Право на отговор от съдия Младен Семов

Търсенето на истина не бива да минава през неистини…

(право на отговор във връзка с публикация от 30.11.2022 г. „ББР сложи Вълко на ГЕРБ за управител на фирма на Вълка с лош кредит за 150 милиона, отпуснат при ГЕРБ“ )

Уважаеми представители на разследващата журналистика,

Блестящият Петър Увалиев бе написал, че в една Държава, в която може да се говори и пише всичко, то може и всичко да се направи.

Ето защо, с настоящото право на отговор, в началото бих искал да изразя подкрепата си към Вашият стремеж за търсене и отстояване на истината, прозираща зад някои неприемливи явления от обществения ни живот.

Същевременно обаче не мога да не заявя изумлението си, че съм сигурно първият съдия, в т.ч. и историята на разследващата журналистика, който е обект на ирония и очернящи внушения, заради това, че си е направил отвод по разглеждано дело.

Конкретните факти:

Познавам Иван Георгиев от преди 15 години, когато бяхме състуденти в Университета. Той беше съдия до преди няколко години, по мое мнение – добър съдия. Беше и мой адвокат преди време по съвсем друг спор. Качеството „адвокат” по смисъл на закона предполага доверие, не случайно „адвокатът” е „довереник”, а „представляваният” – „доверител”.

Предвид тези факти без никакво колебание, когато го видях да влиза в залата и още преди началото на съдебното заседание (а не, както пишете – „в рамките на заседанието”), уведомих другите членове на съдебения състав, че смятам за редно и искам да се отведа от разглеждане на делото.

В своята практика по чл. 6 от ЕКЗПЧОС Съдът в Страсбург нееднократно е постановявал, че съдът следва да упражнява дейността си така, че да изключи всяко основателно съмнение по отношение на неговата безпристрастност (в този смисъл Решение по дело Фей срещу Австрия, 24 февруари 1993 г., § 28 и § 30, серия А, № 255; както и Решение по дело Ветщайн срещу Швейцария, № 33958/96, § 42, ECHR 2000-XII). При наличие на съмнение, рeшaвaщo e дaли тoвa cъмнeниe мoжe дa ce cмятa зa oбeĸтивнo oпpaвдaнo (в този смисъл Решение по дело Wеttѕtеіn v. Ѕwіtzеrlаnd, № 33958/96, ECΠЧ 2000-ХІІ; Раblа Ку v. Fіnlаnd, № 47221/99, ECΠЧ 2004-V; и Місаllеf, горецитирано). „…Съдия, чиятo бeзпpиcтpacтнocт e пocтaвeнa пoд cъмнeниe пo ocнoвaтeлнa пpичинa, тpябвa дa ce oтвeдe” (в този смисъл Решение по дело Ruѕtаvі 2 Вrоаdсаѕtіng Соmраnу Ltd аnd Оthеrѕ v. Gеоrgіа, № 16812/17, 18.07.2019 г.).

Всъщност затова и съдът не даде ход на делото, а заседанието не е започвало изобщо. Можете да погледнете самият протокол от делото.

Въпреки това с недоумение прочетох във Вашата статия, че „съдия Младен Семов се отвежда, като заявява пред другите двама съдии от състава, че е в близки лични отношения с адв. Георгиев. Интересно какви– обща ловна дружинка край Вълксарай, може би?!“.

Намирам този текст за напълно невярно и крайно неприемливо внушение!

Журналистиката, както и правото, не са призвани да почиват на съмнения, дори на „може би“… Затова смятам за необходимо да заявя още: не съм ловец и никога не съм ходил на лов. Нито сам, нито с дружинка. Вълк съм виждал единствено в зоологическата градина…

Опитът за внушение, който прозира от Вашия текст, действа и доста демотивиращо… Много колеги биха се запитали дали изобщо има смисъл да си правят отводи в подобни случаи. А едва ли това е целта, който публикацията Ви преследва… Нека си представим обратното – в подобна ситуация да не си бях направил отвод? Какво ли щяхте да напишете ?.. Тогава вече един упрек би бил основателен.

Не мога да помина и факта на намесването на името на моя брат, който пък съвсем няма нищо общо със случая.

Четири неверни внушения в две изречения – без никакъв друг смисъл, освен очернянето на името ми.

Търся всячески аргументи да се убедя, че не това е целта на статията ви.

Убеден съм, че журналистиката има мисия със смисъл и дълбочина, отиващи отвъд дребното уязвяване на някого. Всъщност заради това не бих си позволил да заведа дело срещу медия, търсеща истината – дълбоко убеден съм, че търсенето на истината следва да се подкрепя. Че това е изключително сложен процес, при който са възможни грешки.

Поради това, като приемем, че засягащият името ми текст е по-скоро грешка, се надявам да публикувате този мой отговор и поне да посочите, че така представената информация и изведено внушение, не почиват на никакви факти.

За да запази своя смисъл истинското призвание на журналистиката!

Младен Семов,

съдия в Административен съд София-град

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.