Войната в Украйна: всичко за изтребление

Екологичните последствия от „спецоперацията“:  радиация, нефтени разливи, опасен въздух, избити животни

Новая газета Европа

Военните действия на територията на Украйна доведоха не само до гибелта на 3 811 (по данни на ООН към 24 май) мирни жители и десетки хиляди военни. Не само до разрушение на градовете. „Военната операция“ има още една жертва. И това е природата.

Въздушните и артилерийските обстрели, преместванията на тежка техника, сраженията в полетата и горите – всичко това нанася сериозни щети на растителния и животинския свят. Оръжията, използвани от хора, разрушават планинските системи, изгарят обработваеми земи, тровят реките. Още по-тежки са последствията от изхвърлените химически вещества и отрови, освобождаващи се след обстрелите на промишлени предприятия. А борбата за обектите на атомната енергетика издигна екологичните рискове от „спецоперацията“ до колосални нива.

Журналисти от „Новая газета“, „7х7“, „Такие дела“, „Гласная“ и други независими издания основаха новото руско средство за масова информация „Кедр.медиа“ с екологичен фокус. Там е публикуван доклад за еко-последствията от трите месеца на военните действия. Те могат да се прехвърлят далеч отвъд пределите на Украйна.

Част 1. Какво ставаше 8 години?

ИЗПЕПЕЛЕНАТА ЗЕМЯ

Властите и екоактивистите в Украйна определят сегашната екологична ситуация в страната като катастрофална. „Вече са регистрирани над 100 случая на екоцид. Всеки удар по някакъв инфраструктурен обект, по ценни природни територии – това е екоцид, целенасочени действия за унищожаване на нашата околна среда. Щетите от това са вече в размер на стотици милиарди гривни“, казва министърът на околната среда Руслан Стрелец.

Екологичното бедствие, разразяващо се сега в Украйна, избуя на почвата, подготвена от 8-годишния конфликт в Донбас. И тази „почва“ е страшна.

Още първите изследвания, проведени през 2014 г., показаха катастрофичното влияние на бойните действия върху природата на Източна Украйна. Експертите от международната организация „Екология-Право-Човек“ установиха, че в зоната на въоръжения конфликт само от 1 юни до 30 септември 2014 г. случаите на опожарена растителност в горски и степни зони са 2 901. Това е 14 пъти увеличение на показателите от предвоенното време. Огънят е унищожил 17% от горските масиви и 24% от степите в Донецка и Луганска области.

В резултат на обстрелите сериозно са пострадали резерватите. По информация на Киевския еколого-културен център, в хода на маневрите с използване на картечници и гранатомети въоръжените формирования на „ДНР“ са унищожили по-голямата част от птиците и гнездата в националния парк Меотид. Според директора на парка Надежда Долговая, в резултат на войната в Меотид са ликвидирани гнездата на черноглавата чайка и къдравия пеликан – видове от Червената книга.

„Видяхме глиган, който се бе пръснал на три части. Натъквахме се на лисици, настъпвали мините, със забити в телата им осколки. Нали обикновено животните вървят по своите утъпкани пътеки, а тук тези пътеки изведнъж се оказаха минирани“, разказаха търсачите от резервата Меловая флора.

Властите в самопровъзгласилите се републики обвиняваха Украйна за влошената екологична ситуация. Така през 2019 г. представители на „ЛНР“ съобщаваха, че в Лиманския район на Донецка област Украйна е използвала отрови, действието на които е причинило масовата гибел на птици, кучета и диви лисици.

Няма точни данни за броя на загиналите в хода на донбаския конфликт животни. Отделни екоактивисти съобщаваха, в пиковите години на въоръжения конфликт са загивали до 10 000 животни на месец, но без да ги категоризират по видове. Официално потвърждение на тази информация обаче не е постъпвало.

И ако все пак животинският и растителен свят частично е възстановен към 2022 г., опасните последствия от другите действия на воюващите страни дори още не са се проявили в пълния си мащаб. И сега те могат да бъдат още по-влошени.

„ЗАРАЗЯВАНЕТО НА МЕСТНОСТИ ЩЕ БЪДЕ ЧУДОВИЩНО“

Най-страшното от възможните екологични поражения, заложени в 8-годишния конфликт в Донбас, това е радиоактивното замърсяване на Приазовието и Азовското море. Тази опасност се появи през 2018 г., когато властите в „ДНР“ решиха да наводнят затворената въглищна мина „Юнком“ в град Южнокомунаровск до Енакиево.

Мината преустанови работа още през 2001 г. като неперспективна. Но преди 21 години нито властите, нито миньорите сметнаха, че е възможно наводняването й. Работата е там, че през 1979 г. в „Юнком“ е произведен ядрен взрив. „На дълбочина 903 метра бе взривен заряд с мощност 300 тона тротил (за сравнение: в Хирошима бе взривен еквивалент на 20 000 тона)“, написа във в.“Укррудпром“ геологът Евгений Рудньов. Съветските власти са предполагали, че по този начин ще могат да решат проблема с натрупванията на метан във въглищните находища. Но да постигнат тази цел не им се е получило.

Рудньов отбелязва, че от 1989 г. в Южнокомунаровск и Енакиево масово започват да боледуват хора, при това „от същите заболявания като ликвидаторите на аварията на АЕЦ Чернобил“. Събраните от мината проби са показали колосално радиоактивно замърсяване от 60 кюри при норма под 1 кюри.

Именно поради това е взето решение мината да не бъде консервирана с традиционното наводняване, а по скъпоструващия „сух“ метод, изискващ, освен всичко, постоянно харчене на пари за изпомпването на водата. До 2014 г., т.е. до началото на бойните действия в източната част на Украйна, официален Киев е заделял за тези цели по 5 млн. долара годишно. В „ДНР“ обаче твърдят, че при тях такива пари няма.

Ето казва Рудньов за потенциалните последици от наводняването на „Юнком“:

„Ако дренажните инсталации са наводнени в резултат на продължителна липса на отводняване, ще се получи вдигане на нивото на подземните води. „Запечатана“, капсулата с радиоактивните материали ще се разчупи и заразената мръсотия ще се устреми с водата по наносите.

Тази вода ще се вдигне нагоре и по редица стари незапълнени кладенци ще попадне на повърхността. Замърсяването на местностите ще бъде чудовищно – на равнища от 1 000 микрорентгена в час, примерно“.

През 2021 г. украинският министър Алексей Резников заяви, че заради наводняването на „Юнком“ в Донбас се заформя екологична катастрофа. Според директора на Държавната екоинспекция на Украйна Андрей Малеванов, прекратяването на водоотвеждането от мината може да доведе до отлагане на повърхността на изкуствени радионуклиди – стронций-137, цезий-90 и плутоний-239. А навлизането на радиоактивна течност в подземните води е гаранция за замърсяване на екосистемата на Азовско море. В този случай радиоактивната зараза може да се разпространи не само в Източна Украйна, но и в южните региони на Русия.

През 2020 г. украинските власти поканиха в Донбас инспектори от Международната агенция по атомна енергетика, за да извършат обследвания на „Юнком“. Обаче в „ДНР“ отказаха тази визита и заявиха единствено, че са готови да предоставят собствени доклади и експертни заключения.

Представители на мониторинговата мисия на ОССЕ след посещение в Южнокомунаровск отбелязаха, че бивши служители на „Юнком“, в това число и заместникът на главния инженер, са изразили безпокойството си от наводняването на мината“ и са споделили, че към онзи момент състоянието на капсулата с радиоактивните отлагания е било неизвестно.

Общо през времето на конфликта в Донбас във „военен“ режим са закрити 35 мини, 7 от които вече не подлежат на възстановяване, в това число  Трудовская, Полтавская, Первомайская, Октомврийски рудник. Еколозите подчертават, че мръсната руднична вода още през 2017 г. е превърнала в негодни за пиене повечето от резервните източници на вода в Донецка област, както и че частично е замърсила река Северский Донецк, преминаваща и по територията на Русия.

Още един източник на промишлено заразяване стават бомбардировките на индустриалните обекти в Донбас – коксохимическите заводи в Ясиноватск, Авдеевка, Енакиево, металургичния завод в Енакиево, завода за химически изделия в Донецк, Лисичанския нефтопреработвателен завод.

Само в резултат на артилерийските обстрели на Авдеевския коксохимически комбинат въздухът в „ДНР“ се оказа заразен с бензол, тулуол, нафталин, сероводород, амоняк, циановодородна киселина.

В хода на боевете за Саур Могила в околната среда са попаднали няколко тона токсични вещества, сред които окислени продукти от най-малко 58 тона експлозиви, основно аматол и хексоген, както и 70 тона алуминиев оксид, 10 тона сяра и мед.

Почвите в Донецка област се оказаха осеяни с осколки от снаряди. Изследователите са пресметнали, че само „Град“ биха могли да изсипят върху донецката земя до 6,5 млн. парчета, препятстващи рекултивирането. В ландшафтния парк „Донецкий кряж“ на площ от 225 кв.километра са открити 15 505 артилерийски кратери и не по-малко от 392 тона метални осколки.

В изявление за екологичните перспективи на Донбас през 2017 г. хидрогеологът Евгений Яковлев казва: „Заразата вече върви по питейните хоризонти в Стаханов, Снежнъй, Краснодон. А после с вливането на водите в Северский Донецк и притоците й. Този поток ще отрови и вече трови питейната вода в Донбас и след това ще понесе тази мръсотия в Русия. Водно-екологичните рискове за Русия се увеличават, създава се опасност за нейната южна житница в Ростовска област. Но територията на самопровъзгласилите се републики може да стане просто нежизнеспособна“.

И ето през февруари 2022 г. по екосистемите на Украйна, включително и източните й области, беше нанесен нов удар.

Част 2. „Спецоперация“ срещу природата

ВЪРХУ АТОМИТЕ

Владимир Путин обяви началото на „специалната военна операция“ на територията на Украйна на 24 февруари в 5:30 ч. московско време. А 16 часа по-късно, около 22:15 ч., украинските власти съобщиха, че са изгубили контрола върху територията на АЕЦ Чернобил и забранената зона.

„След ожесточен бой нашият контрол върху чернобилската площадка е изгубен. Състоянието на обектите в бившата АЕЦ, на саркофага на 4-и енергоблок и хранилищата за ядрени отпадъци е неизвестно“, заяви тогава съветникът на президента Зеленски Михаил Подоляк.

Същия ден държавната инспекция за ядрено регулиране съобщи, че нивото на гама-лъченията в зоната на АЕЦ е скочило над 20 пъти – от 3 до 65 микросиверта в час.

И украинските, и експертите от Международната агенция за атомна енергетика свързали повишаването на радиационния фон с придвижването на тежка военна техника, която изпрати във въздуха замърсени прахове, а в тях радиацията се е съхранила още от времето на аварията през 1986 г.

„Ако в забранената зона гама-фонът се повиши, това ще доведе до възможно попадане на опасни радионуклиди във въздуха, които могат да причинят вътрешно облъчване на намиращите се там без средства за индивидуална защита. Освен освобождаването им в атмосферата, има опасност радионуклидите да попаднат във водната система и оттам – в Днепър, а това е много опасно за жителите на районите близо до забранената зона. Другата опасност са пожарите. През последните 36 години в тази зона избухнаха над 1 500 пожара. След аварията през 1986 г. радионуклиди се натрупваха в дървесината и в горните слоеве на почвата, а сега те могат да придвижват заедно с дима. Забранената зона отпреди е силно замърсена със цезий-137, стронций-90, америций-241, с изотопи на плутония. Пожарите, които станаха в този район, доведоха до съществено освобождаване на тези радионуклиди“. Така от руското представителство на Greenpeace коментираха възобновената ядрена заплаха.

Скоро след превземането на АЕЦ Чернобил в забранената зона действително започнаха горски пожари. Министерството на природните ресурси на Украйна съобщи за възникналите 31 големи огнища и пожари в над 10 000 хектара гори. Като причина за тях министерството посочи бойните действия.

На 1 март руските войски взеха под контрол територията на друга украинска електроцентрала – Запорожската АЕЦ. Същия ден Международната агенция за атомна енергетика изгуби връзка със станцията за еко-мониторинга. А през нощта на 3-и срещу 4-и март държавната инспекция за ядрено регулиране съобщи, че АЕЦ е подложена на обстрел, поради който в непосредствена близост до единия от реакторите е избухнал пожар.

В руския офис на Greenpeace подчертават: „Опасност представляват не само преките повреди на обвивките на реакторите. За осигуряването на тяхната безопасност е необходимо активно охлаждане, а за него – непрекъснато електроснабдяване. Всяка повреда или срив в електрическата мрежа означа, че реакторите могат да започнат да загряват“.

При информацията за обстрела на АЕЦ директорът на МААЕ Мариано Гроси подчерта, че бойните действия в района на електроцентралата „нарушават фундаментални принципи за защита на ядрените обекти“.

Днес ситуацията около двете атомни централи е смятана за стабилна, но последствията от вдигналия се радиоактивен прах, мащабните пожари в забранената зона и взривовете на снаряди в непосредствена близост до енергоблоковете са непредсказуеми. На 11 април, вече след оттеглянето на руските войски от Чернобилската АЕЦ, специалистите от Националната компания за атомна енергетика на Украйна „Енергоатом“ съобщиха, че:

в Рижата гора – тази част на забранената зона, където руските войски градяха окопи, нивото на външното облъчване превишава нормите с 10-15 пъти, а по един от показателите – 160 пъти.

НЕ СЕ ДИША

Мащабът на екологичната катастрофа в Украйна сега вероятно е много сериозен: по данни на Forbes на 30 април 2022 г. само Русия е могла да изстреля ракета на стойност около 7,7 млрд. долара. Проектът YourAirTest подчертава, че всяко избухване на снаряд, разрушено здание и пожар са съпътстване от мощно освобождаване на прах и различни газове в атмосферата, които се разнасят с въздушните маси на огромни разстояния и се отлагат по повърхности и в човешките дробове.

Жителите на много градове и села в Украйна вече понасят последствията от бойните действия заради замърсяването на въздуха. През нощта на 27 февруари след ударите на руските въздушно-космически сили по нефтобазата в село Крячки в Киевска област на обекта избухват серия взривове. Руските медии писаха за това дори с някаква гордост: „В резултат на действията на Въздушно-космическите сили на РФ с преки попадения е унищожен нефтен резервоар, което доведе до взривове и пожари на други резервоари. Общо могат да пострадат 10 резервоара, догоре пълни с нефтени продукти. Заради продължаващия боен сблъсък потушаването на пожара е затруднено“.

В същото време властите на Василково, в чийто окръг влиза село Крячки, призоваха жителите да се евакуират на не по-малко от 5 километра от мястото на взривовете и да затварят прозорците. Директорът на Киевския еколого-културен център Владимир Борейко съобщи за предизвиканата от пожара екокатастрофа, свързана със солидно освобождаване на формалдехиди, които могат да предизвикат ракови заболявания.

Заради военните действия през март жителите на украинската столица също бяха призовани да не отварят прозорците и да не излизат навън без това е неотложно – концентрацията на замърсяващите въздуха вещества в Киев превишиха нормите 27,8 пъти.

Според оценката на еколога Алексей Василюк, само през първия месец на войната са обстреляни 15 нефтобази, няколко десетки търговски центрове и строителни хипермаркети, складове с горивно-смазочни материали, с бои и лакове, амоняко- и газопроводи.

Ние сега преживяваме най-лошата екокатастрофа, именно заради показателите за замърсяване на въздуха за единица време“, обобщава екологът.

МЪРТВА ВОДА

В средата на март ръководителят на Запорожската областна военна администрация Александър Старух съобщи за разрушения след обстрелите на пречиствателните съоръжения в село Верхная Криница и сградата на канализационната помпена станция във Васильовка. Той уточни, че „сега отпадните води попадат в Днепър без каквото и да е пречистване“.

На 23 март в Днепър падна снаряд от системата за залпов огън „Смерч“. „Взривовете от падналата ракета във водоемите унищожават уникалните екосистеми на реките, езерата и моретата, водят до замърсяване на водите и разпространение на токсини“, констатира министърът на околната среда на Украйна Александър Стрелец.

Точните щети върху водните системи още не са пресметнати от украинските власти, но според еколога Евгений Симонов (определен като чуждестранен агент в Русия), всичко, което се случва на земята, така или иначе се влива с водата в реките.

„Поради това военните действия дават резултатите си в дългосрочно въздействие върху трансграничните реки в региона, предимно на течащите в Русия Северский Донецк и Дон, подложени на негативни въздействия още от времето на конфликта от 2014 г.“, обяснява той. Донбас представлява огромна концентрация на опасни промишлени обекти, но сега много от тях са разрушени от бомбите, практически отсъства оперативен мониторинг за отлаганите във водите замърсявания, но следва да се очаква дългосрочно навлизане на токсини и соли в трансграничните водоизточници. А при това руско-украинското сътрудничество по управлението на общите речни басейни няма да се възстанови много скоро. И съответно са възможни много опасни и непредсказуеми ситуации.

Симонов отбелязва, че в хода на военните действия са взривени най-малко два язовира, а предупреждения за предотвратяване или подготвяно подкопаване на язовири звучат всяка седмица в руските медии.

„Успехът“ на украинските войски в разрушаването на язовира на устието на река Ирпен, за щастие, не причини жертви сред населението, но явно е способствал отмиването на замърсяванията от военната и селскостопанската дейност в Киевското водохранилище. Освен това, още не е забравено разрушаването на ДнепроВЕЦ по време на Великата Отечествена война по заповед на Сталин, което доведе до многобройни жертви сред мирното население на Запорожие и войсковите части, базирани под язовира. Неотдавна стана известно специално предупреждение от екоорганизации в Месопотамия (където преживяха разрушен от военни и терористи язовир на река Ефрат). Те подчертаха, че използването на бентовете в качеството им на средство за масово поразяване е недопустимо. Уязвимостта на язовирните стени от военната агресия трябва да предпазва властите от прекомерен ентусиазъм по повод изграждането на нови ВЕЦ, посочва Симонов.

КОЙ Е ЗВЯРЪТ?

В края на април  жителите на украинските градове на Черноморието започнаха масово да се натъкват на изхвърлени на брега делфини. По труповете на животните нямаше следи от бракониерски лов.

Украинските медии обвиниха за станалото военните кораби на Русия, които биха дезориентирали бозайниците с помощта на хидролокатори. Руските издания обаче отхвърлиха версията за военните съдове като причина за гибелта на животните – бившият научен ръководител от севастополския делфинариум Александър Жбанов заяви, че хидролокационните станции на корабите наистина могат да въздействат негативно на делфините, но такова въздействие в Черно море „е имало винаги“, а делфините се хвърлят на брега основно от болести и замърсявания на морето.

Според еколога Иван Русев обаче, делфините все пак е можело да са жертви на въздействието на военните кораби. „Руските плавателни съдове могат да използват звуци на ниво от 200 децибела и дори повече, пускани от специални предаватели“, обяснява той. И уточнява, че толкова мощни хидролокатори повреждат слуховите органи на делфините и ги дезориентират.

„Изгубвайки ориентация и „зрение“, животните губят акустичния контрол над средата. В паниката си те могат да се хвърлят на брега и да загинат. И, разбира се, в обичайните условия тези животни могат да определят предмета пред тях – бряг, скала или риба, а в случай на поражения на слуха те могат и да не забележат нищо“.

От военните действия страдат и животните в еко- и зоопарковете. По данни от 10 март животните във „Фелдман екопарк“ в Харков, също в зоната на бойните действия, бяха заплашени от гладна смърт заради нарушената логистика и опасността за доброволците, които можеше да пристигнат и да ги нахранят. Преди това под обстрелите в екопарка загинаха двама служители и две кенгуру.

„Екополитика“ съобщи, че в клуба за конен спорт „Александрия“ в Гостомел, Киевска област, в резултат на пожар загинаха десетки коне, като от 32 оцелелите са едва 5-7. Също в Киевска област обстрел почти напълно унищожи екопарк „Ясногородка“, почти изцяло той се превърна в пепелище, загинаха много животни. The Wall Street Journal писа, че в Чернобаевка в Херсонска област от жажда и глад са измрели 4 милиона пилета – фермата е била откъсната от мрежата за доставка на фуражи.

Обитаващите дивата природа животни загиват или от снарядите, или опитват да избягат от горещите точки.

Поради невъзможност за доставка на фуражи за животни и птици в зоната на хуманитарната криза попаднаха биосферният резерват „Аскания-Нова“, основан през 1828 г., националните природни паркове „Азово-Сивашский“, „Джарилгачский“, всички в Херсонска област, и други.По данни от 11 март на границата на гладната смърт и обстрелите са се намирали животните в приютите на територията на Киевска област. В кучешкия приют в Гостомел  осколки от снаряди са избили около 10 кучета, много други са умрели от сърдечни разриви.

ПОД СПЕЦИАЛНА ОХРАНА И ЗА УНИЩОЖЕНИЕ

В хода на „спецоперацията“ загуби понася и горският фонд. Особено много страдат териториите на Киевска, Черниговска, Сумска, Херсонска, Луганска и Донецка области, в това число самопровъзгласилите се „ЛНР“ и „ДНР“. Взривените снаряди унищожават дърветата и провокират пожари.

По данни от 26 март, пожарите са изгорили почти 102 000 хектара украински ландшафт. Гасенето на огъня в горите е невъзможно, поради което пожарите вероятно още неопределено време ще се разпространяват на значителни територии. При това проблемът с потушаването на огъня ще бъде дългосрочен – защото дори след десетки години в горите ще останат големи количества неизбухнали снаряди.

Военните действия засягат и специално охраняваните територии в Украйна. В зоната на активните боеве се оказаха девствени степи, тебеширени склонове в Донецка област, крайморски екосистеми в южните области, блатата в Северна Украйна – територии, представляващи ареал на редки видове от Червената книга и ендемични (характерни за определени географски местности) растения. Министерството на околната среда на Украйна съобщи, че към 1 март се водят сражения в 900 обекта от комплекса на природните резервати, (което е около една трета от цялата площ на фонда на природните резервати в страната), а под заплаха за унищожение се намират около 200 територии на Изумрудената мрежа (мрежа на охраняваните природни територии с важно значение за запазване на флората и фауната в страните на Европа и някои държави в Африка) на площ от 2,9 млн.хектара.

Най-големи са пораженията по Гетманския (Сумска област) и Приазовския (Запорожска област) национални природни паркове и природният парк Меотида в Донбас – обстрелите от двете страни са нанесли неноправими щети на природните екосистеми, като са налице рискове за унищожаването на някои животни и растения от Червената книга. По данни от 26 март в резултат на „спецоперацията“ в Украйна са поразени почти 36 000 хектара природни охранявани обекти.

КОЕ ОЩЕ НЕ Е „ГРЪМНАЛО“

Освен АЕЦ и обектите с резервоари за нефтени продукти, бойните действия могат да разрушат хвостохранилищата на промишлените предприятия. Това ще причини деградация на екосистемите заради попадналите в тях токсични вещества. Както съобщи „Екополитика“,

боевете близко до коксохимическите производства заплашват с екологична катастрофа Грузия, Турция, Молдова, Румъния, България и Русия.

Главният обект на „спецоперацията“ – комбинатът „Азовстал“ в Мариупол произвеждаше годишно над 1 млн. тона брутен кокс, газът от който съдържа вещества с канцерогенни свойства, крайно опасни за човека. При попадането на снаряд в коксохимическия цех системата за пречистване и утилизация може да бъде разрушена – непречистеният газ ще се разпространи на много километри, ще се получи тежко замърсяване на почвите и водоемите.

Сериозна заплаха за околната среда представлява възможното разрушаване със снаряди на хвостохранилищата на коксохимическите заводи. Така до Авдеевския коксохимически завод в „ДНР“, който попадна под обстрел, има две хвостохранилища. В едното има струпани 443 000 тона фенол, серни съединения, нафталин и други токсични вещества. В случай на разрушаване на хвостохранилище на такъв обект, токсичните вещества, които по-скоро ще попаднат в атмосферата, ще носят сериозна екологична заплаха за околната среда.

В края на март Министерството на околната среда и природните ресурси в Украйна регистрира 111 поражения на промишлени обекти. Екологичната щета от само един взрив на нефтобазата в Крячки се оценява на 810 млрд. гривни. Според мнението на еколозите, сумата от пораженията върху околната среда значително ще надскочи разрушената инфраструктура.

Но проблемът е в това, че с пари няма да се възстановят отровеният въздух, водите, почвите, ликвидираните горски масиви, животни, резервати, а радиоактивните замърсявания няма да се отстранят.

Необходимо уточнение: В условията на военна обстановка е невъзможно да се провери цялата информация, разпространявана от страните в конфликта. Ние публикуваме данни и оценки, получи от официални лица и еколози.

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже.
Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое…
Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСБЪРД

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.
Те тайно премятат пари от твоя джоб в своя. Те размятат безнаказано лукса си пред очите на всички. Няма кой да ги накаже ако се надяваш на държавата.
Мятай, за да ги накажеш ти. Да дариш за разследващите журналисти е гаранция, че гадостите, с които силните на деня те замерят, ще им се върнат.
Можеш да метнеш веднъж, за да ти олекне!
Но по-добре е да мяташ редовно всеки месец и да се чувстваш трайно удовлетворен.
А най-добре е да доведеш приятели и да мятаме редовно заедно в екип. С мощен залп!
*За кръстник на новата ни фондонабираща кампания избрахме другарката Ваня. Благодарим й за вдъхновението!