Съдия по казуса „Евролаб 2011” не е декларирал строеж. Оплака се от медиен натиск

Съдия Ванина Колева, която стана известна покрай казуса със “Златната лаборатория” на Капитан Андреево, не е декларирала надстрояване и реконструкция на имот, както изисква закона за съдебната власт (ЗСВ) и закона за противодействие на корупцията (ЗПКОНПИ). Потърсена от медията ни за коментар тя се оплака от натиск и ни обвини, че препятстваме нейното кариерно развитие.

Припомняме, че съдия Колева спря като първоинстанционен съдия (на практика втора инстанция след административно наказващия орган), предварителното изпълнение на заповедта на тогавашния директор на БАБХ професор Христо Даскалов за отстраняването на „Златната лаборатория” от Капитан Андреево.

„Евролаб 2011“ през годините е свързвана с ноторни фигури от ъндърграунда: Ами, Къро и Таки. Според добре осведомени източници, контролът върху „Капитана“ е сред факторите, които са довели до изостряне на отношенията между Красимир Каменов – Къро и Христофорос Аманатидис – Таки. В последните години двамата са спрягани като участници във войната между Васил Божков – Черепа и олигарха и депутат от ДПС Делян Пеевски. И двете страни в този твърдян конфликт подават сигнали към институциите за особено тежки престъпления, извършени от техните някогашни партньори.

Както разкрихме по-рано, бащата на Ванина Колева проф. Симеон Василев е дългогодишен колега с проф. Пламен Моллов, който е настоящ ректор на УХТ Пловдив. Моллов предлагал подкуп в полза на „Евролаб 2011”. А дъщерята на проф. Симеон Василев пък отменя предварително изпълнение на заповедта на директора на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), с която се разпорежда „Евролаб 2011” дa напусне незабавно наетите от нея помещения в зоната на граничния пункт Капитан Андреево.

С идването на служебното правителство на президента Румен Радев се оказа, че казус с предварителното изпълнение по извеждането на „Евролан 2011“ от „Капитана“ няма. Ръководството на БАБХ беше сменено, а междувременно се оказа, че и предварително изпълнение на заповедта не е искано. Върховните магистрати приемат, че първоинстанционният съд е отменил несъществуващо разпореждане за допускане на предварително изпълнение, с което е постановил недопустим съдебен акт.

Съдия не спазва закона?

Проверка на имотната декларация на съдия Ванина Колева установи, че в нея не е описан проекта за надстрояване и реконструкция на съществуваща сграда с 64,56 кв. м. Става дума за закупена през 2018 г. къща с двор в кв. Лозенец в София е с РЗП (разгъната застроена площ) от 109 кв. м. на 2 етажа.

През 2022 г. ремонтираната къща е видимо пораснала с 3-ти подпокривен етаж. Издаденото от Столична община разрешение за строеж и реконструкция №139/26.11.2019 е за РЗП 173,56 кв. м., или с 64,56 кв. м. повече.

Информация за строителството черпим и от онлайн платформа за подаване на сигнали за нередности на Столичната община. От там разбираме, че на 22.12.2020 г. ремонтът на къщата вече е започнал. До Столична община е подаден сигнал със снимки за изливане на бетонна плоча, без видимо да има строителна площадка. Месец и половина по-късно районната администрация отговаря, че са извършили проверка и нарушения не са установени. Липсата на табели за строителен обект обаче не се коментира в отговора.

Изгодна семейна имотна сделка

През 2019 г. съдия Ванина Колева декларира покупката на къща с двор в София. Като придобито недвижимо имущество през календарната 2018 г. са декларирани за нея и за съпруга ѝ по 1/8 идеална част от къща 109 кв. м. с двор от 279 кв. м. Декларираният произход на средствата е спестявания. Цената за придобиване на 1/8 е 29 340 лв. или общо 58 680 лв. за 1/4 ид. ч. на съпрузите. Покупката е на 21.02.2018 г. и е без ипотека.

От декларацията обаче не става ясно, че останалите 3/4 ид. ч. са закупени на името на родителите на съдия Ванина Колева – Симеон и София Василеви. Справка в Имотен регистър показва, че покупката е с материален интерес 254 257,90 лв. и върху тази декларирана сума е платена такса за вписване.

Цената на къщата с двор е много изгодна и е под пазарните цени в един от най-скъпите квартали на София по това време. Само дворното място, дори да нямаше постройка върху него, излиза 465 евро/кв. м. Но в имота има и къща с 109 кв. м. РЗП. Средната цена на къщи в кв. Лозенец е 1500 евро/кв.м. през февруари 2018 г., по информация на сайт за недвижими имоти.

През декември 2017 г. бащата на съдия Ванина Колева – проф. Симеон Василев продава заедно с роднина имот в Пловдив и с това си осигурява част от средствата за семейната имотна сделка в София.

Декларациите на съдия Ванина Колева

През 2019 г. съдия Ванина Колева декларира по 1/8 идеална част от къща 109 кв. м. с двор от 279 кв. м. за нея и за съпруга ѝ Ивайло Колев. През същата година двамата не са продавали недвижимо имущество и нямат ипотечни заеми.

В декларациите на съдия Колева, подадени през следващите години: вх.№ 1951/11.03.2020, вх.№ 4258/27.04.2021 и вх.№ 3841/11.04.2022, липсва информация относно проекта за реконструкция и надстрояване на допълнителни 64,56 кв. м. За годината след получаване на разрешението за строеж и реконструкция е деклариран един наследствен имот на съпруга на съдийката в София и други в страната. В последната декларация, обхващаща периода на строително-ремонтните дейности, е отбелязано: „Нямам нищо за деклариране”.

Потърсена за коментар, съдия Ванина Колева видя тенденциозно отношение във факта, че анализираме нейните имоти и оспори задължението да декларира надстрояването:

„Вие сте написали цяла статия и сега ровите за имуществената ми декларация, защото ме питате за имоти. Аз всичко много стриктно си следя. Там се извършва строеж, който подлежи на акт 15. Имам договор със строителен надзор, макар че имам само ¼ или 1/8, но имам договор със строителен надзор, който трябва да издаде акт 15. Когато отговаря строежа на изискванията да получи акт 15, тогава се предекларира.“

Тази интерпретация на закона обаче е твърде спорна. Съгласно указанията на КПКОНПИ, на деклариране подлежат и право на строеж, на надстрояване и пристрояване на недвижими имоти. В разгънатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство (стр. 17). Същите указания присъстват и на сайта на Инспектората към ВСС. На деклариране подлежат и предварителните договори за покупка на имоти, които не пораждат вещно-прехвърлително действие, но само ако капарото по тях е 10 и повече хиляди лева.

При всички обстоятелства надстрояването на още 64,56 кв. м., е не по-малко от 500 евро на квадрат, което означава, че инвестицията на семейството ѝ надхвърля 10 000 лв. Практиката е подобни инвестиции да се отразяват в имотната декларация на магистратите. Отделно от това, сградата има акт 14, което означава, че тя вече може да бъде търгувана като груб строеж и има своята конвертируема стойност и цена.

В продължението на разговора тя обвини BIRD.BG в тенденциозно и персонално отношение към нея самата и заяви, че медията упражнява натиск над магистратите, които са се произнасяли и се произнасят по казусите на „Евролаб 2011”.

“Не съм чувала за Ами, Таки и Къро, но като видях делото се разтреперих”

В разговора с нашия репортер съдията изрази убеждение, че статията за връзките на нейното семейство с НДСВ и професор Пламен Моллов e била публикувана, заради слуха за командироването ѝ във ВАС.

Ванина Колева изрази негодуванието си, че е попаднала в една схема (графичното изображение на казуса „Евролаб 2011“) с лица от подземния свят, на които до преди нашата статия тя не била чувала имената. Тя едва ли не се е почувствала „изкарана“ мутра.

Като цяло това обвинение е крайно изненадващо, защото участниците в този казус са тези, които са. Въпреки това, незнаейки кой кой е, съдия Колева разказва, че цялата се разтреперила, когато видяла кой ѝ е жалбоподателя. При нея идвали колеги и ѝ казвали:

„абе медиите ще те разпънат, ако го направиш, ако го отмениш“

Тъй като това ѝ било вътрешното убеждение – че предварителното изпълнение не е мотивирано и тъй-като си мислела, че ВАС ще го остави в сила, тя решила, че ще напише определението по този начин. Впоследствие ВАС потвърждава акта ѝ. От BIRD.BG отбелязахме, че въобще не считаме, че произнасянето от ВАС е мерило за правосъдие. Тук съдия Колова ни изненада:

„Аз, като първоинстанционен съдия съм съгласна с това мнение. И ви казвам, че и с много от вашите статии съм съгласна.“ 

Въпреки, че съдия Колева споделя критичната ни позиция по отношение практиката на ВАС, тя изрази увереност, че екипът ни действа поръчково:

„Смятам, че просто сте една бухалка, че някой ви е казал, че трябва да се ударят определени хора, поради някакъв слух за командироване.“ 

Магистратът допълни още, че с действията и публикациите си медията ни оказва давление над отделни магистрати. 

„Разбирате ли, че вие ми оказвате натиск, на мен и на колегите, които го гледат това дело!“

Екипът ни няма да публикува целия разговор със съдия Колева, защото сме убедени, че за нея ще е много трудно да докаже част от тезите, които артикулира. Нашата цел не е да поставяме когото и да е в затруднена ситуация и евентуално да го вкарваме в съдебни спорове с трети лица.

Държим обаче да подчертаем, че нашият екип е напълно несъгласен с нейните твърдения за “натиск” и “поръчка” и счита, че истината е съвсем различна. На първо място, не приемаме, че можем да оказваме натиск над магистрати, във връзка с произнасянето по казус, по който те вече са се произнесли. Освен това е факт, че чрез своите родственици по кръв и по сватовство, съдия Колева е свързана с професор Пламен Моллов. Последният, както вече припомнихме, е замесен в опит за предлагане на подкуп на професор Христо Даскалов с цел да бъдат „обслужени“ интересите на „Евролаб 2011“. Подобни връзки със сигурност са повод за всеки магистрат да се отведе, за да не поражда съмнения за непрозрачно произнасяне по казус от висок обществен интерес.

Разбира се, отвеждането от дела при предполагаем конфликт на интереси няма традиция в административното правосъдие у нас. Преди да оглави ВАС, самият Георги Чолаков се произнесе по възстановяването на Чавдар Божурски, пряк началник на собствения му брат. Вероятно магистратите се отвеждат при съмнения за конфликт на интереси само и единствено в държавите, в които съдебната власт и в частност съда се ползват с обществено доверие. България определено не сред тези държави. Актовете, с които се произнасят много от административните съдии и фактическата обстановка по част от делата им допълнително засилват съмненията за непрозрачност и корупция. И като член на ВСС Чолаков не се отвежда при гласуването на съдия Нели Стоянова, за която е документирано, че са били в близки отношения. Как би било въобще възможно да очакваме, че съдия Ванина Колева или който и да е друг съдия би се отвел, за да предотврати подозрения и да запази доброто име на съда, щом главата на административното правосъдие не го прави?

В хода на разговора съдия Колева коментира и казуса с баща ѝ – проф. Симеон Василев. Тя подчерта, че по обвинението срещу него не е имало никакви доказателства. По думите и всеки съвестен прокурор би прекратил делото още във фазата на досъдебното производство при подобна фактическа обстановка, което обаче не се случва. Любопитен момент е, че в съдебна фаза проф. Симеон Василев и адвоката му искат отвод на съдия Петко Иванов Минев, защото към онзи момент той вече е хоноруван преподавател в Университета по хранителни технологии – детайл потвърден от самата съдия Колева.

Оказва се, че и съдията, и подсъдимия преподават в един ВУЗ, а проф. Василев е в конфликт с тогавашното ръководство. Нещо повече, професорът и семейството му подозират намеса на тогавашния ректор при повдигането на обвиненията. Проф. Симеон Василев явно има опасения, че съдия Минев не е безпристрастен, защото е преподавател и в известна степен зависим от същото това ръководство. Ситуация безспорно носи белезите на конфликт на интереси. По ирония на съдбата, при разглеждането на казуса „Евролаб 2011“, съдия Колева е в сходна ситуация с тази на съдия Минев по делото на баща ѝ. И двамата магистрати не се отвеждат, макар че основания за това меко казано не липсват.

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже.
Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое…
Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСБЪРД

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.
Те тайно премятат пари от твоя джоб в своя. Те размятат безнаказано лукса си пред очите на всички. Няма кой да ги накаже ако се надяваш на държавата.
Мятай, за да ги накажеш ти. Да дариш за разследващите журналисти е гаранция, че гадостите, с които силните на деня те замерят, ще им се върнат.
Можеш да метнеш веднъж, за да ти олекне!
Но по-добре е да мяташ редовно всеки месец и да се чувстваш трайно удовлетворен.
А най-добре е да доведеш приятели и да мятаме редовно заедно в екип. С мощен залп!
*За кръстник на новата ни фондонабираща кампания избрахме другарката Ваня. Благодарим й за вдъхновението!