Приказка за Вълксарай и Един Неслучаен Съдия

От една година от фокуса на общественото внимание не излиза скандалът със сарая на Вълка (известен и като Румен Гайтански) край язовир Искър. Построен на държавната територия на Държавно Ловно Стопанство „Искър“, този злополучен Вълксарай няма нито строителни книжа, нито разрешителни, нито дявол. При все това, той си стои там цял и непокътнат и до ден-днешен. И ако неговият духовен „побратим“ Догансарай е обсебил незаконно цял полуостров, то Вълксарай, макар и по-малък като размери, е доволно скандален най-вече с това, че получава пълен съпорт (казано на домусчиевски език) от т.нар. съдебна система. Именно странните съдебни произнасяния и правообслужването в този казус ще са във фокуса на нашия разказ. Ще ви разкажем за тях, както и за неслучайния съдия в АССГ, който осигурява съпорта на Вълка и неговия Вълксарай.

Предисторията

През август 2020 Владислав Панев от „Демократична България“ за първи път освети незаконното строителство край язовир „Искър“. Вдигайки дрон над ловното стопанство, Панев показа един строеж в доста напреднала фаза. Последва близо едногодишно тупане на топката и прехвърляне на отговорността (типично по герберски), докато най-накрая главният архитект на София Здравков се осмели да издаде заповед за събаряне на незаконната постройка. Заповедта беше издадена чак след падането на Борисов от власт и провеждането на първите за 2021 избори. Защо това е показателно – ами защото през юни 2021 коалицията ГЕРБ-ДПС за първи път от 12 години не беше на власт. А именно ДПС осигуряваше дълги години чадъра над Вълка, като един от най-приближените на Доган. В крайна сметка двамата дори създадоха обща фирма през 2017, с цел усвояване на средства покрай проекти за водни цикли, ВЕЦ-ове, язовири и прочее – все неща от тясната специалност на консултант-хидроинженер-милионера Доган. Друг е въпросът, че с дата юни 2022 фирмата е вече в процес на ликвидация. Явно усвояването не е потръгнало. Но карай, берекет версин – хаирлия да е.

Скоро след това, през август 2021, Панев и новият директор на ИАГ Александър Дунчев правят пълна инспекция на Вълксарай, която излъчват на живо. По време на инспекцията се разбра, че видите ли, макар и незаконен, Вълксарай щял да бъде дарение от концесионера за държавата. Толкоз умилително, че да се разплаче направо човек! То по тази логика и „Артекс Златен Век“ трябва да остане за държавата – ама де тоз господ.

Съдебни Чудесии – или Чудесният Съд

Междувременно, чрез своята фирма-концесионер Био Майнинг, Вълка обжалва заповедта за събаряне пред Административен Съд София Град. Следвайки принципа на случайното разпределение, делото се пада на съдия Ева Пелова-Трифонова, 72-и състав. И тук вече започват чудесата. Съдия Пелова не е титуляр в АССГ, а е командирована там от 09.10.2020 със заповед на… Георги Чолаков, шефа на ВАС. През 2018 по инициатива на самия Чолаков и с активното съдействие на Барни Ръбъл, законът беше променен, за да даде власт на Чолаков еднолично да командирова когото си поиска от районните съдилища в административните. Това е меко казано странно, доколкото районните съдилища попадат под „шапката“ на ВКС, а не на ВАС. Но както и да е – Чолаков поискал, Барни му дал. Проблемът е, че през последните 4 години това доведе до сериозно обезкървяване на районните съдилища – и особено на Софийския Районен Съд, от който щедро „черпи“ кадри не само АССГ, но и СГС (с едноличния подпис на Даниела Дончева, шефка на САС и друг неслучаен персонаж). Именно такъв е и случаят на съдия Пелова – тя всъщност е била наказателен съдия в СРС, без какъвто и да било опит в административното право. И именно такъв човек поема делото на Вълка, и то броени дни след като Чолаков „подновява“ заповедта и за командироване. Удобно, не ли?!

Делото се решава бързичко, без излишно протакане – само за 5 месеца. Принципно дела по ЗУТ могат да се влачат с години дори и на първа инстанция, но в случая Вълка явно е бързал. Види се защо – решението на АССГ е в негова полза. Решението на Пелова е с дата 15.12.2021, но е публикувано чак на 23.12.2021 – един ден преди Коледа. Очевидно с надеждата, че точно тогава никой няма да го забележи. Но надеждата е напразна – забелязват го. Решението само по себе си е скандално и трудно подлежи на коментар. Достатъчно е обаче да цитираме ключовия довод на Пелова – вещото лице, видите ли, не могло да установи дали там преди не е имало стара сграда. Т.е. може и да е имало, ама може и да е нямало. И вещото лице (чиято самоличност не е известна) така се е „трудило“, че си е оставило ръцете – чоплило малко под/около новата замазка и толкоз. Същевременно съдията намира и начин да игнорира представените по делото сателитни снимки от Google Earth, от които ясно се вижда, че там никога преди не е имало сграда. Технологията на игнорирането е следната – съдията твърди (неясно на какво основание), че не било ясно тези снимки откъде са. И това въпреки, че те са представени в комплект с нови снимки, на които Вълксарай се вижда ясно. Т.е. снимките са визуално идентични, като единствената разлика на тях е Вълксарай. Но според съдия Пелова тези снимки може и да са от Шри Ланка. Или от Марс, примерно, или пък Меркурий (що пък не).

Разбира се, скандалите не спират дотук. Ще кажете, кофти е решението, ама нали има и втора инстанция. Да, ама не. Не, защото абсурдите не просто продължават, ами се усилват. Главният архитект Здравков скоростно подава касационна жалба, в рамките на една седмица (навръх 31.12.2021). В продължение на 3 месеца съдия Пелова бездейства по тази жалба. След което, на 05.04.2022 постановява едно безумно определение, с което връща касационната жалба като подадена от процесуално нелигитимиран субект. Трябвало, видите ли, жалбата да се подаде от кмета Фандъкова или оправомощено от нея лице. Това обаче е глупост от най-висш порядък и юридическо безумие, неподлежащо на интерпретация. И това е така, понеже със свое разпореждане от 01.09.2021 същата тази Пелова постановява, че конституира (цитираме) „ОТВЕТНИК – главния архитект на Столична община“. Т.е. тук или става въпрос за някакво когнитивно разстройство, или за нещо с мирис на корупция. Кое от двете е – ще анализираме малко по-късно. Срещу това определение Здравков подава частна касационна жалба, с дата 12.04.2022. Оттогава минаха вече 4 месеца, без Пелова да реагира и да „качи“ делото към ВАС. Справка на BIRD показа, че съдията е на работа през това време и че през целия посочен период на нея ритмично и равномерно и се разпределят нови дела за разглеждане.

Неслучайният съдия – гарантирано от „Жоро“

Съдия Ева Пелова-Трифонова, както вече посочихме, е командирована лично от шефа на ВАС Георги Чолаков – без да има грам опит в административното правораздаване. Защо ли – защото в СРС тя винаги е била наказателен съдия. Тя е съпруга на спорния (меко казано) шеф на СГС Алексей Трифонов, който понастоящем се оказа апатрид – т.е. човек без гражданство. Разследване на Валя Ахчиева показа, че изначално той е имал само съветско гражданство, само дето СССР отдавна вече го няма (колкото и да скърбят за това разни български политически Копейки и прочее). А българското му гражданство се оказва придобито на фалшиво основание, следователно е невалидно – както се потвърди и от официално писмо на правосъдния министър Янаки Стоилов миналата година. Оттогава и до ден днешен Трифонов правораздава в нещо като правна безтегловност – и е спорно дали въобще има право да е съдия, да не говорим пък шеф на СГС. Нещо повече – когато ВСС все пак разгледа (с огромно нежелание) казуса, лично Чолаков се хвърли да защитава Трифонов с юридически бетонния и покъртителен аргумент, че „Колегата е български гражданин, щото е ходил войник. То и аз съм ходил войник“. Блестяща юридическа аргументация на Първия в държавата административен съдия, нали така?! Но защо припомняме всичко това – за да илюстрираме, че съдийското семейство Пелови са очевидно уязвими по линия на гражданството на Алексей Трифонов. Т.е. само от Чолаков (и от доминираната от него Съдийска Колегия на ВСС) зависи дали някой ден тази ситуация няма да получи и друг прочит, според зависи. Най-вече според това, дали вездесъщото ДПС продължава да е доволно от своето протеже Трифонов. Засега индикациите са, че е доволно – особено на фона на опита му да саботира електронния вот на съдиите от СГС преди два месеца.

Има обаче и друга линия на зависимост – и тя води към Пелова-Трифонова лично. Вероятно точно тази зависимост в голяма степен обяснява и странните действия на съдията по делото на верния доганов ортак Гайтански. Неслучайно по-горе използвахме израза „когнитивно разстройство“. Според два независими един от друг наши източници, съдия Пелова страда от психично заболяване, което обаче ВСС е категоризирал като „невъзпрепятстващо правораздавателната фунция“. Дали това е действително така, един дявол знае. В крайна сметка настоящият ВСС е доказал многократно, че може от черното да направи бяло и обратното – като ярък пример за това беше „избелването“ на лицето Гешев и отказът той да бъде уволнен по искане на трима поредни правосъдни министри. Иначе казано, само от ВСС зависи дали съдия Пелова ще може да продължи да работи като съдия и да правораздава. Доколкото и „босът“ на ВСС Чолаков, и Алексей Трифонов, и Иван Гешев са номинации именно на ДПС, то е логично да заключим, че съдийската кариера на Пелова може безоблачно да продължи (и да се надгражда) при условие, че следва партийната (на ДПС) линия. В конкретния случай – при условие, че спаси (или поне направи всичко възможно да спаси) тотално незаконния и скандален Вълксарай.

Здравков и Фандъкова още се ослушват

И ако представителите на „независимата съдебна власт“ като Пелова не са избирани, а са назначавани (от ДПС), то същото не може да се каже за столичните власти. Избраната за n-ти мандат Фандъкова и нейният главен архитект все пак имаше какво да направят, на фона на посочената по-горе фактология. Общоизвестно и ненуждаещо се от доказване е, че при такова огромно забавяне от страна на съда и неадминистриране на частната касационна жалба, засегнатата страна е в правото си да подаде „молба за бавност“ пред горестоящата инстанция (т.е. пред ВАС). Изминаха обаче четири месеца и проверките на BIRD показаха, че това въобще не е направено. Защо, госпожо кмете?! Защо, г-н Здравков?! – бихме запитали ние от името на нашите читатели. Мързи ви да напишете една страница текст ли? Или и вие имате интерес от това бавене? Или едни пари минават от едни в други чекмеджета? Бихте ли посочили коя от тези хипотези е вярната, щото иначе това ваше бездействие оставя неприятно, вонящо усещане за корупция. Та, бихте ли уточнили, МОЛЯ!!! Все пак корупцията е само усещане, нали, както казваше вашият съпартиец Владислав Горанов.

Един ден, рано или късно, това дело все пак би трябвало да стигне до ВАС. BIRD ще проследи и много внимателно ще анализира как, на кого и от кого ще бъде разпределено делото. Ние все пак не сме наивни и не очакваме чудеса от справедливост в съда на Жоро & Жоро. Доволно голяма бройка от съдиите там също са от квотата на ДПС – и те се знаят поименно. А във второ отделение, където ще се гледа делото (там се гледат всички дела по ЗУТ), шефът се казва Георги Колев. Точно така – същият „Жоро“, който според наше разследване разпредели на себе си – и реши по „правилния“ начин – ЗУТ-делото на скандалната и осъдена Владимира Янева. Също там правораздава и зам.-шефът на ВАС и дясна ръка на Чолаков – Любомир Гайдов. Дето се казва, съставът е почти готов, остава да намерим трети. Но все тая – и двама-от-трима пак стигат. Та… ще видим… скоро ще се разбере кой кум, кой сват – и кой на Вълка е брат. Освен Доган, разбира се.

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.