Тайните Присъди на Специализираното Правосъдие

Наскоро BIRD постигна важна победа за прозрачността и публичността в т.нар. специализирано правосъдие. Каква точно, ще ви разкажем след малко – но нека първо проследим хронологията на проблема. В края на 2017, чрез едно от многото си законодателни скодоумия, парламентът „забрани“ да се публикуват окончателни ефективни присъди по наказателни дела. Промените тогава бяха гласувани под очевидния натиск на прокуратурата – която, както отдавна знаем, може да си прокара приемането на каквито си поиска закони, макар и да няма формално право на закондателна инициатива. Тук е моментът да припомним, че едно от предложенията в проекта за нова Конституция, лансиран от ГЕРБ миналия септември, беше именно да се даде такава инициатива на прокуратурата. Това беше може би най-зловредната идея в това арогантно и неудачно недоносче на проект, писан на коляно от „най-добрия юрист на ГЕРБ“ – т.е. от анти-юридическото явление добило популярност в обществото с прозвището Барни Ръбъл.

Вследствие на тези промени в Закона за Съдебната Власт, на Върховния Касационен Съд на практика беше забранено да публикува осъдителните си присъди, преди да получи „разрешение“ от прокуратурата. Логиката, че по този начин ще се спрат бягствата на осъдените, дори не заслужава коментар. Прочутите бегълци от правосъдието, като т. нар. братя Галеви и Евелин Банев (Брендо), вероятно през живота си не са посещавали сайта на ВКС. Нито пък е имало нужда да го правят. Брендо, например, дори не се появи в зала на последна инстанция. Така че тук реалната – и бихме казали доста прозрачна цел – е да се улесни прокуратурата да бележи точки пред обществото. Т.е. присъдата ще се публикува само след като (или ако) прокуратурата е обезпечила влизането на осъдения в затвора. Чак тогава прокурорът ще благоволи да разреши на съда да си публикува присъдата.

Преди и по време на приемането на тези промени, редица уважавани юристи, както и съдиите от самия ВКС се изказаха против. Това обаче не спря законодателния плам и устрем на Барни Ръбъл, тогава в качеството му на шеф на правна комисия в парламента. По-големият проблем, обаче, дойде по-късно. В стремежа си да се покажат „по-турци от турците“, шефовете на редица съдилища почнаха да тълкуват новия закон доста разширително, или както „дяволът чете евангелието.“ А именно – разпоредиха да не се публикуват никакви осъдителни присъди, вкл. и на първа и втора инстанции. И това въпреки, че в закона е ясно разписано, че забраната важи само за окончателни присъди. И след като наказателните от общ характер дела (НОХД) в България са задължително триинстанционни, то очевидно няма как това да важи за актовете на съда от първа и втора инстанция. Като ярък пример в това отношение ще посочим скорошната ефективна присъда на Властелина на кокошарника в Морската градина Веселин Марешки, която ведно с мотивите си беше публикувана в цялост на сайта на Апелативен Съд Варна.

На улица „Черковна“

Да видим обаче как стоят нещата в Специализирания Наказателен Съд (СНС). Макар да съществува от 2012 година, едва през последните няколко години този съд набра скорост и потегли „с 200“ – и то вследствие на лавинообразното разширяване на обхвата на неговите компетенции и на типовете дела, които има право да гледа. Така първоначално там отидоха делата за т.нар. корупция по „високите етажи на властта“. Особени резултати засега в тази сфера няма, ако изключим присъдата срещу един софийски районен кмет, който разбира се не е от ГЕРБ. Присъдата срещу Живко Суджука от ГЕРБ, с която Иван Гешев плахо се похвали през юли миналата година в разгара на протестите срещу него, пък е само условна и не е влязла в сила.

Впоследствие към СНС загърмяха и делата за запори и обезпечителни мерки, които традиционно се гледаха от СГС и САС. Тази тенденция е подробно описана от „Капитал“, но в основата на всичко изглежда стоеше фактът, че специализираното гешево острие Ангел Кънев неприятно удари на камък в омразния СГС с едно искане за запори на низвергнатия Васил Божков. Няма съд, няма проблем – както би казал другарят Геш…, пардон, Сталин. В случая – просто си избираме нов, „надежден“ съд чрез промяна на закона и подсъдността. Това май всъщност прави този съд извънреден, но карай да върви, нали не се намери кой да сезира Конституционния Съд по въпроса.

А преди няколко месеца СНС беше снабден и с нови, още по-могъщи правомощия. А именно – тук НС предвиди да се гледат делата на новите делегирани европейски прокурори. Причината – да не стават засечки. Ако някой гербер или друг наш човек бъде очебийно осветен с двете ръце в кацата с евро-меда, дело все пак ще трябва да има, няма как, най-малкото от кумова срама за пред „чужденците“, т.е. за пред европейската прокуратура. Но пък с помощта на СНС ще подсигурим, че присъдата ще бъде лека и най-много условна – точно както при Суджука. Технологията на смачкването на делата вече в съдебна фаза е изпипана от прокуратурата до съвършенство. Макар и да е по-трудно да се саботира едно дело, щом е вече в съда, прокуратурата има богат и ценен опит в това отношение – достатъчно е да си припомним всичките дела срещу фамозния Цветанов, както и тихо погиналото по давност „дело САПАРД“ само преди няколко седмици. А за делото срещу Христо Бисеров по-добре и да не споменаваме. Разбира се, логоката се обръща ако и когато трябва да се удари някой от „лошите“ (разбирай опозицията) покрай злоупотреби с евросредства. Тогава прокуратурата ще направи и невъзможното – например ще лети в Космоса с дизелова ракета – за да постигне тежка присъда. Остава обаче отворен въпросът дали и доколко ще успее, дори и в СНС.

Колко прозрачен и отчетен е СНС

На фона на свръх-силите на, но и свръх-очакванията от СНС, BIRD реши да провери на неговия сайт някои от знаковите и нашумели дела през годините. Резултатите се оказаха озадачаващи. Стъпвайки на „разширеното“ тълкуване което описахме по-горе се оказа, че СНС не публикува не само осъдителните, но и оправдателните присъди на сайта си!! Като пример за второто ние взехме „захарното дело“ на Гриша Ганчев – където оправдателната присъда липсваше на сайта на съда. Което е още по-странно на фона на информацията, че към присъдата е имало особено мнение на председателя на съдебния състав. Като пример за дела със скрити присъди може да се посочи статията на СЕГА, макар да има още много подобни скрити актове, като тези по делата на Живко Суджука и Румен Овчаров. Отделно от това, скрита беше присъдата и по гръмкото дело „Недосегаемите“, където дейно участие имаше лично Иван Гешев. Това дело беше и предмет на отделен материал в Биволъ.

BIRD отправи въпроси до Мариета Райкова, председател на СНС, относно скритите присъди. Няколко дни по-късно получихме отговор в смисъл, че законът забранявал публикуването им (което всъщност не е вярно за първа и втора инстанции), но при поискване от журналисти нямало проблем да бъдат предоставени. Действително, на следващия ден след получаването на отговора на съдия Райкова, ние отново проверихме на сайта на СНС. Присъдите по посочените от нас дела (но само по тях) бяха вече публикувани. С цел прозрачност и в духа на колегиалността, предоставяме кратък списък по-долу за улеснение на заинтересованите:

Недосегаемите – Присъда плюс Мотиви
Живко Суджука – Присъда плюс Мотиви
Гриша Ганчев – Присъда плюс Мотиви
Румен Овчаров – Присъда плюс Мотиви

Прави обаче впечатление например, че по делото на Гриша Ганчев не може да бъде открито по-горе споменатото особено мнение на съдия Лилия Георгиева, нито на какво се базира то. Така остава открит въпросът защо това вече обявено особено мнение остава скрито в крайния съдебен акт.

Междувременно при Ушев

Малко по-различно стоят нещата под шапката на специализираното правосъдие – Апелативният Специализиран Наказателен Съд (АСНС). Набива се на очи, че там също не се публикуват оправдателни присъди – например тази на бившия зам.-министър Христо Ангеличин, който вече съди прокуратурата за 100,000 лева. В това отношение СНС и АСНС са „солидарни“ един с друг, макар и това да е криворазбрана солидарност. Казано в прав текст, крият се причините поради които прокуратрата се е „издънила“ – или пък е повдигнала обвинения за деяния, които изначално не са били въобще съставомерни!

При АСНС обаче нещата отиват още по-далеч: там се крият конкретни определения (дори не присъди или решения) по конкретни дела, свързани с, най-общо казано, „враговете на народа“. Т.е. с хора и фирми, нарочени и посочени предварително от главния прокурор и неговите разклонения за престъпници – често в комплект с обилно и напоително разпръскване в медийното пространство на материали от досъдебното производство. Нещо, което се превърна в запазена марка на прокуратурата откакто Гешев се възкачи на власт. Така например за Атанас Бобоков и Емилиян Гебрев BIRD разбра за общо поне 4 определения, които са скрити. За Бобоков има определение за което имаме информация, че касае запор на дружествен дял по искане на КПКОНПИ. За Гебрев пък има три определения, които касаят запори на негови сметки и преводи към ЕМКО, което е негово(!) собствено дружество. Запорите в случая са наложени по искане на ДАНС. Съдържанието и мотивите на тези актове на АСНС обаче остават загадка – и можем само да гадаем за тях. По информация на BIRD, интерес към тези (а и други скрити) актове на АСНС са проявявали и колеги от други медии – но не са получили никакви отговори на запитванията си. Ето защо ние намираме за безпредметно на свой ред да питаме.

Видно е, че съдът на Георги Ушев пази упорито мълчание по темата. Може би защото мотивите на тези актове са нещо от рода на „защото така твърди и така иска прокуратурата“, така че „кои сме ние, че да и противоречим“. Същевременно самият Георги Ушев вече 13 месеца не успява да си напише решението по прословутото дело Ценко Чоков и неговата ОПГ. Можем с висока степен на вероятност да предположим, че когато и да излезе това решение, то също няма да бъде публикувано на сайта на АСНС. Толкова по въпроса с прозрачността и отчетността на най-висшата инстанция на специализираното правосъдие.

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже.
Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое…
Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСБЪРД

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.
Те тайно премятат пари от твоя джоб в своя. Те размятат безнаказано лукса си пред очите на всички. Няма кой да ги накаже ако се надяваш на държавата.
Мятай, за да ги накажеш ти. Да дариш за разследващите журналисти е гаранция, че гадостите, с които силните на деня те замерят, ще им се върнат.
Можеш да метнеш веднъж, за да ти олекне!
Но по-добре е да мяташ редовно всеки месец и да се чувстваш трайно удовлетворен.
А най-добре е да доведеш приятели и да мятаме редовно заедно в екип. С мощен залп!
*За кръстник на новата ни фондонабираща кампания избрахме другарката Ваня. Благодарим й за вдъхновението!