Наркофайлове: Оръжие, дрога и Държавна сигурност

Ханс Агредо Кабалеро и баща му Умберто Агредо Еспитиа са издирвани от колумбийските власти за нелегалния внос в страната на поне 11 000 български щурмови карабини АК 47, както и за износа на 1 100 кг. кокаин от Колумбия към Мексико. Те са сочени за ръководни фигури в нелегалните паравоенни формирования. В България колумбийците са имали бизнес отношения с компании, свързани с Петър Манджукoв, били са близки с “папата” на организираната престъпност Иво Карамански, а бивш заместник началник на ДС /контраразузнаването/ става тъст на Умберто и сват на Ханс. Износът на оръжията се оформя като части за металорежещи машини или торове. Това показа проучване на BIRD в рамките на международния проект NarcoFiles, в който участват 40 медии от 23 държави.

Журналистите от проекта получиха достъп до терабайти с информация изтекла от прокуратурата на Колумбия. Изследването им очертава новият престъпен световен ред, в който разменната монета е прахообразна – кокаин. Най-подробната “българска следа” в NarcoFiles са оръжията, предназначени за обявения от Колумбия за „престъпен съюз на частни армии“ – Обединените сили за самоотбрана (AUC), ръководени от Карлос Кастаньо Хил.

Развод поради непоправимо разстройство

Кратко обявление в Държавен вестник от 2013 г. уведомява Ханс Агредо Кабалеро, гражданин на Република Колумбия, за прекратяване на сключения между него и съпругата му граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство /гр.д. № 24662/2012 г. по описа на СРС/. Зад скромната обявата обаче се крие цяла сага за наркотици, убийства, контрабанда на оръжие и родство с българската Държавна сигурност.

Баща на бившата съпруга на Ханс Агредо е не кой да е, а Николай Иванов Коджейков е началник на „гръцкия“ отдел във Второ главно управление на ДС. След 10 ноември, в началото на прехода, контраразузнаването е обединено в Национална служба за защита на конституцията, а Николай Коджейков става заместник директор на службата.

Николай Коджейков напуска този свят през 2022 г. на почти 80 години. Но неговият бивш сват Умберто Агредо Еспитиа е жив и здрав във Флорида, където преживява скромно като мениджър на бензиностанция. Скромно, защото в миналото е живял на широка нога, прелитайки между България и Колумбия уж за бизнес с металорежещи машини и банани, а всъщност като международен трафикант на оръжие и кокаин. За Еспитиа се твърди, че се е откупил за миналите си грехове като е станал информатор на DEA, но Колумбийската прокуратура продължава да го разследва и издирва.

Според разследващите в Богота, Ханс Агредо Кабалеро и Умберто Агредо Еспитиа са основни „снабдители“ с оръжие на ръководената от Карлос Кастаньо Хил групировка „Подразделение за самоотбрана на Колумбия“ (AUC ) и са сочени за много приближени до него. Когато AUC преговарят с правителството след 2004 г. Умберто Агредо Еспитиа е сред преговарящите. Няколко от членовете на AUC твърдят пред прокуратурата, че Умберто Агредо има водеща роля в организацията през последните години, в които Карлос Кастаньо я ръководи. 

Според свидетелски показания, Агредо е замесен в контрабанда на българско оръжие през 1999 и 2000 г. През Буенавентура в Колумбия са „доставени“ 7640 щурмови карабини, през друго пристанище още 4200. Те са произведени от Арсенал-Казанлък и са от типа АК-47 под калибър 5.56 НАТО. Оръжието е поръчано от паравоенния лидер Карлос Кастаньо – Хил и според свидетели е разплатено с кокаин, защото такава била практиката на AUC.

През 2006 г. съда в Богота преценява, че няма достатъчно доказателства срещу двамата Агредо. 12 години по-късно друг съдебен състав ревизира решението от 2006 г., обвинява мъжете, издава заповед за задържането им и подава сигнал в антикорупционното звено на колумбийската прокуратура срещу първия съдебен състав, който се е произнесъл по техния казус. Осъденият Хорхе Ернесто Рохас Галиндо дава показания на няколко пъти за ролята на Умберто Агредо Еспитиа и потвърждава, че той е организатор на трафика по поръчка на Карлос Кастаньо – Хил.

„Имаше три документа, които бяха еднакви и всички бяха подписани от капитан Орландо Мартинес. С тези три документа оръжията бяха вписани на името на моята компания и г-н Агредо ги въведе. Не мога да ви кажа колко оръжия, но оръжия бяха внесени.“

Карабините, които влизат през пристанището на Буенавентура са внесени на три пъти. Първата пратка е изпратен на 3 юни 1999 г. от порт Варна в два контейнера с тегло от 13 820 кг. В нея има 640 пушки. Очевидно в пратката има и друго съдържание, защото тези карабини, дори и опаковани в сандъци, няма как да стигнат това тегло. В Буенавентура товарът е обслужен от компанията „Equipos y Repuestos Limitada“- собственост Хорхе Ернесто Рохас Галиндо. По това време компанията посрещач, според изданието Semana, е сключила договор с “Арсенал” да го представлява на военно изложение в Богота. Всъщност изложението се превръща във формален повод за вноса на оръжие и резервни части за него, но с подправени документи, твърдят свидетелите

Колумбийските медии съобщават, че на изложението Арсена е представлявана от Петко Апостолов Ваков, за когото откриваме данни, че до 2007 г. е бил в управителния съвет на “Арсенал”, но и днес е представян като ръководител-направление „Инженеринг“ в „Арсенал“ АД. Според Semana, Ваков е в компанията на Умберто Агредо, докато е в Богота. 

Втората част от щурмовите пушки – около 7000 броя, достига до Колумбия в два контейнера. Оръжията дошли на моторния кораб NEDLLOY D CLEMENT V. 007 SB в контейнери с тегло 30 219 кг. Пратката е освободена на 28 януари, 2000 г. от същата фирма „Equipos y Repuestos Limitada“. Товарът е деклариран като контейнери със стругове, но вътре има разглобени АК-47. За металорежещите машини е посочено, че са доставено от Интермашинекс – България на „Equipos y Repuestos Limitada“- Колумбия. 

За трета пратка на 4200 щурмови пушки от България през 2001 г. се твърди в показанията на Раул Емилио Хасбум Мендоса, друг свидетел на прокуратурата „Операцията“ отново е реализирана от Умберто Агредо, но не през пристанището Буенавентура, а през пристанище Некокли. Пратката отново била по поръчка на Карлос Кастаньо. Мендоса свидетелства, че покупката и спедицията на оръжието се е реализирала чрез фалшиви писма и разрешения от колумбийското правителство. Оръжията влизат маскирани като пратка с изкуствен тор. Товарът е освободена от митническите власти в Колумбия, с помощта на адвоката Юбер Дуке, който случайно или не, година по-късно е разстрелян в град Меделин. 

Екипът ни тръгна по следите на тези пратки от България и успя да се свърже с някои от българските партньори на Агредо. Тяхната версия е по-различна от тази на колумбийските разследващи.

Стругове за колумбийската църква

Компанията “Интермашинекс” е създадена през 1992 г. от Ханс Агредо Кабалеро, Умберто Агредо Еспитиа и Елка Симеонова Иванова в Перник под името “Ханс и Булат – ООД” . Кой е Ханс е ясно, но за партньора с кавказкото име Булат няма данни.

През 1993 г. делът на семейство Агредо в компанията е прехвърлен на Антонио Иванов Иванов, който първоначално работи в съдружие с Елка Симеонова Иванова, която е негова майка. През 1999 – 2000 г., когато е реализирана пратката с оръжия компанията “Интермашинекс” е собственост на Антонио Иванов Иванов, който твърди, че към онзи момент не е имал търговски отношения с партньори от Колумбия. Антонио Иванов се оказва ключов за разплитането на българската връзка в тази история, която започва по времето на социализма.

През 1986 г. Антонио Иванов Иванов, днес собственик на Интер-машинекс ООД е командирован в Колумбия, като представител на държавната тогава компания Машиноекспорт. На място Иванов трябва да се справи с много проблеми. Колумбийските контрагенти дължат сериозни суми на предприятието, а още в началото на 80-те години около 30 български стругове са конфискувани от митническите власти в Колумбия, защото са декларирани като резервни части, а не като цели машини.

През 80-те Умберто Агредо се е специализирал в освобождаването на товари от митницата и има фирма Reyfer, която се занимава се с доставка на резервни части и инструменти. Той свързва Антонио Иванов с настоятелството на католическия център за професионално обучение Don Bosco. Директор там е Франсиско Папа. Двамата – Франсиско и Умберто уреждат задържаните машини да се подарят на църквата от митницата, а Умберто урежда плащането на машините към Машиноекспорт. 

След 1991 г. Антонио Иванов се връща в България. Умберто Агредо го моли да запише сина му в специалност международни икономически отношения в УНСС. Ханс Агредо заживява у нас трайно, а Умберто прескача до България за по няколко години. Колумбийците откриват две фирми – „Петум“ и „Ханс и Булат“. В едната им партнира майката на Антонио Иванов, а в другата доцент Перкан Илиев. Той е водещ преподавател в обучението специалност МИО по онова време, но стартира и собствени бизнес начинания. Ханс Агредо вече говори добре български и тримата стартират съвместен проект. Пред доцент Илиев Умберто Агредо се представя като част от екипа на Машиноекспорт за Мексико, Венецуела и Колумбия. Фирмата Петум изнася металорежещи машини в Колумбия, включително и фрези, произведени от Арсенал. По думите на доц. Илиев Умберто Агредо е опитал да поддържа и българските машини и да ги снабдява с части. Странно съвпадение е, че Интермашинекс, както е преименувана “Ханс и Булат” е с идентична дейност.

Карамански, Манджуков и банани

Петкан Илиев разказва, че докато е работил с Умберто Агредо, той е бил в много топли отношения с “папата” на българската организирана престъпност Иво Карамански. След смъртта му през 1998 г. в България останал само Ханс, а Умберто по незнайни причини се върнал в спешен порядък в Колумбия. Това поражда подозрения у Петкан Илиев, че неговият колумбийски партньор е замесен в наркотрафик.

Имали ли са „бизнес“ отношения Агредо и Карамански за момента не е ясно. Факт е обаче, че гребецът е сред знаковите имена на организираната престъпност през 90-те години на ХХ в. 

От друга страна колумбийските разследващи съвсем категорично обвиняват Умберто Агредо за износа на 1 100 кг. кокаин от Колумбия към Мексико. Според свидетели на прокуратурата така е била разплатена поне частично оръжейната пратка от България, защото такава била практиката на AUC. Осъденият Хорхе Ернесто Рохас Галиндо дава показания на няколко пъти за ролята на Умберто Агредо Еспитиа и потвърждава, че той е организатор на трафика на оръжия по поръчка на Карлос Кастаньо.

Умберто Агредо e подозиран и в нелегален внос на оръжия от Русия и САЩ, но за тези случаи не са събрани доказателства.

Междувременно отношенията между Умберто Агредо и Антонио Иванов се обтягат. Докато Иванов е Колумбия, за да търси нови пазари, Агредо става представител на конкурентната “ЗММ София”. След среща с Тодор Станков Агредо решил да изнася тяхната продукция за Колумбия. Този факт е потвърдено от самият Станков. Агредо успява за около 2 години да изнесе над 20 струга, произведени от ЗММ София, както и две цифрови машини. Мъжът успява да наеме цял екип техници и инженери от България, за да внедрят машините в Колумбия и да обучат тамошния персонал.

В ЗММ АД се открояват имената на семейство Манджукови и по-специално на оръжейния търговец Петър Манджуков. Във времето, когато Алберто Агредо е представител на дружеството в Латинска Америка, Манджуков не е част от мениджмънта на ЗММ София, но преди това е бил, както е бил свързан и с Интермашинекс. На практика индустриалецът е свързан и с двете държавни предприятия, с които Агредо има търговски отношения.

Когато през 1999 г. част от щурмовите карабини АК са внесени в контейнери със стругове в Колумбия Агредо декларира, че товарът е производство на “Интермашинекс”, твърдение, което Антонио Иванов категорично отрича. От ЗММ АД – правоприемник на ЗММ София отрекоха към онзи период да са изнасяли машини за Латинска Америка. Няма данни на машините да е направена експертиза, за да се установи кой е техния производител.

За сметка на това Иванов си спомня, че бизнес плановете на Агредо не са се ограничавали с търговията с металорежещи машини. Колумбиецът е пробвал да внася в България банани. Както разкри разследване на италианския ни партньор IRPI, паравоенните организации в Колумбия контролират бананови плантации, като част от организацията на мащабен трафик на кокаин за Европа в пратки с популярния екзотичен плод. Тонове кокаин бяха заловени само тази година в пратки с банани за Испания и Белгия. Кокаинови банани са стигали и до България, но в по-малки количества.

В Наркофайловете не се откриват данни за съпричастност на Умберто Агредо към директен трафик на дрога за България. И това е логично. В България цената карабините АК-47 на едро е 140-150 долара за брой. Това означава, че за тях “Арсенал” е получил около 1 600 000 -1700 000 долара. В Колумбия обаче подобно оръжие, според свидетелите, се е търгувало за над 1000 долара за брой или поне 11 милиона долара за 11 000 автомата. Естествено в тази цена влизат разходите за транспорт и тези за корупция. Но дори след приспадане на всички разходи, сделката на Агредо си остава изключително изгодна и без да поема риска да се замесва в трафик на кокаин към България.

Не тъст, а сват. От Службите

Осъденият за трафика на оръжие собственик на „Equipos y Repuestos Limitada“ Хорхе Ернесто Рохас Галиндо излага любопитни данни за Умберто Агредо. Разкрива, че неговата връзка с Карлос Кастаньо – Хил преминава през друг лидер на AUC – Салваторе Манкузо. Агредо казал на Галиндо, че може да се справи с доставянето на много пушки от България, защото тъстът на сина му бил директор на завода “Арсенал”. Тогава капитанът го свързал с Манкузо, а той с Кастаньо. 

„Умберто отговаряше за получаването на оръжията, които бяха закупени от член на семейството му и неговия тъст. Той плати за тази стока там. Предприе четири пътувания, които трябваше да направи с пари, които получи от Карлос Кастаньо. Тъстът му знаеше перфектно, че тези оръжия идват за групи за самозащита.“

Информацията за семейните връзки с мениджър на Арсенал, който бил роднина на Агредо се открива и в други свидетелски показания на други демилитаризирани членове на AUC. 

Колумбийските разследващи обаче си нямат понятие кой е тъстът на Умберто и посочват като свързани с трафика почти цялото ръководство на „Арсенал“. През 1999 предприятието все още е със силно участие на държавата. Персонално в съдебните книжа са посочени днешните мажоритарни собственици на „Арсенал“ Николай Христов Ибушев, Христо Нилолаев Ибушев, Станил Михалев Станилов, адвокатът, бивш зам. министър на правосъдието и акционер в „Арсенал“ 2000 Драгия Желязков Драгиев и Димитър Тодоров Граматиков. Колумбийските власти сочат, че това са български граждани от борда на „Арсенал АД. Изследването на компанията е проведено от колумбийските власти след приватизацията на предприятието, а през 1999 г., когато износът е разрешен от българската държава, „Арсенал“ е бил държавен или в процес на приватизация.

Николай Иванов Коджейков е бил началник на „гръцкия“ отдел във Второ главно управление на ДС. След 10 ноември, в началото на прехода, контраразузнаването е обединено в Национална служба за защита на конституцията. Николай Коджейков става заместник директор на службата. През 1991 година контраразузнаването става Национална служба „Сигурност“. По това време министър на вътрешните работи е Йордан Соколов, който започва обновяване на състава и пенсионира много ‚ветерани“ в службата, включително и Коджейков. Според официалната документация Коджейков е завършил школата на КГБ в СССР през 1982 г. и е малко вероятно да не е бил вербуван там. Брат му е Петър Коджейков – бившият началник на столичното 4 РПУ, който предизвика заложническа криза през март 2016 г. Николай и Петър Коджейкови са първи братовчеди на бащата на генерал Тодор Коджейков – бивш началник на НСО. 

След излизането си от службите Николай Коджейков започва работа за Българската земеделска и промишлена банка (БЗПБ). За кратко е и част от Управителния съвет на финансовата институция. През 90-те години на миналия век банката има репутацията, че обслужва интересите на кръг „Орион” в БСП. Счита се, че Румен Спасов стои зад банката. Той е син на митичния за времето на соц-а генерал Мирчо Спасов. Председател на Надзорния съвет на банката е Веска Меджидиева, съпруга на Румен Спасов. Друга банка свързана с кръга „Орион“ – БЗК превръща кредитни милионери трима души от ръководството на дружеството с държавно участие „Намко България”. Преди да бъде обявено в несъстоятелност дружеството е с 51% чуждо и 49% българско участие. Акционери там са Министерството на отбраната чрез военноремонтните заводи „Терем.

Позицията, която Николай Иванов Коджейков заема в контраразузнаването, а после и в Българската земеделска и промишлена банка и респективно в кръга „Орион“ обосновават хипотезата, че той е бил в състояние да повлияе за износа на оръжие и върху оръжейни сделки въобще. Но шефската му позиция в “Арсенал”, с която се е хвалил Агредо пред свидетелите, не се потвърждава. Драгия Желязков Драгиев – бивш зам. министър на правосъдието, политик от СДС и акционер в “Арсенал” е категоричен, че Коджейков никога не е заемал какъвто и да е пост в ръководството на компанията.

“Да стимулираме българския износ”

Дали официално, дали като стругове или торове, износ на българско оръжие за Колумбия има. Според доклад на „Координационния център за контрол над малките оръжия и лекото въоръжения в Югоизточна Европа“ през 2001 г. българската оръжейна индустрия е реализирала продажби за около 2 200 000 долара в Колумбия.

Без съмнение оръжието е излязло от България със санкцията на междуведомствената комисия към Министерството на търговията и туризма. Към онзи момент председател на комисията е Христо Михайловски, който е и зам. министър на търговията и туризма. Потърсен за коментар Михайловски заяви, че няма как да си спомня казус на почти 25 години, но подчерта, че всички разрешения за износ са били давани след консултации с партньорски служби. Бившият зам-министър каза, че желанието на комисията е било да стимулира българския износ, но при спазване на закона. Тогавашният директор на НСС генерал Атанас Атанасов също отрече да има спомен за нещо нередно около доставките на оръжие за Колумбия. Факт е, че към онзи момент България има репутация на доставчик в оръжейни сделки, които смущават ООН. А продължаващото и до днес разследване за българските оръжия в Колумбия е доказателство, че стимулът за българския износ не винаги е инвестиция в добра репутация за държавата.

Кой е Карлос Кастаньо?

Фигурата на сочения за поръчител на трафика Карлос Кастаньо е сред най-противоречивите в най-новата колумбийска история. Той получава международно известност с това, че води преследването при което е убит Пабло Ескобар. Има данни, че е бивш член на наркокартела Меделин. Той, заедно с братята си Фидел и Висенте, основават Групата за защита на Кордоба и Ураба – „Autodefensas Campesinas de Córdoba y Urabá“, които по-късно стават част от AUC. Причина за радикализацията на братята Кастаньо е, че баща им е бил отвлечен и убит от Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC). Първоначално паравоенната групировка е финансирана от колумбийския наркобарон Хосе Гонсало Родригес Гача. Партньор и едва ли не „продукт“ на Гача е Пабло Ескобар. След войната, която настъпва между различните лидери на наркокартела Меделин, Карлос Кастаньо се оказва сред враговете на Ескобар. Той започва да воюва с него и се счита, че е финансиран от картела Кали. Организацията му – AUC е сочена от колумбийските власти като отговорна за десетки хиляди убийства, като поне 300 от тях са на хора от обкръжението на Ескобар, включително и членове на неговото семейство. Синът на Ескобар разказва, че трупът на баща му бил открит именно от Карлос Кастаньо. Днес е безспорно установено, че ръководените от Кастаньо AUC са отговорни за системни тежки престъпления срещу цивилното население на Колумбия, включително и няколко доказани масови убийства на цивилни граждани. През септември 2002 г. Карлос Кастаньо е обвинен от правосъдното ведомство на САЩ, че е организирал трафика на над 17 тона кокаин в Съединените щати. Към онзи момент Умберто Агредо вече е много близък до лидера на групите за самоотбрана (AUC). С голяма доза вероятност, на 16 април 2004 г. Карлос Кастаньо е убит след вътрешна конфронтация с други лидери на AUC. Счита се, че той иска да се дистанцира от наркотрафика, за разлика от брат си и Висенте Кастаньо и Диего Мурильо. През 2004 г. е направен опит за убийството и на Умберто и Ханс Агредо. Това се случва в Меделин. Според Хорхе Ернесто Рохас Галиндо когато е била дадена заповедта за убийството на Карлос Кастаньо, е била дадена и тази за елиминирането на Умберто Агредо. Много членове на крайно десните паравоенни формирования считат, че спасявайки се Агредо е успял да прибере активите на Карлос Кастаньо, за които се предполага, че са поне 7 милиона долара. В организацията имало мълва, че Агредо е заминал за САЩ, защото е информатор на ДЕА.

Водещ колаж: James O’Brien/OCCRP, BIRD.BG

Наркофайлове: Новият световен престъпен ред

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже.
Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое…
Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСБЪРД

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.
Те тайно премятат пари от твоя джоб в своя. Те размятат безнаказано лукса си пред очите на всички. Няма кой да ги накаже ако се надяваш на държавата.
Мятай, за да ги накажеш ти. Да дариш за разследващите журналисти е гаранция, че гадостите, с които силните на деня те замерят, ще им се върнат.
Можеш да метнеш веднъж, за да ти олекне!
Но по-добре е да мяташ редовно всеки месец и да се чувстваш трайно удовлетворен.
А най-добре е да доведеш приятели и да мятаме редовно заедно в екип. С мощен залп!
*За кръстник на новата ни фондонабираща кампания избрахме другарката Ваня. Благодарим й за вдъхновението!