Подателите на сигнали са в опасност

Бивш служител на Министерството на транспорта в Румъния е понижена след подаден сигнал до дирекцията за борба с корупцията на страната. Двама служители на външното министерство в Словакия, защитени от статут на податели на сигнали, са уволнени от новото правителство при пълно незачитане на закона. Уволнението на ръководител на катедра в университета “Корвинус” (Corvinus) в Будапеща предизвиква наскоро смут в Унгария. Преди това, професор докладва и инициира разследване на етично поведение по отношение на дете на влиятелно семейство, което завършва семестъра, въпреки че не отговаря на изискванията. Това са само няколко скорошни случая, които привличат вниманието към правната сигурност на подателите на сигнали.

В България не друг, а новоизбраният председател на Сметната палата Димитър Главчев наруши току що приетият закон за защита на изобличителите.

Този съвместен бюлетин (OCCRP Watch) е серия от публикации, изготвени от седем разследващи издания, членове на Мрежата за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP): Investigace.cz (Чехия), BIRD.BG (България), Frontstory.pl (Полша), Rise Project (Румъния), Изследователски център Ян Кучиак (Словакия), Átlátszó (Унгария), Context Investigative Reporting Project (Румъния). Екипът проучва теми свързани с организираната престъпност или корупцията и ще показва най-релевантните факти.

Подателите на сигнали (Whistleblower на англ.) – хора, които съобщават за незаконни дейности и злоупотреби със закона, като корупция, измами и бизнес злоупотреби на работното си място или на властите, или ги разкриват пред обществеността, заслужават правна защита, тъй като помагат за откриване на заплахи или увреждане на обществения интерес. Европейският съюз разработи обща рамка за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и въведе директива през 2019 г. Въпреки че директивата като цяло вече е транспонирана в повечето държави от ЕС, националните разпоредби и практическият опит са различни в региона на Централна и Източна Европа. Вследствие на това лицата, подаващи сигнали за нередности, често се обезсърчават да съобщават за опасенията си от страх от отмъщение.

По-добре дръжте главата си наведена или може да ви нарекат “мръсни проститутки”

В скорошен случай в Румъния, Мара Парайпан, бивш служител на Министерството на транспорта, беше понижена след подаден сигнал до Националната дирекция за борба с корупцията на страната. Context.ro информира, че тя е докладвала натиск от нейните началници да одобри финансиране за инфраструктурни проекти, които биха ощетили данъкоплатците с милиони. Парайпан твърди пред разследващите репортери, че нейният началник е оказвал натиск върху нея, но тя е устояла, тъй като съвестта ѝ не ѝ позволява да пренебрегне как са изразходвани публичните средства. През март 2023 г. тя е преместена в друг отдел на по-ниска длъжност. Парайпан завежда две дела срещу министерството в опит да се върне на старата длъжност. Тя губи и двете, въпреки че съдът решава, че действията на нейните началници срещу нея представляват акт на отмъщение. Запитани по въпроса, представители на Министерството на транспорта заявяват, че е трябвало да държи главата си наведена и да се въздържа от задаването на въпроси. Парайпан обжалва и двете решения.

В Словакия двама служители на външното министерство, Зузана Хлавкова и Павол Салай, осветляват подозрителни поръчки, направени по време на словашкото председателство на Съвета на Европейския съюз през 2016 г. Вследствие, те са изправени пред сериозни последствия, тъй като трябва да напуснат работата си, а случаят никога не е стигна до никъде. Това е случаят, когато тогавашният премиер Роберт Фицо нападна журналисти, отразяващи случая, като ги нарече “мръсни антисловашки проститутки”. 

Службата за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, е създадена през 2021 г. с цел предоставяне на защита в случаи като тези по-горе. Ако човек се свърже със службата, той/тя може да получи статут на разобличител (на словашки език това се превежда като този, който съобщава за противообществени прояви). Лице с такъв статут вече не може да бъде уволнено и неговата/нейната длъжностна характеристика и данни не могат да бъдат променяни от работодателя, без изричното съгласие на Службата.

Наскоро обаче представителите на държавата показаха на обществото какво мислят за тези редове в закона. Няколко полицейски следователи около Ян Чурила, които през последните няколко години работят по най-взривоопасните случаи на корупция и организирана престъпност с връзки с предишните правителства на Фицо, получават от Службата статут на податели на сигнали. Те са изправени пред ответна реакция в рамките на правоохранителните органи и докладват за престъпленията отвътре. Същото важи и за Петер Юхас, полицай, който преди това ръководи екипа, разследващ случая с убийството на журналиста Ян Куциак и Мартина Кушнирова. Юхас до 6 ноември ръководи полицейският инспекторат – звеното, отговорно за разследването на престъпленията на други полицаи. 

Въпреки защитените им статути, новият вътрешен министър Матуш Шутай Ешток отстранява следователите около Ян Чурила и заменя Петер Юхас. Адвокатите на Ян Чурила твърдят, че отстраняването е невалидно, тъй като Службата за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, дори не е консултирана. Службата твърди, че всякакви действия срещу защитени лица без нейно съгласие са недействителни по закон, посочвайки, че министърът “дори е действал срещу методическите указания на самото МВР” и заплашва министерството с висока глоба. Разследващите не успяват да влязат на работното си място, когато се опитват да продължат работата си. В двата случая съдът отменя отстраняването на следователите поради статута им на защита на подалия сигнал. Съдът издава и обезпечителна мярка – двамата следователите трябва да бъдат допуснати на работа. МВР съобщава, че ще обжалва на втора инстанция.

Права на хартия

Директивата на ЕС за защита на лицата, сигнализиращи за нередности се отнася предимно до случаи, свързани с работата: защитава работещите в частния или публичния сектор, които са придобили информация за нарушения, свързани с работата, включително служители, техни колеги, акционери, административен, управленски или надзорен орган, доброволци, стажанти и лица, работещи за подизпълнители. Директивата определя рамката за създаване на лесно достъпни канали за подаване на сигнали, подчертава задължението за запазване на поверителността и забраната за отмъщение срещу лицата, подаващи сигнали, и установява целенасочени мерки за защита.

Държавите членки трябваше да транспонират директивата в националните си закони до края на 2021 г. Няколко обаче не спазиха крайния срок. През януари 2022 г. Комисията изпрати официални уведомителни писма до 24 държави членки, след което по-късно през годината изпрати мотивирани становища до 19 държави членки (сред които България, Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Румъния) за непълно транспониране на регламента. W krajna smetka, през февруари 2023 г. Европейската комисия реши да предяви иск срещу Чехия, Унгария и Полша (наред с други държави-членки) пред Съда на ЕС за неизпълнение на транспонирането на директивата.

Унгарският парламент прие Закона за подаване на сигнали за нередности през май 2023 г. В Чехия Законът за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, влезе в сила през юни 2023 г. В Полша, въпреки че първоначалната работа по законопроекта започва преди две години, текстът е променян няколко пъти, не е преминал всички необходими консултации, нито е получил окончателно одобрение от Канцлерството.

В България Народното събрание официално приема законодателство за транспониране на Директивата на ЕС през януари 2023 г., която след това влиза в сила. Всъщност този закон беше част от антикорупционния пакет, изискван от Брюксел, за да освободи милиардите, отпуснати на България за Плана за възстановяване и устойчивост.

Въпреки че Словакия е една от първите европейски държави, в които защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, е залегнала в закон през 2015 г., промяната на закона в съответствие с формулировката на директивата на ЕС беше одобрена едва през май 2023 г.

Румъния вече има специален закон за подаването на сигнали за нередности от държавните служители и няколко секторни защити. Законодателството, което прие директивата на ЕС, беше прието през юни 2022 г.

Какво се регулира?

Съгласно директивата организациите трябва да въведат вътрешни канали за подаване на сигнали, които осигуряват анонимно подаване на сигнали, ако това е разрешено от националното законодателство, защита на самоличността на подаващите сигнали и страните, споменати в сигнала, и недостъпност за неупълномощени служители. Такива канали за подаване на сигнали трябва да позволяват сигналите да се правят устно или писмено. Организациите трябва също така да назначат специално лице или отдел, който да обработва входящите сигнали. Това трябва да важи за юридически лица в частния сектор с 50 или повече работници – и за всички публични институции, независимо от големината им.

В Унгария общините с население под 10 000 души са освободени от създаването на такава система, но субектите, подчинени на закона за борба с прането на пари, като финансови институции, счетоводители, одитори и адвокатски кантори, са включени дори ако имат по-малко от 50 души.

В България Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е органът, предназначен да събира сигнали от сигнализиращите и да ги изпраща на компетентните органи – министерства, комисии, агенции и правоприлагащи органи.

В Унгария сигналите могат да се подават анонимно или от името на подателя на сигнала. В Чехия анонимното подаване на сигнали също е разрешено и защитено, но в по-тесен смисъл. В други страни обаче, напр. Румъния и България, анонимното подаване на сигнали е ограничено.

В Румъния от лицата, подаващи сигнали за нередности, се изисква първо да докладват вътрешно на съответната институция или на Националната агенция за почтеност, преди да се обърнат към медиите.

Директивата също така определя изисквания относно защитните мерки по отношение на репортера и други лица, участващи в репортажа, като например обвиняемия. В Директивата за лицата, подаващи сигнали за нередности, изрично се посочва, че лицето, подало сигнал за нередности, не може да понесе отрицателни последици поради своя сигнал, напр. прекратяване на работа, намаляване на заплатите, всякакъв вид дискриминация, сплашване, задържане на обучение, анулиране на лиценз и др.

В Унгария, ако се появят такива нарушения и служителят предприеме правни действия, задължението на работодателя е да докаже пред съда, че мерките не са взети поради сигнала. Чехия позволява на лицето, подало сигнал за нередност, да търси адекватно обезщетение в съда само, ако е претърпяло неимуществени вреди в резултат на ответната мярка след подаването на сигнала.

Всяка държава членка трябва да определи как ще бъдат установени каналите за подаване на сигнали, при условие че са включени защити за гарантиране на поверителност и анонимност. Директивата задължава държавите-членки да налагат ефективни и пропорционални санкции на компании и публични органи, които не се придържат към системата за подаване на сигнали, включително неспазване на поверителността на подателите на сигнали и възпрепятстване на опитите за подаване на сигнали за нарушения.

Подателите на сигнали са важни за журналистите 

Централноевропейските разследващи издания са съгласни, че лицата, подаващи сигнали за нередности, и поверителни източници значително им помагат при намирането на важни истории и всички имат по няколко примера, когато източник им е предоставил безценна информация.

През 2021 г. Изследователският център Ян Кучиак получава информация, че около 24 милиона евро, които са предназначени да помогнат за облекчаване работодатели по време на пандемията Covid-19, може да са се озовали във фиктивни фирми. След разследване случая, наистина се разкрива, че милиони не са помогнали на работодателите да задържат служители, а по-скоро са се озовали в сметките на фиктивни фирми, притежавани от подставени чуждестранни собственици с нула действителни служители. Случаят се разследва и до днес. Обвинени са няколко държавни служители от местното Бюро по труда, които са одобрили плащанията, както и няколко души, които са идентифицирани от полицията като членове и лидери на престъпната група, която е присвоила и изпрала тези откраднати милиони. 

Тази година Atlatszo получава от външни източници информация за два незаконни склада за отпадъци. Около хиляда варела отпадъци от батерии се съхраняват в хале в покрайнините на село Abasár, зад бивша казарма. В сградата, без противопожарна защита, има не само варели, пълни с батерийни клетки, но и голямо количество метален скрап от завода за батерии на Samsung. В друго село, Iklad, огромни количества батерийни клетки се съхраняват в изоставен промишлен обект, където иначе трябва да се съхраняват само пластмасови, гумени и текстилни отпадъци . В халетата на завода са струпани варели с изхвърлени батерии и торби с корейски надписи, покрити с черен прах. В сградите и на двата обекта има изключително силна химическа миризма.

Investigace.cz разкри, че бившият чешки министър-председател Андрей Бабиш е превел почти 400 милиона чешки крони чрез своите офшорни фирми, които след това е използвал за закупуване на недвижими имоти на френската Ривиера, включително Шато Биго. Според експерти, тази операция носи белезите на пране на пари. Тайната операция излиза на бял свят години по-късно благодарение на изтекли документи от панамската адвокатска кантора Alcogal, получени от Международния консорциум на разследващите журналисти (Pandora Papers).

VSquare разследва ферма за тролове в продължение на шест месеца през 2020 г. и научава, че действието на троловете е насочено към подкопаване на правителствения проект за данък върху захарта и насърчаваща кампания, подготвена за Coca-Cola от пиар компания. Ако не беше информация от информатор, който познава задкулисната работа на фермата за тролове, материалът никога е нямало да бъде написан. Именно неговата информация дава повод за журналистическото разследване и става основа за статията.

Понякога, полицията те прави известен

Разследващите издания в региона редовно получават “течове на информация”: някои от тях получават сигнали няколко пъти седмично, докато други може да получат веднъж на три месеца. “Въпреки това, само малцина в крайна сметка се оказват податели на сигнали” – казва Конрад Шчигел, журналист от Frontstory и Vsquare. “Това се дължи на естеството на предоставената информация – често информацията, предоставена от подателите на сигнали, е недостатъчна, за да послужи като основа за публикация и включва въпроси, при които е невъзможно да се намерят допълнителни източници, за да се потвърди информацията на източника. Допълнителна трудност е, че лицето, което предоставя информацията, често спира след еднократно взаимодействие и не дава възможност на журналистите да разберат допълнителни подробности, които могат да имат отношение към случая.“

Според Томаш Мадленяк от Изследователския център Ян Кучиак (ICJK)“Най-големият проблем е, че много рядко тези хора са готови да станат свидетели, така че не можем да говорим за тях като за подаващи сигнали в тесен смисъл, а по-скоро като за поверителни източници. Това означава, че тяхната информация трябва да бъде проверена и тогава ние защитаваме тяхната анонимност с много усилия. Мадленяк казва още, че не им се е случвало властите да искат от тях да разкрият източниците си. “В Словакия журналистите имат право да защитават източниците си, дори по време на наказателно производство и свидетелски показания. Затова властите дори не се опитват да измъкнат подобна информация от журналистите.“

Атила Биро (Context.ro) има различен опит: “Попаднах в ситуация, в която публична институция отказа да ми даде достъп до публични документи и поиска да разкрия самоличността на източник, който ми е предоставил информация. Не разкрих самоличността на подателя на сигнала. Подобни практики не са необичайни в Румъния, където властите често се стремят да разкрият самоличността на онези, които разкриват неправомерни действия.

“Имахме няколко искания да предоставим документи от Pandora Papers”, казва Зузана Шотова (Investigace.cz), “но тъй като те не са наши, ние просто инструктирахме хората, които поискаха, да се обърнат към Международния консорциум на разследващите журналисти. При всички случаи, защитата на източника е определена от закона в Чехия, така че не е необходимо да предоставяме никаква информация, освен ако съд не ни нареди да го направим.”

Atlatszo придобива известност в Унгария поради случай, когато полицията изиска от главния редактор да разкрие самоличността на информатор през 2011 г. Тамаш Бодоки си спомня, че е бил посетен от Отдела за борба с организирана престъпност на централното управление полицията в Будапеща без предупреждение, веднага след като е създал Atlatszo. Той е призован на изслушване като свидетел заради статия за случай на хакер. Позовавайки се на унгарското законодателство, Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека, Бодоки отказа да разкрие източника. “Веднага след случая разработихме предложение за промяна на медийния закон и няколко месеца по-късно правителството промени закона, който се доближаваше до предложението на Atlatszo. Беше въведено, че източниците трябва да бъдат идентифицирани само, ако могат да осигурят незаменими доказателства при разследване на престъпление. В крайна сметка това се оказа успешна история за нас.”

В България не друг, а новоизбраният председател на Сметната палата наруши току що приетият закон за защита на изобличителите. В телевизионно предаване Димитър Главчев посочи политическия лидер Христо Иванов като подател на сигнал за източване на КТБ. Самият Иванов не беше огласявал публично този факт, което предполага, че не е редно институцията, която го е получила, да го прави. Гафът на Главчев обаче мина напълно незабелязан в медийното пространство.

Европейската комисия в момента извършва анализ на съответствието на националните разпоредби за сигнализиране за нередности и ще предостави доклад за прилагането на Съвета и Европейския Парламент от края на годината.

Водеща снимка: VSquare / Shutterstock

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже. Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое… Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСBIRD

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.

Защо да мятам ли?

BIRD.bg е една от малкото специализирани разследващи медии у нас и осветява мащабни корупционни схеми, конфликти на интереси и злоупотреба с власт, в които участват ключови политици, магистрати, бизнесмени. В завладяна държава като България свободните медии имат изключително важна роля и за да останат независими и обективни, се нуждаят от подкрепата на гражданите.

Ние се издържаме само от малки дарения от граждани. Изчислили сме, че за да работим като устойчива медия, ни трябват около 240,000 лв. годишно или 20,000 лв. на месец. Тук виждате актуалния брой на нашите регулярни дарители, средната месечна сума на даренията и общата сума, която те са дарили за периода от старта на сайта през септември 2020 г. до днешна дата.

Регулярните месечни дарения в размер 10, 20, 50 лв. или друга сума по избор ни дават финансова сигурност и позволяват да планираме дейността си за месеци напред.

Освен да “мятате”, можете и да “шамаросвате”. В момента срещу журналистите от BIRD се водят 10 дела SLAPP известни като “дела-шамари”. Помогнете ни за съдебните разходи, които никак не са малки. Всяко Ваше дарение за конкретно “дело-шамар” е “шамар” срещу шамаросващите, които разполагат с огромни пари срещу нашите скромни финансови възможности.

Дълбоко благодарни сме за всяка подкрепа!