Една година война: какво всъщност спечели Владимир Путин от инвазията в Украйна

Стотици хиляди убити и ранени, милиони счупени съдби, изтрити от лицето на земята градове, над 20 000 административни и наказателни дела срещу противници на войната на Русия, най-масовата емиграция от страната за цялата нейна съвременна история и накрая – страната е превърната в главния световен агресор и изолационист.

Изданието „Важни истории“/IStories обобщава последствията на мащабната война на Русия срещу Украйна.

В рамките на една година война на териториите на Украйна загинаха далеч повече мирни хора, отколкото през 8-те години на конфликта

В повечето от случаите хората за загивали или получавали тежки травми поради обстрелите с тежка артилерия и реактивни системи за залпов огън, ракетни и авио-удари.

Това са само официалните данни, но реалните цифри са значително по-големи. Информацията от местата, където са водени интензивни бойни действия, се задържа, поради което на ООН е необходимо много време за потвърждаване на съобщенията за жертвите на войната. Това особено засяга окупираните от руските войски Мариупол, Лисичанск, Попасная и Северодонецк.

Служители в руския следствен комитет през декември отчетоха, че в Мариупол са намерени телата на 3 000 мъртви мирни жители. Но по оценките на украинските власти и независимите журналисти жертвите са много повече. Например, през юни 2022 г. кметът на Мариупол Вадим Бойченко съобщи за 22 000 загинали мирни жители.

За загиналите в Лисичанск и Северодонецк може да се съди само съобщенията на руската страна. През декември съветничката на лидера на Луганската народна република (ЛНР) Анна Сорока бе съобщила за 2 000 убити мирни граждани в Северодонецк, Лисичанск, Рубежное и Кременная.

За една година война смъртта си намериха и десетки хиляди украински военни. През декември съветникът на ръководителя на офиса на президента на Украйна Михаил Подоляк заяви, че от февруари м.г. за убити между 10 000 и 13 000 военни. Но министерството на отбраната на Норвегия оценява загубите на Украйна в порядъка на 100 000 убити и ранени войници. Същите цифри посочи през октомври м.г. и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили.

Русия унищожи и повреди около 150 000 жилищни блокове в Украйна

Въпреки постоянните изявления на Русия, че нейната армия обстрелва единствено военни обекти в Украйна, реалностите съвсем не са такива. За една година война руските войски унищожиха и нанесоха тежки вреди на около 150 жилищни блокове, над 3 000 учебни и медицински заведения. Руският военен експерт Павел Лузин посочи пред „Важни истории“, че армията на Пусия умишлено нанася удари по гражданската инфраструктура – с цел „да сломи психически гражданското общество в Украйна“.

Русия унищожава целенасочено граждански обекти 

Това потвърдиха и руските власти на Русия, когато започнаха целенасочено да унищожават енергийната инфраструктура на Украйна, като оставиха много украинци без осветление, вода и отопление. Зам.-шефът на Съвета за сигурност и бивш президент на Русия Дмитрий Медведев заяви, че Украйна „трябва да признае легитимността на претенциите на Русия в рамките на специалната военна операция и нейните резултати, отразени в конституцията. И тогава всичко ще е добре…“.

Но въпреки, че Русия нанесе сериозни щети на почти 600 обекта на топлофикацията в Украйна, половината от тях са вече възстановени. В коментар за ударите по инфраструктурата президентът на Украйна заяви: „Студът, гладът, тъмнината и жаждата за нас не са така страшни и смъртоносни, както вашите „дружба и братство“. Без вас или без отопление, светлина и вода? Без вас“.

Освен жилищните блокове, училищата, детски градини, болниците Русия унищожи над 1 300 културни (907), религиозни, спортни и туристически обекти в Украйна. Международното право определя това като отделен вид военно престъпление.

Руската армия изгуби почти 200 000 убити и ранени

Нахлуването в Украйна рикошира в Русия с огромни загуби. По данни на украинския Генерален щаб за една година война Русия изгуби безвъзвратно вече повече от 135 000 военни (убити и тежко ранени), или 18% от цялата си армия от довоенното време. Официални лица в САЩ и други западни страни твърдят, че числото на убитите и ранените руски военнослужещи в Украйна е почти 200 000 души, съобщава The New York Times.

В броя на тези загуби са и мобилизираните руснаци, които по-често са изпращани на фронта без подготовка. За 4 месеца след началото на мобилизацията Русия изгуби над 1 000 човека, посочи Руската редакция на Би-би-си. Това са само онези, на които имената са известни от публични източници, а реалните загуби сред мобилизираните вероятно са далеч повече – в много от съобщенията за убитите в Украйна военнослужещи не се посочва техният статус.

Заради войната смъртността сред младите хора от 18 до 35 г. в Русия скочи на 23%. Тя се повиши в регионите, откъдето загиналите са най-много – в Северна Осетия и Дагестан тя се увеличи близо 2 пъти.

Войната стопи запасите на руски оръжия и техника. По-силно от всичко тя удари по танковете и бронираната техника. По данни на „Важни истории“ армията е изгубила 45-95% от своите боеспособни танкове, с които е разполагала преди войната, както и 18-36% от бронетехниката си. Да прибавим и това, че армията на практика се лиши от безпилотните летателни апарати, които имаше до войната и производството им ще бъде проблемно за Русия – според военните експерти за това е необходима вносна елетроника.

Украйна вече си върна половината земи, завзети от Русия в началото на нахлуването

Плановете на руската власт да превземе Киев „за два-три дни“ се провалиха. Дори значителна част от териториите, които Русия успя да завладее, Украйна освобождава успешно.  За годината на пълномащабната война Въоръжените сили на Украйна отвоюваха над 60 000 кв. км. Това е около половината територия, която Русия окупира в началото на нахлуването. Тогава под контрола на армията на Руската федерация се озоваха над 125 000 кв. км украинска територия, без в тях да влизат анексираните по-рано Крим, Донецката и Луганска „народни републики“.

Оттогава досега руските войски три пъти демонстрираха „жест на добра воля“ – мащабни отстъпления от фронтовата линия:

• В края на март 2022 г. Русия отстъпи до Киев и Чернигов и изгуби 40 000 кв. км; 
• В началото на септември силите на Руската федерация се лишиха от 10 000 кв. км след напускането на Харковското направление;
• През ноември Русия се махна от Херсон и изгуби още почти 5 000 кв. км. 

Това стана възможно благодарение на грамотната тактика на украинската страна, пристигналите комплекси HIMARS за Въоръжените сили на Украйна, както и заради проблемите с логистиката и доставките за руските войски, посочи пред изданието военният експерт Юрий Фьодоров. В резултат още към 9-ия месец от нахлуването силите на Украйна успяха да отвоюват завзетото и продължават да удържат тези земи под своя контрол.

Последният голям успех на руските сили на фронта стана завземането на Северодонецк през юли 2022 г., отбелязва американският Институт за изследване на войната (ISW). После Русия се опитваше да завземе Бахмут, обаче за 7 месеца успя с големи загуби да завладее едва 500 кв. км в този район, посочват анализаторите от ISW.

Само Северна Корея признава резултатите от „референдумите“ в анексираните територии на Украйна

Външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че мнозинството от държавите в света подкрепят страната му, но се боят да обявят това. Обаче засега единствено Северна Корея с потомствения си диктатор еднозначно подкрепя и войната, и руската анексия на украинските области.

Китай, Индия, Турция, Иран, Сърбия и дори страните от Съюза на независимите държави са в кръга на руското желание да ги има за свои съюзници. Но и те не признаха резултатите от референдумите за присъединяването на ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожска области в състава на Русия.

Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев през лятото на 2022 г. заяви, че страната му не признава „квазидържавите“ ДНР и ЛНР. Дори присъединяването им към Русия Казахстан също не призна. Преди това казахските власти заявяваха, че ако продължат сътрудничеството си с Русия, все пак няма да подкрепят заобикалянето на санкциите.

Териториалните претенции на Кремъл безпокоят близките съседи на Русия. Още през 2020 г. Казахстан изтълкува като предупреждение изказването на Путин по повод териториалните „подаръци от руския народ“ за бившите републики на СССР. Наложи се помощникът на президента на Казахстан да „заглажда ръбовете“ – да обяснява, че Путин се е изказал просто неясно.

Присъединяването на завзетите украински области в състава на Русия дори Беларус не призна, докато нейната територия се използва за навлизането на руските войски в Украйна. Беларуските власти се надяват, че всеки момент ще могат да вземат решение, базирано на своите интереси. 

„Смазващият удар по САЩ“ не се състоя, а НАТО само активно се приближава до границите на Русия 

Сред основните причини за инвазията в Украйна Путин посочи разширяването на НАТО и приближаването му плътно до руските граници. В обръщението си на 24 февруари 2022 г. по повод началото на войната той спомена НАТО 9 пъти.

„Сега вече, в рамките на разширяването на НАТО на изток, ситуацията за нашата страна с всяка година изглежда все по-зле и по-опасна. <…>За нашата страна това ще бъде въпрос на живот и смърт, въпрос на историческото ни бъдеще като народ. <…>Това е реална заплаха не просто за нашите интереси, а и за самото съществуване на държавата ни, на нейния суверенитет. <…>Обстоятелствата изискват от нас решителни и незабавни действия“. Така руският президент оправда нахлуването.

Ако следваме тази логика, разгърнатата от Путин война трябваше да спре разширението на НАТО и да отслаби алианса. Но годината на война показа, че това не се случи.

Украйна обсъжда влизането си в НАТО над 16 години (толкова продължи нейният „ускорен диалог“ с организацията, започнал през 2005 г.), но и през есента на 2021 г. все още нямаше яснота ще се случи ли това присъединяване, или не. Никакви гаранции за влизането в НАТО не последваха нито след руската анексия на Крим през 2014 г., нито след руската въоръжена подкрепа за сепаратистите в така наречените ЛНР и ДНР. И съвсем не всички страни в НАТО искаха да видят Украйна сред членовете на алианса. От набелязването на конкретни срокове за присъединяването на страната се отказваха даже САЩ.

Дали влизането на Украйна в НАТО (а то ще стане, рано или късно) би означавало жизнена катастрофа за Русия – това е големият въпрос. Ето я простата аритметика: Русия граничи с 16 страни, а 6 от тях са членове на НАТО (Полша, Литва, Латвия, Естония, Норвегия и САЩ). Така общата дължина на границите на Русия със страните от НАТО е над 1 370 километра.

Нападението на Русия в Украйна предизвика желанието на Швеция и Финландия да постъпят в алианса. Руско-финската граница – това са още 1 271 километра (сега пък Турция възпрепятства влизането на Швеция в НАТО, но го прави не заради Русия, а поради свои съображения и, рано или късно, този въпрос ще бъде разрешен).

Запалената от Путин война, в крайна сметка аритметично, не реши проблема с плътното приближаване на НАТО до Русия, а доведе до това дължината на руската пряка близост до страните от алианса да може да се увеличи почти 2 пъти и да превиши дължината на руско-украинската граница.

Войната в Украйна отслаби ли НАТО? Щом близки и далечни съседи на Русия спешно решиха да се сближат с алианса, това едва ли свидетелства за някакво отслабване. Руското нахлуване в Украйна така разтърси Европа, че дори Швейцария не остана неутрална – а тази страна съумя да съхрани неутралитета си през Втората световна война. Така тази държава реши да активизира сътрудничеството си с НАТО и сега повече от половината й население подкрепя тази стъпка.

Впоследствие нахлуването на руските войски в Украйна се оказа гореща точка не само за европейските страни в НАТО, но и за Азия. За пръв път в своята история Япония и Южна Корея участваха в срещата на върха на страните в НАТО. И макар това да е по-скоро реакция на действията на Китай, опасения по повод подобна инвазия предизвика войната Русия против Украйна.

Пък и пропагандните обещания за „смазващ удар по САЩ“ също не се сбъднаха.

През 2022 г., в сравнение с 2021 г., САЩ удвоиха продажбата на оръжия в Европа. А капитализацията на най-големите компании от американския военно-промишлен комплекс – Lockheed Martin, Raytheon, Northrop Grumman, General Dynamics през 2022 г. скочи с 20-40%.

През 2022 г. САЩ реализираха доставки на втечнен газ в Европа 2,5 пъти повече в сравнение с предходната. А експортът на нефт от САЩ в Европа през миналата година се увеличи до максимума си, като за пръв път надвиши доставките в Азия.  За половин година след началото на войната американските петролни компании спечелиха 200 млрд. долара.

В някакъв смисъл войната в Украйна носи изгода на САЩ, доколкото позволи Русия напълно да бъде изтласкана от европейския енергиен пазар, да спечели от това големи пари, а успоредно с това да придаде нов смисъл на съществуването на НАТО и да увеличи своя статут на единствен защитник срещу непредвидимите заплахи от страна на Русия.

До ¼ от годишния бюджет на Русия потъна във войната 

Според различни оценки, през 2022 г. Русия вероятно е изхарчила за войната около една четвърт от годишния си бюджет – над 82 млрд. долара. Точните суми са неизвестни – още през юни финансовото министерство частично засекрети информациите за бюджета, а през ноември изобщо преустанови публикуването на оперативни данни за разходите. Известно е обаче, че общите разходи на федералния бюджет за 2022 г. се оказаха равни на 8 трилиона рубли (31% над планираните в закона за бюджета).

Независимо от санкциите, Кремъл засега има пари за военните действия. Според разчетите на изданието Faridaily, за предстоящите 3 години във федералния юджет са заложени най-малко 7,7 трилиона рубли, или 110 млрд. долара. Това е твърде условна цифра, тъй като от началото на войната изобщо не може и дума да става за каквото и да е 3-годишно планиране. Заради нарасналите разходи за силовия блок руските власти биха могли да орежат други, по-малко приоритетни разходни пера, като например развитието на икономиката и социалните програми, казват запитани от „Важни истории“ икономисти.

Не по-малко от 39 души загинаха от обстрелите на територията на Русия 

„Наша главна задача е да осигурим запазването на Русия“, заяви Путин в началото на февруари. Войната в Украйна обаче категорично противоречи на тази цел. Покрай гибелта на не по-малко от 40-60 хиляди руснаци във войната, икономическата криза и изолацията, до която тя доведе, войната вече се води непосредствено на руска територия. От първия ден на нахлуването населени места в крайграничните региони – Белгородска, Брянска и Курска области, се оказаха атакувани от обстрели. Съобщения за такива удари се публикувани всеки ден, дори по няколко пъти дневно.  Жители на 40-хилядния град Шебекино в Белгородска област казват, че живеят сякаш в „друга държава“, защото в Москва и другите райони не разбират мащаба на проблема.

Колкото повече продължава войната, толкова повече хора загиват на руска територия. По разчетите на изданието „Новая газета. Европа“, през 11-те месеца от обстрелите на територията на Русия и анексирания Крим са убити 36 души, 132 са ранени, като повечето от тях са пострадали през последните месеци – от ноември до януари. През февруари стана известно за още най-малко 4-има убити и 5-има ранени. Нанесени са поражения на над 1 000 граждански обекти, сред тях са поне 850 жилищни блокове. Интензивността на обстрелите се повиши от септември, когато започна контранастъплението на Въоръжените сили на Украйна. Руските ПВО елиминират едва 1 от 5 въздушни атаки. „Доживяхме… Навоювахме се… Докарахме войната на своята територия“, така през октомври 2022 г. жителка на Белгород коментира новината за гибелта за свой съгражданин, настъпил мина в гората.

Руският политически елит се разцепи

В руското общество няма единно отношение към военните действия в Украйна. Войната предизвика появата на политически сили, на които самият Путин им се струва мек и нерешителен.

Заявка за участие в голямата политика направи, например, основателят на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин – човек с криминално минало, поощряващ зверската разправа и най-радикалните действия за достигането на целите си („Измъчвайте, издевателствайте, ако трябва и гърла режете“). Възходът на такива хора разделя елитите, предизвиква противоречия с висшите чиновници, с военното ръководство, спецслужбите и близкото обкръжение на президента.

Главният проблем е в това, че руският елит няма ясна обща представа как трябва да приключи войната, как да изглежда победата и какво може да бъде поражението 

Източник, близък до руския Генерален щаб, казва, че разколът е налице дори и вътре във военната машина – сред онези хора, които ръководят бойните действия на руските войски в Украйна. ЧВК Вагнер има автономност на приемане на решенията на бойното поле, принципно различен механизъм на подчинение и командване (който всъщност е близък до този на работата на страните от НАТО), позволяващ широк простор за инициативи в рамките на решенията на бойните задачи, другото ниво на материално, техническо и информационно осигуряване предизвиква ненавистта на едни военни ръководители и при други – стремеж да се поучат от този опит.

Действията на вагнеровците на фронта понякога са по-ефективни от работата на други военни подразделения. Така бойците на Пригожин могат да си позволят публично да ругаят ръководството на Генералния щаб.

Одобреното от руското ръководство изпращане на затворници на война в състава на ЧВК доведе до объркване в някои руски региони по повод погребенията на върнатите от фронта „загинали геройски“ – не всички регионални власти и местни жители разбират защо са длъжни да почитат и погребват с почести и паметни плочи хора, които съвсем неотдавна са били осъдени за бандитизъм или убийства.

Главният проблем е в това, че руският елит няма ясна обща представа за това как трябва да приключи войната, как трябва да изглежда победата и какво може да бъде поражението. Военното и политическото ръководство изобщо не вижда как Русия може да се окаже победена в Украйна. То сравнява мобилизационни ресурси, технически възможности, възможностите на руската военна промишленост и индустриите на страните в НАТО, снабдяващи украинската армия с техника и боеприпаси, и предполага, че загубата е невъзможна. „Ядрените държави не са губили големи конфликти, от които зависи съдбата им“, този подход демонстрира зам.-шефът на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев.

За година война Путин различно формулира нейните цели – това е и защита на „нашите хора“, и бариера пред приближаването на НАТО към руските граници, и „денацификация“ на Украйна. И това става тогава, когато в резултат на напрежението към НАТО се устреми Финландия, а Путин обяви, че не в това е проблемът.

Свързани с близкото президентско обкръжение започнаха да мислят, че поражението на Русия е било заложено още в самия факт на началото на войната, доколкото бяха занулени всички икономически и политически достижения за времето на управлението на Путин. А сега просто от ситуацията няма изход, който да позволи той да запази имиджа си.

20 000 руснаци са арестувани за антивоенната си позиция

Въпреки репресиите, руснаците от 24 февруари продължават да се включват в антивоенни акции и еднолични протести. Хората се изказват против войната и в социалните мрежи. По данни на правозащитния проект „ОВД-Инфо“, който води статистика на репресиите в Русия, за една година бяха задържани над 20 000 души. Санкции за така нареченото дискредитиране на руската армия получиха над 5 500 души, а 442 са обвиняеми по наказателни дела. Най-често те попадат под ударите на законовия член за „фейкове“ – 1/3 от засегнатите. Режимът на Путин се страхува от това, че хората си разказват един на друг за убийствата и мъченията на мирни жители в Мариупол, Буча, Краматорск, Херсон и други украински градове, както и за гибелта на хиляди руснаци във войната в Украйна.

Най-тежки присъди получиха общинските съветници Иля Яшин и Алексей Горинов – съответно по 8,5 и 7 години в колония под строг режим.Съдът в Барнаул изпрати журналистката Мария Пономаренко за 6 години в колония заради репост на съобщението за руския удар по драматичния театър в Мариупол, при който загинаха не по-малко от 300 мирни жители. Мария беше държана в условията на изтезания в следствения арест, не й разрешаваха свиждания с децата й. Тя опита да приключи със себе си, като преряза вените си. Пожарникарят от Вологда Владимир Румянцев е осъден на 3 години. Всеки ден става известно за уволнени, пребити, заплахи и нови дела срещу руснаци с антивоенни позиции.

Руските власти се опитват да се борят не само със свободата на мненията на руснаците, но и с независимите от Кремъл източници на информация. Изтекли данни от Роскомнадзор показаха, че от 24 февруари до 11 ноември 2022 г. държавният цензор е отстранил и блокирал 30 000 публикации с призиви за митинги, 120 материала с „фейкове“ за войната. Блокирани са също всички независими руски средства за масова информация и над 600 украински сайта, десетки сайтове на чуждестранни медии. 12 000 материала са изличени от търсачките на „Яндекс“ и Mail.ru. Сега руснаците, които търсят информация за войната в Украйна в „Яндекс“, я намират най-вече в проруските публикации.

При това положение блогери и журналисти, напуснали страната по принуда, фактически създадоха втори Рунет, неподвластен на държавата. Това се посочва във финалния доклад на проекта за правата на човека „Свободата в мрежата“.

И това, че вие четете този текст, потвърждава факта, че руският режим не успя да остави хората само с пропагандата.

Автори: Ирина Долинина, Соня Савина, Редакция, Полина Ужвак, Катя Бонч-Осмоловская
Редактор: Алеся Мароховская, „Важни истории“/IStories

Превод: BIRD.BG

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже.
Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое…
Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСБЪРД

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.
Те тайно премятат пари от твоя джоб в своя. Те размятат безнаказано лукса си пред очите на всички. Няма кой да ги накаже ако се надяваш на държавата.
Мятай, за да ги накажеш ти. Да дариш за разследващите журналисти е гаранция, че гадостите, с които силните на деня те замерят, ще им се върнат.
Можеш да метнеш веднъж, за да ти олекне!
Но по-добре е да мяташ редовно всеки месец и да се чувстваш трайно удовлетворен.
А най-добре е да доведеш приятели и да мятаме редовно заедно в екип. С мощен залп!
*За кръстник на новата ни фондонабираща кампания избрахме другарката Ваня. Благодарим й за вдъхновението!