Балада за платения войник

В навечерието на Деня на победата кореспондентът на „Важните истории“ отпътува за Крим. Там той срещна жена, която му помогна да проникне в душата на „руския свят“. Там имаше пари.

Мария е невисока, косите й са прошарени. Родена е в Русия и живее в Крим над 20 години. Тя има собствен туристически бизнес, който „е със задника нагоре след 24 февруари“.

Синът на Мария, Митя на 21 години, воюва в Украйна, той е руски платен войник. В деня на нашата среща той за пръв път от месец се свърза с майка си.

Вижте разказа на Мария и разговора ни с нея.

„И хоп – детето го няма“

Синът ми израсна в кримско село. Когато се разведохме с баща му, Митенцето остана с него. Той е много добър, Митенцето, справедливостта при него прелива. Имаше случка в Симферопол – някакви лигльовци ударили момиче по дупето. И с Митя се завързала битка. Аз му казвам: „Не бива да бъдеш такъв. Понякога просто подминавай“. Той отговаря: „Но аз не мога“.

От 14-годишен той живее в Симферопол самостоятелно – занимаваше се професионално със спорт, а после отиде да служи с договор. Четох, че там получават някъде около 170 000 рубли, но не зная точната сума. За малко пари той не би отишъл.

Когато се стягаше да лети за Сирия, ми каза, че там ще отслужи само три месеца. После излита оттам, веднага се маха – и всичко е топ. Но понеже аз понякога умея да затварям пътища, той не замина за Сирия. „Ти няма да летиш за там“, казах му. Той стана зъл. Тогава беше на 19 години. Едно е когато децата живеят с родителите, съвсем друго, когато заминат на 14.

Струва ли си това, попитах го. А той: „Мамо, нас не ни питат“

Синът ми нищо не ми каза преди да тръгне за Украйна. Той винаги ми подчертава, че в интернета съм профан, че „ако твоето момче го няма в мрежата, значи е някъде, където няма интернет“. А всъщност аз знам, че е войник и веднага всичко ми стана ясно. Майчино усещане. И опа – момчето го няма. Мина месец, после се появи в интернета буквално за ден с руския номер на телефона – значи, той е пътувал на територията на Русия, а после пак изчезна. На моя рожден ден ми звънна от украински номер. „Мамо, спешно ми трябва кръв от моята група“. За мен е загадка защо на якетата им ги няма номерата. Питам го какво се е случило, а всъщност знам, знам – това е.

Днес ми прати клип, който неговата приятелка е заснела (Мария показва записа – слабичка девойка танцува на съвременна ритмична музика, Митя е в униформа без отличителни знаци, с напълно закрито лице и буквата Z на горния джоб). Струва ли си това, попитах го. А той: „Мамо, нас не ни питат“.

Накъде гледат майките

-Вие вярвате ли, че те не са знаели за къде пътуват?

-Ние не бива да говорим за тези неща. Мога да кажа, че не са им предоставяли избор, оставяли са ги пред факт. По-големият ми брат попадна в Афганистан. Имало бойна тревога, натоварили ги в самолет и рано сутринта се оказали в Кабул. На тях им е провървяло, защото са ги извели две седмици преди края на афганската война. Той се върна веднага.

-Имате ли роднини в Украйна? Нужна ли беше, според вас, тази „спецоперация“?

-Не, роднини в Украйна нямаме. Аз не съм нито за Путин, нито за Зеленски – аз съм за хората.

Работя в сферата на туризма. Партньорката ми е родена в Харков, там са нейната майка и брат й. Апартаментът на брат й е бил разрушен, а той тъкмо приключил изплащането на ипотеката. Преместил се със семейството при майка си. Но и нейният дом е бил разрушен. Всички заминали за Полтава, там ги заселили в общежитие без отопление. От хуманитарните помощи някакви макарони с неясен произход. Хората гладуват, студуват. Виждам състоянието на партньорката ми, тя не може да изведе близките си извън Украйна. И аз не разбирам – при наличието на толкова дипломатически варианти, професионалисти, можело е по някакъв начин да се прочисти управляващата в Украйна върхушка. Това е моето мнение. Но в никакъв случай с цената на мирното население.

-Сега има много клипове, в които украински журналисти питат накъде гледат майките на войниците, изпращани в Украйна. Защо те не излизат на митинги?

-„Мамо, има такава професия – защитник на родината“, така ми отговаряше синът ми на всички мои възражения. Какво да му кажа?

-А той сам защо отиде? Вярва в нещо или просто, защото трябва?

-Военните бяха поставени в зависимост от държавата. Те са при специални условия, по-висока заплата. Ако те са някъде в друг град, плащат им служебно жилище. Те имат хубави пенсии. Освен това, докато служат по договор, по сметките им се трупат пари. Когато се уволнят, могат да получат 5-6 милиона. Държавата постави хората пред избор – да отидат в завод и да се прецакат за 30 000 за някакви почивни дни, или да са на пълна държавна издръжка. Там, доколкото аз знам, дажбите са хубави. Синът на приятелката ми също е военен.

„Не съди Чикатило“

-Обидена ли сте на властта за това, че хвърля младите момчета в месомелачка?

-Не. Аз много обичам децата си, но в живота съм малко философ. Аз изучавах източната философия. Още когато Сатя Саи Баба беше жив…Вкъщи имам пепел от Индия. Виждала съм много златни изделия, донесени от Индия от приятели – висулки, пръстени, часовници. Но аз съм християнка. Една жена казва: аз съм грешна, защото на мен ми харесват много и различни неща, но не виждам в това нищо лошо.

Аз разбирам, че не мога да се намеся в програмата, с която моите деца се появиха на земята. Това е техният живот, тяхната съдба. Ако днес ми се струва, че ще направя за него нещо хубаво, но ще минат 5-6 години и ще се окаже, че постъпката ми ще му се отрази негативно. Иди, че нахълтай в неговата жизнена програма. Всички хора имат своя програма. Един просветен човек ми каза: „Не съди Чикатило“. Аз: „В смисъл?“. А той: „Ти разбираш ли, че неговата душа е дошла тук на земята, за да преминат ето тези души (жертвите на Чикатило) през онова, което те сами са правили в някакви минали животи?“.

Уверена съм на 100 процента: ами те не отиват там с мисълта да спасяват или защитават някого от нещо. Деветдесет процента отиват на тази война просто заради заплатата.

-Вярата в реинкарнацията у вас нормално ли съжителства с християнството?

-Моят Митя е уникално момче. На 7 месеца вече говореше, четеше стихове. Те имаха детска стая, на масата икона. Отивам аз и чувам детско пеене. А той събрал ръчички и пее „Отче наш“. Тогава беше на малко над годинка. Никой не го е учил да се моли. Постоянно ме питаше ще отидем ли да си говорим с бог. Водех го в храма. Той се спираше пред някои икони, гледаше. А после казваше: „Аз си поговорих с бог, да се прибираме вкъщи“. Много е вярващ.

-А какво мислите за Божията заповед „Не убивай“? И какво за това, че украинците ги превъзпитават във филтрационни лагери?

-За това каква е тяхната мисия там, аз още не мога да отговоря. Той се смята за украинец. „Аз съм роден в Украйна, това е моята родина“, казва.

Мога да кажа само: това са пари. Просто работна заплата. Той направи предложение на 19-годишно момиче, тя също е в Симферопол. Големият брат на Митя основно живее в Дубай, има скъпо жилище. Ето Митя разбра, че в Русия само военните могат да си позволят малко по-висок стандарт на живот, отколкото тези в заводите, лекарите, учителите.

Уверена съм на 100 процента, че те не отиват там с мисълта да спасяват или защитават някого от нещо. В митовете на телевизора те не вярват, всеки си има собствено мнение. Аз мисля, че 90 процента отиват на тази война заради заплатата.

Да спечелиш от войната и да заминеш в Европа

-Очаквахте ли, че в Украйна може да стане така? Или все едно снежинки по главата?

-Не, аз съвсем спокойно възприех това. Просто мислех, че това ще приключи много скоро. Не изпитвам никаква неприязън към украинците. Никой не ги ненавижда. Дори приятелката ми от Харков, на която бомбардираха апартамента, а и не е известно кой именно е пускал бомбите, спокойно се отнася. Доколкото общувам в Крим, нито веднъж не съм чула хората да говорят за ненавист към украинците.

Неотдавна отворих YouTube и видях изявление на някакъв политически деец от Израел. Той казва: „Защо вие никъде не казвате, че само благодарение на Берия в СССР се появи ядрено оръжие?“. У нас Берия винаги е представян като изключителен злодей. Това е, защото не искам сега за Украйна да правя каквито и да били изводи. Ще видя какво ще говорят за това след 5-6 години. Сега всяка жаба хвали своето блато. Да, жал ми е за тези момчета (руските войници).

За крайцера „Москва“ на мен не ми е интересно. Ако тръгнеш да ровиш за подводницата „Курск“, тогава имаше една информация, а сега съвсем друга. Не искам да си пиля мозъка. Познавам жена, на която синът й загина, това, впрочем, беше първият му договор.

Аз имам въпрос към правителството, обяснете ми. Щом има момчета, минали през Чечня, през Югославия – печени, опитни воини, те не могат да не воюват, ами вие вземете тях!

-Какво, според вас, действително иска Русия от Украйна?

-От моята гледна точка, това са личните амбиции на Путин. В интернет гледам документалния филм „Създаването на Русь“. Сега Путин иска да издигне Русия над всички. Иска да покаже могъществото на своята армия по пътя на военните действия. Той не може да иде да воюва с Китай – китайците са куп малки пъргави мравки, които безкрайно ще партизанстват.

Моят Митя просто гледа брат си и иска да направи живота си по-хубав. Той после не иска да живее в Русия

-Иска ли ви се друг президент?

Ако отворим законодателството, то е перфектно, 90 процента от законите са длъжни да работят за хората. Аз не бих искала да сменят президента. Аз бих искала той да създаде екип, способен за мониторинг на работата на местните чиновници, да проверява изпълнението на тези закони. Един президент, втори, трети – те никога няма да бъдат хубави за народа. Хората ненавиждат не президента, те изразяват недоволство от това, че законите не се спазват. На тях им се струва, че за това е виновен Путин. На практика именно той подписва законите, но местната власт не ги изпълнява.

-Според вас как може да приключи военната ситуация?

-Когато камъкът стои на върха, ти все още можеш да го управляваш. Но ако го ритнеш, всичко тръгва надолу. Когато Русия започна тази уж освободителна война, Китай скочи по своите геополитически работи с Тайван. Ако Русия сега изтегли войските от Украйна, Европа и Америка ще аплодират прави и ще говорят, че те са победили.

Ако Путин продължи, ще има още повече жертви. Договореност, според мен, няма да бъде постигната. Камъкът се търкаля по планината. И най-добрият стратег не може да пресметне изхода и времето на войната. Има много страни в третия свят и всички искат да живеят добре. За да живеят близките добре, хората ще отидат и ще воюват за пари.

Ето моят Митя гледа брат си и иска да подобри живота си. Той не иска после да живее в Русия. Иска да замине някъде в Европа. Но едно е да планираш, съвсем друго е да го изпълниш.

„Човекът е такова животно – към всичко ще се пригоди“

Откакто сме в Русия създадох моя бизнес. А доходът ми беше под 70 000 рубли месечно. Тази страна няма собствен авио-парк. Задграничните аерогари нямат намерение да обслужват нашата. Доходите паднаха, хората се страхуват да летят, те са наплашени.

-Какво още се измени в руския Крим?

-Какво да правят след войната хората, нуждаещи се от „Золгенсма“, лекарството за проксимална спинална мускулна атрофия? Ами антибиотика за животни, който няма аналог? Той е с широк спектър на действие, струваше 200-250 рубли, а сега 1 250. А упойки? Всички пищят, че няма нито американски, нито шведски упойки. Как да кастрираш куче? С руската упойка смъртността при животните е 50 процента. Сега и животните страдат.

А аз, блядь, съм на една гола заплата. Никакви туристически агенции. Вече и кредитите си не изплащам, няма с какво. Готвя се за фалит.

В Крим имаме много проблеми. Отидох при прокурора – той седи пиян. Дадоха ми стая в общежитие без вода, без всичко. Аз нямам половин милион, че да си прекарам вода. Ни да се изкъпя, ни нищо. Но пък дават жилища на децата на служителите в градския изпълком и на бежанците. А как се перат пари тук?

Тук дават жилища на сирачета и на лекари. Някои лекари се местят в частни клиники, но не напускат служебното жилище. Тук има бежанци от Горловка (завзето от Русия през 2014 г.). Една жена е избягала още с първата донбаска кампания и получила тук жилище. Още през 2014 г. казах, че аз на бежанци не помагам! Тогава ни помолиха да събираме хуманитарни помощи за бежанците. Ние отправихме призив, натоварихме догоре една кола с всякакви храни. Отиваме в пансиона им и какво да видя – огромно момче с яка верижка на шията със златен кръст. Вносни автомобили отпред. И този бежанец се размотава по улицата… Блядь, обличаш униформата и заминаваш да си защитаваш родината! Казах, че повече на бежанците никога няма да помагам.

Е, с кого ще тръгнат украинците да спорят? Два пъти ще се напият с водка и пак ще се обичат един друг

Или пък бежанката от Горловка излязла и взела да крещи, че кримляни всички са свине. То защото при тях в Горловка всичко е супер, а ние тук, значи, всичките сме свине, не чистим. Пристигнала тя от Горловка бедна и нещастна, уредила се в родилното като анестезиолог, уволнили я заради подкуп, сега работи в частна клиника, но продължава да живее в служебното жилище. На какво основание? А на мен, майка на момче, което сега воюва, а аз работя за държавата – на мен ми дадоха такава стая в общежитие, че дори червеите в боклука живеят по-добре. Ето това е.

Отидох при прокурора, а той: „Но нали разбирате, вижте каква е ситуацията… Жилища не се строят“. А аз: „Не се строят за второкачествените като мен ли? А на служителя в градския изпълком се прави европейски ремонт. Мебели ръчна изработка. Аз искам да намеря местен журналист, че да помогне да разнищим тази тема“.

-Какво ще правите, ако изведнъж Украйна пак си вземе Крим?

-Аз? Ще живея два пъти по-хубаво (смее се). От предприемачите чувам същото. При Русия стана неудобно да се строи. В моето обкръжение всички говорят само едно – час по-скоро да приключи всичко това.

-Не се ли боите, че украинците ще ви тероризират?

-Не, не ме е страх. Човекът е такова животно – към всичко ще се пригоди. И с кого ще дойдат украинците да спорят? Два пъти ще се напият с водка – и пак ще се обичаме един друг.

И пак, с кого да воюваме? Ако е с френския легион или НАТО, може и да отида. А обикновеният украински народ няма да отиде там да воюва. Той трябва да възстановява домовете си. Лично аз от нищо не се страхувам. Държавните предприятия тук имат планове за евакуация, къде трябва да се бяга. Но аз никъде няма да отида. Тук е моята родина.

Istories/Важные истории

Снимка: EPA/Scanpix/Leta – Istories

Превод от руски: BIRD.BG

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.