчи… сещате се какво). „Абе дайте да се снишим другари, докато отмине“ – както вещо съветваше друг бележит съветски възпитаник (и кумир на Бойко Борисов) – другарят Тодор Живков.

Тук естествено е редно да припомним и „традициите“ на СГС в това отношение – а именно, кражбата на фирми. Скандалът с френската фирма „Белведере“ е най-известният в това отношение, но само защото покрай него бяха скоростно уволнени „двете каки“, съдиите Румяна Ченалова и Владимира Янева (последната беше и безпрецедентно осъдена, макар и за друго). Този случай обаче нито е единствен, нито е изолиран – както могат да потвърдят и редица практикуващи адвокати. Друг пример е фотоволтаичният бизнес на кипърския бизнесмен Харис Кунтурис, заграбен от български ортаци (някои от които бележити водещи в БТВ). Кунтурис също съди държавата в момента по този повод, да ни е честито. Черешката на тортата обаче е делото за над 100 милиона евро – т.нар. Белведере 2.0 – което от 5 години се води във Вашингтон срещу България заради кражбата на бизнеса и строителния проект на крупен израелски инвеститор – всъщност, един от най-богатите хора в Израел. За тази кражба са пряко отговорни фирми, които са доказани пеевски проксита – но очевидно не съдят Пеевски и неговите сламени човечета, а съдят директно България. Т.е. масрафът е пак за сметка на нас данъкоплатците, докато Тежкият Конституционалист и лепило на текущата управленска “сглобка” отдавна си е прибрал своето. Хубаво е, а съдейки по развитието на делото в САЩ, вече е и почти готово. За какво става въпрос, можете да си припомните в разследването на БИВОЛЪ.

Водеща снимка: съдия Димана Йосифова (вляво) и Алексей Трифонов – Председател на Софийски градски съд (вдясно)

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!