„Игра на тронове“ по руски: кой от клановете ще завземе престола на Путин

Първата за 21 век среща на върха на Г-8 се състоя през 2000 г. на японския остров Окинава. За пръв път младият президент на Русия участва в сръща от такъв формат. На общата снимка на държавните лидери и правителства усмихнатият Путин стои между премиера на Великобритания Тони Блеър и президента на САЩ Бил Клинтън. На същата тази фотография са подредени лидерите на Канада ,Франция, Германия, Италия, Япония и Европейския съюз. Те са някак объркани – едни гледат право в камерата, други са се обърнали с рамо към нея. Сякаш в този ден в Окинава са се събрали не главните лидери на света, а състуденти на среща на випуска.

Като гледаме тази снимка днес е трудно да повярваме – Русия влезе в новия век като член на елитния клуб на най-развитите страни в света. Но 20 години по-късно при управлението на Путин страната се премести в другата лига – в компанията на Иран, Северна Корея и Сирия. Днес Русия напълно заслужено заема място сред най-изолираните и безчовечни режими в света. И причината не е само войната. Това място е следствие от 20-годишната политическа и нравствена деградация на руската държава.

Националните герои

Един от главните руски герои на войната е Евгений Пригожин.

Осъждан за кражба, обир, мошеничество и въвличане на непълнолетни в престъпна дейност, той е започнал своята „кариера“ с душене на жени и когато загубвали съзнание, задигал от тях златните им обеци. Днес Пригожин е три пъти герой – на Русия и на така наречените ДНР и ЛНР. Той притежава многохилядна армия със собствена авиация, бронирана техника и реактивни системи за залпов огън. Тази армия е окомплектована със затворници и садисти, които едва ли не в пряк ефир при одобрението на пропагандистите разбиват главите на пленниците с чук.

Ето ви и друг образец на истинския патриот от путинско време – Олег Дзарахохов, килър от банда убийци с прякор Колобок. В средата на декември миналата година Владимир Путин го награди посмъртно с орден „За смелост“. Колобок е известен с това, че през 2013 г. организира разстрел по време на погребение в Беслан – загинаха четирима случайни човека. За въпросното престъпление той беше осъден на 19 години лишаване от свобода. Колобок трябваше все още да излежава присъдата си, но Евгений Пригожин го освободи. И Дзарахохов, както и десетки хиляди други затворници попълни армията на „вагнеровците“. В края на ноември 2022 г. той загина при Бахмут.

Пригожин и колобковците са героите на путинското време. И това, според мен, говори за бъдещето на страната далеч повече, отколкото дълбочината на падането на БВП.

Упадъкът на руското общество

Моралната деградация обхвана не само така наречените елити, но и обществото. Съвременна Русия – това е страната, в която по-голямата част от населението подкрепя варварската агресия срещу Украйна. И още повече – тези хора недоумяват защо Путин досега окончателно не е изтрил Украйна от лицето на земята.

Войната раздели руското общество – отровените от пропагандата родители наричат децата си предатели заради това, че те не подкрепят агресията срещу съседната държава. Русия е масово напускана от най-успешните и образовани жители – учени, предприемачи, айти специалисти. Част от противниците на войната, които не могат или не искат да се махнат, са парализирани от страх, подозрителност и апатия – тези диментори изцеждат всички сили и лишават от всяка надежда.

И дори, както знаем, народните пожари периодично възникват от огъня на един единствен човек, сега ни се струва, че руското общество не е готово да участва в процеса на смяната на властта в страната. А това означава, че за пореден път изборът ще бъде предизвестен.

Разрушените основи на държавата

Миналата година Путин стана на 70 години. Ние не знаем доколко са верни многобройните слухове за неговите тежки заболявания, но малко от хората се съмняват – той достатъчно скоро (според историческите мерки) ще умре. В държавите с работещи институции отишлият си лидер, дали тръгнал си от политиката или преминал в отвъдното, е събитие, обяснимо достойно за водещите заглавия във вестниците, но не е определящо за съдбата на страната. Какво ще се случи, ако утре си отиде Макрон или Шолц? Франция или Германия ще прекратят ли своето съществуване? Разбира се, че не.

Съвсем по друг начин обаче стоят нещата в страните с унищожени институции като Русия. Елиминирал всички конкуренти, отменил изборите, Путин лиши Русия от гаранции за легитимно и мирно предаване на властта и по този начин окачи бъдещето на страната на много ненадеждна кука – неговият живот.

Когото и да избере Владимир Путин за свой приемник, на него ще му бъде трудно да съгласува кандидатурата с фрагментираното си обкръжение. Какво всъщност представлява близкият му кръг и какви нрави властват в него, ние се досещахме и преди февруари 2022 г. Но войната в Украйна, по-точно военните поражения, обостриха до краен предел вътрешните противоречия между властовите кланове. И стана очевидно, че ни предстои ожесточена борба за трона на остаряващия диктатор.

„Игра на тронове“ по руски модел

Клановете, обграждащи днес Владимир Путин, приличат на организирани престъпни групировки. Някои от тях притежават собствени армии (като Евгений Пригожин и лидера на Росгвардия Виктор Золотов), други – силови подразделения (ръководителят на Съвета за сигурност Николай Патрушев). Всеки клан разполага със собствени финансови ресурси – банки, държавни корпорации, мощни компании. Някои от клановете владеят цели региони, като например чеченския лидер Рамзан Кадиров. И всички те не се подчиняват на никакви закони.

Тези кланове никога не са били единни. В Продължение на 20 години те са в постоянно взаимно противоборство за сфера на влияние и ресурси. Техните войни може условно да бъдат наречени студени – те се водят „под килима“ с подкрепата на правоохранителните органи. А жертвите – силоваци, бизнесмени и чиновници от противоборстващите кланове по правило са лишавани от свобода, а не от живота им (макар да има изключения).

През всичките тези години Владимир Путин се явява като своеобразен арбитър в конфликтите на своите приближени. Самата му фигура осигурява крехкия баланс на силите сред враждуващите групировки, защото всяка от тях разбира, че ако той си отиде, равновесието ще бъде нарушено и ще започне война на всички срещу всички. Но нищо не отслабва властта на диктатора така, както остаряването му и военните поражения. До политическия или физическия си край е по-близко Владимир Путин не е важно. Много по-силна е вероятността многобройните студени войни на клановете за властта да прераснат в горещи.

Това е така, първо, защото историята на взаимоотношенията на някои групировки просто не оставят място на всички в Русия без Путин. Пригожин никога няма да се примири с това, че приемник може да стане човек от кръга на Ковалчук. Защото тогава на „готвача на Путин“ и хората му ще им се наложи да се простят най-малко с активите и влиянието си, а може би и с живота.

Второ, защото всички тези кланове се оказаха затворени в своя терариум. Е почти нямат къде да избягат. На Запад ги очаква Хага, на Изток са активите им, но те не ги очакват. Разбира се, остават още съюзници като Иран, Северна Корея и Сирия, но и с тях лош късмет – в тези „забележителни“ страни, както и в Русия, правото не работи, а това означава, че нямат никакви гаранции за сигурност.

И трето, Владимир Путин лиши самия себе си и държавата от монопола на силата. Днес този лиценз, покрай армията и правоохранителните органи, е притежаван от всевъзможните вагнеровци, кадировци и подобните частни военни компании. А и с легитимните силови институции не всичко е просто – във ФСБ има цели подразделения (например известният „сечински спецназ“), които на практика за извадени от юрисдикцията на държавата и са подчинени на интересите на частни лица.

Фаворити и аутсайдери в борбата за трона

Преди да се пробваме със залозите за победителя в руската „Игра на тронове“, ще опитаме да определим аутсайдерите. Това е по-лесно.

Когато диктаторът отслабва, ключов фактор в борбата за трона му се оказват не връзките, а физическият ресурс – който разполага с по-многобройна и въоръжена банда, той е с предимство. Това много добре се разбира и от хората в обкръжението на Путин. Именно с това, според мен, се обяснява и трансформацията на Дмитрий Медведев – някога главна надежда за руските либерали, когото на Запад днес го определят като нищо по-различно от клоун заради нелепите му заплахи за света – „еротични фантазии“, както доста уместно ги охарактеризира Евгений Пригожин. Всички тези милитаристични писъци на Медведев са нищо повече от отчаяния опит на страхливо момченце да покаже на хулиганите в класа, че може също да бъде лош и дано някой да го привика в бандата си.

Войната значително отслаби и позициите на някога влиятелния клан на Шойгу. Ако до февруари миналата година тази групировка дори претендираше той да издигне своята кандидатура за приемник, то след всички „жестове на добра воля“, след като целият свят научи какво точно представлява руската армия, Шойгу се превърна в един от най-ненавижданите чиновници в страната. А някога беше един от най-популярните.

Войната в Украйна толкова промени разположението на силите в руския терариум на властта, че дори и фаворитите се замислиха за своето бъдеще. Например, Юрий Ковалчук – де факто вторият по влиятелност човек в страната. Съвсем неотдавна позициите му изглеждаха непоклатими, обаче днес и той е принуден да влезе в битка срещу Евгений Пригожин, защото разбира, че в клановата война на всички срещу всички дружбата с остаряващия и отслабващ диктатор вече не решава нищо (още повече, ако диктаторът не е между живите) – решават садистите с готовите чукове.

Означава ли това, че главният претендент за победата в руската „Игра на тронове“ е Евгений Пригожин с многохилядния си оркестър от убийци? Според мен, всичко е твърде сложно.

Коалиции от кланове

Човешкото ДНК съвпада на 99% с това на шимпанзето, чиято цялостна политика се върти около алфа-самеца. Докато алфа-самецът е млад и силен, той държи цялото стадо в страх, ръководи разпределението на ресурсите, чифтосва се с всички самки и жестоко наказва тези, които поставят под съмнение неговата власт. Но стига алфа-самецът да започне да старее и да показва признаци на слабост и за мястото му започва ожесточена война. Както доказват приматолозите, физическата сила е важен, но не и решаващ аргумент в борбата за власт на шимпанзето. Не по-малко важно е умението да се създават коалиции.

Според мен, руската политическа система днес доста малко се отличава от системата на устройство на властта в стадото на шимпанзетата. Затова ми се струва, че победата в борбата за мястото на остарелия алфа-самец в Русия ще бъде не на един клан, а на този, който успее да създаде най-силната коалиция от кланове.

Контурите на една от възможните коалиции се очертаха няколко месеца след началото на войната в Украйна. Става дума за съюза на Пригожин и Кадиров. Към тази двойка, моля ви се, бива да добавим и клана на директора на Росгвардия Виктор Золотов, който е добър познат с Пригожин от времето на „бандитския Петербург“ и е в близко общение с лидера на Чечня. Да наречем тази троица „Коалиция на кръвожадните“. Нейните основни преимущества са очевидни – жестокост, решителност, готовност да не се съобразяват с жертви и методи на борбата и, разбира се, огромна обединена армия.

Друга една коалиция, която може да възникне в хода на битката за трона, това е съюзът на тези, които бяха най-влиятелни до началото на войната в Украйна, т.е. приятелите и колегите на Владимир Путин. Ще я наречем „Коалиция на приближените“.Каквито и противоречия да раздираха всички тези ковалчуковци, патрушевци, токаревци и разните тимченковци, смятам, че те също усещат каква заплаха за тях представлява „Коалицията на кръвожадните“. Те добре познават своето стадо и са наясно, че когато Пригожин говори за затлъстели говеда, които заради войната не могат да отлепят розовите си задници от дивана на „Рубльовка“, той има предвид не само хората като Дерипаска и Алекперов, но и техните съседи по улица.

Ако такава коалиция се появи, то нейни безусловни преимущества ще бъдат огромните финансови ресурси (тези хора в прекия смисъл на думата владеят цяла Русия) и контролът над спецслужбите, които дори и да отстъпват на „армията на кръвожадните“ в настъпателната й мощ, но притежават далеч по-голям разузнавателен и интелектуален потенциал.

И накрая, третото обединение, което се появи веднага след началото на войната в Украйна, но още не е избрало своя лидер и няма окончателна структура, това е „Коалицията на патриотите“. Участниците в този съюз още не са се осъзнали като общност, но войната пробуди в тях единни ценности, ненавист и стремежи. „Коалицията на патриотите“ ненавижда руската управляваща класа заради корупцията и военните поражения. Тя не приема и „Коалицията на кръвожадните“ заради техните връзки с действащата власт, с криминалния контингент и с Чечня.

Тази коалиция има огромни предимства. Тя изразява интересите на огромното мнозинство от населението на Русия, в това число и армията – обявява се против корупцията на сегашната власт и е за пълно унищожение на Украйна. Според мен, „съюзът на патриотите“ е тъмната кобила в руската „Игра на тронове“, успехът на която в голяма степен зависи от това кой ще бъде ездачът.

Русия на кръстопът

Бъдещето на страната зависи от това коя от коалициите ще бъде победител в започналата борба за трона. Пред Русия, както и в старинните руски приказки, има три основни пътя.

Най-малко кръвожадният е гаранция за „Коалицията на приближените“ – в случай на нейна победа, репресиите ще засегнат само лидерите и активните членове на противниковите кланове. По-нататъшното бъдеще на Русия ще се определя от децата на патрушевци, ротенберговци и ковалчуковци. Като съдя по разказите на мои познати, тези млади хора по-скоро ще изберат любимите балове в Монако и планинските ски-писти на Куршевел пред перспективата окончателно да превърнат страната в Северна Корея с нестихваща война на границата.

В случай, че победи „Коалицията на патриотите“, Русия ще се изправи неизбежно пред военна диктатура. Защото за победа на фронта е нужна твърда ръка и безжалостна борба с предателите в тила. Колко ще продължи тази диктатура никой не знае. Северна Корея, например, живее така над 70 години.

Ако пък победи „Коалицията на кръвожадните“, на Запада, от една страна и на Китай, от друга, ще им се наложи да отговорят на изключително сложния въпрос готови ли са да се примирят с факта, че един от най-големите ядрени арсенали в света ще се окаже в ръцете на прекрасната троица – на удушвача на жени, диригента на оркестъра садисти с чуковете; на академика от Чечня – любител на изтезанията на своите жертви и на извънсъдебните екзекуции; и на известния с когнитивните си способности бивш охранител на президента.

Какъвто и да е финалът на тази „Игра на тронове“, вече е очевидно, че Владимир Путин не играе главната роля в този сериал. С него се случи най-страшното от всичко, което може да стане с един диктатор – вместо страх, той започна да предизвиква презрение. Путин не спира да заплашва Запада със своите ракети, а Западът го изобразява на карикатурите си като маймуна с малкото си бебче, надвесена над ядреното копче. Той пише многочасови речи и неговият прессекретар обещава, че целият свят още дълго ще ги препрочита и анализира, а светът минава край него и не го чува така, както вървящите в метрото не обръщат внимание на лудия, който всеки ден заплашва всички с края на света. Той все още се мъчи да бъде алфа-самецът в стадото си, но дори и последните обитатели го наричат страхливец, който „демонстративно се страхува за собствения си живот по време на голяма и тежка война“. С това клеймо той ще приключи кариерата и живота си.

Роман Анин, „Важни истории“/IStories

Превод: BIRD.BG

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже.
Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое…
Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСБЪРД

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.
Те тайно премятат пари от твоя джоб в своя. Те размятат безнаказано лукса си пред очите на всички. Няма кой да ги накаже ако се надяваш на държавата.
Мятай, за да ги накажеш ти. Да дариш за разследващите журналисти е гаранция, че гадостите, с които силните на деня те замерят, ще им се върнат.
Можеш да метнеш веднъж, за да ти олекне!
Но по-добре е да мяташ редовно всеки месец и да се чувстваш трайно удовлетворен.
А най-добре е да доведеш приятели и да мятаме редовно заедно в екип. С мощен залп!
*За кръстник на новата ни фондонабираща кампания избрахме другарката Ваня. Благодарим й за вдъхновението!