След фекалния разлив във Варна няма проучване за въздействието на екокатастрофата

Неправилно управление на пречиствателна тръба във Варненското езеро води до повтарящи се токсични течове от 2019 г. насам. Последващото и непрекъснато изпускане на милиони кубически метра вода с фекални отпадъци в реката и залива на курортния град застрашава местни аквакултурни ферми и туристически места. Нови данни показват връзка между наличието на потенциално токсични водорасли и изхвърлянето на отпадъчни води в езерото, докато действителното въздействие на разлива остава неизвестно.

“Презервативи, тампони и мокри кърпички на Варненския плаж…”; „3000 кубични метра вода, заредена с фекалии, се разливат всеки ден”; „Девет месеца отпадъчни води изтичат в Черно море. Рибата е отровена”; „Добре дошли във Варна, където поради счупена тръба заливът е замърсен от отпадни води вливащи се от четири квартала”.

През май 2020 г. тревожни публикации от загрижени граждани започват да се появяват в социалните мрежи на фона на протести на местните жители възмутени от продължаващата „екологична катастрофа“. Само няколко дни по-рано е съобщено, че тонове мъртва риба са изхвърлени на брега на Варненския залив, което предизвиква общественото възмущение. За протестиращите няма съмнение, че тази „чума“ по рибата се дължи на изтичането на спукана тръба в езерото.

Според кмета на Варна Иван Портних няма нужда да се „спекулира“ за какъвто и да е вид замърсяване в района. Оцветяването на водите на Варненския залив и на речните води е често срещано явление поради ежегодния цъфтеж на фитопланктона. Подобни явления са наблюдавани и в други региони, като например на нос Калиакра и в Констанца, Румъния, където се вижда жълто-кафяво оцветяване на водата. С други думи, цъфтежът на водораслите е естествено събитие, което може да се случи често през пролетта и лятото поради промени в температурите и хранителните вещества във водата.

Две години по-късно обаче новоразкрита информация противоречи на приказките на кмета. И докато действителният етап на ремонта на тръбопровода остава неясен, анализите на сателитни изображения показват повишена еутрофикация по време на изтичането, което потенциално оказва влияние с неизвестни ефекти върху водата както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Сагата с лошото управление на тръбопровода

Първоначално въпросният тръбопровод е положен във варненската река като част от проект за 5 милиона евро, озаглавен: „Преобразуване на пречиствателната станция в кв. Аспарухово в помпена станция и изграждане на транспортен тръбопровод под дъното на Варненското езеро“, 75% от който е финансиран от Европейския съюз. Изграждането на тръбата е възложено от ВиК Варна, обществено водоснабдително дружество, управлявано от община Варна, на гръцката компания Сфелинос.

Българският сайт „Дневник“ оттогава документира подробно многото нередности, свързани с изпълнението на тръбпровода – от непълно сглобяване на помпената система от Сфелинос, до забавяне и неправилно подаване на документи от експертна комисия, която трябва да оцени конструкцията му. През 2011 г., след предполагаемото завършване на тръбопровода, 25 лица подписват документ, в който се посочва, че той е заровен в коритото на езерото и е готов за експлоатация. Той обаче всъщност е надземен и лежи незащитен на езерното дъно, пише „Дневник“.

Тъй като не е заровен, тръбопроводът в крайна сметка е повреден през 2015 г., когато кораб го пробива с котвата си. Тогава кметът на Варна е информиран за рисковете от изтичане на замърсена вода свързани с този инцидент, пак според „Дневник“.

Първото официално известие за изтичане е съобщено на общината през август 2019 г.. Тя не разкрива тази информация пред обществеността до януари 2020 г.. При изчислено дневно изпускане на отпадни води от около 3000 кубични метра, това се равнява на разлив от пробитата тръба на милиони литри токсична вода замърсена с фекалии – информация останала неразгласена пред обществеността в продължение на осем месеца.

Докато местните власти обявяват фонд от 1,3 милиона български лева за ремонт на тръбата по-късно същата година и договарят с фирма Хидростой да я поправи в рамките на три месеца, технически трудности при заравянето й са посочени като причина за забавянето на проекта. Когато в крайна сметка през януари и отново през май 2021 г. се случват втори и трети теч кметът Иван Портних обявява, че все още се проучва техническо решение за заравяне на тръбопровода.

Към днешна дата все още е неясно кога най-накрая ще бъде направен пълен ремонт на тръбопровода т.е. рискът от други потенциални течове през този период остава на лице. Но какво точно е въздействието на течовете до момента и какви последици биха могли да имат следващи такива?

По-високи нива на еутрофикация по време на течовете

В анализ на сателитни изображения извършен за Environmental Investigative Forum (Разследващ форум за околната среда), докторант Кристина Орешниг и експертът по географски информационни системи Кристоф Хорват успяват да визуализират химическите характеристики на нивата на еутрофикация във Варненското езеро от 2016 г. до началото на 2021 г.. Дистанционно наблюдение на концентрацията на хлорофил в района на езерото им позволява да установят стойности на „разрушаване на модела“ на хлорофила през 2019 и 2020 г. демонстрирайки по-високи нива на еутрофикация припокриващи се с докладваното изтичане.

Еутрофикацията е сезонно явление, при което водата се обогатява с различни хранителни вещества, като азот и фосфор и кара водораслите да се размножават и цъфтят, обикновено обезцветявайки водите. Въпреки че това явление може да се случи естествено, то може също да бъде предизвикано или влошено от човешка дейност, особено от замърсяване – тогава това се нарича „културна еутрофикация“.

След като представи на обществеността снимки на други водни обекти в състояние на еутрофикация, което да наведе на мисълта, че няма опасност от голямо замърсяване, кметът Иван Протних обърка, съзнателно или не, две разновидности на едно и също явление. Вероятно разливът на отпадъчни води е оказъл влияние върху нивата на еутрофикация, което води до по-високи нива на токсичност във водата и вероятно обяснява тоновете мъртва риба открити по бреговете на Варна през 2020 г.г.

Може ли тоновете мъртва риба забелязани на варненския бряг през 2020 г. да са свързани с разлива? На този въпрос не е лесно да се отговори. Но времето на умирането на рибите в комбинация с известния теч и по-високите нива на еутрофикация през същата година предоставят все повече доказателства в подкрепа на това твърдение.

Тези данни не само противоречат на реториката на кмета, но и разкриват потенциален индикатор за повишено замърсяване, който е трябвало да бъде проучен и адресиран по това време. Това за измерване и наблюдение на степента на въздействието на разлива върху самото Варненско езеро, а впоследствие и върху залива.

Това би могло да има – и все още може да има – ефект върху местната аквакултура, особено за мидените ферми разположени в източната част на езерото, чиито продукти са предназначени както за местна консумация, така и за износ. Мидите филтриращи хранителните си вещества от замърсена вода са по-склонни да пренасят бактерии Escherichia coli, като по този начин представляват потенциална опасност за здравето на потребителите. С по-високи нива на еутрофикация, всички черупчести стават по-изложени на хранене с тези химични елементи, както и на токсичните вещества отделяни от водораслите.

„Екологична катастрофа“ без проучване на въздействието

Няколко фирми, работещи в околностите на Варна поддържат мидени ферми, чиито продукти са предназначени за местна консумация. Те са особено концентрирани в източната част на езерото, която остава най-изложена на еутрофикация. Някои от техните продукти са също така предназначени за износ за Румъния, Франция, Италия, Испания, както и Япония, Китай и САЩ.

Кои фирми изнасят за кои пазари е трудно да се установи поради липса на точни данни за собствеността на тези ферми и точната дестинация на продуктите им в порталите за данни на българската администрация. Някои от най-големите играчи и износители във Варна бяха запитани дали са наблюдавали тези опасности за здравето, но никой от тях не отговори на нашите обаждания или имейли.

„Поръчано е проучване за въздействието на изтичане на отпадни води, но никой не е информиран за резултатите“, спомня си Стела Николова, член на Варненския общински съвет от партия „Демократична България“. Тя остава убедена в токсичността на рибите и мидите, както е била убедена и през 2020 г., когато посъветва варненци да не ги консумират: „Осем месеца замърсяване води до заключението, че рибите и особено мидите са натрупали всички отрови, които са възможни във водна среда. Рибите са загинали в езерото поради цъфтежа на водораслите, които са намерили „добра” среда за размножаване в замърсените от фекалии води”.

По думите на Николова няколко институции дори се различават в мнението си по отношение на последствията от събитието: „Местната Регионална здравна инспекция и Басейнова дирекция казаха, че няма проблем с водата, а от Института по океанология твърдят друго“.

Експерт от Института по рибни ресурси Варна изрази безпокойство от поканата за интервю: „Това е толкова гореща тема. Не знам дали някой учен ще се изправи и ще говори открито”. Попитан какви са потенциалните рискове, ако се говори по въпроса, експертът, който пожела да остане анонимен, не ни предостави повече подробности.

Но според Радослава Бекова от Института по океанология вече може да е късно: „Варненското езеро е екологична катастрофа“, казва експертът в интервю през 2021 г., добавяйки, че езерото е „на ръба на смъртта“ поради високото замърсяване и последващо изчезване на различни видове риби.

Запитан за последствията от разлива на отпадъчни води и за това дали ще има последващо проучване на въздействието върху околната среда, офисът на кмета Иван Портних препрати нашите въпроси, например за планираната дата на заравяне на тръбопровода, до „съответните органи“. Те остават без отговор и до днес.

Междувременно тръбопроводът е все така изложен на потенциални течове за неопределен период от време, заплашвайки езерото с допълнително замърсяване в случай на нов теч.

От Александър Брутел, Кристина Орешниг и Адриан Дохотару

Тази статия е създадена с подкрепата на Фонда за журналистика на Европейския съюз, мрежата за журналистика за Земята на Internews и фондация Calouste Gulbenkian (клон в Обединеното кралство)

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.