Борбата за достъп до обществена информация

Достъпът до обществена информация е една от най-важните проверки на властта както за журналистите, така и за гражданите. На теория всички страни от Централна и Източна Европа имат закон за прозрачност. На практика те не винаги изпълняват предназначението си.

Законите за прозрачност на правителството са въведени в Чехия през 1999 г., в Румъния през 2001 г. и в Полша през 2002 г. В България през 2000 г. е приет Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и от тогава е претърпял няколко промени.

Този съвместен бюлетин (OCCRP Watch) е серия от публикации, изготвени от седем разследващи издания, членове на Мрежата за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP): Investigace.cz (Чехия), BIRD.BG (България), Frontstory.pl (Полша), Rise Project (Румъния), Изследователски център Ян Кучиак (Словакия), Átlátszó (Унгария), Context Investigative Reporting Project (Румъния). Екипът проучва теми свързани с организираната престъпност или корупцията и ще показва най-релевантните факти.

В Словакия, Законът за свободен достъп до информация (Закон за свобода на информацията) номер 211/2000, обикновено наричан “двеста и единадесет”, е въведен през 2000 г. по време на първото правителство на Микулаш Дзуринда, който замени автократа Владимир Мечиар и се опита да върне Словашката република по пътя на евроатлантическата интеграция. Законът за свободата на информацията беше приет като част от реформите за прозрачност и беше един от най-силните закони за свобода на информацията в света по това време.

Оттогава има многобройни опити за отслабване на закона. Те включват увеличаване на броя на ситуациите, в които гражданите нямат право на информация за решения, взети от държавни институции, или на информация за фирми, създадени от тези държавни институции и органи на самоуправление. Други се опитаха да отменят възможността за глобяване на държавните администратори, които не уважават исканията на закона. За щастие, всички тези опити бяха неуспешни, главно поради отпор от страна на гражданския сектор.

Настоящият закон за прозрачност в Унгария е приет през 2011 г. Законът беше променен в няколко точки през миналата година (2022 г., бел.ред), което донякъде улесни получаването на публична информация. Промяната на закона беше част от процес, по който унгарското правителство и Европейската комисия имаха намерение да постигнат споразумение относно замразените еврофондове на Унгария.

Промените включват съкращаване на съдебните процедури и ограничаване на възможността на притежателите на данни да таксуват за предоставяне на собствените си данни (притежателите на данни вече ще начисляват по-малки суми в случаите, в които все още могат да таксуват).

Във всички държави информацията, която е класифицирана или свързана с националната сигурност и отбрана, е изключена от закона. Търговски тайни и информация, свързана с поверителност на дадено лице, също са изключени.

Публичните институции често използват европейския регламент за защита на личните данни (GDPR) като извинение да не предоставят информация, въпреки че информацията е от обществен интерес. Например в Румъния публичните институции често отказват достъп до определен документ с аргумента, че в документа има лични данни. От правна гледна точка обаче информацията, свързана с личните данни на гражданите, може да стане въпрос от обществен интерес, ако засяга способността на това лице да изпълнява обществена функция.

Сроковете за отговор на искания за достъп до обществена информация варират значително. В Словакия е осем работни дни, с възможност за удължаване до 15 работни дни. В Чехия той е 15 дни, но при специални обстоятелства може да бъде удължен с още десет дни. В Румъния публичните органи и институции са длъжни да отговорят в рамките на десет дни или в зависимост от случая, в рамките на максимум 30 дни от датата на регистриране на искането. В Полша искането трябва да бъде обработено “без неоправдано забавяне”, но не по-късно от 14 дни от датата на искането. Ако това не се случи, субектът трябва да изясни причината за забавянето и датата, до която ще предостави информацията, но не повече от два месеца от датата на искането.

В Унгария срокът за отговор е 15 дни, като може да бъде удължен с още 15 дни. По време на пандемията от COVID обаче беше въведен специален закон: публичните институции имаха 45 дни за отговор, които можеха да удължават с още 45 дни. Това беше в сила от 25 ноември 2020 г. до 31 декември 2022 г., което превърна искането на публична информация в кошмар. На теория удължаването на крайния срок е възможно само ако се иска голямо количество данни или ако изпълнението на заявката изисква много значителни усилия от страна на притежателя на данните. Исканията за предоставяне на информация обаче често се забавят без основателна причина.

Това е теорията. Какво да кажем на практика в реалния свят? Всички колеги журналисти са имали известни трудности при получаването на предполагаемо публична информация.

Много правителствени трикове

Най-оптимистичната перспектива е в Словакия. Тук проблемите са най-вече в случаите, свързани с лична информация или държавна тайна или случаи, които тогава се разследват от полицията. Исканията за предоставяне на информация понякога са отказвани на основание защита на интелектуалната собственост.

В Чехия законът може да бъде труден за прилагане, тъй като органът, който трябва да го контролира, не е склонен да го направи, което означава, че понякога единственият начин да накарате дадена институция да предостави информацията е да се обърнете към съда, процес който отнема няколко години. 

Два забележителни случая на журналисти, борещи се за информация, в крайна сметка бяха решени от Конституционния съд. Единият беше за данни за COVID; вторият, за полицейските бази данни за престъпления. През януари 2023 г. Конституционният съд реши, че Националната здравна информационна система трябва да предоставя статистика на журналистите и обществеността относно броя на хората, починали от Covid-19. Съдът отбелязва, че като общо правило информацията трябва да се предоставя, освен ако няма сериозни причини за отказ на искането, които винаги трябва да бъдат ясно обосновани. 

През 2016 г. полицията иска близо 26 милиона чешки крони от журналист на “iROZHLAS.cz” за д аизпълни искане за предоставяне на данни за престъпления. През юни 2021 г. Конституционният съд постанови, че подобна такса би направила практически невъзможен достъпа до информация. “Задълженият субект трябва да търси начини за максимално изпълнение на подаденото искане, а не причини, които да попречат на неговото удовлетворяване”, пише в решението един от съдиите.

Според последния доклад на GRECO (Групата на държавите срещу корупцията, създадена от Съвета на Европа), един от проблемите със закона в Румъния е, че обществено значима информация не се публикува редовно в интернет, въпреки законовите изисквания за това. Освен това GRECO поиска независим механизъм за разглеждане на жалби срещу власти, които отказват да разкрият информация от обществен интерес.

В един случай, проучен от Context.ro, румънското външно министерство е запитано с елементарният въпрос, дали румънското правителство е използвало шпионски софтуер. На министерството му се наложи да предостави отговори на списък с въпроси, изпратени от комисия на Европейския парламент, разследваща използването на шпионски софтуер в Европа. Румъния, както и други държави, отказа да сътрудничи или да отговори директно дали е използвала шпионски софтуер срещу собствените си граждани. Context.ro подава искане за достъп до информация за резултатите от въпросника, тъй като няколко румънски институции го били попълнили. Министерството отказва достъп до тази информация. Делото отиде в съда в Букурещ, който също се произнесе в полза на правителството. 

Context.ro публикува серия от разкрития, базирани на информация, получена от Министерството на здравеопазването след продължително съдебно дело. Разследването показва, че електрическите инсталации в половината от отделенията за интензивно лечение в болниците в Румъния е остаряла. В някои случаи повредени кабели или стари електрически мрежи са били причина за огромни пожари, довели до смъртта на над 40 румънци през последното десетилетие. Министерството на здравеопазването отказва да предостави справки за състоянието на електрическите инсталации на интензивните отделения. Context.ro завежда дело и след съдебна битка, продължила 532 дни, получава документите и информира читателите. Context.ro изгради онлайн база данни, която сега показва състоянието на всяко болнично отделение за интензивно лечение в Румъния.

В Унгария журналистите на “Atlatszo” напразно се опитват повече от седем месеца да разберат от съответните власти колко често са възниквали пожари в Унгария през последните години в съоръжения за отпадъци. В отговор на исканията за достъп до информация, Националната генерална дирекция за управление на бедствия заявява няколко пъти, че не събира такива данни. Това е доста странно твърдение, тъй като те самите поддържат календар на събитията на собствения си уебсайт, който съдържа всички пожарни събития. Подходящо търсене в базата данни обаче не е възможно и затова журналистите искат данните в отделен файл, който така и не получават. Междувременно се оказа, че Министерството на вътрешните работи е поискало много подобен набор от данни от Националната генерална дирекция за управление на бедствия – и че, за разлика от “Atlatszo”, те са ги получили. “Atlatszo” се опитва да получи този конкретен набор от данни и от двете институции: министерството твърди, че не е собственик на данните, така че не може да ги публикува, а генералната дирекция отново заявява, че те “не събират такива данни”. В крайна сметка, с помощта на читател, журналистите изтеглят всички данни от публичния онлайн календар на събитията на Националната генерална дирекция за управление на бедствия.

“Atlatszo” също се опитва да получи информация за проучванията на подпочвените води, които са били извършени във фабриката на Samsung в гр. Год от 2018 г. насам. Дирекцията за управление на бедствия в Будапеща обаче не изпраща никакви данни на журналистите в отговор на техните искания за предоставяне на информация. Така “Atlatszo” се обръща към Националния орган за защита на данните и свободата на информацията. Разследването е без резултатно. След това, миналото лято (2022 г, бел.ред), журналистите завеждат дело срещу завода за батерии за данните от мониторинг на водата. Те печелят делото и през януари най-накрая получават исканите документи. Резултатът е шокиращ: от 2016 г. не са вземани водни проби от кладенеца за наблюдение на територията на фабриката, а кладенецът всъщност е затрупан през 2018 г. Това разкрива, че унгарските власти не изследват подпочвените води за опасни вещества, използвани в производството на батерии, въпреки факта, че независимо тестване в кладенци близо до фабриката е открило токсичен разтворител – също използван в процеса на производство на батерии – с потенциал за увреждане на плода.

Понякога институциите използват и друг трик: дават данните на журналистите, но в неизползваем формат. През май 2022 г. “Atlatszo” иска да получи информация колко от ежедневно регистрираните случаи на коронавирусна инфекция по време на пандемията са при ваксинирани лица и какъв тип ваксина са получили. Те искат тази информация от Националния център по обществено здраве. След 90 дни им изпращат данните в pdf файл като този тук и като сканирана черно-бяла графика, които просто не е било възможно да се тълкуват. Когато журналистите публикуват това в статия, съответните органи изпращат цветна графика (но все пак като сканиран PDF документ).

В Полша много публични институции са се научили с течение на времето да използват законови разпоредби, за да забавят или отказват да предоставят публична информация. Един от начините да не се отговори е да се счита исканата информация за така наречената обработена информация (т.е. изискваща допълнителна работа за събиране) и след това да се призове кандидатът да докаже особено важен обществен интерес. На Frontstory.pl например с този претекст е отказана публична информация от държавните гори.

Ако обществената информация бъде отказана, гражданин има право да обжалва решението в административен съд. Това е дълъг процес, чийто изход зависи от съдебната практика на съдилищата. Това също е много продължителна процедура и може да отнеме от няколко месеца до няколко години.

“Watchdog Poland”, който е специализиран в правото на обществена информация, съобщава, че държавните компании и техните фондации са субектите, които най-често отхвърлят искания за предоставяне на публична информация. Исканията за информация за маркетинговите разходи на държавните компании и техните фондации често срещат отказ. Един скорошен пример идва от кампанията за отбелязване на папа Йоан Павел II във влаковете на полските държавни железници. Кондукторите и ръководителите на влакове имаха жълти и бели брошки, забодени на реверите на бизнес саката си през този ден, а тези, които обикновено носят значката “PKP Intercity”, я заменят със знамето на папата. Най-голям интерес обаче предизвиква инициативата за раздаване на крем пуфове (сладкиши, свързвани в Полша с Йоан Павел II) на пътниците. Няма информация за техния производител, състав или алергени, нито дори за условията на съхранението им.

Разходите за закупуване на сладкишите също не са известни. Емоциите може да са били допълнително разпалени от факта, че кампанията е част от разгорещена обществена дискусия, започнала след излъчване на телевизионен репортаж за оценка на минали дейности на Карол Войтила, който по-късно става папа Йоан Павел II. Представители на управляващата тогава партия, упражняваща политически контрол върху държавните фирми, публично разкритикуваха тона на телевизионния репортаж.

Фондацията на държавната компания отговаря, че “фондация PKP Group не е длъжна да прави публична информацията относно оперативните детайли на такива проекти, свързани, наред с други неща, с разходите и принципите на сътрудничество с други субекти, което се дължи на факта, че фондация PKP Group не е субект, задължен да предоставя публична информация.”

В друг особено ярък пример са необходими три години и половина на полския журналист Ян Кунерт, за да получи информация за договорите, подписани от Полската национална фондация (PFN). PFN е създадена през 2016 г. с цел да популяризира Полша в света и дейността ѝ се състои от държавни компании. Годишният бюджет в началото на дейността ѝ е 100 милиона полски злоти. В крайна сметка достига до половин милиард злоти.

Ян Кунерт подава жалба в Провинциалния административен съд през 2017 г. През 2018 г. съдът се съгласява с журналиста. Полската национална фондация обжалва решението пред Върховния административен съд. През 2021 г. Върховният административен съд потвърждава решението на по-долната инстанция. Полската национална фондация твърди, че корпоративната тайна не позволява разкриването на информация за нейните договори. В устната обосновка на присъдата съдът подчертава, че “не може да се твърди, че средствата, с които фондацията разполага, са публични средства по смисъла на Закона за публичните финанси, но въпреки това може да се приеме, че тя управлява публични активи и извършва публични дейности и задачи.”

Случаи от България

В България питанията по ЗДОИ често са отклонявани от институциите и се налага журналистите и гражданските активисти да водят административни дела. Въпреки все по-стабилната практика на съда да дава право на публичността, възможността да се стигне до обществено значими данни се сблъсква с други препятствия. Дори при спечелени дела, институциите продължават да отказват да предоставят информацията и измислят други причини да не го правят. Емблематичен пример за това беше съпротивата на Агенция “Митници” да предостави протокола от проверката на фабриката на Мишо Бирата, както и продължилата с години сага за предоставяне на данните за износа на цигари от Булгартабак.

Неотдавнашен знаков отказ за достъп до обществена информация дойде от НАП, която отказа да разкрие резултатите от ревизионните производства по обществено значими скандали като “Барселонагейт” и “Осемте джуджета”. Това стана въпреки решението на Административен съд – София, който обяви за невалидни аргументите на приходната агенция и разпореди повторно произнасяне. За да засекрети тези данни, при повторното произнасяне НАП се позовава на регламента за защита на личните данни /GDPR/, който все по-често е инструментализиран от институциите в България, за да ограничат публичността.

Последният драстичен случай в България е “дело шамар” (SLAPP) на АЕЦ “Козлодуй” за 500 хиляди лв. срещу бивша служителка, разкрила нарушения в централата, като преди това тя подава множество заявления по закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и в края на 2023 г. получава наградата “Златен ключ” на Програма “Достъп до информация”.

“Тъжно е, че се налага да защитаваме медии и граждани за това, че са дали гласност на официална информация, създадена от публични институции. Това не говори добре за защитата на свободата на информацията в България и нивото на институциите. Всичко това прави необходими приемането на промените в законодателство за защита от “делата шамари”, с каквито Министерството на правосъдието вече се ангажира”, коментира адв. Александър Кашъмов, след като “Лев инс” загуби делото срещу Медияпул по безпрецедентния иск за 1 милион лева.

Водеща снимка/колаж: Vsquare

Подателите на сигнали са в опасност

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!