Агенти на хаоса на Путин: Нарастващ руски отряд от саботьори и убийци заплашва Запада

Саботажните операции в Европа показват дълбока промяна в тактиката на руските разузнавателни служби, която е много различна от действията на съветските разузнавателни служби по време на Студената война. 

На 26 юли 2024 г., докато светът очакваше церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж, координирана саботажна операция парализира френските железници, оставяйки милиони пътници неспособни да стигнат до дестинациите си навреме.

В тогавашната ситуация мнозина се чудеха дали Русия е замесена в тази атака. Въпреки, че все още няма преки доказателства за руско участие, има основателни причини за подобни подозрения. Напоследък френското правителство демонстрира по-активна подкрепа на Украйна, като в същото време Кремъл е много обиден на Международния олимпийски комитет, който забрани на руските спортисти да участват в Олимпиадата.

Атаката срещу френската железница е само една от поредицата саботажни атаки тази година и европейската и американската разузнавателна общност смятат, че тази вълна от диверсионни операции в цяла Европа е свързана с дейностите на ГРУ.

Палежи на складове и координирани атаки срещу транспортни мрежи наскоро се случиха в различни европейски страни, включително Чехия, Естония, Латвия, Германия, Полша, Швеция и Обединеното кралство.

През март тази година в Лейтън, район в източен Лондон, неизвестни подпалиха склад на украински бизнесмени. Британската полиция арестува четирима души, обвинени в планиране на палежа и подпомагане на руското разузнаване. През април в оръжейния завод на британската отбранителна компания BAE Systems в Уелс избухнаха експлозия и пожар. Но серията не свърши дотук.

През април германските власти арестуваха двама мъже с двойно германско и руско гражданство по подозрение в планиране на саботажни атаки срещу военна база в Бавария, обвинявайки един от заподозрените в контакти с руското разузнаване.

През май тази година в Полша бяха задържани трима мъже – двама беларуси и един поляк – за извършване на палежи и саботаж в интерес на Русия. Същия месец избухна пожар в завода за муниции Diehl в Германия.

В средата на юли стана известно, че американското и германското разузнаване са разкрили заговор на агенти на руското разузнаване с цел убийството на Армин Папергер, ръководител на германския оръжеен концерн Rheinmetall, който доставя артилерийски снаряди на Украйна.

Опитът за убийство на гражданин на европейска държава е доказателство за дълбока промяна в тактиката на руските разузнавателни служби, която е много различна от действията на съветските разузнавателни служби по време на Студената война.

През последните шест месеца стана ясно, че Русия се стреми да използва свои агенти сред граждани на западни страни за извършване на диверсии в промишлени съоръжения и транспорт. Освен това, използвайки подобна тактика, Кремъл изглежда е подготвен за максимална ескалация, която обаче не трябва да провокира военен отговор.

Западът беше напълно неподготвен за това ново предизвикателство. Въпреки, че някои операции бяха прекъснати, страните от НАТО досега не са успели да разработят колективен подход към новата заплаха, въпреки потенциала тези атаки да дестабилизират обстановката в момент на политическа несигурност в Европа и в навечерието на президентските избори в САЩ .

***

Руският саботаж има дълга традиция. През юни Филип Дейвис, британски изследовател на разузнаването и заместник-директор на Brunel Center for Intelligence and Security Studies (BCISS), написа, че на Запада са му били достатъчни три десетилетия, за да забрави колективно и институционално за заплахата от саботажи в националните държави. Всъщност периодът, през който западните разузнавателни агенции забравиха за държавния саботаж, беше дори по-дълъг – дори по време на Студената война, въпреки че съветските разузнавателни служби продължиха да инвестират ресурси в способности за саботажи, те не ги извършваха на Запад.

Но преди това, през 20-те и 30-те години, СССР използва изключително успешно диверсия и саботажи срещу западните държави. След революцията от 1917 г. болшевиките гледат на саботажните операции като на ефективен начин за удар срещу Запада.

От първите дни на съществуването на Комунистическия интернационал (Коминтерн) на членовете на партиите беше наредено да търсят начини да проникнат в оръжейни фабрики и складове за боеприпаси в своите страни, както и да се подготвят за операции за сривове на военните доставки, като задействат нелегалния партиен апарат, който трябваше да бъде създаден от всяка партия членка на Коминтерна според известните „21 условия за приемане в Комунистическия интернационал“.

Дейностите на тези подземни клетки скоро се превръщат в толкова голям проблем за Запада, че британското правителство през 1929 г. поставя като условие за признаване на Съветския съюз прекратяване на комунистическата агитация в британската армия и заводите за муниции.

По време на войната Сталин разпуска Коминтерна в опит да угоди на американците, а подривната дейност е рязко ограничена.

С началото на Студената война две съветски разузнавателни служби – КГБ и ГРУ започнаха да разработват нови планове за саботажни операции в Западна Европа и Съединените щати. През 50-те години на миналия век съветските агенти започват да поставят тайници с експлозиви и оръжия в Западна Европа и Америка. Тези тайници обаче трябваше да се използват само по време на „специален период“, тоест в случай на голяма война със Запада.

Тъй като тези планове никога не са били реализирани, западните разузнавателни агенции заключиха, че именно техните стратегии за ограничаване са принудили КГБ и ГРУ да се откажат от офанзивни подривни операции на Запад.

Но както сега стана ясно, тези тактики не са напълно забравени.

***

За да разберем защо Русия сега се е върнала към тактиката на саботажите и подривната дейност е важно да признаем, че причините, поради които СССР не прибягва до нея през следващите години, нямат нищо общо с усилията на Запада за сдържане.

В началото на Студената война съветските разузнавателни служби имаха достатъчно ресурси за извършване на саботажи на Запад, тъй като след войната ГРУ попълни редиците си с ветерани с богат опит. Например като Иван Шчелоков, млад военен пилот с боен опит, син на съветски диверсант, който провежда операции в Испания по време на гражданската война.

След войната Шчелоков и съпругата му Надя са изпратени от ГРУ в Западна Европа като убийци-ликвидатори – основната им задача е била да премахнат „предателите“, включително военнопленниците, които са се сражавали на страната на германците.

Шчелоков, който имаше военен опит, е бил наясно с рисковете. „Тази работа беше тежка и опасна. Година по-късно от пет двойки, работещи по тези задачи, останахме само аз и Надя”, спомня си той по-късно. Но ако му беше наредено да взриви заводи за боеприпаси или да убие директорите на тези заводи, нищо нямаше да го спре.

И в Москва имаше достатъчно професионалисти, за да управляват кадри като Шчелоков. В началото на 50-те години на миналия век началникът на сталинската тайна полиция Лаврентий Берия инструктира Наум Ейтингон, организаторът на убийството на Лев Троцки в Мексико през 1940 г., да сформира специална бригада, която да взриви американски въздушни бази в Европа, ако избухне военен конфликт между СССР и САЩ. Заповедта за изпълнение на тези планове така и не е получена.

И причината за това беше вътрешната политика на Съветския съюз.

По време на Размразяването, което започна след смъртта на Сталин и ареста на Берия, съветският партиен елит, който едва оцеля след чистките на Сталин, възбуди естественото желание да ограничи властта на тайните служби. При Никита Хрушчов съветското ръководство се стреми да постави службите за сигурност под контрола на Комунистическата партия.

В резултат на това разузнавателните служби съкратиха повечето си бойни части, като същевременно се освободиха от авантюристично настроените кадри – Ейтингон е изпратен в ГУЛАГ за 11 години, а Шчелоков беше върнат в родината си и изпратен в изгнание като преводач в Псковската въздушно-десантна дивизия.

През следващите години съветското военно разузнаване и КГБ започнаха да действат много по-предпазливо в чужбина.

Съветското разузнаване обаче следи отблизо саботажните операции на други специални служби в Западна Европа по време на Студената война и последствията от тях.

Например през 50-те години на миналия век Федерална република Германия е изправена пред поредица от нападения и убийства на германски търговци на оръжие, които са продавали оръжия на Алжирския фронт за национално освобождение (FLN). Атаките бяха официално приписани на „Червената ръка“, екстремистка група от френски заселници в Северна Африка, но всъщност те бяха организирани от френската разузнавателна служба SDECE.

Западна Германия не успя да спре атаките срещу търговците на оръжие и в резултат на това се наложи да се затегнат регулациите за търговията с оръжие. Доставките на оръжия за FNL почти спряха – случи се точно това, което французите искаха.

В последните десетилетия на Студената война Съветският съюз, въпреки че не прибягва до саботажи, поддържа необходимите ресурси за това в бойно състояние, напълно осъзнавайки колко ефективна може да бъде тази тактика. Този опит се оказа много важен за Путин, когато започна войната в Украйна през 2014 г. и особено след руската инвазия през 2022 г.

***

Когато Путин пое управлението от Елцин, той наследи инфраструктурата на съветското разузнаване, включително ресурсите за провеждане на саботажни операции.

През октомври 1999 г., само два месеца след като Путин стана министър-председател и беше обявен за наследник на Елцин, Комитетът по въоръженията в Камарата на представителите проведе изслушвания относно руската заплаха и възможните саботажи срещу САЩ. По време на изслушването Кърт Уелдън, председател на подкомисията на Конгреса по отбранителни изследвания и развитие, отбеляза, че Русия никога не разкрива местоположението на тайници с оръжия и експлозиви, които Съветският съюз е съхранявал в западните страни по време на Студената война.

Някои тайници на КГБ в Европа бяха открити благодарение на дезертьора Василий Митрохин – в края на 90-те години те бяха открити в Швейцария и Белгия. ФБР започва разследване, за да установи дали в Америка има подобни тайници на оръжие, но тогава се случиха терористичните атаки от 11 септември и от този момент нататък Русия започна да се възприема като съюзник на Съединените щати във войната срещу тероризма.

Междувременно Путин постепенно се върна към сталинските методи в операциите зад граница.

През 2004 г. офицери от руското разузнаване убиха бившия чеченски вицепрезидент Зелимхан Яндарбиев в Катар. Оттогава убийствата, извършвани от руските разузнавателни служби, никога не са спирали.

През 2014 г., когато Русия нахлу в Източна Украйна, Путин добави диверсиите в западните страни към инструментариума на разузнавателните служби. През октомври и декември 2014 г. бяха взривени складове за боеприпаси в Чехия, страна от НАТО. Чехия стана мишена на атаки, защото чехите доставяха оръжие на Украйна. Чешкото правителство изобщо не реагира на атаките и едва през 2021 г., 7 години по-късно, чехите най-накрая директно обвиниха руската държава в диверсия.

След руската намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г. Западът започна публично да обвинява Русия, оповестявайки подробности и имена на участниците в операциите, за да принуди руските разузнавателни агенции да намалят тази дейност.

Тази тактика обаче не даде ефект върху руското военно разузнаване, на който западните страни се надяваха. До 2020 г. руските разузнавателни служби бяха вербували ново поколение оперативни служители, които съчетаваха твърдост, безусловна лоялност и авантюризъм, попълвайки редиците си с опит в спецназ. Много от тях са преминали през войната в Сирия и Източна Украйна.

През 2022 г. неуспехите на руската армия да започне нахлуването си в Украйна и грешните изчисления на руското разузнаване при прогнозиране на реакцията на Украйна и Запада, както и масовите експулсирания на руски дипломати, объркаха ръководството на разузнавателните служби. Това объркване обаче не продължи много дълго – година по-късно разузнавателните служби на Кремъл започнаха да си възвръщат изгубените позиции.

Освен това се появи нова вълна от ветерани с опит от войната в Украйна, готови на всичко, за да попречат на Запада да подкрепи Украйна.

Така че беше само въпрос на време руските разузнавателни служби да се обърнат към саботажите.

До началото на 2024 г. Русия беше готова да предприеме поредица от атаки, най-дръзката от които беше опитът за убийство на Папергер, ръководител на германски оръжеен концерн. Подготовката на тази операция можеше да бъде тест – Москва може да се е опитала да оцени реакцията на германското правителство и да разбере как подобни операции могат да повлияят на германското обществено мнение по въпроса за подкрепата за Украйна. 

***

Кремъл изглежда желае да накара европейците да почувстват цената на войната с надеждата да подкопае обществената подкрепа за Украйна. Освен това една по-мащабна атака срещу западната инфраструктура може да има широкообхватни, дестабилизиращи последици.

Саботажната стратегия на Путин постави Запада в трудна ситуация.

Като се има предвид желанието на Запада да избегне пряк конфликт с Русия, западните лидери не са готови да отговорят с военни средства на подобни действия, тъй като това може да предизвика неконтролируема ескалация.

Има и други ограничения за възможния отговор на Запада срещу саботажните операции. САЩ и техните съюзници не могат да отговорят симетрично, защото не са във война с Русия. Освен това проблемът с диверсиите не може да бъде решен само с методите на специалните служби – за целта е необходимо да се въведе тотален контрол върху придвижванията на територията на тези държави, което е възможно само в тоталитарни държави, като например Съветския съюз, но не и в демократичните страни.

Следователно Западът спешно трябва да разработи колективна стратегия за реагиране при диверсионни актове и ние трябва да започнем да работим по тази стратегия още сега.

Ирина Бороган, Андрей Солдатов – Agentura.ru
Превод: BIRD.BG

Публикувано на английски във Foreign Affairs под заглавие “Putin’s New Agents of Chaos: How Russia’s Growing Squad of Saboteurs and Assassins Threatens the West”

Водеща снимка: Пожарът във военния завод Diehl в Германия, 3 май 2024 г.

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!