Магистрати с имоти и сметки в чужбина:
Списъка на Рашков: Съдии със сметки и имоти зад граница

Списък с имена на магистрати, които не са декларирали сметки и имоти в чужбина, дълго време привличаше медийното внимание, след като бившият МВР министър Бойко Рашков се закани да го направи публичен. Това така и не се случи, след като прокуратурата му размаха пръст, че ще огласи класифицирана информация от ДАНС. Две години по-късно BIRD и Биволъ получиха списъка, провериха го и започват да публикуват имената в него.

В първата част от поредица публикации изнасяме имената на съдиите. Най-видният сред тях е Боян Магдалинчев, настоящ член на ВСС, но има и други административни ръководители на съдилища, които са по-малко известни на обществото.

Проверката ни установи, че включването в този списък на някои от магистратите не винаги е заради недекларирани сметки и имоти. Това повдига сериозни въпроси за шантаж и зависимости в съдебната система по времето на главните прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев.

Кой прави списъци, кога и за кого?

Бойко Рашков започна да говори настойчиво в медиите за въпросния списък през лятото на 2021 г. След неговите изявления първо НАП съобщи, че е приключила проверка възложена от Върховна касационна прокуратура за 27 съдии, прокурори и следователи и 11 души на висши публични длъжности /общо 38 лица/. Впоследствие и прокуратурата излезе с прессъобщение, че “липсват нарушения на данъчното и осигурителното законодателство от страна на проверяваните лица”, но също така предупреди, че “данните от справките на ДАНС, по които са правени проверките на НАП, КПКОНПИ и държавното обвинение – са класифицирана информация и нейното разгласяване е престъпление”.

Така стана ясно, че списък има, източникът му е ДАНС, проверката на прокуратурата е започнала при Сотир Цацаров като главен прокурор през 2019 г., но вероятно списъкът е изготвен преди това. Магистратите са 27 на брой – 17 съдии, 5 прокурори и 5 следователи, политиците са 11 на брой, а нарушения не са открити.

В списъка, с който разполагаме има не 27, а 28 имена на магистрати, както и допълнителен списък с още 7 имена на магистрати озаглавен “Други – с имоти и сметки в чужбина, но декларирани пред ИВСС или само с опер. информация за роднини”. Няма данни в кои държави са сметките и имотите им. Не е известно нито кога са открити те, нито с какви суми са захранени.

Нашите медии изпратиха имената на 17-те съдии от основния списък до НАП и оттам върнаха информация, че всички съдии без един са били обект на проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/, а един от тях е имал и ревизия. Без ПУФО и без ревизия е Боян Магдалинчев.

Всички ПУФО образувани на магистратите от списъка са за един и същи времеви период: 01.01.2016 – 30.08.2019 г. Сам по себе си този факт потвърждава достоверността на списъка, който получихме от доверен източник. Не е правдоподобно НАП да провери всичките 5000 магистрати точно за този времеви отрязък. Такава мащабна акция неизбежно би станала публично достояние, което не е факт.

Попитан дали потвърждава имената в списъка, Бойко Рашков запази мълчание. Важен детайл е, че в интервю за Сашо Диков Рашков съобщи, че сред магистратите в списъка има и такъв с инициали И.Г., намеквайки очевидно за Иван Гешев, но той не присъства там.

Сметки и/или имоти в чужбина

Засичането на титуляри на сметки в чужбина е рутинна операция на НАП по линия на международния обмен. Както стана ясно от “Наплийкс”, приходната агенция поддържа актуални списъци на лицата, заемащи висши публични длъжности, както и техните роднини. Обменът на данни за сметки на чуждестранни граждани в ЕС е автоматизиран. Така по искане на ДАНС, КОНПИ, прокуратурата или по инициатива на самата НАП, може бързо да се установи в кои държави от ЕС лицата в списъка поддържат сметки. 

По-сложно /но не много/ е да се установи наличието на имоти в ЕС. Най-трудно, но не и невъзможно, е да се получава информация за имущество извън ЕС. Както стана ясно от думите на шефа на НАП Румен Спецов успешно са извършени проверките за българи с имоти в Дубай, разкрити от BIRD.

Нашите анализатори на данни положиха усилия да проверят имуществените декларации на всички магистрати в списъка, след което систематизирахме находките в таблица. 

Оказва се, че някои от магистратите са си декларирали имотите още преди 2016 г. – най-ранната предполагаема дата за изготвянето на този списък. Други са ги декларирали с няколко години закъснение, след като им е образувана ПУФО, което насочва, че не са били изрядни, но след началото на проверките са се поправили. Голяма е групата на съдиите, които не са декларирали сметки и имоти в чужбина и до ден днешен.

Нашите репортери положиха значителни усилия да открият телефонни номера и да свържат с лицата от списъка, за да получат коментари от тях.

Пропуски и изход от системата

“Не мога да ви отговоря на такъв въпрос. Не виждам защо ми го задавате” – така отговори Емил Желев, бивш съдия в Специализиран наказателен съд, сега съдия в Административен съд – София област на въпроса дали има недекларирани сметки в чужбина. Според списъка той има такива, а от декларациите му се вижда, че е обявил 8000 евро в сметка в чужбина през 2020 г., или след като му е образувана проверка от НАП. Емил Желев изглежда е небрежен в декларациите си, защото няколко пъти е подавал корекции. Така например през 2017 е пропуснал да декларира 4 сметки в страната и два кредита. Съдия Желев стана известен с това, че даде зелена светлина на завода за боклук на Румен Гайтански – Вълка край Павликени (дело 634/2023).

Още трима съдии изглежда са минали “на поправителен” и са декларирали облигации и акции, след началото на ПУФО, през 2020 г. Това са Слава Гьошева от Софийски районен съд, Татяна Станчева – Иванова председател на РС – Карнобат и Теодора Христова от РС – Свищов.

Един от съдиите, които не са декларирали изобщо сметки и имоти в чужбина, е Десислава Джарова, бивш съдия от Софийски районен съд. Тя каза, че не знае за списъка и няма сметки в чужбина, а и от 2019 не е съдия, защото се е “изморила” след 20 години в системата. Забележително е, че умората наляга Джарова през септември 2019, а проверката на НАП срещу нея започва месец по-рано. Нейният пример са последвали още двама магистрати, които са напуснали системата, след като срещу тях тръгва проверка.

Друг съдия от списъка без декларирани сметки в чужбина е Деница Вълкова – Петкова, която сега правораздава във ВКС. Не успяхме да се свържем с нея, но наш репортер говори с нейния съпруг, с когото са разведени от години. Според него тя е запазила къщата им в Англия и сметка там. Освен това той имал сведения и за други нейни авоари, които нашите медии ще проверят допълнително. Например за автомобил, деклариран от бившата му съпруга за 1000 лв., но той струвал над 20 пъти повече.

Шантаж?

В списъка има съдии, които чинно са декларирали сметки в чужбина или акции и облигации преди началото на проверката през 2019 г. Това са Цвета Желязкова от СГС и Тотка Димитрова от ВКС. Те са подали декларации през 2018 г.

Тотка Димитрова е известна като съдия-докладчик по делото във ВКС, което окончателно потвърди отнемане лиценза на КТБ и също така по друго дело, по окончателното обявяване на КТБ в несъстоятелност. Наскоро ЕПСЧ констатира тежки пороци и дефицити на съдебния контрол по този казус.

Сред съдиите с имоти в чужбина също има няколко, които са си декларирали имотите не само преди проверката, но дори и преди 2016 г. Това са Георги Терзиев от Административен съд – София, декларирал нива в Гърция още през далечната 2009 г., Румяна Бакалова, бивш съдия, декларирала вила в Гърция през 2012 г. и Милена Дечева, зам. председател на ОС – Хасково, декларирала имот в Антверпен, Белгия, през 2015 г.

Не е ясно защо всички те са включени в списъка, след като поне документално са били изрядни и са декларирали имотите си и сметките си.

В тази група е и Радостин Радков, бившият шеф на АССГ, който е декларирал имот в Гърция – къща с двор в Аспровалта, още през 2015 г.

Радков е единственият съдия претърпял данъчна ревизия и даде интересна версия за присъствието си в списъка. Според него той е изготвен още през 2017 г. при бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Радков счита, че е бил нарочен заради кариерните си амбиции и описа ситуация, която силно прилича на опит за шантаж със списъка. Мнението му ще публикуваме като отделен материал, след като потърсим лицата, които той спомена пред BIRD.

Боян Магдалинчев от ВСС беше категоричен, че няма сметки в чужбина, а имал пари в чужди инвестиционни и пенсионни влогове, които обаче били в Булбанк. Парите били от обезщетение. Той изрази недоумение, че е попаднал в списъка.

На всички други съдии, с които не успяхме да се свържем, нашите медии ще предоставят правото на отговор и коментар.

Да не се гоним, че сигурно ще се хванем…

Липсата на ревизионни актове може да означава различни неща. Например, че НАП не е открила разминавания в доходите. Но от друга страна ако данните са иззети от прокуратурата или КПКОНПИ и тече проверка или досъдебно производство, то НАП трябва да изчака неговия резултат.

Известно е, че преписките на трупчета в българската прокуратура могат да се заседяват колкото е нужно, а обектите им могат да станат обект на натиск.

Фактът, че магистратите от този списък нямат до момента каквато и да било санкция за недекларираното имущество, е показателен и за за нефелната борба с корупцията у нас. В историята на българското правораздаване не е известно за успешно наказателно преследване срещу овластено лице, което е подало невярна имуществена декларация. Знаковият случай с политика Христо Бисеров, за когото данните за авоари в чужбина бяха подадени от чужда служба, катастрофира в съда и той дори е напът да осъди прокуратурата.

Друго знаково обстоятелство е, че при всяка поредна преработка на антикорупционния закон, политическите партии свенливо пропускат да въведат някаква санкция за заловените в издънка с декларациите овластени лица, дори и глоба. Не прави изключение и последната поправка на закона от Сглобката.

/следва/

Цацаров крие несъответствията в декларациите на властта за 2019

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

От създаването си BIRD се финансираше от подаяния в нашето журналистическо чекмедже. Но на чекмеджето му мина времето. Даже прокуратурата затвори онова Чекмедже, знаете кое… Нашето финансиране влиза в крак с епохата. Фондонабиращата ни кампания вече се казва

#МятайСBIRD

Дарявай за BIRD и мятай павета в блатото с корумпирани политици и други тарикати.

Защо да мятам ли?

BIRD.bg е една от малкото специализирани разследващи медии у нас и осветява мащабни корупционни схеми, конфликти на интереси и злоупотреба с власт, в които участват ключови политици, магистрати, бизнесмени. В завладяна държава като България свободните медии имат изключително важна роля и за да останат независими и обективни, се нуждаят от подкрепата на гражданите.

Ние се издържаме само от малки дарения от граждани. Изчислили сме, че за да работим като устойчива медия, ни трябват около 240,000 лв. годишно или 20,000 лв. на месец. Тук виждате актуалния брой на нашите регулярни дарители, средната месечна сума на даренията и общата сума, която те са дарили за периода от старта на сайта през септември 2020 г. до днешна дата.

Регулярните месечни дарения в размер 10, 20, 50 лв. или друга сума по избор ни дават финансова сигурност и позволяват да планираме дейността си за месеци напред.

Освен да “мятате”, можете и да “шамаросвате”. В момента срещу журналистите от BIRD се водят 10 дела SLAPP известни като “дела-шамари”. Помогнете ни за съдебните разходи, които никак не са малки. Всяко Ваше дарение за конкретно “дело-шамар” е “шамар” срещу шамаросващите, които разполагат с огромни пари срещу нашите скромни финансови възможности.

Дълбоко благодарни сме за всяка подкрепа!