Съдии обвиниха кандидат за административен ръководител на АССГ в корупционен натиск

Трима съдии свидетелстват за корупционен натиск в Административен съд София – град. Двама от тях директно обвиниха съдията от ВАС и бивш зам. председател на АССГ Добромир  Андреев, че им е оказвал натиск да решават дела в определена посока! Андреев имал към тях „изискване на определен резултат“ и „предложения да оправим наш човек“.

Безпрецедентната ситуация се разигра в хода на Общото събрание на съдиите от АССГ, което беше организирано във връзка с номинацията на съдията Добромир Андреев /на водещата снимка мъжът на заден план/ за следващ председател на АССГ.  БРРД отдели внимание на кандидатурата на съдия Андреев в предходна публикация. Преди общото събрание ситуацията не предвещаваше подобен скандал. Андреев се слави като фаворит на председателя на ВАС Георги Чолаков за поста и кандидатурата му беше знак, че АССГ трябва да влезе в “правилния коловоз”.

Но в последните години много магистрати в АССГ дадоха ясно да се разбере, че в съда върховенството на правoтo струва повече от желанията на този или онзи. Последното свидетелство за това е решението на АССГ, с което бе потвърдено отнемането на лиценза на „Делта Гард. През годините охранителната фирма се сдоби с репутация на „наказателна бригада“ на ГЕРБ и ДПС и „лична гвардия“ на Пеевски, но това не натежа в тяхна полза пред АССГ и съдия Миглена Николова потвърди отнемането на лиценза на компанията.

Правилните кадри зад верния кандидат

Кандидатурата на Добромир  Андреев е издигната от съдиите Ралица Романова, Ива Кечева, Маргарита Немска, Златка Илиева, Калина Пецова, Наташа Николова и Антони Йорданов. Романова е известна със склонността си да популяризира правосъдието сред подрастващите, а също и с отменения запор на Тумпаров. Ива Кечева е бивш зам. председател на АССГ и попадна сред некласираните във ВАС кандидати при един от последните конкурси. Маргарита Немска, която е бивш говорител на СГП от времето на Борис Велчев в последните месеци отново попадна в медийни публикации. Тя живее на семейни начала с адвоката и бивш разследващ полицай в ГДБОП и служител в “Икономическа и финансова сигурност” в ДАНС на име Емил Писков. Той е изобличен от Ивайла Бакалова как предлага съдействие за изменение на мярката за неотклонение на Веселин Денков. От инициаторите за издигането на Андреев единствено съдия Антони Йорданов е от „свежите попълнения“ в АССГ, кадрувани под зоркия поглед на Чолаков.

На Общото събрание на АССГ от 69 съдии с право на глас 37 подкрепят Андреев. 27 са гласовете за Красимира Милачкова, а петима се въздържат. Естествено, към резултата от гласуването отношение има и фактът, че в АССГ встъпиха новоназначени административни съдии, за които има тежки съмнения, че са подбирани в условия на предизвестен краен резултат.

Натиск за конкретен резултат по дела

Без съмнение имаше очакване кандидатурата на Андреев да предизвика отпор, но тя на практика отвори кутията на Пандора в административното правосъдия. След хвалебствията по адрес на Андреев първа съдия Антоанета Аргирова напомня за 33-те разговора на кандидат-председателя през 2009-а с Красимир Георгиев – Красьо Черния. За последния се твърди, че е все-още има актуални връзки както в съдебната система, така и в ъндърграунда.

Фактите за всеки един от двамата кандидати са в техните биографии. Имаме кандидат, който е бил младши следовател, младши прокурор, граждански съдия в районен съд, командирован в СГС, съдия в нашия съд, след това административен ръководител на този съд, след това, имайки желанието и волята да премине в касационна инстанция, явявайки се на конкурс, той вече е съдия във ВАС. Да, колеги, това е свидетелство за качества. Свидетелство за качества е и дадената препоръка от ВСС към този колега да хигиенизира личните си контакти заради обявени публично 33 разговора с Красимир Георгиев, останал печално известен като Красьо Черния и като неформалния кадровик на съдебната власт. Свидетелство за качества е, че този същият кандидат, докато е бил в Административен съд – София-град, си е позволявал натиск за конкретния резултат по дела, нещо, което още двама колеги могат да потвърдят. Затова, колеги, аз ви моля да гласуваме съдържателно. Да поемем отговорността не към себе си, а към онази функция, заради която сме тук. Аз, по изложените съображения, не мога да подкрепя кандидатурата на съдия Добромир Андреев.

Историята за Красьо Черния обаче е предвидимо слабо място за кандидата. Тя е публична повече от 12 години. Съдия Аргирова обаче прави изявление за корупционен натиск от страна на Андреев! Тя заявява, че докато е бил в АССГ Андреев „си е позволявал натиск за конкретния резултат по дела“. С други думи съдия Аргирова обвинява бившия зам. председател на АССГ, че се е опитват да решава дела в полза някоя от страните. Съдия Аргирова твърди, че други двама съдии също могат да потвърдят нейните думи! Затова тя декларира, че просто няма как да потвърди кандидатурата на Андреев.

Писмените протоколи от заседанието не могат да разкрият напълно емоционалния заряд на говорещите, но понякога той не може да бъде скрит. В следващо изказване съдия Аргирова отбелязва, че никой от административните ръководители в АССГ – нито Радостин Радков, нито Лозан Панов са си позволявали да оказват натиск на съдии, за разлика от Андреев.

„Предложения да оправим наш човек“

Думите на съдия Аргирова са потвърдени от съдия Таня Жилова, която е и председател на Съюза на съдиите в България! Тя обаче говори за „ходатайстване“ от стана на Андреев и за „изискване на определен резултат“. Самата дума „изискване“ предполага императивна намеса на Андреев, което от своя страна може да бъде квалифицирано по Наказателния кодекс.

Потвърждавам думите на съдия Аргирова, че съдия Добри Андреев си позволява да указва, да се обажда и да ходатайства по дела и да изисква определен резултат. Това ли искаме?!? Помислете си добре. Когато 2007 г. встъпих аз и други колеги, които бяха тогава, нещата, стояха по друг начин. Никой, никога не си е позволявал такова нещо. Сега, за морала наистина няма давност. Когато съдия Радков предложи Добромир Андреев за заместник-председател, аз също гласувах въздържал се, за да изразя моето отношение, но да не бламирам предложението на съдия Радков за неговия екип. Не вярвам, че съдия Добромир Андреев си е подобрил контактите. В ковид епидемията може да си хигиенизираме всички контактите. Става въпрос за моралните контакти.

На финала и съдия Милена Славейкова разказва, че е имало „предложения да оправим наш човек“. Сами по себе си протоколите от общото събрани са доказателство, което свидетелства, чрез изказванията на магистратите, че има опити за вмешателство в техните решения, с други думи има опити делата да не се решават по закон, а по интерес.

Като човек, на когото е направено предложение да оправим наш човек, ще ви кажа, че е много трудно да се реагира в тази ситуация. Първо, не можеш да повярваш какво ти се говори, защото това е несъвместимо с нашия манталитет. Това е несъвместимо не само с независимостта ни по закон, но и с личната. вътрешна независимост. Кой може да си позволи, на кого може да мине през главата, че някъде има наш човек?!? Няма наш човек! Ние сме независими, ние сме наистина израз на закона. Затова признавам, случвало ми се е и не знаех как да реагирам. Признавам си пред всички – замълчах. Просто защото бяхме провокирани.

Най-бурно на изказванията на колегите си реагира съдия Маргарита Немска, която е възмутена от твърденията, че Андреев продължава да поддържа контакти с хора от ъндърграунда. Вероятно защото самата Немска би могла да попадне в подобна хипотеза с оглед връзката ѝ с Писков.

Етичните комисии трябва да проверят информацията

BIRD.BG потърси за коментар съдиите, които свидетелстват за корупционен натиск в АССГ. Съдия Жилова и съдия Аргирова заявиха, че стоят зад думите си и че това което са казали е достатъчно, за да се задейства системата. Двете съдийки отказаха да дадат повече информация относно казуса или казусите, във връзка с които им е бил упражнен натиск.

По думите им те възнамеряват да оставят разкритията за етичните комисии в АССГ и ВАС, които ще атестират Андреев. Те трябва да проверят, ако преценят, изнесените от тях твърдения. И двете дами подчертаха, че съдия Славейкова, която алармира за корупционен натиск, не е третият магистрат, когото те визират като потенциален свидетел на натиск от стана на Андреев.

В разговор със съдия Милена Славейкова тя потвърди, че във визирания от нея случай не става въпрос за действия на съдия Андреев. „В моя случай ставаше сума за колега, който ходатайства от името на върховен колега, без да му назове името. Върховен – имам предвид върховен съдия.“ Събитията са се разиграли, когато съдия Славейкова, като част от тричленка се е произнасяла по казус, по който АССГ е бил последна инстанция.

Съдията заяви, че не е мислила дали да сезира ИВСС или друг орган „Не съм мислила в тази насока. Най-лесното противодействие е просто да не направим онова, което е поискано от нас и аз така постъпих. Защото вярвам на себе си. Какво ще стане, ако сезирам Инспектората и кога ще стане? Някак си не вярвам. Аз просто търся начини да действам в противна насока, защото това е най-сигурния начин ситуацията да не се повтори.“ Съдия Славейкова е третия кандидат за председател на АССГ. Тя, наред със съдиите Милачкова и Андреев трябва да бъде атестирана от АССГ и ВСС.

Тъй-като съставът на етичните комисии в съдилищата не са публични, Bird.bg ще изпрати запитване до АССГ и ВАС кои магистрати влизат в състава им. Екипът ни ще провери дали там не са включени съдии, които са сред номиниралите кандидатите. До нас достигна информация, че съдия Немска е в състава на комисията в АССГ. Следователно не би било редно именно тя да атестира когото и да е от кандидатите, защото би била в конфликт на интереси. 

„Бях много огорчен и разочарован“

Потърсихме и коментар от съдия Андреев. Той заяви, че не е присъствал на събранието и не знае за какво точно става въпрос. „Не искам да ги коментирам на този етап тези неща. Вие сте наясно, че има надлежен ред по който биха могли да бъдат сезирани съответните органи. Има си органи, ако преценят, нека се сезират.“

Андреев заяви, че е много огорчен и разочарован, защото е оставил сърцето си в този съд (АССГ) и е бил на ръба да се откаже от конкурса за поста на административен ръководител. „Всеки може да изфабрикува нещо, не беше коректно от страна на колегите.“ С колегите си, които го посочили като източник на корупционен натиск той нямал отношения и само се поздравявали по коридорите. 

Съдията заяви още, че не е поискал проверка на твърденията и не смята да го прави, защото няма как да докаже, че няма сестра. „Огорчението при мен е чисто човешко. Ако се случи да стана председател или да не стана, ще положа усилия да се запазят приятелския дух и отношения в този съд. Моята идея е ако това нещо така остане и никой не предприеме нещо, просто да му обърна гръб, защото зная, че не са истински неща. Това не е сериозно. Продължи ли конфликтът, там се разпалва нещо, което… един вид язък за този труд който сме положили във времето, за да съхраним този съд. Вие сте в течение какво се случва в другите съдилища. В Районен, в Градски, има интрига, а АССГ го опазихме. Надявам се и занапред това да продължи.“ 

Какво ще произтече от твърденията на съдиите Жилова, Аргирова и Славейкова е рано да се каже. Вероятно ако нещата стигнат до произнасяне от настоящия ВСС  – нищо. Но самият факт, че трима съдии от ключово административно съдилище алармират за натиск и „уреждане на дела“ означава, че корупционните практики в административното правосъдие са по-скоро правило отколкото прецедент.

Освен това публичният начин, по който съдиите декларират, че са подложени на натиск говори за това, че разумните граници на търпимост са били преминати безвъзвратно. Инспекторатът на ВСС и етичните комисии ще трябва да проверят дали съдиите са „изфабрикували твърдения“, както твърди Андреев, или пък е имало корупционен натиск от негова страна, както твърдят Жилова и Аргирова. Ако пък твърденията за корупционен натиск бъдат потвърдени, например със свидетелски показания, то тогава на ход би трябвало да е прокуратурата. Нещо, което едва ли би се случило, докато Иван Гешев е главен прокурор, тъй като близостта му с Андреев е публична тайна.

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже. Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое… Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСBIRD

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.

Защо да мятам ли?

BIRD.bg е една от малкото специализирани разследващи медии у нас и осветява мащабни корупционни схеми, конфликти на интереси и злоупотреба с власт, в които участват ключови политици, магистрати, бизнесмени. В завладяна държава като България свободните медии имат изключително важна роля и за да останат независими и обективни, се нуждаят от подкрепата на гражданите.

Ние се издържаме само от малки дарения от граждани. Изчислили сме, че за да работим като устойчива медия, ни трябват около 240,000 лв. годишно или 20,000 лв. на месец. Тук виждате актуалния брой на нашите регулярни дарители, средната месечна сума на даренията и общата сума, която те са дарили за периода от старта на сайта през септември 2020 г. до днешна дата.

Регулярните месечни дарения в размер 10, 20, 50 лв. или друга сума по избор ни дават финансова сигурност и позволяват да планираме дейността си за месеци напред.

Освен да “мятате”, можете и да “шамаросвате”. В момента срещу журналистите от BIRD се водят 10 дела SLAPP известни като “дела-шамари”. Помогнете ни за съдебните разходи, които никак не са малки. Всяко Ваше дарение за конкретно “дело-шамар” е “шамар” срещу шамаросващите, които разполагат с огромни пари срещу нашите скромни финансови възможности.

Дълбоко благодарни сме за всяка подкрепа!