Зависимости: ЕС предпочита да не наказва олигарсите на Путин

Десет месеца след като Русия нахлу в Украйна, 11 олигарси, принадлежащи на най-близкия кръг на президента Путин, все още не са санкционирани от Европейския съюз. Брюксел не иска да обясни защо, но зависимостта на Европа от руската енергия и суровини изглежда е ключов фактор. Забележително е, че руската компания, която произвежда шасито за ракетната система БУК, също е сред компаниите, които не са подложени на рестрикциите – пише разследващото издание Follow the Money.

„Тези бизнесмени са твърде големи, за да бъдат санкционирани, казва експертът по санкции Мария Шагина.

Снежнобелите колони на залата „Света Екатерина“ в Кремълския дворец се извисяват над 37 мъже, облечени в костюми и маски. Това са най-могъщите руски олигарси и са привикани тук в следобеда на 24 февруари. Те седят в полукръг, съставен от три реда класически столове, а пред тях, на около 10 метра, седи Владимир Путин зад голямо бяло бюро със златни ръбове.

Дванадесет часа по-рано първите руски ракети избухнаха в Украйна и сухопътните сили навлязоха в страната.

„Тази война беше неизбежна, имаше голям риск, който застраши оцеляването на страната ни“, подчертава Путин пред събралите се олигарси. Руският президент иска тяхната подкрепа за правителството и разбирането им за перспективата за болезнените санкции, които със сигурност ще последват.

На Европейския съюз тогава са необходими само две седмици, за да реши, че само 8 от присъстващите олигарси ще бъдат санкционирани. Те няма да могат да пътуват до ЕС, европейските им активи са замразени. До 6 месеца 26 от тях са вече засегнати от санкциите на Брюксел.

Но 11 от олигарсите, които слушаха мълчаливо Путин онзи следобед, не са включени в черния списък на ЕС до днес, включително двамата най-богати хора в Русия.

Това е забележително, защото ЕС изрично заяви, че присъствието на тази конкретна среща е причина за санкционирането на Тигран Худавердян, главен изпълнителен директор на интернет компанията Yandex, и Михаил Полубояринов, шеф на авиокомпанията „Аерофлот“, наред с още други.

„Фактът, че той беше поканен да присъства на тази среща, показва, че той е част от най-близкия кръг от олигарси, близки до Владимир Путин, и че подкрепя или прилага действия или политики, които подкопават или застрашават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. , както и стабилността и сигурността в Украйна“, се казва в официалното съобщение за санкциите срещу 12 лица.

Но кои са тези 11 мъже, за които това заключение очевидно не важи? Недосегаеми ли са? Защо ЕС отказва да отнеме собствеността и свободата на движение на тези поддръжници на Кремъл?

Експертът по санкциите Роланд Пап от неправителствената организация Transparency International има своите подозрения: „Има ясни доказателства за налагане на санкции на тези 11 лица, защото са присъствали на срещата в Кремъл. Това, че не са били санкционирани, най-вероятно се дължи на политически причини“.

Изповедалните

Как ЕС определя кой да бъде и кой да не е наказан заради близките си връзки с руския режим, е забулено в тайна. Дипломатите на ЕС и Европейската комисия отказват да предоставят каквато и да е информация за този процес. „Ние не коментираме кои лица или организации са били или ще бъдат предложени, но нищо не е изключено“, каза говорителка на Комисията в отговор на въпроси от Follow the Money. Тя обаче подчерта, че нито един олигарх няма да бъде поставен в списъка със санкции, докато всички 27 държави-членки на ЕС не постигнат единодушно решение.

„Унгария изнудва други държави членки и блокира важни решения“

Дипломатическият танц, който трябва да се изиграе, за да се стигне до консенсус, е педантично оркестриран. Той започва с това, което в коридорите на Брюксел стана известно като „изповедални“: дипломатите от всяка държава-членка на ЕС трябва да „признаят“ кои лица и организации са склонни да санкционират. Само когато Европейската комисия е достатъчно сигурна, че никоя страна няма да възрази, се изготвя списък с имена.

След това куриери разнасят копия от списъците, съставени в Брюксел, до всички европейски столици. Нищо не се изпраща цифрово, за да се предотврати изтичането на имената. Неефективна мярка, според родения в Унгария експерт по санкции Пап: „Унгария изнудва другите държави членки по време на преговорите за санкции. За съжаление, решенията за санкциите трябва да бъдат единодушни, така че игнорирането на Унгария или други страни не е опция, въпреки че те са блокирали важни решения.“

В края на дипломатическия танц външните министри трябва да дадат окончателното си одобрение, преди окончателният списък да може да бъде публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз. Ако всичко върви по план, което почти никога не се случва, едва на този етап един руски олигарх ще разбере, че неговите европейски активи са замразени и че той вече не е добре дошъл в ЕС.

Последната сесия на „изповедите“ приключи на 7 декември. Това трябва да доведе до приемането по-късно тази седмица на 9-ия европейски пакет от санкции от началото на войната.

Единадесетте олигарси на Кремъл, които досега се разминаха със санкциите на ЕС

Това ще боли

Санкциите срещу физически лица надхвърлят конфискуването на супер-яхти и мезонети в Амстердам или Париж. Засегнати са и компаниите, притежавани или контролирани от олигарси. „Думата „контрол“ е един вид всеобхватен термин, който Европейският съюз използва, когато някой не е собственик, но има влияние върху бизнеса“, уточни адвокатът Себастиан Бенинк, който е специалист в санкциите. „Всички руски олигарси вече са намалили дяловете си от собствеността. Но тези хора са толкова могъщи, че все още имат контрол върху компаниите, които са основали или притежавали“, допълни той.

„Тази цел да угодиш на всички води до слаби резултати“

Санкциите създават дилема, защото удрят не само руснаците, но и европейците. Това е особено очевидно в случая с природния газ и няколко суровини, за които Европа е силно зависима от руския внос. „Всеки следващ пакет от санкции боли малко повече. Боли другата страна, разбира се, но боли и нас. Това е присъщата природа на санкциите“, обобщи Франс Тимерманс, зам.-председател на Европейската комисия, в лекция в Хага на 2 юни. И още: „Всеки път, когато се обсъжда пакет от санкции, страните трябва да преценят дали тази болка е оправдана, защото ако не е, може да доведе до дълбоки социални вълнения. Когато това се случи, ние все още помагаме на Путин, който цели да подхранва разделение в Европа“, посочи той.

Роланд Пап от Transparency International не е съгласен с оценката на Тимерманс: „В края на краищата тази цел да угодиш на всички води до твърде много откази. Това прави европейското вземане на решения бавно и по-малко ефективно. Знам, че така се вземат решения в Брюксел, но при санкциите е проблематично. Това води до слаби резултати.“

Кралят на никела

Слабите санкции са точно това, което облагодетелства хора като Владимир Потанин (нетна стойност $31,4 милиарда) и Леонид Михелсон (нетна стойност $28,2 милиарда). Според индекса на милиардерите на Bloomberg тези двама олигарси са двамата най-богати хора в Русия. И двамата присъстваха в Кремъл на 24 февруари.

Кариерата на Потанин е тясно преплетена с каубойския капитализъм и непотизма, които доминират в Русия след падането на комунистическия режим през 1991 г. Разпродажбата на държавна собственост през 90-те години е измислена от Потанин и му дава монопол в руската минна и металургична промишленост. По-късно той финансира Зимните олимпийски игри през 2014 г. в Сочи и стана приятел на президента Путин покрай хокея на лед.

„Потанин е основен акционер в инвестиционната компания Interros и следователно също в Nornickel, една от най-големите минни компании в света. „Норникел играе съществена роля в добива на метали като никел и паладий. Тази компания държи 20% от всичкия никел и 40% от световното производство на паладий. Това прави Nornickel изключително важен за нашите Teslas и производството на акумулаторни батерии“, посочи адвокатът експерт по санкциите Бенинк.

От началото на войната вносът на никел от Русия в ЕС се е увеличил с 22%, според ИА Ройтерс. Стойността на вноса на руски никел в Нидерландия дори се удвои през първите 8 месеца на годината.

Финландското село Харявалта илюстрира повече от всяко друго място тясната връзка, която съществува между „Норникел“ и ЕС. Това е мястото, където германската мултинационална химическа компания BASF изгражда фабрика за преработка на никел и кобалт, които да се използват в батерии за електрически автомобили. Това място е избрано заради съседната му рафинерия Nornickel. През 2018 г. двете компании подписаха дългосрочен договор, който „осигурява местното снабдяване на Европа със суровини за производство на батерии“, сочи годишният финансов отчет на BASF.

В отговор на въпросите на Follow the Money, BASF твърди, че поради войната постепенно е прекратила „почти всички“ дейности в Русия. Това обаче не се отнася за съществуващите договори с „Норникел“. „Ако BASF спре да си сътрудничи с Nornickel Harjavalta за доставките на никел и кобалт, важна верига стойност на веригата на европейското производство на батерии за електрически автомобили ще бъде прекъсната“, се казва в съобщението. BASF също така посочва, че тези конкретни метали не са част от санкциите на ЕС.

Бенджамин Шпрехер, който работи в Технологичния университет в Делфт, Нидерландия, и е експерт по недостига на критични суровини, тълкува това като нежелание на ЕС да застраши доставките на никел, мед и паладий от Русия: „Една компания не може просто да смени доставчика, защото целият процес е насочен към специфичното качество и форма на метала. Дори има значение дали се доставя на блокове или на рула.“

Според Шпрехер, дори Потанин или компанията му Nornickel да попаднат в списъка със санкции, това няма да навреди на олигарха: „Това няма да навреди много, защото металите са изключително лесни за транспортиране, със сигурност металите, които се търгуват в малки количества като паладия. Товариш го на камион, караш го в Китай и ние, европейците, го купуваме оттам. Това само би довело до китайски посредници, които печелят много пари и по-високи цени за нас, европейците. Това е игра на „удари къртицата“.

ЕС е похарчил 12,5 милиарда евро за руски LNG тази година, 5 пъти повече, отколкото през същия период на миналата година

„Тази война показа колко преплетена е нашата икономика с руските компании“, отбелязва адвокатът по санкциите Бенинк. „Всички тези връзки и взаимозависимости играят роля, когато обмисляме дали да санкционираме някого или не.“

Енергията като застраховка

Подобно на Потанин, вторият най-богат руснак също търгува с продукт, от който се нуждае Европа. Леонид Михелсон продава втечнен природен газ (LNG), чийто внос се е увеличил с 40% след нахлуването в Украйна. По-голямата част от това идва от компанията Novatek на Михелсон.

ЕС е похарчил 12,5 млрд. евро за LNG от Русия между януари и септември тази година 5 пъти повече, отколкото през същия период на миналата година. Проучване на Колумбийския университет сочи, че Франция е специално активен купувач – през февруари и март никоя страна в света не е купувала от Русия толкова много втечнен газ.

Френската връзка с Михелсон и неговата газова компания Novatek надхвърля просто закупуването на LNG. Енергийната компания TotalEnergies притежава 19,4% дял в Новатек. Тя е собственик и на 20% от основния проект на Novatek за втечнен газ – LNG Yamal. Участието на TotalEnergies в руски проекти осигури изплащането на дивиденти в размер на 748 млн. долара през първите 9 месеца на тази година.

Докато други европейски енергийни компании като Shell и BP решиха тази пролет да се оттеглят от руските партньорства, изпълнителният директор Патрик Пуян даде да се разбере по време на изслушване във френския парламент, че докато няма санкции, TotalEnergies ще продължи дейността си в Русия : „Единственият ни мотив е да доставим LNG в Европа.“

Под натиска на нарастващата критика TotalEnergies реши на 9 декември да преоцени акциите, които притежава в Novatek, от 3,7 млрд. евро на нула. Компанията обаче ще запази своя дял в Yamal LNG и 10-те процента, които притежава в другия руски проект за втечнен газ Arctic LNG 2.

Въпреки факта, че много европейски компании преустановяват дейността си в Русия, руските олигарси, които са активни в енергийния сектор, са в по-добра позиция да избегнат стигмата, че са част от близкия кръг на Путин. Шефовете на „Лукойл“, „Газпром“, „Газпром нефт“ и „Газпромбанк“ бяха в комплект в Кремъл на 24 февруари, но на никого от тях ЕС не наложи санкции.

Атомната електроцентрала в Унгария

От началото на войната повечето европейски политици избягват срещи с руски олигарси. Но не и Петер Сиярто, унгарският министър на външните работи и търговията. Между май и септември той имаше три срещи с Алексей Лихачов, шеф на руската държавна компания за ядрена енергия “Росатом”. Два пъти летя до Истанбул, третата среща бе във Виена. През октомври Сиярто посети и енергийна конференция в Москва, където на сцената застана до изпълнителния директор на Новатек Михелсон.

Росатом доставя почти 20% от целия уран, който се използва в ЕС

Унгарското правителство осуетява европейските усилия за налагане на санкции на руски физически лица и компании – нещо, което стана много ясно, когато успя да запази водача на Руската православна църква патриарх Кирил извън списъка със санкции. Премиерът Виктор Орбан иска всички санкции срещу Русия да бъдат премахнати преди края на годината.

В момента Росатом строи нова АЕЦ в Унгария – Paks 2. Унгарското правителство иска да се увери, че никоя от санкциите не пречи на този проект. „Разширяването на атомната електроцентрала Пакс е в полза на нашите стратегически интереси и интересите на националната ни сигурност“, заяви унгарският министър Сиярто след четвърта среща с шефа на Росатом Лихачов, този път в Узбекистан. И още: „Досега успяхме да попречим на Брюксел да наложи санкции срещу Русия за нашите ядрени разработки и ще продължим да го правим в бъдеще.“

Унгария не е единствената страна в ЕС, за която ядрената енергия може да е причина да пази олигарха Лихачов от вятъра. Данните на Европейската ядрена агенция Euratom показват, че Росатом доставя почти 20% от целия уран, който се използва в ЕС. За обогатения уран зависимостта на Европа от руската държавна компания е още по-голяма – почти 24%. Построени от Русия ядрени реактори има още в 5 страни от ЕС: Чехия (6), Унгария (4), Словакия (4), България (2) и Финландия (2). Те зависят от Росатом и за поддръжката.

Въпреки че Франция използва различен тип атомни реактори, те също са силно зависими от Русия и Росатом. Според вестник Le Monde ядрените отпадъци от Франция могат да се преработват само в Сибир. Френската държава е мажоритарен акционер в компанията Onano, която изпраща използвания уран в сибирската АЕЦ „Северск“ на Росатом. Там уранът се преработва, за да може част от него да се използва повторно. Грийнпийс показа, че тази търговия продължава, въпреки войната в Украйна.

Друга френска компания Framatome подписа дългосрочен договор с Rosatom само няколко месеца преди руската инвазия в Украйна. Framatome е дъщерно дружество на енергийната компания EDF, която е изцяло собственост на правителството на Франция.

„Тези бизнесмени са в лигата на „твърде големите, за да бъдат санкционирани“

Суровини за батерии, втечнен природен газ, ядрена енергия – енергийният сектор изглежда безопасно убежище за руските олигарси. „Тези бизнесмени са в лигата на „твърде големите, за да бъдат санкционирани“, отбелязва Мария Шагина, експерт по енергетиката и санкциите в Международния институт за стратегически изследвания в Берлин: „Това са системни компании и въздействието на санкциите върху компания и физическо лице би било трудно да се приложи, както и да има глобален отзвук, ако санкции бъдат наложени на техните собственици. Насочването към Михелсон, например, би имало голям ефект върху операциите на Novatek и в резултат на това би било пагубно за усилията на ЕС да се бори за товари с втечнен природен газ“. Цена, която ЕС не желае да плати.

Москва – Париж с влак

Не всички компании, притежавани или контролирани от 11-те олигарси, които досега са избегнали европейските санкции, са активни в енергийния сектор. „Трансмашхолдинг“ изгражда локомотиви, железопътно оборудване и, не на последно място – шасито на ракетната система BUK. Това е ракетната система, която свали полет MH17 на Malaysia Airlines през 2014 г. и уби 298 души. Защо ЕС отказва да постави тази компания в списъка със санкции?

Адвокатът по санкциите Бенинк казва: „Трансмашхолдинг е една от най-големите компании в транспорта и технологиите в света. Мога да си представя, че това е важно за определени европейски страни“.

При липса на обяснение от страна на ЕС можем само да гадаем каква е истинската причина, поради която тази компания се измъква от санкциите. По-внимателното разглеждане на тази компания обаче разкрива още веднъж френски и унгарски връзки.

На 27 май 2011 г. двама големи производители на влакове обединяват усилията си. Френската компания Alstom купува 25 процента от акциите на „Трансмашхолдинг“. „Русия представлява ключов пазар за Alstom“, казва изпълнителният директор Патрик Крон. И допълва: „Ние сме много горди, че „Трансмашхолдинг“ и нейните акционери избраха Alstom, за да им помогнат да модернизират руския железопътен сектор“,

Един от основните акционери на „Трансмашхолдинг“ е олигархът Андрей Бокарев. Две години по-рано, през 2009 г., той подписа споразумение за стратегическо сътрудничество с Alstom под зорките погледи на френския президент Никола Саркози и руския му колега Дмитрий Медведев.

Тринадесет години по-късно в Украйна бушува война и тясното сътрудничество между Alstom и „Трансмашхолдинг“ се превръща в проблем за французите. През март Alstom заяви, че вече не иска да инвестира в Русия, но все още притежава 20% от акциите на „Трансмашхолдинг“. Борсовата стойност на този дял е 482 млн. евро, но френският производител на влакове информира Follow the Money, че са го понижили до нула.

Alstom все още иска да продаде тези акции, но настоящият главен изпълнителен директор на компанията Анри Пупарт-Лафарж не смята, че това ще се случи: „Както можете да си представите, никой не иска да купи 20% дял от „Трансмашхолдинг“. Направихме първите си инвестиции през 2007 г. с очакването, че руският пазар ще се отвори, но това не се случи“, каза той на събранието на акционерите през юли м.г.

„Трансмашхолдинг“ има силни връзки с Унгария, по-специално с министъра на отбраната Кристоф Шалай-Бобровницки. Няколко месеца преди назначаването му по-рано тази година той беше съсобственик на Transmashholding Hungary, като другият собственик беше руската компания-майка. Този унгарски клон спечели спорен договор на стойност 1 млрд. евро за изграждането на 1300 железопътни вагони, които да бъдат предоставени в Египет.

Metrowagonmash е друго дъщерно дружество на Transmashholding. То доставя и поддържа вагоните на метрото за една от линиите в Будапеща. Разследване на известния унгарски разследващ журналист Саболч Пани показа непотизма в основата на тази скъпа сделка, която остави гражданите на унгарската столица с метро-влакове, които се повреждаха отново и отново.

Дъщерната компания на Трансмашхолдинг Метровагонмаш изгражда шасито на ракетната система БУК и до ден днешен срещу нея няма наложени санкции от ЕС.

Тишина в Брюксел

Трябва ли Европейската комисия и страните от ЕС да дадат по-подробно обяснение защо срещу едни олигарси има санкции, а срещу други не? Това беше въпрос, зададен от европейския омбудсман Емили О’Райли на 3 юни тази година. Тя написа писмо до Съвета на ЕС, институциите, представляващи всички държави-членки на ЕС.

„Обществото трябва във възможно най-голяма степен да може да проследи процеса на вземане на решения и да разбере как е взето окончателното решение“, пише О’Райли. „Прозрачността в тази област също може да помогне за поддържане на обществената подкрепа за подобни санкции в този труден момент“, посочи още тя.

Съветът на ЕС не се съгласи. Те дори подчертаха на О’Райли, че отговорите на нейните въпроси трябва да се пазят в тайна. Оповестяването им публично би било „вредно за Съвета“. И така омбудсманът се съгласи да не публикува отговора.

Експерти по санкции, с които Follow the Money разговаря, се съмняват дали е възможна повече прозрачност, когато става въпрос за вземане на решение срещу кого да бъдат наложени санкции. Но те поставят под въпрос и липсата на яснота защо някои от олигарсите, които бяха в Кремъл на 24 февруари, са избегнали наказанието.

„Ние не допускаме, че трябва да има открита дискусия за това кой трябва да бъде в списъка и кой не, защото тогава ние на практика ги подсказваме. Нормално е тази информация да не е публично достъпна“, казва Роланд Пап от Transparency International. И още: „Но когато зачеркват хора заради политически или икономически ползи за определен сектор или определени хора, това определено не е добре. Ако нашата цел е да осакатим руската военна икономика, тогава трябва да платим цената“.

Автор: Джеси Пинстър, Follow The Money

Превод: BIRD.BG

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже.
Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое…
Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСБЪРД

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.
Те тайно премятат пари от твоя джоб в своя. Те размятат безнаказано лукса си пред очите на всички. Няма кой да ги накаже ако се надяваш на държавата.
Мятай, за да ги накажеш ти. Да дариш за разследващите журналисти е гаранция, че гадостите, с които силните на деня те замерят, ще им се върнат.
Можеш да метнеш веднъж, за да ти олекне!
Но по-добре е да мяташ редовно всеки месец и да се чувстваш трайно удовлетворен.
А най-добре е да доведеш приятели и да мятаме редовно заедно в екип. С мощен залп!
*За кръстник на новата ни фондонабираща кампания избрахме другарката Ваня. Благодарим й за вдъхновението!