„Меката сила“ на Кремъл. И три сценария за завземането на Молдова

Журналистите от RISE Moldova и Център „Досие“ разкриха кой и как в руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) се опитва да влияе на молдовската политика, чрез кого спецслужбите контролираха политическите технолози на Кремлинович.

И как именно синът на бившия генерален прокурор на Русия Игор Чайка, неотдавна попаднал под санкциите на САЩ заедно с политтехнолозите, се е опитвал да окаже влияние върху молдовската политика.

А също и какви сценарии за превземането на Молдова предлагат аналитиците, приближени до ФСБ, и каква подозрителна активност сред офицерите от спецслужбите е била регистрирана часове преди априлските терористични актове в Приднестровието.

Както и кога, и кой от офицерите от ФСБ редовно е използвал дипломатическото прикритие, за да посещава безпроблемно около 10 години Република Молдова, включително и Приднестровския район.

25 декември 2016, международно летище Кишинев

Каца самолет от Москва, а на борда е гражданин на Русия с дипломатически паспорт. Неговото пристигане съвпада с периода, когато Игор Додон встъпва в длъжността президент на Молдова.

Тайнственият пасажер е Дмитрий Милютин, генерал от Федералната служба за сигурност на Руската Федерация. Визитата на въпросния гост преминава без никакви съобщения в пресата. Но в последвалите години десетки руски съратници и молдовски подопечни на въпросния гост ще изиграят забележителна роля в многобройни тайни операции в молдовската политика.

Спецслужбите са един от основните инструменти за влиянието на Русия в постсъветските страни, става ясно от секретна докладна записка на експерт от Генералния щаб на армията на Русия, подготвена за Кремъл. Този доклад е предоставен на RISE Moldova от Център „Досие“.

Докладната до Кремъл за „меката сила“

„Произведеният през 2019 г. в Република Молдова демонтаж на олигархичния режим на В. Плахотнюк и идването на власт на откритото към сътрудничество с Русия „технократско“ правителство на И. Кик създадоха благоприятни условия за развитието на руско-молдовските отношения. В дадената ситуация особено важно значение за външната политика на Русия в региона придобиват инструментите на т.нар. „мека сила“ (“soft power”), насочена към достигането на желаните резултати от страната-субект чрез собствената й привлекателност за страната-обект, а не чрез въоръжена или финансова принуда.

Сред посоките за практическото прилагане на „мека сила“ традиционно изпъкват следните: 1. Културните връзки, 2. Подкрепа и развитие на националния език, 3. Износ на образователни услуги, 4. Научно-техническо и иновационно сътрудничество, 5. Съдействие за развитието на деловите връзки, 6. Конгресна и изложбена дейност, 7. Подкрепа за сънародниците и диаспорите, 8. Младежки програми, обмен, проекти, 9. Дейности на неправителствените организации, 10. Взаимодействие между регионите и кметствата, 11. Съдействие за международното развитие.

В сегашно време Русия е принудена на територията на Молдова да се конкурира със САЩ и страните от Евросъюза, които отдавна успешно прилагат методите на „меката сила“ във външно-политическата практика. В страната активно действа Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID), Фондът на Сорос и други НПО.

Като главен проводник на политиката на „мека сила“ на Запада се откроява Румъния като член на ЕС. Така образователното министерство на Румъния всяка година заделя образователни грантове и стипендии за граждани на Молдова. Например, за учебната 2013/2014 са отделени 5 500 стипендии за обучение, като приоритет са хуманитарните специалности. Освен това правителството на Румъния активно провежда програма за привличане на молдовски граждани за получаване на румънско гражданство, подпомага разпространението на влиянието на средствата за масова информация, на развлекателните медийни продукти и т.н.

Сравнителният анализ на прилагането на „мека сила“ от Русия и западните държави в постсъветското пространство открива слабост на руския подход към тази дейност. Тя е в липсата на системно прилагане на „мека сила“ от Русия тогава, когато западните държавни и неправителствените проводници на такава политика демонстрират комплексна и системна работа. Те успешно прилагат подобен подход както в областта на развитието на материалната инфраструктура на страните-обекти, така и в сферата на работата с населението, в хода на което те обхващат цели слоеве на обществото и социалните групи, жители на отделните региони. Системната работа с политически активната част на населението, водена от НПО с подкрепата на дипломатическите представителства, им позволяват успешно да набират местни кадри за въвеждане на партийно строителство и друга политическа активност, включително до подготовката на „цветни революции“. Като пример може да се посочи правителството на Майя Санду (юни-ноември 2019 г.) – почти всички негови членове са получили образование или работен опит на Запад.

За разлика от американските или европейските организации, Россътрудничество като главен проводник на руската „мека сила“ не провежда системна работа с населението на Молдова. Главни целеви групи за дейността му се явяват проруски ориентираните граждани – интелигенцията на средната и по-възрастните, а също сънародниците, живеещи на територията на тази държава.

Според различни изследвания, Русия не притежава широк набор от ресурси за „мека сила“, които могат да се използват в страните от постсъветското пространство и, в частност, в Молдова. Тук може да посочим историческото наследство, културата, разпространеният руски език, образователните услуги, трудовата имиграция. Основни целеви групи за прилагането на „мека сила“ могат да бъдат:

а) образователните (училища и ВУЗ), научните и културните учреждения на Молдова

б) младежта като най-мобилната част от гражданското общество (младите изследователи и преподаватели, ученици, студенти и др.)

Изборът на молдовската младеж за целева група е възможно да даде стабилни резултати за разпространението на положителния имидж на Русия в Молдова. Работата с младежта с цел набирането й от редовете на руско-ориентираните сили трябва да бъде насочена към някаква перспектива, обаче да се очаква незабавен ефект от нея е сложно.

Важно е да се подчертае, че провеждането на политиката на „Мека сила“ не е задължително да бъде базирано на тесния кръг държавни структури – Россътрудничество и спецслужбите, а трябва да се осъществява системно, с широкото участие на ресорните министерства – на висшето образование, на културата, на отбраната и др., а също и НПО, като създаването на мрежа от тях представлява една от насъщните задачи за усъвършенстването на политиката на „мека сила“ на Русия.

Като перспективни направления на дейността, които може да се изберат за практическото прилагане на концепцията за „мека сила“ по отношение на Република Молдова, могат да се посочат:

• Активизиране на системната работа с трудовите имигранти от Молдова, броят на които достига 500 – 600 хиляди души, представляващи мощен електорален ресурс. Данните от последните изборни кампании позволяват за тях да се говори като за проруски настроена група, която обаче не демонстрира висока активност на избори. Това показва необходимостта с тях да се води информационно-агитационна работа с цел тяхното организиране, изява и подготовка на лидери с последващо привличане в структурите на НПО и другите политически проекти. Важна мярка за подобряване на имиджа на Русия сред трудовите имигранти от Молдова трябва да бъде облекчаването на бюрократичните процедури при оформянето на отпътуването и пребиваването в страната.
• Усъвършенстване на системата за прием и обучение на молдовски граждани в руските университети, предимно в хуманитарните и управленски специалности. Главна задача тук трябва не просто увеличението на количеството на образователните стипендии (например, квотата за студенти, обучаващи се в Русия за сметка на федералния бюджет през 2017/2018 г., предвиди за жители на Молдова 502 места), а системна работа с випускниците след завършване на тяхното обучение. Както показва практиката, молдовските абсолвенти от руските вузове не вземат активно участие в обществено-политическия живот на страната. Във връзка с това е целесъобразно да се препоръча създаване на система за отчет на молдовските граждани, получили образование в Русия, мониторинг на дейността им след завръщането им в родината, проучване на перспективите за привличането им на рабоа в Молдова в различните проруски НПО.

Трябва да се отбележи, че обнадеждаващи перспективи за развитието на експорта на руски образователни услуги и сътрудничество в научната и културната сфери се отварят благодарение на назначаването на министъра на образованието, културата и изследванията на Република Молдова, ориентирания към Русия К. Попович.

• Развитие на мрежа от филиали на водещи руски федерални и регионални вузове на територията на Молдова, а също и програми за дистанционно обучение.
• Развитие на програма за обмен на ученици от средното училище.
• Развитие на програми за обмен, стажове и курсове за повишаване на квалификацията, насочени към млади преподаватели и изследователи от академичните учреждения.
• Развитие на система за подкрепа на изследователски и издателски програми, насочени към подготовката на научни трудове в хуманитарната сфера, отговарящи на интересите на Русия. Тук може да се препоръча възраждане на дейността на Руско-молдовската комисия от историци с цел определяне на актуални направления за изследвания.
• Провеждане на съвместни научни и културни мероприятия – конкурси, олимпиади, конференции, конгреси по линия на министерствата и ведомствата. Личен опит, придобит в състава на работни групи по подготовка на ежегодни военно-исторически олимпиади за курсантите от висшите военно-учебни заведения и студентите от гражданските вузове, провеждани съвместно с министерствата на отбраната на Русия и Беларус, позволява да говорим да високия потенциал на такива проекти за разширяване на междудържавните връзки във военно-техническата сфера.
• Промяна на формата и разширяване на сферата на дейност на представителството на Россътрудничество в Молдова по посока работа с гражданите на тази държава и основно с младежите, а не само със сънародниците ни.
• Съдействие за развитието на културния и историческия туризъм с цел популяризиране сред молдовските граждани на събитията от общото минало на двете страни, а също и формиране на обективен поглед към такива събития от молдовската история като, например, румънската окупация в годините на Великата Отечествена война. Тук може да се препоръча организиране на пътувания и екскурзии до местата на бойната слава, обектите на културното наследство, оказване на съдействие на властите за създаване на нови мемориални комплекси.
• Във връзка с ликвидирането на режима на В. Плахотнюк, при който работата на средствата за масова информация на Русия на територията на Молдова беше сериозно ограничена, целесъобразно е да се изготви всестранен анализ на положението и състоянието на руските медии в републиката и да се изработи стратегия за разширяване на тяхната дейност. Например, може да се разгледа възможността за създаване на просветителска, културна и историческа тематика в научно-популярните и популярни медии, в това число и в мрежата.

Изготвил: О. Е. Алпеев“

Тайният пасажер от самолета Москва – Кишинев

Източниците на RISE и „Досие“ определят 55-годишния Дмитрий Милютин като главният куратор на Молдова от ФСБ.

По данни на руските колеги от „Важни истории“, Милютин е генерал на длъжност зам.-шеф на Департамента по оперативна информация (ДОИ) в Пето управление на ФСБ. „Петицата“ е подразделението, от чиито доклади Кремъл се е ръководил при вземането на решението за началото на пълномащабното нахлуване в Украйна в края на февруари 2022 г.

„Те са си доизмисляли, невярно са интерпретирали, а понякога и фантазирали, а ръководството с удоволствие им е вярвало. Например, те написали, че регионите в Украйна живеят отделно от Киев и трябва само да ги побутнат, за да се побягнат те към Русия“, казва събеседник пред „Важни истории“.

Трудна игра

Източник от обкръжението на Милютин предостави на редакциите на Център „Досие“ и RISE Moldova снимки и видео от 2017 г., заснети на 50-годишния юбилей на Милютин.

Снимката на главния „молдовски куратор“ от ФСБ Милютин, както и на повечето от неговите колеги, публикуваме за пръв път.

На събитието е присъствал Валерий Солоха, ръководител на 11-и отдел на ДОИ и помощник на Милютин в контролирането на Молдова. На тържеството офицерът от ФСБ е казал много топли думи за Милютин. И допълнил: „Аз съм поддръжник на трудните операции, … но ние водим тънка политическа игра“.

За „трудните операции“ на Солоха и ФСБ преди е говорил лидерът на молдовската „Наша партия“ Ренато Усатъй. Още през 2020 г. политикът заяви на брифинг, че Солоха е участвал в натиска на поддръжниците на Усатъй, отказал да подкрепи преизбирането на Додон за втори президентски мандат през 2020 г.

Твърденията на Усатъй за влиянието на ФСБ върху молдовската политика ние успяхме да препроверим в многобройни източници и бази данни.

Политическите технолози на Кремлинович

През 2020 г. в партньорство с Център „Досие“ журналистите от RISE Moldova публикуваха своето разследване за Кремлинович, в което разказаха за влиянието на т.нар. „Молдовски отдел“ на Кремъл върху политиците в Молдова. Тогава в Кишинев е кацнал и „десант“ руски политтехнолози, забелязани в обкръжението на хора от предизборния щаб на Додон. Подробностите за това са в разследването „Осем приятели на Додон“. През октомври 2022 г. САЩ включват трима от тях в санкционния си списък за участието им в операциите на Кремъл в Молдова.

Тези „приятели“ и по-рано са били многократно в партийните офиси на социалистите.

Ноември 2019 г. Като президент на страната Додон заснема видео в офиса на Партията на социалистите. Група около 30 души ликува за победата на социалиста Ион Чебан на вота за кмет на Кишинев.

В първите секунди от кадрите, вляво от Олга Грак, попада и землякът на Милютин, политическият технолог от Ижевск Владимир Широбоков.

Журналистите от RISE Moldova установяват, че Широбоков е автор на документа, в който е представена кратката стратегия за работата на предизборния щаб на социалистите през 2019 г. Това е идентифицирано благодарение на метаданните на документа, добити от Център „Досие“.

Още повече, документът е бил адресиран и до куратора от ФСБ за Молдова Дмитрий Милютин. Т.е. стратегическите планове на руските политически технолози за провеждането на предизборната кампания на Партията на социалистите в Молдова са били достъпни и на генерал Милютин. И още – за някои отчети до него е използвана и съпругата му Наталия. Т.е. той е използвал жена си като свръзка в своите спецоперации за влияние върху молдовската политика.

Един от документите, изпратени на Милютин, представлява план за мероприятия под названието „Проект: „Оценка за нивото на готовност на щабовете на Партията на социалистите в Република Молдова за местните избори“. Цел: Подготовка на база за пристигането на разширена технологична група“.

Според доклада, „резултат от работата ще бъде оценка за готовността на местните щабове за провеждането на изборната кампания и подготовка на база за пристигането на разширена технологична група предвид оценката на местните щабове“.

При източници, близки до Партията на социалистите, журналистите от RISE намериха още два документа с автор Широбоков – въпросник за колцентъра на втория тур на вота за кмет на Кишинев от 3 ноември 2019 г. (когато победи Ион Чебан) и фрагмент от предизборния бюджет на стойност 19 000 долара.

По данни на източници на RISE Moldova, 42-годишният Широбоков преди е участвал в 4 изборни кампании на кандидатите социалисти – на местните избори през 2019 г., президентската кампания от 2020 г., извънредните парламентарни избори от 2021 г. и гласуването за кмета Белц от 2021 г. В последните две може да е участвал онлайн.

Политическите технолози от „Петицата“

Видеото от централния кишиневски офис на социалистите от 2019 г. до Широбоков се вижда радващата се на електоралната победа Олга Грак, политически технолог от Калининград. През октомври 2022 г. тя бе включена, заедно с двама други политтехнолози Юрий Гудилин и Леонид Гонин, в санкционния списък на САЩ заради участието им в операциите на Кремъл в Молдова.

Именно на Грак източници, близки до Партията на социалистите, приписват ръководството на изборната кампания на Чебан от 2019 г., както и на групата руски консултанти, помагали на Додон през 2020 г., когато той не можа да се пребори за втори президентски мандат.

Според източници на RISE Moldova от молдовското правителство, по-късно тя е консултирала друга група руски политтехнолози, работили в щаба на Партия Шор на президентските избори избори от 2020 г., както и на парламентарните от 2021 г.

По данни на друг информиран източник от спецслужбите на една от европейските страни, „под координацията на Олга Грак е изработен план за реформиране, оптимизиране и развитие на Партия Шор, предвиден за изпълнение през 2021 г. в контекста на предсрочните парламентарни избори“.

RISE разполага с данни за петимата руснаци, които по време на предизборните кампании от 2020 и 2021 г. са работили с Партия Шор.

В мотивите за въвеждането на санкции финансовото министерство на САЩ обявява, че Кремъл води „последователни кампании за вредоносно влияние“ в Молдова и системно корумпира местни политици. Сред 9-имата души, покрай политтехнолозите, под санкции попада е синът на бившия генерален прокурор на Русия Игор Чайка, известен още като ЙФЯУ9.

В списъка фигурира и Илан Шор, съпругата му Сара Шор и оглавяваната от Шор едноименна Партия Шор.

Молдовското следствие обвинява Илан Шор в съучастие в „кражбата на века“ – източените от три молдовски банки 1 милион щатски долара. През октомври 2022 г. Илан Шор и едноименната му партия са включени в санкционния списък на САЩ за участието им в операциите на Кремъл в Молдова.

Източници от политическите среди и спецслужбите определят митингите на Шора като мероприятия, управлявани от група офицери от ФСБ под ръководството на Дмитрий Милютин. Това обаче RISE не успя да потвърди документално.

От септември т.г. под егидата на партията на избягалия бизнесмен Илан Шор в центъра на Кишинев е организиран палатков лагер, който по-късно е преместен в друга част на столицата, на тротоара пред Генералната прокуратура на Молдова. До там се извозват жители на страната, които, по думите на Шор, са докарани до нищета от властите. Някои и нощуват на тротоара.

Няколко седмици преди публикуването на това разследване, журналистите предлагат на Илан Шор да коментира данните за неговите връзки с ФСБ, да разкаже за връзките си с други спецслужби и да поговорят за обстоятелствата около пристигането на руските политтехнолози в кишиневския офис на партията. Но отговори от Шор така и не бяха получени.

Милютин и компания

По данни на изданието „Важни истории“ Департаментът за оперативна информация на ФСБ е ръководен от 59-годишния генерал Георгий Гришаев. Източници на Център „Досие“ го наричат протеже на Сергей Беседа, началник на Пето управление на ФСБ.

Събеседници на RISE от правоохранителните органи в Молдова и Украйна смятат, че „Кишинев и Тираспол за сегашната администрация на Русия са само плацдарм“.

„Основната цел на администрацията на Путин е да получи контрол минимум над югоизточните области на Украйна, с които граничи Молдова“, казва украински източник.

Сепаратисти в контакт

Журналисти от RISE Moldova анализираха билингите от мобилните позвънявания на Гришаев и милютин от ноември 2021 до май включително 2022, добити от Център „Досие“. Билинги – това са данните за телефонните позвънявания (входящи и изходящи), а също за адресатите на смс-ите.

Двамата офицери от ФСБ Гришаев и Милютин често са си общували в открита връзка с настоящите и с двама бивши шефове на спецслужбите в няколко сепаратистки републики. Идентифицирахме техните номера с помощта на източници, близки до обкръжението им, а също ги проверихме  чрез специалните приложения GetContact, Truecaller и Eyecon.

Един от най-честите събеседници на Гришаев (в топ 5 по броя на позвъняванията) е Владимир Антюфеев, генерал-лейтенант в оставка от Приднестровския КГБ, ръководил 20 години (1992-2012) спецслужбата в Приднестровие. През 2014 г. той става вицепремиер на Донецката народна република по силовия блок, а къде днес е официално трудоустроен не е известно.

От 2004 г. Антюфеев е обявен от Молдова за междудържавно издирване, а през 2017 г. това прави и Украйна. Кишинев – заради „злоупотреба с власт или служебни пълномощия“, а Киев – за „планиране, подготовка, разгръщане и водене на агресивна война“.

Анализът на билингите на зам.-шефа на Департамента по оперативна информация Дмитрий Милютин показва, че в края на 2021 и първата половина на 2022 г. той е разговарялс бивши и настоящи ръководители на спецслужбите на сепаратистките републики – той многократно е звънил на сега бившия шеф на КГБ на Южна Осетия Виктор Шаргаев и на ръководителя на южноосетинската спецслужба Олег Ширан. По данни на „Досие“ Шаргаев по-късно е преминал на работа в Кремъл, в управлението на президента по междурегионалните и културните връзки със задгранични страни.

Ако направлението по десния бряг на Молдова в „Петицата“ е оглавявано от Валерий Солоха, то „приднестровската е в ръцете на 59-годишния офицер от ФСБ Иван Король.

„В неконтролираната от Молдова територия на Приднестровието се намира основният щаб на ФСБ. Там се обучават и координират кадри за нелегална работа в региона, особено в юга на Украйна. Докато този сепаратистки регион е трудно достъпен за молдовските и украинските спецслужби, тук може да се събират данни за региона и да се подготвят диверсионни групи. А също и да се мобилизират хора в случай, че путинските войски постигнат успех в Николаевска и Одеска области“. Това казва пред RISE източник от ръководството на една от молдовските спецслужби.

Звънят телефони в дни на тероризъм

За разлика от Милютин, който не е стъпвал в Молдова от 2016 г., Иван Король редовно посещава републиката от 2014 г. По данни от източници от граничната полиция на Молдова, Король пристига в Молдова средно по 2-3 пъти в годината и престоите му в страната продължават от 3 до 6 дни.

Билингите сочат, че Король е в пряка връзка както с Милютин, така и с шефа на ДОИ Георгий Гришаев.

Прави впечатление, че сред откритите от нас 8 телефонни разговора на Король и Гришаев (в рамките на половин година – от ноември 2021 до май 2022 г.), 4 пъти Король е звънил на шефа по открита линия в дните на терористичните актове в Приднестровието.

25 април 2022 г. Към 17 ч. вечерта неизвестни обстрелват с гранатомет сградата на т. нар. министерство на държавната сигурност на непризнатата ПМР в Тираспол. Този ден Король звъни два пъти на Гришаев – първо преди взрива и после след по-малко от два часа до часа Х.

В ранното утро на следващия ден в Приднестровието отново избухват взривове. Този път във въздуха хвърчат радио-кулите в селище Маяк, ретранслиращи в региона радиото на Руската федерация. Според съобщението на т. нар. Приднестровско министерство на вътрешните работи, взривните устройства са задействани в 6:40 и в 7:05 ч. И отново, по-малко от два часа преди терористичните актове, в 5:05 ч. сутринта Король звъни на Гришаев.

Не е известна целта на тези разговори. Журналист от RISE мнокократно търси по телефона Король и Гришаев, за да получи коментари, но абонатите не отговарят.

Служителят на ФСБ Король се среща и с високопоставени сътрудници от приднестровските спецслужби. Да се сдобият със снимката долу, направена в края на 2021 г. в Приднестровието, на RISE помогнаха колеги от киевския разследващ проект „Схеми“. Тя им е предоставена от украински правоохранителни органи.

По данни от граничните регистри, за последен път Король е бил в Молдова през февруари 2022 г., седмица преди нахлуването на Русия в Украйна.

Дипломатически двойки с опит от ФСБ

Анализът на граничната база данни за преминаването на молдовската граница показва закономерност – примерно от средата на 2014 г., т.е. след руската анексия на Крим, в Молдова всяка година пристигат от двама до четирима руснаци с дипломатически паспорти.

Съдейки по серийните номера на документите им, по-често те са били  издавани един след друг, а подобен факт бе разкрит и при тези на агентите на ГРУ Петров и Боширов след отравянето на Скрипалови.

Повечето от гостите са пристигали в страната за година и повече не са се връщали в Молдова.

Проучването на техните данни разкрива на екипа на Център „Досие“ връзка с ФСБ на всеки трети. От 24 души някои са записани във военните части или сградите на Граничната служба, други са били регистрирани във ведомствените жилища на спецслужбите, а трети, според руските бази данни, изтекли в мрежата, са обозначени като сътрудници на ФСБ.

Накрая, сред „дипломатите“ е открит ръководителят на „приднестровския отдел“ на ДОИ при Пети отдел на ФСБ Иван Король, подчиненият на Милютин.

Сценарии за завземането на Молдова

Възможното завземане на Приднестровието от Русия се обсъжда в медиите от пролетта на 2022 г.

Варианти на завладяването Приднестровския регион и десния фланг на Молдова са разработвани и в свързания с ФСБ аналитичен център „Алфа груп“. Център „Досие“ разполага с подробен анализ на вътрешно-политическата ситуация в Молдова, съставен, според източника, от аналитиците в „Алфа“ през лятото на 2022 г.

Техният извод е: републиката е завзета и се контролира отвън в полза на интересите на Запада – на първо място Румъния и Държавния департамент на САЩ.

И предупреждават: съвсем скоро режимът на Майа Санду окончателно ще узурпира властта и ще унищожи прокремълската опозиция, което ще позволи устройването на блокада на Приднестровието и начало на военен шантаж спрямо Русия.

Три сценария на „Алфа“ за развоя на събитията:

*създаване на коридор до Приднестровието през Южна Украйна с последващо признаване на региона (сега русия официално не признава неговата независимост);

*завземане на цяла Молдова;

*изход към границите на Приднестровието без признаване на независимост.

Авторите смятат, че и трите сценария носят рискове за загубата на контрола над останалата част от Молдова или, в случай на пълна окупация на страната, и за „колективния вой на Запада“, и подривна дейност на населението. Вместо да се случи това, аналитиците смятат, че е необходимо да се играе дълго, за да се съхрани и увеличи влиянието на Кремъл върху Молдова.

Те предлагат да се разработи нов „обществен договор“ за жителите на Молдова под условното название „Харта 22“ и после той да се претворява в живота на основата на референдумите.

Под този сос екс-чекистите предлагат вътре в страната да се създадат нови политически сили, които биха лобирали за влизането на републиката в състава на Русия, или други необходими стратегии – но вече от името на народа. Проектът им също предполага възможност за създаване на правителство в изгнание и на молдовски доброволчески батальони за война с Украйна.

Фондовете като прикритие

Освен тайните посетители под дипломатическо прикритие, с политиците в Молдова се срещат също и близки до Милютин служители от обществени организации и хуманитарни фондове. А понякога молдовските политици сами летят към тях в Москва.

Един от тези общи познати на Милютин и Додон се оказва Григорий великих – зам.-шеф на фонда „Росконгрес“. Фондът е учреден с указ на президента на РФ през 2007 г. „с цел съдействие за развитието на икономическия потенциал, издигане на националните интереси и укрепване на имиджа на Русия“.

През пролетта на 2020 г. кметът на Кишинев Ион Чебан подписва с един от дъщерните на „Росконгрес“ фондове споразумение „за разработване на генерален план за развитието на града и създаване на съвместен център за управление на проекта“.

Поискахме писмено повече подробности за реализирането на това сътрудничество от кишиневския градоначалник почти две седмици преди публикуването на тази статия. Не получихме никакъв отговор.

Впрочем, Великих също е бил гост на юбилея на човека от ФСБ Милютин. Въпреки официалната си гражданска длъжност, в своя тост той нарича генерала от ФСБ „командир“ и споделя колко е щастлив да си сътрудничи с него: „В работата с екипа на Дмитрий Виталиевич (Милютин)  получих шанса да постигна много. Затова и в процеса на работата той за мен стана ярък и значим човек, наставник и командир с главна буква“.

С какво точно се занимава Великих под ръководството на Милютин, е дълбоко неизвестно. От публични източници става ясно, че и той се интересува от Молдова – например, през октомври 2021 г. е приел в Москва Игор Додон, година преди това изгубил президентските избори.

Бившият държавен глава отива в Русия вече в ново качество – като председател на Молдовско-руския делови съюз.

След идването на власт на Майа Санду („Действие и солидарност“), през май 2022 г. в кишиневския дом на Игор Додон се извършва обиск, а срещу самия екс-президент молдовските прокурори внасят обвинителен акт по 4 члена. Сред тях е този за „държавна измяна“…

Владимир Тхорик – RISE Moldova

Сергей Канев – Център „Досие“

Превод: BIRD.BG

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже.
Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое…
Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСБЪРД

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.
Те тайно премятат пари от твоя джоб в своя. Те размятат безнаказано лукса си пред очите на всички. Няма кой да ги накаже ако се надяваш на държавата.
Мятай, за да ги накажеш ти. Да дариш за разследващите журналисти е гаранция, че гадостите, с които силните на деня те замерят, ще им се върнат.
Можеш да метнеш веднъж, за да ти олекне!
Но по-добре е да мяташ редовно всеки месец и да се чувстваш трайно удовлетворен.
А най-добре е да доведеш приятели и да мятаме редовно заедно в екип. С мощен залп!
*За кръстник на новата ни фондонабираща кампания избрахме другарката Ваня. Благодарим й за вдъхновението!