Повелителят на арбитражите: Кой е Иван Кондов от дирекция “Съдебна защита”?

Сериозни нарушения за сигурността на информация и възлагания към конкретни изпълнители. Без вътрешни правила – един човек решава критериите, провежда конкурсите, прави възлаганията и абсолютно сам решава дали и какви да бъдат плащанията… тези скандални данни бяха изнесени от министъра на финансите Асен Василев в отговор на въпроси за арбитражните дела на държавата и по-точно след решението дирекцията Съдебна защита да бъде преместена от Министерство на финансите (МФ) в Министерството на правосъдието.

Но кой е този човек, в когото са и хлябът и ножът, все едно за него не действат никакви закони и правила за обществени поръчки? BIRD вече го е осветявал в предишна публикация. Това е Иван, но не божият инструмент (бивш) който вече премина в политиката, за да спасява България. Не, този вездесъщ „финансов инструмент“ е Иван Кондов, който командва парада в Министерство на финансите, по-специално в дирекция „Съдебна защита”. Това е една малко известна дирекция в МФ, но пък е изключително важна. Тя единствена отговаря за защитата на държавния финансов интерес по международните арбитражни дела, по които България е ответник. А те не са нито малко, нито са за дребни пари. BIRD разработва темата от известно време, но разкритията на Асен Василев послужиха за ускорител и катализатор, образно казано.

Една дирекция и една баница за много милиони

И така, за какво става въпрос? Кондов е директор на въпросната дирекция от поне 20 години – в общи линии, несменяем. Несменяема е и кантората, която той неизменно и консистентно наема да защитава България по арбитражни дела – а именно, White & Case. Преди някой да ни обвини в лобизъм, нека си го кажем – пет пари не даваме дали кантората са казва White & Case или пък Black & Pink, или пък Иван, Драган & Петкан. Ние обаче се интересуваме от това, дали някъде има (добре скрита) корупция. А тук всичко говори, че има нещо. Схемата е следната. Американската кантора – която е една от най-маститите в света – таксува между 500 и 1,000 долара на час. Да кажем, че това е стандартна тарифа за кантора от такъв калибър. Само че не е там работата. White & Case си имат българскa кантора подизпълнител, Томов & Томов, която е също вечна и несменяема. Фактически те вършат един немалък обем работа, особено свързан с документи налични само на български, но този обем работа също се таксува по тарифата на White & Case. Логично би било обаче кантора, базирана изцяло в България, да таксува по-ниски тарифи. Логично би било да се запитаме следователно, дали пък част от тази тарифа не се връща като “откат” в някаква посока – била тя МФ, Банкя или пък нечии сараи. Това засега остава висящ въпрос, по който ще продължаваме да работим. В тази връзка се сещаме, съвсем без връзка, не само за Банкя – но и за Ярема и скъпоструващата вила на един Влади там, както и за часовника Му за $30,000. Но това е друга тема. И разбира се, съвсем без връзка към темата е справката от Имотния регистър, според която скромният държавен служител Иван Кондов е придобил през 2019 г. без ипотечен заем апартамент и гараж в София за близо половин милион лева.

Между другото тук е редно да припомним нещо отпреди 7 години, точно след като България загуби арбитража срещу руснаците за над 1 милиард лева, по повод “корупционния гьол” АЕЦ Белене. Докато властта – т.е. Борисов – се чудеше дали да обжалва, в руски медии се нароиха публикации, че Бойко Борисов е взел 50 милиона долара подкуп, за да позволи на руската ВТБ да налапа БТК (след фалита на КТБ). Скоро след това България експресно плати над 1 милиард лева на руснаците – а руските публикации рязко спряха. В материал на Григор Лилов всичко това беше внимателно анализирано, вкл. беше публикувано писмо от White & Case, в което те ни “съветват” да не обжалваме пред швейцарския върховен съд. Колко удобно само! Всякакви прилики с настоящия казус са случайни, разбира се, вкл. и това, че американската адвокатска кантора е все същата.

Но да се върнем в настоящето. По наша информация всъщност Иван Кондов изключително рядко участва по самите дела. По арбитражните дела, водени пред Трибунала към Световната банка ICSID, може да има едно или няколко заседания, като междинните заседания обикновено не са присъствени, а са по видеоконференция (присъствените се провеждат във Вашингтон). На тези заседания Иван се явява изключително рядко, което ние намираме за меко казано странно. В редките случаи, когато присъства, той е по-скоро в ролята на фикус – т.е. много внимава да не изтърве нито една дума. От което следват два логични въпроса: дали Иван мълчи, понеже не знае какво да каже, или пък мълчи, понеже не знае английски?! Ако е първото, лошо – ако е второто, още по-лошо! Т.е. и в двата случая се касае за некомпетентност – в първия за относителна, във втория за абсолютна. Което пък ни кара да се запитаме какво точно прави Иван на тази позиция. 

“Успехите” на Иван

Една от основните контра-тези срещу реформирането на дирекцията в МФ е, че Кондов и приятели нямали нито едно загубено дело. Това обаче не е вярно – и ние ще го докажем. Точно преди осем години Горанов гордо обяви, че България е спечелила делото, заведено срещу държавата от холандската Novera Properties. За съжаление, обаче, това е чиста лъжа. Ще цитираме следния ключов пасаж от диспозитива на арбитражното решение, който казва всичко: „The Tribunal declares that the actions and statements of the Mayor of Sofia described in this Award breached the obligations of the Republic of Bulgaria under Article 3(1) of the BIT to ensure fair and equitable treatment of the investments of the Claimants in Bulgaria and not to impair by unreasonable measures the operation, management, use, enjoyment or disposal of those investments.“ Превод: кметът на София (бел. ред. Бойко Борисов) е нарушил правата на инвеститорите – т.е. ангажирана е деликтната отговорност на България като държава заради действията на Буци, пардон, другаря Борисов. Между другото, неговото име фигурира многократно в решението на арбитражния трибунал.

Тук някой би казал: голям праз, това е било отдавна. Хубаво, имаме и по-скорошен пример. Най-мащабното дело, завеждано някога срещу България, е от наследниците на покойния Денис Ершов. Най-общо и най-кратко казано, през 2013 ОПГ състоящо се от Шиши, Мавродиев и Мустака заграбва за без пари изключително печелившия бизнес на ПЕТРОЛ. Миналата година в ICSID бе заведено дело срещу България за 1 милиард евро по повод този пладнешки корпулентен грабеж. Преди около месец трибуналът се произнесе с едно междинно определение, което не беше в полза на България. Макар у нас то да бе отразено в известна степен, отразяването беше неточно и непълно. Наше проучване на специализирани американски издания обаче коригира пропуските на колегите. Оказва се, че българската „защитна стратегия“ e била да се твърди, че децата на Ершов нямали право да водят такова дело – такова право имал само той самият, видите ли, така че делото следвало да бъде незабавно прекратено. Как точно би могъл човекът да заведе дело от оня свят, изобщо не става ясно. Т.е. Кондов плюс White & Case са измислили една велика простотия, която разбира се е отхвърлена единодушно от арбитрите към Световната банка. Тази простотия обаче струва пари, доколкото за нея са фактурирани немалко часове за хонорари, както можете да се досетите. А междувременно Шиши седи на първи ред в НС, Мустака си седи в Белград, а Мавродиев е неясно къде, доколкото от 2 години никой дори не го е виждал в България. По наша информация, добрият човечец ударно регистрира съвсем нови офшорки в ОАЕ. Така че масрафът остава пак за нашего брата данъкоплатеца. 

Делата на Иван

Това дотук са само част от подвизите иванови, драги читатели. Оказва се, че Иван се радва и на специално отношение от прокуратурата. Ето какво показаха нашите допълнителни проучвания в съдебните регистри. Навръх самата Коледа през 2018 Иван е задържан от полицейски патрул. Това се е случило точно около полунощ на 24-и срещу 25-и, като Иван е карал Mercedes ML и е бил спрян за проверка. Иван отказва да представи шофьорска книжка и документи на колата и започва да се държи агресивно спрямо полицаите, като дори заплашва да прегази един от тях, който е застанал пред колата му. Патрулът вика подкрепления, след което Иван започва да вика, че разполага с огнестрелно оръжие, че е служител в Министерство на финансите, а полицаите ще бъдат уволнени. Патрулът го сваля от колата и му слага белезници, като тестът за алкохол на място дава отрицателен резултат. При обиск в колата действително е намерен пистолет, законно притежаван. Тук обаче ние бихме поставили въпроса колко висши служители в МФ – и по каква причина – се разхождат с пищови из София, още по-малко навръх Коледа. 

Цялата тази фактология е подробно описана в делото, което Кондов завежда срещу задържането си. В решението по дело 4975/2019 на СРС, съдията-докладчик приема, че Кондов сам е провокирал задържането си с агресивното си и заплашително поведение, както и че нищо не му е пречело да си покаже шофьорската книжка в рамките на една проверка – а такива МВР прави постоянно, особено около празниците. Какво пък толкова да си покажеш книжката, талона и каквото там още трябва – бихме добавили и ние. Пред районния, както и впоследствие пред административния съд, Кондов навежда доводи, свързани с високото си служебно положение, репутация и т.н. Добре, но какво общо има това със заповедта за задържане, недоумява съдът. В края на 2020 троен касационен състав на АССГ постановява решение по дело 4722/2020, с което окончателно отхвърля жалбата на Кондов. В този смисъл е пледирала и градската прокуратура. Това означава, че той е задържан законосъобразно и заслужено, дори и според прокурор Станчева. Означава обаче и друго – той няма право да заведе дело по ЗОДОВ срещу МВР. Апропо, тройният касационен състав се състои от доста реномирани магистрати, така че вероятността наистина да има някакви своеволия от страна на полицията, които съдиите тотално да са проспали, е доста ниска.

Да пробваме с Каскетурата

Но както се казва, като не става през съда – да действаме с прокуратурата! Между другото тази реплика се приписва на Държавното Предприятие (Делян Пеевски) по повод една от многото негови рейдърски схеми (а там никога не минава без участието на прокурор). Та, какво прави наш Иван, виждайки как губи делото срещу задържането си? Ами, сезира Каскетурата. Точно така, подава сигнал в прокуратурата срещу един от задържалите го полицаи Първанов (интересно пък защо само срещу него). Прокуратурата се задейства подозрително бързо – и през 2021 вече прокурор Петър Джунов пише и внася обвинителен акт с правна квалификация „средна телесна повреда.“ Това е доста странно, особено на фона на десетките реално пребити младежи покрай протестите от 2020, за които 3 години по-късно няма предаден на съд нито един полицай. Иначе казано, ние не знаем дали Кондов наистина е ударен от полицаите, или това са само негови твърдения – с които някак е мотивирал и активирал един прокурор от СРП. Но със сигурност знаем, че много хора бяха реално бити и тежко пребити – и вече 3 години нито един от виновните не е предаден на съд. Така че районната прокуратура в София действа с един много осезаем двоен стандарт. Когато се касае за висш държавен чиновник като Кондов, пипа светкавично и докарва делото до съд. Но когато се касае за протестиращи срещу Гешев и Борисов, прави всичко възможно делата да не стигнат до съд. Справка – прокурорите Юлиян Лефтеров от СГП и Иван Иванов (не се бъзикаме) от СРП. Този двоен стандарт е и силна индиция, че Иван Кондов вероятно има сериозни връзки в средите на държавното обвинение. На какво точно ниво са връзките – можем само да гадаем.

Наказателното дело срещу полицая Първанов се джурка вече 2 години и е доникъде. По него даже има отвод на един от съдебните заседатели – оказва се, че с Кондов са бивши колеги. Този отвод води и до рестарт на делото от нулата. Следващото заседание е след месец, като ние ще проследим и ще видим кой кум, кой сват и кой на булката брат. Само ще добавим, че прокурор Джунов беше писал и обвинителния акт срещу Вальо Топлото за валутни престъпления, който първоначално беше върнат от съда като негоден.

Разкритията на Асен Василев

Както споменахме по-горе, буквално преди дни казусът около арбитражните дела допълнително се нажежи и нагорещи. По време на парламентарния контрол в петък, 1-и септември, финансовият министър беше провокиран от зле информираните бълнувания на копейките от „Възраждане“ да хвърли малко повече светлина върху Дирекция „Съдебна защита.“ Ще цитираме някои негови изказвания в пълнота, понеже си струва: „Установи се, че тази дирекция работи без вътрешни правила, че един човек решава какви да бъдат критериите за конкурсите за адвокатските кантори, този човек ги провежда и оценява адвокатските кантори, той сам прави възлаганията и абсолютно сам решава дали и какви да бъдат плащанията с пълномощно от 2015 г. от тогавашния министър на финансите, което не е било подновявано от други министри.“ Вече стана ясно, че човекът е Кондов, а министърът – Горанов. Нататък: „доста сериозни нарушения, от една страна, за сигурността на информация и от друга с начина, по който са правени възлаганията към конкретните адвокатски кантори“. Изказът на министъра е обран, понеже някак как да е друг. Не се и съмняваме, че предстоят нови разкрития по темата – макар и не непременно от парламентарната трибуна.

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.