Може ли тактическото ядрено оръжие да промени хода на войната в Украйна

И какво следва, ако Русия все пак реши да го използва

Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че за пръв път след Карибската криза светът се сблъсква със заплахата от ядрени оръжия. Часове преди това президентът на Украйна Володимир Зеленски каза: „Какво трябва да направи НАТО? Да изключи възможността на Русия да атакува с ядрени оръжия. Но кое е важното – превантивни удари, за да са наясно какво ще им се случи, ако си позволят това“.

В Русия думите на Зеленски бяха възприети като опит светът да бъде въвлечен в ядрен конфликт.

Как коментираха там изявлението на Зеленски 

Леонид Слуцкий, лидер на фракцията в Либерално-демократичната партия на Русия (ЛДПР): „Зеленски е в агония. На фона на редките, но все още появяващи се гласове от Запада в полза на решаването на украинския конфликт не само „на бойното поле“, той отчаяно въвлича своите стопани в ядрената риторика“.

Дмитрий Песков, прессекретар на президента: „Фактически украинският лидер призовава водещите страни в света, страните от ядрения клуб, да нанесат превантивен удар по нашата страна. Това е съвършено грубо изказване, което вероятно говори за моралното състояние на президента на Украйна“.

Сергей Лавров, министър на външните работи: „Ние не можем да подминем с мълчание безразсъдните действия на киевския режим, които целят създаване на рискове от прилагане на различни видове за масово унищожение“. 

Но именно в Русия все по-често се изказват за заплахата от ядрена бомба. За това редовно говори Владимир Путин.Така на 21 септември в речта си, посветена на обявяването на мобилизацията, той подчерта: „Това не е блъф“.

За това постоянно пише заместник-ръководителят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев. А в деня, когато руската армия отстъпи от Лиман, лидерът на Чечня Рамзан Кадиров заяви: „Трябва да се приемал много по-кардинални мерки, включително обявяване на военно положение в крайграничните територии и използване на ядрени оръжия с нисък капацитет“.

Изданието „Важни истории“/ Important Stories поиска мнения от експерти за това дали Русия ще използва ядрени оръжия, може ли тактическите ядрени оръжия да променят ситуацията на фронта и как светът ще отговори, ако Кремъл все пак се реши на този ход.

Ядрено оръжие – какво е това

Андрей Ожаровский, инженер-физик, експерт от програмата „Безопасност на радиоактивните отпадъци“:

„Това е оръжие за масово поразяване. Едно от трите заедно с химическото и бактериологичното, и единственото, което не е забранено. То поразява и военни, и граждански обекти и хора. Всяко приложение на ядрено оръжие, освен взрива на изпитателните полигони или на други отдалечени места, ще доведе до голям брой жертви сред мирното население.

През 1945 г. САЩ удариха Хирошима и Нагасаки. За онази война това не беше особено приемливо. Но точно така бяха бомбардирани Токио, Хамбург, Дрезден. Загиваха много хора. Такъв е бил стилът на водене на война, имало е много варварски методики като концентрационните лагери. Ядреното оръжие е един динозавър, останал от времената на Втората световна война. Бих искал към него да се отнасяме с пренебрежение, както към концлагерите“.

Разлики между тактическо и стратегическо ядрено оръжие

Нина Сринивасан Ратбун, професор по международни отношения в университета в Южна Калифорния:

„Тактическото ядрено оръжие, което понякога наричат бойно или нестратегическо, е било разработено за приложение на бойното поле – например, за противодействие на доминиращи традиционни сили като формирования на пехотата и бронетехника. То е по-малко като размер от стратегическите ядрени въоръжения, като бойните глави на междуконтиненталните балистични ракети.

Макар, че експертите не постигнаха съгласие за точното определение за тактическо ядрено оръжие, неговите характеристики се състоят в по-малката мощност, измеримо в килотонове взривно вещество и по-нисък обхват.

Докато тактическото ядрено оръжие има мощност от 1 до 50 килотона, стратегическото е с около 100 килотона до над мегатон, въпреки, че по времето на Студената война бяха разработени и доста по-мощни бойни глави.

За сравнение, атомната бомба, хвърлена върху Хирошима, беше с мощност 15 килотона, т.е. някои видове тактически ядрени оръжия са в състояние да предизвикат мащабни разрушения“.

Как тактическото ядрено оръжие може да повлияе на хода на войната? И каква е вероятността Русия да го приложи?

Павел Подвиг, експерт по ядрена безопасност в Института за изследвания на ООН в областта на разоръжаването:

„Като оръжие за бойното поле тактическото ядрено оръжие няма особен смисъл. Още повече в този конфликт, в тази война, която виждаме как върви. Дори да приемем, че руското ръководство реши да приложи ядрено оръжие с цел някак да поправи ситуацията на фронта, аз мисля, че към този момент експертите разбират, че нищо няма да се промени с помощта на ядреното оръжие.

Ядреното оръжие може да бъде използвано за нанасяне на удар, който ще бъде достатъчно шокиращ за Украйна, за Запада. Но се подразбира, че този удар ще бъде нанесен върху мирното население. Това означава убийството на десетки и дори стотици хиляди хора.

Ако се върнем към възможността за използването на ядрено оръжие на бойното поле, може да възникне ситуация, когато Русия няма да има достатъчно количество бойни глави, за да може реално да промени обстановката. Тази война е с такъв характер – там няма голяма концентрация на войска. За да се сдобият реално с военен ефект, ще се наложи да хвърлят ядрена бомба буквално върху всеки Humvee (американски военен товарен фургон), който минава покрай тях по страничен път.

Ние чуваме, че Русия притежава 2 000 бойни глави, но на практика нещата са малко по-други. От 1 000 до 2 000 са. Това количество съдържа бойни глави, подлежащи на разглобяване“.

Павел Аксьонов, военен наблюдател на Руската служба на Би Би Си:

„Тактическото ядрено оръжие е достатъчно ефективно средство за водене на война, защото във всяка форма притежава голяма мощност – при това не причинява толкова мащабни вреди, колкото стратегическото.

За всяка армия, която изпитва качествени или количествени липси на високоточни средства за поразяване, е огромно изкушение да си реши проблема д един мощен удар. Например, да прочисти района, зает от противника, за настъплението на своите сили“.

Кларк Мейсън, ръководител на руското направление в американския Институт за изследване на войната:

„Ние смятаме, че шансовете Русия да използва ядрено тактическо оръжие в Украйна са ниски. Кремъл безспорно  се опитва да изплаши Украйна и да я принуди да отстъпи, а също да заплаши западните партньори, за да спрат помощите си. Но ние не смятаме, че Путин действително иска да използва ядрено оръжие. За това има няколко причини.

Първо, използването на ядрено оръжие грози Кремъл с въвличането на НАТО и САЩ във войната. Тези страни обещаха да отговорят не с ядрени, а конвенционални оръжия на атаката на Москва.

Второ, Русия сега няма армия, която би могла да се възползва от преимуществото на разрушенията, следващи от тактически ядрен удар. Мнозинството от професионалните военни за 7-те месеца война вече не са боеспособни, или са загинали“.

Какви биха били последствията?

Андрей Ожаровский:

„В случай на единично използване можем да очакваме последствия като в Япония в Хирошима и Нагасаги. Много хора са били подложени на радиация, много бяха убити от нея. (В резултат на двете експлозии мигновено са загинали 80 000 души, към края на 1945 г. общият брой на загиналите, в това число от онкологични заболявания и лъчева болест, достига 90 000 – 166 000 в Хирошима и 60 000 – 80 000 души в Нагасаки. Бел. ред.).

Но сега там, където са били нанесени ядрените удари, живеят хора. Това означава, че единичното използване на ядрено оръжие убива хора основно там, където падне бомбата. При това не радиацията убива, а ударната вълна, светлинното излъчване и вече третата степен по значимост е радиоактивното замърсяване. Радиацията убива тези, които са се разминали със смъртта при първите два поразяващи фактора.

Колкото и да е странно, дългосрочните последствия от използването на ядрено оръжие са по-малко, отколкото от авариите на предприятията в атомната промишленост. Реакторът в Чернобил избухна преди над 30 години, но там до сега има толкова много замърсени радионуклиди, че не може да се живее, да се отглежда земеделска продукция.

Дългосрочни екологични последствия обаче ще има при масовото използване на ядрени оръжия. На първо място, това е ядрена зима, глобално изменение на климата в посока дългосрочно застудяване заради мащабните пожари и изхвърлянето на голямо количество дим и сажди. Второ, това е радиоактивното замърсяване на местностите“.

Как ще реагират другите страни?

Александър Коваленко, украински военен експерт:

„Ако говорим за опита на Путин да застраши с демонстративно използване на ядрено оръжие, то това всякак ще повлече след себе си политически, икономически и други санкции. Военната помощ за Украйна ще се увеличи. Може да се случи и напълно неочаквана реакция. Примерно, изпратена ракета в някакво неизвестно направление, като в космоса, да кажем, тя може да бъде прихваната от противоракетната отбрана на САЩ и унищожена. И с това нагледно да покаже, че ракетното въоръжение в Русия нищо не струва. Това ще бъде репутационна щета.

Ако такова оръжие бъде приложено на територията на Украйна, това ще бъде и катастрофа за Русия – обединението на международните съюзници на Украйна вече са пряко в конфликта с цел умиротворяване на Русия с военни средства“. 

Павел Аксьонов, Би Би Си:

„Ударът с мощна стратегическа бойна глава не може да не провокира ответен удар и дори насрещен. А тактическото ядрено оръжие е съвсем друго нещо.

Тактическото оръжие ще нанесе по-малко вреди, отколкото стратегическото, а и радиационното замърсяване след неголям взрив няма да бъде така критично. Затова използвалият го може напълно да е наясно с това, че противникът няма да отговори със същото, провокирайки безконтролна ескалация. Всички тези съображения понижават прага на използването на тактическо ядрено оръжие“.

Важни истории/ IStories

Превод  BIRD.BG

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже.
Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое…
Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСБЪРД

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.
Те тайно премятат пари от твоя джоб в своя. Те размятат безнаказано лукса си пред очите на всички. Няма кой да ги накаже ако се надяваш на държавата.
Мятай, за да ги накажеш ти. Да дариш за разследващите журналисти е гаранция, че гадостите, с които силните на деня те замерят, ще им се върнат.
Можеш да метнеш веднъж, за да ти олекне!
Но по-добре е да мяташ редовно всеки месец и да се чувстваш трайно удовлетворен.
А най-добре е да доведеш приятели и да мятаме редовно заедно в екип. С мощен залп!
*За кръстник на новата ни фондонабираща кампания избрахме другарката Ваня. Благодарим й за вдъхновението!