Главния Мултак и неговите милиони в КТБ

„Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му е*а пу*ката майна. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват… Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя лайнар, на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха… Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е*а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари.“

Горният цитат, едно-към-едно, е от изявление на Вежди Рашидов в кулоарите на парламента през 2013, преди затварянето (и фалирането) на КТБ. През годините много колеги, анализатори и други са обяснявали поведението на определени хора (и дори цели организации) със сагата покрай фалита и последвалото разграбване на КТБ. Като тук визираме не само кредитни, депозитни и прочее отношения с КТБ, но също така и съответната прокурорска преписчица, която виси като дамоклев меч над нечия глава. Списъкът е доста дълъг… да приемем, че започва с Бареков и завършва нейде във висините на съдебната власт – примерно при госпожа Магдалинчева, жената на „лицето“ на ВСС Боян Магдалинчев (да кажем).

Прокурорските подвизи в този жанр достигнаха нови висоти, като Спец-органите на Гешев създадоха изцяло нова съдебна практика в световната правна история – човек, който си е погасил кредита към КТБ лежа в ареста, понеже… бил взел кредит. Умно, не ли?! Интересно тогава Пеевски къде (и колко) трябва да лежи.

Но да се върнем на Веждицата, пардон, Главния Мултак. След затварянето на КТБ той се оказа с блокирани влогове в банката, които нямаше изгледи да си върне нито скоро, нито в пълен размер. В подкрепа на това е достатъчно да кажем, че към днешна дата синдиците на КТБ са успели да възстановят не повече от 20% процента от „изгорелите“ пари – и то преди да отчетем всички разходи за адвокати, съдебни разноски и прочее. Конкретно, блокирани се оказват два рашидови влога, съответно за 950 хиляди евро и 661 хиляди лева. Лошо няма, пари изкарани с честен труд, дето се вика – а не, да речем, с хонорар за хидроинженерски консултаци (ала Доган). Не след дълго, Рашидов сключва две цесии, съответно с Кимпекс Енерджи (за по-голямата сума) и с Риск Инженеринг Д (за по-малката сума). По този начин, подобно на успелия (не)млад издател Блъсков – за който ви разказахме в отделно разследване – Рашидов фактически спасява своите милиони. Същевременно „простосмъртните“ вложители – вкл. и държавни дружества с особено големи влогове – изгарят безвъзвратно. И това е така, понеже не всеки може да сключи подобна цесия – трябват си връзки на правилните места и с правилните хора.

Достатъчно е да съобразим, че самите фирми далеч не са случайни. Човекът зад Риск Инженеринг е Богомил Манчев, дългогодишен лобист за интересите на руската ядрена енергетика в България. Той е известен и с това, че беше обвиняем преди години. Заради отказа да подпише обвинителния акт срещу него, за известно време беше „заточен“ в Перник не кой да е, а лично (настоящия) главен прокурор Иван Гешев. Разбира се, подобно на всички други прокурорско-енергийни дела (справка – Делян Добрев, Р.Овч., Белене и прочее) и това дело се спихна и накрая дори не стигна до съд. Кимпекс Енерджи, от друга страна, се управлява до един момент от жена на име Диляр Фуат Мехмед, която по всичко изглежда е третата (омъжена) дъщеря на Фуат Гювен – финансовия бастион на ДПС и дългогодишен банкер и финанист лично на Ахмед Доган. Така например, през 2020 се разбра, че неговата Д Банк ще кредитира ТЕЦ Доган с поне 22 милиона лева.

Особеното при тези цесии е, че риска от последващи съдебни дела, заведени от синдиците, се поема основно от фирмите, направили прихващанията след цесиите. По информация на BIRD, Рашидов доста бързо е получил плащане по направените цесии. Което невинаги (да не кажем рядко) е така при други подобни сделки. И което е интересно на фона на факта, че всъщност делата впоследствие се развиват в полза на КТБ, поне донякъде. Кокретно, с решение по т.д. 1563/2017, състав на СГС прогласява относителна недействителност на прихващането, направено с рашидовите 950 хиляди евро, а именно, четем следното: „Изявление за прихващане №9454/17.10.2014г. с придобито вземане спрямо банката чрез цесия сключена с В.Л.Р.на стойност 950 000 евро, досежно неговото вземане спрямо банката по преференциален безсрочен депозит срещу ликвидното си задължение по договора за кредит.“ Кимпекс може да обжалва решението, но не го прави (интересно защо ли), поради което то влиза в сила скоро след това. Иначе казано, фирмата трябва да върне тази сума в масата на несъстоятелността на КТБ. Дали го е направила, дявол знае, но междувременно Вежди вече си е взел парите. Все пак решението на съда е произнесено чак на 20.01.2020.

Другото дело, 1501/2017 на СГС, има по-интересна съдба. Освен, че е за по-малката сума от 661 хиляди лева, то се джурка (казано по георги-чолаковски) по инстанциите и до ден-днешен. Последно, с решение на САС от 19.07.2022, синдиците на КТБ губят делото. Вече има подадена касационна жалба, обаче, така че скоро тук финал няма да има – поне не и преди края на 2023. Но това отново е без значение – по наша информация, и по тази сделка Риск Инженеринг е платила на Рашидов, без да чака разтегления във времето финал на съдебната сага.

Но защо всичко това е важно, би попитал някой. Ами защото, драги читатели, това до голяма степен обяснява катарзиса, който Рашидов преживя. Катарзис, който го превърна в апологет на Пеевски, (без)ценен герберски кадър и символ на топлата връзка и нерушима българо-съветска дружба между ГЕРБ и ДПС. Най-възрастният и най-заслужилият депутат, както го определиха наскоро в парламента. През 2018 Рашидов каза следното по БТВ: „Делян Пеевски никой не го е осъдил за нищо и е грозно да се ползва като боздуган трето лице и като плашило. И той има семейство, близки. Ако има нещо, има си органи за тази работа, но публично да се размахва, е нечистоплътно.” Нещо повече, Рашидов направи аналогия със собственика на “Мултигруп” Илия Павлов, когото обичал като човек, и чиито образ също бил демонизиран. Разбира се, пропусна да спомене снимките, на които Илия Павлов и Пеевски дружески се разхождат край морето и нещо обсъждат – снимки, които тези дни станаха отново много актуални. Но не е само това, важното е и друго. Няма как в България лицето Пеевски да бъде осъден за каквото и да било, докато левият му та*ак се казва Иван Гешев, а десният – Сотир Цацаров. И докато прокуратурата като цяло е частна собственост и лична адвокатска кантора на лицето Пеевски. И докато това е така – а то е така от 20 години, ще се налага отвън да ни казват очевидното. Справка – глобалният закон Магнитски, докладите за контрабанда съвместно с Ислямска Държава, продължаващото дело RICO и прочее знайни и незнайни благини.

Снимка:Булфото

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.