Има ли защита срещу пропагандата?

Ако човек вече е отровен от пропаганда, е почти невъзможно да го спасим – това е доказано от много психологически експерименти, припомня Анна Фенко, доцент във Факултета по социални науки на Амстердамския университет.

През последните седмици, в допълнение към огромната трагедия, разиграваща се в центъра на Европа – смъртта на хора, разрушени къщи, болници и детски градини, цивилни, криещи се седмици наред в мазета без вода и отопление, и милиони бежанци във всички съседни страни – станахме свидетели и на семейни трагедии. Членове на едно и също семейство, попаднали от двете страни на фронтовата линия, не вярват, когато роднини им разказват за бомбардировките, които са преживели лично. Как е възможно? Как пропагандата успява да отрови мозъка на Homo sapiens? Как действа тази инфекция и възможно ли е да предпазим близките си от нея?

Ваксинация срещу пропаганда

Социалната психология и теорията на комуникацията отдавна се опитват да отговорят на този въпрос и да разработят ефективни начини за защита срещу пропагандата, като ваксинациите, които ни предпазват от болести. Един от популярните методи за борба с пропагандата се нарича имунизация.

Ето пример за това как работи той. В Съединените щати има привърженици на конспиративните теории, които смятат, че атаките от 11 септември 2001 г. са резултат от мащабен заговор на американското правителство и разузнавателните агенции. През 2006 г. 36% от американците вярват, че подобна конспирация е вероятна, а един от поддръжниците на тази теория, Дилън Ейвъри, монтира пропагандния филм Loose Change /Разменна монета/ на домашния си компютър, в който представя аргументите си в полза на тази теория. Филмът е талантлив, емоционален и плашещо убедителен. В рамките на няколко месеца повече от четири милиона души го гледат в интернет и е признат за първия мрежов блокбъстър.

Двама професори от университета в Оклахома, Джон Банас и Грегъри Милър, провеждат експеримент, за да видят дали студентите могат да бъдат защитени от ефектите на пропагандата чрез рационални аргументи. Първо, всички участници в експеримента (те са повече от триста) са запитани колко вероятна е според тях теорията на конспирацията относно атаките от 11 септември. Сред студентите процентът на поддръжниците на теорията на конспирацията е приблизително същият като средния за страната (37%). След това участниците са разделени на случаен принцип в три групи. На първата група веднага е показана 40-минутна версия на Loose Change, докато втората и третата група първо са ваксинирани.

Ваксинирани са с два варианта – имунизация с факти и имунизация с логика.

Имунизацията с факти е кратък текст, който изброява факти, които противоречат на твърденията на филма. Например, филмът показва „свидетели“, които твърдят, че са чули звука от експлозия още преди самолетът да се разбие в една от кулите на Световния търговски център, което предполага, че бомбата е била поставена в сградата предварително. Текстът обръща внимание на факти, противоречащи на това предположение, по-специално на факта, че звукът от експлозия на бомба ще бъде толкова оглушителен, че ще бъде чут не от няколко ненадеждни свидетели, а от всички нюйоркчани от Бронкс до Брайтън Бийч.

Имунизацията с логика насърчава зрителите да разгледат аргументите на теоретиците на конспирацията от логическа гледна точка. Например, ако наистина съществуваше заговор от такъв мащаб, в него би трябвало да участват не само преки клиенти и извършители, но и много хора – държавни и общински служители, пожарникари, лекари, журналисти. Трудно е да се запази тайна, за която толкова много хора са запознати. Защо никой от тях все още не е проговорил? Не е ли по-логично да се предположи, че не е имало конспирация?

Резултатите показват, че гледането на 40-минутен пропаганден филм увеличава вярванията в теорията на конспирацията от 37% на 50%. Сред ваксинираните с факти процентът на привържениците на конспиративните теории спада до 25%, а в групата, имунизирана с логика, до 31%. Така имунизацията с факти се оказва по-ефективна от имунизацията с логика. Авторите обясняват това с факта, че за човек е по-лесно да оцени истинността на фактите, отколкото логическата хармония на аргументите.

Ваксинацията не е лек

Означава ли това, че снимка на ранена бременна жена, изнасяна на носилка от разрушена родилна болница в Мариупол, трябва да е по-убедителна за руските граждани, че от тяхно име се води война, в която загиват цивилни, отколкото твърдението, че президентът на Украйна е евреин, следователно не може да бъде украински нацист? Всъщност няма значение, защото имунизацията трябва да предшества излагането на вируса.

През последните 20 години са проведени повече от 40 проучвания за ефективността на различни методи за борба с пропагандата. Приблизително половината от тях сравняват възприемането на едни и същи аргументи преди и след пропагандното въздействие. Много проучвания потвърждават ефективността на имунизацията, тоест предоставянето на обосновка за въздействието на пропагандата. Но нито един от тях не показа, че възгледите, които са се развили след влиянието на пропагандата, са се променили.

Тоест, почти невъзможно е да се убеди човек, отровен от пропаганда.

Ако един 40-минутен филм, сглобен на коляно, е достатъчен, за да увеличи дела на американските теоретици на конспирацията от 37% на 50%, тогава какво могат да направят десетилетия масивна телевизионна пропаганда? Хората, които от години получават информация от телевизията, просто не могат да повярват на фактите, които противоречат на тяхната картина на света, дори близките им да разказват за тези факти. Инструкциите, които се появиха наскоро как да се убедят приятелите или родителите, които вярват в пропагандата на Путин, за съжаление, са по-склонни да доведат до скъсване с приятели и родители, отколкото до осъзнаване на техните заблуди. Може да се предпазиш от пропаганда с факти и логика само предварително. Децата могат да бъдат защитени, като ги научите да мислят логично и критично да оценяват фактите. Почти е невъзможно да се убедят родителите.

Ваксинация срещу ваксинацията

Но как тогава да се обясни поведението на хора, които преди ограничаването на достъпа до интернет в Русия и забраната на всички независими медии не гледаха телевизия, а получаваха информация от независими източници? Може би поне те са останали имунизирани срещу руската пропаганда? Всъщност нито едното, нито другото.

Тук влиза в действие друг механизъм, който се нарича метаимунизация. Да си припомним американските студенти, на които е показан пропаганден филм, но те не са повярвали, защото са били предупредени за това предварително. Този експеримент има продължение, в което участват не три, а пет групи студенти. На първите три групи са поставени точно същите задачи като в първия експеримент – първата група просто гледа пропаганден конспиративен филм, втората получава ваксинация с факти преди това, а третата получава ваксинация с логика.

Новото е, че са добавени още две групи. Тези групи получават абсолютно същата задача като втората и третата група, тоест гледат пропаганден филм, преди който са били ваксинирани или с факти, или с логика. Но преди началото на експеримента им е казано нещо подобно: „Има хора, които искат да повлияят на вашето мнение. Сега ще видите филм, чиято цел е да промени вашето възприятие за реалността. Но първо четете текста, който има абсолютно същата цел, само че с противоположен знак. Вашата работа е да изслушате и двете страни и да вземете своето собствено решение.”

Дали учениците от последните две групи биха повярвали по-скоро на пропагандния филм или на фактите и аргументите, които му противоречат? На пръв поглед изглежда, че трябва да си включат мозъка – все пак експериментаторите директно ги призовават към това! — и така стават по-малко уязвими към пропагандата. Всъщност става обратното.

Учениците от четвъртата и петата група, които са получили двойна имунизация, са по-уязвими към пропагандния филм от тези, които са получили една ваксинация. Ако една единствена имунизация намалява процента на привържениците на конспиративните теории, то сред двете групи, подложени на двойна имунизация, този процент остава същият като в контролната група – 37%.

Как действа метаимунизацията? Задачата, която се поставя пред човека, е не просто да съпостави аргументите „за” и „против” определена гледна точка, но и да оцени мотивите на тези, които защитават тази гледна точка. Тази задача е нерешима просто защото хората по принцип са лишени от достоверна информация за мотивите на действията на други хора. Една невъзможна задача причинява когнитивно претоварване: хората се заплитат в спорове и контрааргументи, дезориентират се, започва да им се струва, че и двете страни се опитват да ги спечелят чрез манипулиране на факти и аргументи. При условия на когнитивно претоварване се активира автоматичен прекъсвач и интелектът се изключва. Хората спират да чуват разумни аргументи, стават имунизирани срещу логиката и фактите. И при липса на рационален контрол, човек започва да се ръководи от автоматични реакции на примитивни емоционални стимули.

В случая с американските студенти този емоционален стимул е хитро направения пропаганден филм. В услуга на руските граждани са налице множество примитивни емоционални стимули, внимателно предоставени от пропагандата.

Първо, това е идентификация със силната и мощна Руска империя, която носи „традиционни ценности“ на света. Идентифицирането със силна и мощна държава, която носи мир и освобождение на съседните народи, е много по-удобна от признаването, че страната ви е военен агресор, от който целият свят е ужасен.

Второ, това са необосновани, но емоционално заредени обвинения към украинците в „нацизъм“. В руския културен пантеон Втората световна война и борбата с нацизма е един от най-трагичните епизоди, умело използвани от руската пропаганда за актуализиране на историческата травма, отваряне на психологически рани и създаване на образ на врага.

Трето, това е призив към антиамериканските настроения и страхове, свързани с „офанзивата на НАТО“. Отъждествяването с руската държава, която е противопоставена на целия свят, създава у лаика чувство на безпокойство, което трябва да бъде рационализирано. НАТО е най-познатият и прост обект за такава рационализация.

Но за да заработят всички тези елементи на пропагандата сега, на фона на пълномащабна война, празни магазини и растящи цени, беше необходима метаимунизация. Тази метаимунизация е направена преди осем години, когато руските граждани бяха инжектирани с мощния наркотик “Крим наш”. Оттогава всички възражения срещу нарушаването на международните договори и окупацията на чужди територии се оказаха неефективни, те бяха разбити от непроницаеми метааргументи: „И те също лъжат! И се бият на чужда територия! И ако не бяхме ние, там щеше да има войници от НАТО!”

Проблемът не е, че руските граждани не знаят истината за войната в Украйна. Проблемът е, че те вече не вярват в истината като такава. Тази поквара на истината беше очевидна дори във връзка със сваления от донецки сепаратисти Boeing MH17.

Тогава руската пропаганда проведе генерална репетиция, инжектирайки мощна метаимунизация в мозъците на гражданите под формата на много уж равноправни версии – че Боингът е бил свален от украинци, че боен самолет летял до пътническия самолет, че в самолета имало не живи пътници, а замръзнали трупове от моргата и т.н. Някои от тези версии бяха толкова нелепи и лесни за опровергаване, че мнозина бяха изненадани: кой изобщо е способен да повярва в това? Но не се изисква да вярвате в предложените версии. Всичко, което е необходимо за метаимунизацията, е когнитивното претоварване на лаика и вярата, че „всички лъжат“. И тъй като за него истината не съществува, може да се приеме гледната точка, която е психологически по-удобна и която се споделя и одобрява от мнозинството.

Сънят на разума

Сега много се говори за факта, че уязвимостта към пропагандата е специфична черта на руския народ, свързана с неговата история, религия и други национални особености. Това е трудно да се прецени, тъй като сравнителните изследвания в областта на пропагандата са оскъдни и са затруднени от факта, че предметът на пропагандата е специфичен за всяка страна. По-прости експерименти, като известния експеримент за съответствие на Соломон Аш, са провеждани в много страни, с противоречиви резултати.

Нека ви напомним, че в този експеримент няколко помощници на експериментатора, които се представят за субектите, дават умишлено грешен отговор на прост въпрос (кой от трите реда е по-дълъг?). Колкото по-голяма е групата от „конспиратори“ и колкото по-единодушно дават те грешен отговор, толкова по-голяма е вероятността истинският субект също да даде грешен отговор. Първоначално се предполагаше, че в колективистичните култури нивото на конформизъм ще бъде по-високо, но се оказа, че в Япония то е по-ниско, отколкото в Съединените щати, а в Кувейт, Ливан, Бразилия и Франция практически не се различава от американското. един.

Експериментът за съответствие е един от многото примери за това как нашето поведение се влияе от поведението на другите. В психологията тази зависимост се описва като зависимост от социалните норми. Има два вида социални норми – наблюдавани и прокламирани. Прокламираните норми са понятията за добро и зло, преподавани от семейството и училището, религията и литературата. Те са практически универсални. Наблюдаеми норми са как се държат хората около вас. Когато спазваните норми противоречат на прокламираните, например когато хората пушат под табела „Пушенето забранено” или организират сметище до табела „Забранено депото”, социалните норми се обезценяват. Хората започват да следват не само поведение, което пряко противоречи на прокламираните норми, но и да разпространят нихилизма си върху други норми.

Експериментът за съответствие е един от многото примери за това как нашето поведение се влияе от поведението на другите. В психологията тази зависимост се описва като зависимост от социалните норми. Има два вида социални норми – наблюдавани и прокламирани. Прокламираните норми са понятията за добро и зло, преподавани от семейството и училището, религията и литературата. Те са практически универсални. Наблюдаемите норми са как се държат хората около вас. Когато спазваните норми противоречат на прокламираните, например когато хората пушат под табела „Пушенето забранено” или организират сметище до табела „Забранено депото”, социалните норми се обезценяват. Хората започват да следват не само поведение, което пряко противоречи на прокламираните норми, но и да разпространят нихилизма си върху други норми.

Холандските психолози Кейс Кайзер и Линда Стег провеждат серия от експерименти, в които графитите действат като нарушение на прокламираната норма. Когато хората виждат графити до знак за забрана, е по-вероятно да хвърлят боклук или да заключат велосипедите си на грешното място. В един експеримент писмо стърчи леко от пощенска кутия, а банкнота от пет евро се вижда в прозрачния адресен прозорец. Едната пощенска кутия е чисто нова, а другата е покрита с графити. 13% от минувачите са извадили писмо от първата кутия, а 25% от втората кутия. Каква е връзката с казаното по-горе? Връзката е пряка: хората се ръководят от нормите, които спазват, и прехвърлят нарушението на предписаните норми от една норма в друга. Не е добре да се краде, но не е добре и да се изрисуват с графити пощенски кутии. И след като кутията е намацана с графити, тогава всичко останало е позволено.

Особено впечатляващо е, когато хората изведнъж започват да следват напълно нови и необясними норми, като подреждането на деца в детската градина с буквата Z. Защо става така? Какъв е смисълът на това? Никакъв. Просто следване на модела. Подобен експеримент също е добре известен. Ако няколко души застанат насред оживена улица и започнат да гледат в една посока, минувачите непременно ще се присъединят към тях, а скоро цяла тълпа зяпачи ще гледат кой знае какво. Това поведение има своето еволюционно значение. Не всеки член на първобитното племе е можел да забележи опасността навреме. Достатъчно е един човек да забележи и да избяга, а всички останали да го последват. “Всички бягаха – и аз бягах” – това е древно, примитивно, но все още действащо правило за оцеляване в ситуация на несигурност. Когато нормите са разрушени, а наоколо има врагове и опасност, няма време да се питаме: „Защо?” А спешно си рисувайте Z на челото!

Примитивные механизмы поведения до сих пор — самые распространенные. По оценке американского психолога Дэниела Канемана, награжденного Нобелевской премией за свою теорию принятия решений, более 90 % наших действий совершается не рационально, а автоматически, под влиянием эмоций, социальных норм или привычек. Человек включает мозги только если соблюдены три условия: во-первых, принимаемое решение очень важно для него лично. Во-вторых, у него есть достаточно ресурсов — времени, информации и знаний, чтобы обдумать свое решение. И, в третьих, он находится в спокойном состоянии, никуда не бежит и ни от кого не спасается. Во всех остальных случаях мы не способны следовать голосу разума.

Есть ли надежда на то, что морок пропаганды спадет, и граждане России включат мозг? Теоретически, есть. Но для этого нужно соблюдение этих трех условий: адекватное восприятие реальности должно стать для них жизненно важным, у них должно быть достаточно времени и когнитивных ресурсов, чтобы анализировать информацию, и они не должны испытывать стресс. Вопрос в том, как эти условия обеспечить.

Примитивните поведенчески механизми все още са най-разпространени. Според американския психолог Даниел Канеман, който получи Нобелова награда за теорията си за вземане на решения, повече от 90% от нашите действия не се извършват рационално, а автоматично, под влияние на емоции, социални норми или навици. Човек включва мозъка си само ако са изпълнени три условия: първо, взетото решение е много важно лично за него. Второ, той разполага с достатъчно ресурси – време, информация и знания – да обмисли решението си. И трето, той е в спокойно състояние, не бяга наникъде и не се спасява от никого. Във всички останали случаи не сме в състояние да следваме гласа на разума.

Има ли надежда, че мъглата на пропагандата ще отшуми и че гражданите на Русия ще включат мозъка си? Теоретично има. Но за това трябва да бъдат изпълнени тези три условия: адекватното възприемане на реалността трябва да стане жизненоважно за тях, те трябва да имат достатъчно време и когнитивни ресурси да анализират информацията и да не изпитват стрес. Въпросът е как да се осигурят тези условия.

От редакцията на iStories. Превод: BIRD.BG

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.