12 Милиона причини да си припомним „АЛО БАНОВ“

Преди повече от 3 години, през януари 2019, гръмна скандалът „Ало Банов“. Това беше поредната брънка във веригата от скандали, които неизменно съпътстваха 12-годишния режим на борисовщината в България. Дори ако броим само „гейт“-овете, свързани с подслушване, списъкът е доволно дълъг: „Ало Ваньо“, „Мишо Бирата“, „Ти си го избра“, „Яневагейт“, „ЦУМгейт“, „Да му размажа физиономията“, „Братиньо“…. като това са само по-известните. Общи фактори между всички тях обаче безспорно има – и те са следните:

Винаги бяха замесени Борисов или някое негово непосредствено разклонение/израстък (най-вече Сотир Цацаров)
Прокуратурата винаги гръмко започваше разследване
Накрая разследването тихо и неизбежно се спихваше
Виновни нямаше никога, никъде и за нищо

Франтишек и Дукова – герои на тихия фронт

Последствия като цяло нямаше за героите, замесени в „Ало Банов“ – вкл. и за двамата отговорни министри, Рашидов и Банов. Мотивите, с които ПРИкриватурата тогава отказа да образува досъдебно производство, граничат с шизофренията. На първо място по това дело се развихри не кой да е, а лично Димитър Франтишек – който само няколко месеца по-късно през 2019 се забърка до уши в рейдърско-крадливата схема „Осемте Джуджета“. След което, на втора инстанция в АСП последва втори отказ – като прокурорът, който го постановява, е Биляна Дукова. Тя на свой ред е известна най-вече с това, че се явяваше по мерките за неотклонение на ОПГ Ценко Чоков, както и тези на кмета на Район „Северен“ в Пловдив Ральо Ралев. Апропо, делото срещу Чоков е още висящо във ВКС, докато това срещу Ралев така и никога не стигна до съд, въпреки необяснимо луксозния му стил на живот. Иначе няма данни Дукова да е постигнала осъдителна присъда по някое дело по същество. Явно силата и е в това да НЕ разследва. Както се вижда и от постановлението и по „Ало Банов“ – доколкото същото е направо шедьовър на правната мисъл. В него г-жа Дукова изтъква основно два мотива – един от друг по-гениални. Първо, записът не бил оригинален, а копие. Следователно, въпреки че нямало(!) данни за манипулация и монтаж, можело и да не е автентичен. Умно, не ли?! Второ, всички участници в записа при разпит отрекли да са казвали това, което се чувало на записа. Има си хас пък да се самоуличат. Дребна но важна подробност обаче е, че едно е да лъжесвидетелстваш на етап предварителна проверка (на кой му пука) – но съвсем друго на етап досъдебно производство. Където лъжесвидетелстването е вече вторично престъпление. Разбира се, прокурор Биляна е водила само проверка. Удобно, не ли?!

Всичко това поразително напомня борисовите записи от лятото на 2020, където Борисов напоително заплашваше как/кого ще изгори и кому ще размаже физиономията. Поведението на каскетурата тогава беше идентично – няма да правим експертиза на записа, щото замесените отричат да са казвали такива неща. Замесените: Борисов, Цацаров, Гешев. Изводите оставяме на вас, драги читатели.

За едни 12 милиона

Същевременно обаче, сагата около Ларгото и „Ало Банов“ има и друг много важен аспект. А именно, финансовата корекция наложена на Министерство на Културата (МК) от Оперативна Програма Региони в Растеж (ОПРР). Корекцията е стопроцентова, за цялата стойност на злополучния ремонт на Ларгото – в размер на 12 милиона лева. BIRD си осигури достъп до решението на ОПРР за налагане на корекцията. Освен това проследихме и как се развива съдебното дело по обжалването от МК на наложената корекция. Положението никак не е розово, меко казано. В следващите редове ще ви запознаем с развитието на тази драма-за-много-милиони.

На първо място, делото в което МК обжалва наложената корекция е до под кривата круша. Заведено през август 2021, делото е спряно в края на април с много интересен мотив – ще чакаме прокуратурата. Стандартната, позната матрица – господа каскетите нещо-си разследват, тъй че видите ли, ние нямаме право да решим административното дело преди разследването да приключи. Разбира се, то може и никога да не приключи. Или да приключи малко преди (или около) Второ Пришествие. Или да приключи след изтичането на абсолютната давност за ангажиране отговорността на Банов и Рашидов. Може би като виновен ще остане само някой чистач в Министерството. Както например за магистрала „Хемус“ виновният се оказа един злополучен клошар, изтеглил над 18 милиона лева кеш в сакове – след което пренесъл се в един по-добър свят.

Проблемът наистина е, че каскетурата образува това досъдебно производство преди повече от 3 години – и то, разбира се, в любимата Гешеву спец-прокуратура. Предметът на това досъдебно, види се, е кражбата на въпросните 12 милиона лева – като при все това е парадоксално, че самият Банов беше изпран и беше постановен отказ от досъдебно (както посочихме по-горе). Какво точно става през тези 3+ години и става ли въобще нещо, дявол знае. Гешев също знае, както и Маджарова – но отказват да кажат. Познато – не питайте, че ни дразните. Точно както с Барселонагейт, където вече 4 месеца СП не успява да преведе изпратените от Испания материали. А все пак испанският не е от най-трудните езици, нали?

С цел поне малко разсейване на мъглата BIRD се допита до свои източници в прокуратурата. Ето какво разбрахме. Едва в края на миналата година спец-прокуратурата е поискала разкриване на данъчната тайна на фирмите, участвали в строителството. Защо това не е направено по-рано, остава въпрос без отговор. Особено като вземем впредвид и друга информация, до която BIRD се добра – още в края на 2019 разследващи от специализираната МВР дирекция ЗФИЕС (Защита Финансовите Интереси на ЕС) започват активно да ровят по казуса с „Ларгото“. А какво са правили господа прокурорите между декември 2019 и декември 2021, не става ясно. Явно фактът, че междувременно OLAF се е активизирала по темата, ги е накарал все пак да се размърдат.

Също така без отговор остава и уточнението от нашите източници, че не е вдигната данъчната тайна на всички фирми-строители, а само на някои. Може би в другите фирми има наши хора, които не трябва да бъдат пипани. Така или иначе, делото за 12-те милиона лева сега ще остане комфортно замразено, докато прокуратурата уж разследва. Отделен но ключов въпрос е, че при административните нарушения също има давност. Току-виж се оказало, че докато господа каскетите докарат делото до съд (ако въобще го докарат), давността изтекла. Особено с оглед на факта, че спец-прокуратурата вече беше закрита – и закриването влиза в сила след 2 месеца. Сега досъдебното производство ще трябва да отиде в СГП, където (недай боже) да стартира отначало. Тепърва предстои да видим. Тук е и моментът да зададем риторичния въпрос защо юристконсултите на ОПРР не са обжалвали спирането на делото в АССГ. Явно и те не бързат особено да си приберат парите от злополучното „Ларго“. Което е наистина жалко.

Както писахме по-горе, BIRD получи достъп до документи, които хвърлят още малко светлина върху работата на МВР и каскетурата по случая. Така например от резолюция на Валентина Маджарова (шефката на СП) разбираме, че по материали от МВР през август 2021 е образувана преписка 1732/2021. Тази преписка обаче е скорострелно прекратена само 4 месеца по-късно с отказ да се образува ДП. Като тук роля явно е имала и КПКОНПИ, понастоящем оглавявана от дясната ръка на Цацаров – Антон Славчев. Господинът, който се сдоби с прякора Тони Балкони беше един от централните герои в #Апартаментгейт, както може да си припомните тук и тук – без това обаче въобще да се отрази на кариерата му (даже напротив). Та КПКОНПИ е проверявала нещо (неясно какво), след което го е докладвала на анонимния (както винаги) наблюдаващ прокурор от СП, който пък е смачкал преписката по сигнала на МВР. Същевременно остава активна друга преписка, по която и до ден-днешен не е много ясно какво се случва. Въобще – мъгла и рахат (по думите на незабравимото „лице“ на ВСС Митко Вайбъра). Но пък втората преписка се явява достатъчно основание делото в АССГ да бъде замразено за неопределено време. Което явно устройва всички.

OLAF и Европейската прокуратура

Като цяло обаче, не е много ясно защо СП продължава да разследва „Ларгото“ една година след създаването на Европейската Прокуратура (EPPO). След 1 юни 2021, EPPO има изключителна юрисдикция и компетентност да разследва злоупотреби с еврофондове на територията на България. Същевременно, от официален документ на OLAF с дата 22.12.2020 става ясно становището на Службата по „Ларгото“ – а именно, че са присвоени поне 5 милиона евро. От това автоматично следва, че СП е била длъжна да прехвърли разследването на делегираните европейски прокурори. По наша информация това не е направено и до ден-днешен. От което можем да направим обоснован извод, че заверата явно стига много нависоко, далеч над Рашидов и Банов. Може би стига чак до едно чекмедже в Банкя, кой знае. Ние засега не знаем. Прокуратурата знае, но мълчи. И „кътка“ делото при себе си – вместо да го предаде на компетентната EPPO. Явно там някъде „вътре“ се е оказал няКОЙ, дето трябва да бъде пазен. А дали този някой живее в Банкя, засега остава загадка. Защото ако живее, СП е най-сигурната гаранция, че #ТОЙ ще бъде опазен и чадъросан за вечни времена. Освен ако EPPO току-виж не разтурила велчовата, пардон бойковата, завера.

Загадка за жалост остава и дали някой някога ще възстанови на бюджета тези 12 милиона лева. Доколкото България вече е била принудена да върне парите на Брюксел, сега на дневен ред стои въпросът дали републиканският бюджет ще получи нещо от фирмите-строители (или от другаде). Съдейки по написаното по-горе, по-скоро няма да получи и стотинка. Точно както при водевила с къщите-за-тъщи, който анализирахме наскоро в друго наше разследване. Пито-платено, кой краднал – краднал (като например Карадайъ). Няма да му го вземем – парите потънаха, забравете. А прокуратурата разследва ли, разследва… най-много след някоя и друга петилетка някой чистач в МК да получи две години условна присъда. Досущ както при „големия успех във високата корупция“, Живко Суджука от ГЕРБ, с който Гешев наскоро плахо се похвали.

Може би единственият шанс да се върнат някакви пари е час по-скоро EPPO да изземе разследването от родната каскетура. Още повече с оглед на вече задвижения законопроект за промени в ЗСВ, който осигурява пълна оперативна, бюджетна и физическа самостоятелност на делегираните прокурори (въпреки изричната съпротива на Гешев). Пречупена през призмата на наказателноправното преследване, давността за тези откраднати 12 милиона се удължава чувствително. Все пак наскоро имахме повод да се уверим, че EPPO изглежда работи по мотото на Кьовеши още от времето и в DNA – „проследете и върнете парите“. Повод за това беше възбраната, наложена от европейските делегирани прокурори върху строителна техника покрай „Хемус“ на стойност 6 милиона евро. Случайно или не, точно толкова, колкото са и 12-те милиона лева от „Ало Банов“. Възбрана, наложена въпреки откровения саботаж (отново!) на Гешев, както можете да си припомните в това наше разследване. Та в обобщение бихме казали следното: подходът на Кьовеши „проследете и върнете парите“ се сблъсква с гешевата методика: „забавете, заметете, забравете“. В името на държавния финансов интерес, само можем да се надяваме, че гешевата методика скоро ще поеме към бунището на историята – и то към най-смрадливия раздел. Барабар с бащицата си. Или иначе казано – „Господи, прибери си Инструмента!“

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от журналистическо чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.