Сараят на Вълка ще бъде частично разрушен

Върховният административен съд постанови окончателно събаряне на две от незаконните постройки в Сарая на Вълка край язовир Искър. С решение от днес, 20.02.2023, “вълчата” фирма Био Майнинг е осъдена да премахне едноетажна сграда, метална конструкция с тухлени стени (т.е. склад) – както и един сеновал. Малко, но от сърце, както се казва. По време на инспекцията през 2021 от тогавашния директор на Изпълнителна агенция по горите Александър Дунчев и Владо Панев от Зелено движение всъщност стана ясно, че освен самия масивен 3-етажен сарай там има и други незаконни постройки, като например двете посочени в съдебното решение по-горе.

Малка победа – на ред е главният Сарай

И докато делото за самия Вълксарай, т.е. 3-етажния “вълчи” дворец, все още не е решено, решението на ВАС от днес е все пак една много добра новина. Веднага обясняваме защо – то е индикация за това, как може би ще бъде решено и „голямото“ дело. И това е така поради една основна причина – върховните съдии отхвърлят аргументите на Био Майнинг, че исторически аерозаснемания (разбирай Google Earth) не могат да бъдат ползвани като доказателства. Дословно казано „тези аерозаснемания установяват както наличието на нова сграда, различна по форма и размери от съществуващия на нейно място стар навес, така и годината на изграждането й.“ Стратегията на “вълчите” ратаи явно е била да накара съда да не вярва на очите си, а само на документи (както и да са съставени те). А всъщност и от космоса се вижда кога какво е строено, и то се вижда в прекия смисъл на думата. Съдиите Дойчева, Владова и Рачев отказват да се хванат на плоските “вълчи” трикове и решават делото по съвест и по справедливост. Радваме се да можем да посочим такова принципно и смислено решение на ВАС, доколкото напоследък много други решения бяха по-скоро в тотално обратната посока (като например решението по Свинаргейт).

Припомняме, че аргументацията на върховните съдии е в ярък контраст с „логиката“ на неслучайния съдия Ева Пелова, която на първа инстанция в АССГ отсъди в полза на Вълка по „голямото“ дело за основната сграда на Вълксарай. Тогава съдия Пелова твърдеше, че аероснимките не могат да служат като годни доказателствени материали – което е твърде удобно за Вълка, доколкото от снимките се виждаше очевидното, а именно кога точно е цъфнал незаконният дворец. Демек, не е и няма как да бъде ремонт на стара сграда, както твърдяха от Био Майнинг. И както твърдеше и самото Югозападно държавно предприятие, което пък вече е връх на скудоумието. Но така или иначе, решението на Пелова е вече оспорено пред ВАС, като финалното заседание трябва да се проведе в началото на март, след като веднъж вече беше странно отложено. И доколкото друг състав на ВАС междувременно постановява, че аероснимките могат да бъдат ползвани като годни доказателства, то нашето логично очакване би било и този състав на ВАС да стигне до същото заключение. От което би следвало, че незаконността на триетажния Вълксарай ще бъде доказана. Но ще видим, скоро ще стане ясно кой кум, кой сват и кой на Вълка брат. Припомняме, че в съдийския състав влиза и командированият Радостин Радков, доскорошен двумандатен председател на АССГ. Припомняме също така, че към днешна дата около 40% от личния състав на ВАС вече се състои от командировани съдии – по еднолична заповед на шефа Георги Чолаков. Храна за размисъл, както и (голяма) тема за отделно разследване.

Другите дела – Вълка печели (засега)

Същевременно BIRD проследи и три други дела в Софийски районен съд, по които се обжалват глоби за незаконно строителство, наложени от Регионална дирекция по горите София. За съжаление, Вълка е спечелил две от тези дела в СРС, като към днешна дата те са висящи в АССГ. Финално решение по едно от тях се очаква скоро, а по другото нещата циклят. Третото дело пък е все още висящо на първа инстанция. Глобите са малки – само от порядъка на няколко хиляди лева – респективно те няма как да трогнат милиардер като Вълка. Все пак е символно, обаче, че глобите падат основно поради процедурни нарушения (или поне така изглежда) свързани с процеса на издаването им. BIRD ще проследи и тези „мини“-дела до окончателния им финал, и ще информира своевременно своите читатели.

Вълчи скандали безкрай

Съвсем неотдавна Вълка влезе в общественото полезрение и по друг повод – а именно, безобразната свинщина и незаконна сеч „на голо“ в Борисовата градина. Явно плановете са да се строи ударно в и около “вълчата” собственост на къпалнята „Мария Луиза“. Последно разбрахме, че общината щяла да наложи 200 хиляди лева глоба. Добре, да видим обаче дали ще си ги събере. Ако “вълчите” фирми обжалват (което е почти сигурно), ще информираме и за това. Междувременно щеше да е хубаво и каскетурата да се сезира и да разследва има ли престъпление в тази гола сеч, и ако да, пак ли ще е виновен някой клошар, който по документи не се води служител на Вълка. Така или иначе, към днешна дата не сме чули даже да е образувано досъдебно производство, па макар и срещу неизвестен извършител. Ще видим, да мине малко време и тук.

Проверка на BIRD относно “вълчите” фирми-собственици Юромарк и Карплеон показа и друго. Съдебните регистри са необичайно мълчаливи по адрес на тези фирми или иначе казано, не се откриват никакви дела с тяхно участие. Това реално означава, че Вълка през годините е успявал да си решава „проблемите“ (а такива е имало) основно по втория начин. Горе-долу единственият път, когато това не му се получи, е по повод нашумелия Вълксарай край яз. Искър.

Като за финал ще припомним и грандоманските “вълчи” планове за завод за каменна вата и горене на боклук в огромни мащаби край село Върбовка, недалеч от Търново. Проект, който генерира силно обществено негодувание и отпор – както от местните общини и кметове, така и от национални природозащитни организации. Към днешна дата “вълчата” фирма Петрургия, която напира да реализира проекта, обжалва отказа на РИОСВ Търново да се произнесе по „инвестиционното“ намерение за строеж, като това дело е вече обявено за решаване. Същевременно обаче, в търновския административен съд Вълка, т.е. Петрургия, вече спечели едно важно дело в тази връзка. Областният управител атакуваше решението на местното РИОСВ относно извършване на екологична оценка. С доста странни мотиви обаче, съдия Йорданка Матева оставя исковата молба без разглеждане и прекратява делото. Причината – липсата на правен интерес(?!) у областния управител. Това от една страна е любим „трик“ при дела горещи картофи, като последно беше използван от неслучайни съдии във ВАС в полза на почетния Свинар и руски консул Георги Гергов. Докато от друга страна, съдия Матева е доста близка до ГЕРБ, според наши източници в Търново. Така че това нейно решение е логично, доколкото през годините не само ДПС, но и ГЕРБ твърдо са защитавали интересите на Вълка.

Така или иначе, тези „умозаключения“ на търновската съдийка в момента се оспорват пред ВАС, който е обявил делото за решаване още преди месец. С риск да се повторим, пак ще кажем – скоро ще се разбере кой кум, кой сват и кой на Вълка брат.

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже.
Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое…
Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСБЪРД

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.
Те тайно премятат пари от твоя джоб в своя. Те размятат безнаказано лукса си пред очите на всички. Няма кой да ги накаже ако се надяваш на държавата.
Мятай, за да ги накажеш ти. Да дариш за разследващите журналисти е гаранция, че гадостите, с които силните на деня те замерят, ще им се върнат.
Можеш да метнеш веднъж, за да ти олекне!
Но по-добре е да мяташ редовно всеки месец и да се чувстваш трайно удовлетворен.
А най-добре е да доведеш приятели и да мятаме редовно заедно в екип. С мощен залп!
*За кръстник на новата ни фондонабираща кампания избрахме другарката Ваня. Благодарим й за вдъхновението!