Путин и атомната бомба. И отговорът на Запада

„Русия е в правото си да приложи ядрено оръжие, ако това е необходимо“, казва Дмитрий Медведев. Западните медии съобщават, че в Москва се е състояло съвещание по въпросите за прилагане на ядрено оръжие в Украйна. Но това не е толкова просто, подчертава политическият наблюдател Юрий Фьодоров.

Кремълските заплахи

В отговор на въпросите за възможното прилагане на ядрено оръжие във войната с Украйна, руските официални лица обикновено се позовават на военната доктрина на Руската федерация. В нейния последен вариант, утвърден през 2010 г., се посочва, че Русия може да използва ядрено оръжие в отговор на оръжия за масово поразяване, приложени срещу страната или срещу нейни съюзници, както и в случай на агресия с обикновено оръжие, „когато под заплаха е поставено самото съществуване на държавата“.

Към войната в Украйна има отношение последната формулировка: Киев не разполага с ядрено оръжие, а западните страни нямат намерения да я снабдят с такова. Но какво точно има предвид за заплахата на държавата, в доктрината няма конкретика.

В друг ключов документ, основа на държавната политика на Руската федерация в областта на ядреното сдържане, утвърден от Путин през 2020 г., е повторена тезата за заплахата срещу държавата, но същевременно се посочва, че целта на ядреното сдържане е „недопускане на ескалация на военните действия и прекратяването им при приемливи за Русия и/или нейните съюзници условия“.

С други думи, Кремъл си оставя правото да приложи ядрено оръжие по време на обикновена война не само при възникнала заплаха за съществуването на държавата, но и за да принуди противника да приеме „приемливи за Русия“ условия за прекратяване на огъня в случай, че ситуацията на бойното поле се оказва не в полза на Русия. Фактически това е доктрина на „ескалация за деескалация“.

Колкото до войната в Украйна, целите и условията Русия да приложи ядрено оръжие са формулирани по различни начини. С обявяването на началото на агресията, Путин заплашваше да приложи ядрено оръжие спрямо Запада, ако оттам се застъпят за жертвата на тази агресия и се намесят в събитията: „Които и да се опитват да ни попречат, а още повече – да създават заплахи за нашата страна, са длъжни да знаят, че отговорът на Русия ще бъде незабавен и ще доведе до такива последствия, с които в историята си още никога не сте се сблъсквали. Ние сме готови за всякакво развитие на събитията. Взети са всички необходими в тази връзка решения“.

Включително до края на септември заявяваните от Москва заплахи за прилагането на ядрено оръжие бяха адресирани предимно към Запада, макар, че самите цели на ядрените удари, като транспортните възли, по които се доставя военната помощ, се намират в Украйна. Съдейки по всичко, стремежът в Москва е бил да съкрати доставките на съвременния въоръжения в Украйна.

Но риториката на Кремъл се промени след освобождаването през септември на окупираната част на Харковска област, ликвидирането на руските войски до Изюм и Лиман, и настъплението на Въоръжените сили на Украйна в Херсонска област.

През последните седмици Путин упорито преувеличава тезата за използването на ядрено оръжие за защита на териториалната цялост на Русия. Пред Валдайския клуб той цитира член от военната доктрина, според който „Русия смята за възможно прилагането на оръжия за масово унищожение във вид на ядрено оръжие за защита на своя суверенитет, териториалната си цялост, за гарантиране сигурността на руския народ“.

Думите на Путин нямат нищо общо със заложеното във военната доктрина, на което той се позовава. Съществуването на държавата при всичката неопределеност на термина далеч не е равно на суверенитета и териториалната цялост. Например, не е ясно какви точно територии може или трябва да загуби държавата така, че нейното съществуване да се окаже под заплаха.

От гледната точка на Москва, територията на Руската федерация включва в себе си окупираните от нея украински области и Крим, затова и перспективата за изгонване на руските войски оттам може да стане предлог за започване на ядрена война.

Всъщност, Путин разшири до край възможностите за прилагане на ядрено оръжие и под защита на суверенитета, териториалната цялост и гарантирането на сигурността на народа може да се разбира всичко, което е угодно.

Владимир Путин провежда заседание на Съвета за сигурност чрез видеовръзка от своята резиденция в Подмосковието.

Ядрените сценарии

Войнствените, но малограмотни руски политици и журналисти обикновено пишат и говорят за тактическото ядрено оръжие като за някакво абсолютно средство за принуждаване на Украйна към капитулация. Те твърдят, че колкото повече в Кремъл забавят решението за неговото използване, толкова повече загуби понася руската армия и последствията от икономическите санкции са все по-тежки.

На практика обаче, при вземането на това решение за прилагане на ядрено оръжие са необходими отговори на няколко въпроса:

-Какво искат да постигнат?

-Какво ядрено оръжие и с каква мощност се планира за прилагане?

-В какво количество?

-Срещу какви цели?

В руския генерален щаб, както и във всеки друг, има различни планове за ядрени удари. Информацията за тях е засекретена, но логиката на съставянето им е разбираема изцяло.

Едните планове са с цел заплашване. Прилагането на ядрено оръжие ще предизвика психологически шок и сред населението, и във военно-политическото ръководство, ще представи Русия като чудовищна, безпощадна сила, съпротивата срещу която е безполезна. В резултат станалата жертва на ядрения удар Украйна ще бъда длъжна сама да стигне до мисълта, че капитулацията е единственият начин да оцелее. Най-вероятни цели за ядрена бомбардировка в този случай могат да се окажат един или няколко средно големи градове като Хирошима и Нагасаки.

Да се изключи такова развитие на събитията е невъзможно. Но стратегическо планиране да се основава на умозрителни предположения за реакциите на хората при прилагането на ядрено оръжие е крайно рисковано. „Украинска Хирошима“ по-скоро ще предизвика в украинското общество не готовност за капитулация, а желание да отмъсти на руските агресори.

Унищожение на въоръжените сили, това се съдържа в други планове за прилагане на тактическо ядрено оръжие в Украйна. За това обаче са необходими не един-два ядрени удара, а най-малко няколко десетки. При мощност от 20 килотона на земна или ниска въздушна експлозия (като в Хирошима и Нагасаки) радиусът на зоната на поразяване на личния състав в резултат от комбинирани поражения в открита местност е 1,7 километра, а зоната за средно поразяване на танкове – около половин километър. Един ядрен боеприпас с такава мощност може да извади от строя, например, батальонна тактическа група, но не и голяма войскова групировка.

Известният британски военен историк и теоретик Лоурънс Фридман уточнява, че във войната в Украйна „рядко се срещат големи формирования, действащи в отбрана, както и в настъпление. Подразделенията по правило са разсредоточени“.

За ситуацията на десния бряг на Херсонска област той пише: „Украинците постигнаха успех, като нарушиха руските линии за снабдяване, придвижвайки се не в бронетанкови групи, а в неголеми групи пехота, „пълзяща“ между водните прегради. Да се набележи полезна цел за прилагане на ядрено оръжие в такива условия би било сложно. Предвид незначителния резултат от подобна атака, това е странен начин за започване на ядрена война“.

С други думи, ако Путин все пак рискува да премине ядрения праг, той едва ли ще може да се ограничи с един или няколко ядрени удара по граждански и военни цели. В такъв случай той по-скоро просто няма да постигне желания резултат и тогава на него ще му се наложи или да признае провала си, или да премине на по-високо ниво на ескалацията.

Самоходни пускови установки на руския стратегически комплекс „Ярс“ по време на парада на Червения площад.

Подготовка за война

На Запад не виждат признаци за подготовка на ядрено нападение в Украйна. Възниква въпросът могат ли разузнаванията на САЩ и другите водещи държави в НАТО да открият такива признаци? Технически това е възможно.

Така, ако става дума за стратегически ядрени въоръжения, то преди да бъде издадена заповед за тяхното прилагане, мобилните руски ракети „Ярс“, например, трябва да напуснат укрепените хангари, в които се намират и да се издигнат на бойни позиции, което практически не може да бъде скрито от спътниците, оборудвани с камери и радари. Ракетите-подводници, намиращи се в базите, трябва да излязат в открито море. По наследената от времето на „Студената война“ практика, ракетите-подводници са „ловци“, които са в постоянно наблюдение на военно-морските бази и проследяват движението на противниковите подводни съдове.

Тактическите ядрени боеприпаси се намират не при войските, а в специални централизирани бази за съхранение, местата на които са известни. Преди използването на ядрените боеприпаси те трябва да бъдат приведени в състояние на бойна готовност, доставени до войските със специален транспорт, инсталирани на носители и т.н. Всичко това, например излизане на специалния транспорт извън периметъра на складовата база, е практическо невъзможно да остане скрито от разузнавателните служби на страните членки в НАТО.

Отговорът на Запада

Тъй като подготовката на Русия за ядрен удар е невъзможно да бъде скрита, въоръжените сили на НАТО могат да предприемат превантивни мерки – например, да унищожат ядрените боеприпаси по време на транспортирането им до воинските части, на които е заповядано да ги приложат на бойното поле. Технически това е възможно, но засега в западните столици говорят за ответни действия, които биха се предприели след като Русия нанесе ядрен удар.

Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, заяви ясно:

„Ядреното нападение в Украйна ще предизвика отговор от ЕС, САЩ и НАТО. Той няма да бъде ядрен, но силата му от военна гледна точка ще бъде огромна“. Ответните военни мерки на Запада „ще доведат до унищожението на руската армия“. Може да се предположи, че плановете за неядрения отговор на западните държави на руския ядрен удар в Украйна са вече разработени и утвърдени.

Това поставя пред Москва въпрос: как да реагира на масирани неядрени удари, фактически унищожаващи руските войски в окупираните територии на Украйна (не е изключено и в граничещите с нея области на Русия) с високоточни обикновени оръжия, по-скоро с ракети с морско, въздушно и наземно базиране?

Официален отговор на този въпрос няма, но близки до Кремъл експерти обикновено дават да се разбере, че в такъв случай Русия ще премине към масирано прилагане на своя ядрен арсенал, в това число и стратегическия.

„Какво ще прави след това Русия – това е главният въпрос. Русия няма отговор на това и, значи, тогава вероятно още по-масирано ще използва ядреното оръжие. И ето тук вече механизмът на ескалацията ще се отприщи напълно“, пише академик Алексей Арбатов, водещ руски специалист по военно-политически проблеми.

Това и други подобни изявления, постоянно появяващи се в публикациите на руските аналитични центрове , на първо място са адресирани до онези западни академични и политически кръгове, които настояват САЩ и европейските страни да убедят Киев да приеме фактическа капитулация и да се съгласи най-малкото със загубата на няколко области, за да бъде предотвратена ядрената война.

Същността на съобщенията, които академик Арбатов и колегите му от време на време изпращат до западните си колеги е: Москва е пълна с решимост да унищожи половината земно кълбо, за да удовлетвори амбициите на кремълското ръководство.

Да се предскаже дали Кремъл ще рискува да започне ядрена война е невъзможно. Ясно е обаче, че единствената възможност това да бъде избегнато е Западът да откаже да се поддаде на ядрения шантаж.

„Важные истории“/ IStories

Превод: BIRD.BG

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.